Интервю на Десислава Пътева с инж. Мариана Христова от „Граждански инициативи за забрана на проучването и добива на шистов газ чрез фракинг”, един от организаторите на протеста „Закони срещу гражданите и природата – Няма да стане”, който ще се проведе днес, 20 септември, от 18.30 часа пред Народното събрание.

Инж. Христова, България се нареди до Туркменистан и Украйна, които са единствените страни с предупреждение за спиране на правата по Орхуската конвенция за участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда. Една от причините за това са промените в Закона за околната среда, които лишават гражданите от възможността да обжалват на втора инстанция решенията за определени проекти. Как бихме могли да бъдем сигурни, че оттук нататък даден инвестиционен проект ще бъде устойчив, че няма да облагодетелства корпоративни интереси за сметка на националните? 

Промените в Закона за околната среда не касаят само него, защото вървят в пакет и с Орхуската конвенция, и с Административно-процесуалния кодекс (АПК). Орхуската конвенция е тази, която дава права на гражданите за пряко участие в процеса на вземане на решения. В 99,9% от случаите се позоваваме на нея, когато водим екологични дела. Всеки човек има право на чиста околна среда, на пряко участие, на достъп до информация. Затова проблемът с Орхуската конвенция е изключително сериозен. Предупреждението за отстраняване не се дължи само на сегашните изменения, но и на стар случай, при който не се даде участие на гражданите в обсъждане на устройствените планове. За съжаление, вместо да вървим към разрешаване, ние вървим към задълбочаване на проблема. Орхуската конвенция гарантира, че гражданите ще имат достъп до правосъдие, а с промените в АПК ние тотално лишаваме гражданите от правосъдие, защото таксите стават непосилни.

За да придобият хората представа за какво точно става въпрос, мога да дам пример с делото, което спечелихме срещу „Парк Плейс Енерджи Корпорейшън”. Разходите по него сега щяха да са от порядъка на 9 000 лв. Ние сме хора, които работим на доброволен принцип, а не сме неправителствена организация. Събирането на подобни суми е изключително трудно, когато говорим за много хора, които трябва да дадат по малко. Това е начинът, по който ние можем да наберем средства. Ако трябва да се обърнем към някакви фирми, задължително после ще влезем в конфликт на интереси, ще влезем в някакви зависимости – нещо, което чисто граждански структури не желаят да се случва.

Другата промяна, която се опитват да направят в Административно-процесуалния кодекс, е доказателствата да се представят още при завеждане на делото, което отново е голям проблем. Най-редовно на българските граждани се отказва достъп до информация. Много често ние получаваме достъпа до информация в хода на делото, тоест едва тогава се изисква от МОСВ да предостави кореспонденцията с конкретната фирма, срещу която се води делото. Ако се изисква тези документи да се приложат в самото начало като основание за завеждане на делото, то това ще бъде проблем, защото гражданските структури няма как да разполагат с тях.    

Колкото до измененията в Закона за околната среда – има неясни или напълно липсващи критерии, чрез които да се определи кой обект е от изключително важно значение. Това вече е достатъчно, за да отвори вратите за всякаква корупция. Това, което ние наблюдаваме масово, е, че инвеститор „Клас „А” става куцо, кьораво и сакато – всеки, който е дал някакви рушвети. Това гарантира, че държавата ще изпълни за нейна сметка инфраструктурата до неговия обект. По същата логика всички тези инвеститори ще направят проектите си така, че да бъдат с особено национално значение.

Оттам нататък отиваме на инстанционно разглеждане, което най-често се случва в местния съд. Това означава, че местният феодал, който и в момента има влияние в местния съд, силно ще повлияе върху решението, което ще вземе този съд накрая. В Европа няма как да не можеш да обжалваш нещо, което се е случило. Ние се връщаме в каменната ера. При нас винаги е имало три инстанции, когато говорим за административни дела. Първата инстанция е самата институция, защото тя също е държавна, а след това имаме две административни дела във Висшия административен съд (ВАС). Тук обаче говорим за погазване на всякакви европейски практики.

Корнелия Нинова се закани, че ако промените бъдат одобрени повторно при разглеждането на законопроекта, ще се обърне към Конституционния съд (КС). Смятате ли, че все пак е възможно да се намерят лостове, чрез които везните да бъдат наклонени в полза на корпорациите? Загубена ли е битката за опазване на околната среда?

Не разчитам, че действията на КС ще бъдат магически. Самата аз се запознавам с пробивите на съдебната ни система – било то корупционни практики, било то системи и механизми за оказване на натиск. Не очаквам чудеса. Предполагам, че накрая ще стигнем и до дела, които ще са на европейско ниво. В село Рогозина компания „Русгеоком” в момента има положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), дадена от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), където е написано, че ще работи с наклонени сондажи, а не с хоризонтални.

Хората трябва да разберат, че няма никаква разлика дали сондажът е хоризонтален, или е наклонен. Цената на прав сондаж сега излиза с 10 млн. лв. отгоре. Компаниите никога няма да направят тези разходи ей така, трябва да имат добра причина, за да вложат толкова пари. Ако става въпрос за конвенционален газ, то всяка компания ще ползва най-обикновен прав сондаж, който ще ѝ струва между 2 млн. лв. и 5 млн. лв., но в никакъв случай няма да е в рамките на 15 млн. лв. или 20 млн. лв. Тук конвенционален газ няма, правени са множество сондажи още в тоталитарно време. Ако имаше такъв газ, той щеше да бъде открит. Да не говорим, че самата компания ще ползва стари сондажи. 

Цялата технология по подземна въглищна газификация е забранена в нашия мораториум. Ние имаме забрана за отваряне и разширяване на съществуваща пукнатинна система, когато това се прави с налягане, с химикали и с вода. Това е записано в нашия мораториум. Дали ще го нарекат фракинг, дали ще го нарекат добив на шистов газ, дали ще го нарекат подземна въглищна газификация, това е едно и също и е забранено в нашия мораториум. Компанията си го е написала черно на бяло. Ние имаме записи от конференции, които бяха проведени преди 3-4 години във Варна, на които самите представители на компаниите, самите лобисти директно обясняваха какво точно ще правят там. И сега да се дадат едни хартии на МОСВ, министерството въобще да не разбере какво ще се прави, да даде положителна оценка и да се продължи нататък, това просто е гавра с хората.

Когато насреща имате служители на МОСВ, които не са добре запознати с материята, те няма как да разпознаят това, което е написано в документацията. Компанията е написала, че ще прави едни наклонени сондажи, че ще търси конвенционален газ. Знаят много добре, че това е нещо, което не може да бъде проверено и установено от МОСВ. В министерството нямат нито специалисти, нито техниката, за да го проверят. Освен това не е работа на МОСВ да следи каква технология ще се използва, но от Министерството на енергетиката (МЕ) са длъжни да имат хора, които са достатъчно грамотни, за да дадат истинска информация на МОСВ. Това, очевидно, не се е случило. През цялото време, в което водихме битки, обяснявахме точно това – че няма регулация, че няма специалисти, че няма техниката, че няма подготвени кадри. Всичката документация, която излиза от добивна фирма, само потвърждава нашите твърдения.

Смятате ли, че оценката на въздействието върху околната среда в село Рогозино е била манипулирана, за да могат от корпорацията да продължат с проекта си? Възможно ли е да се поиска външна, независима експертиза по отношение на инвестиционното предложение за проучване и добив на природен газ?

Когато в България се изготвя ОВОС, тя се плаща от фирмата поръчител. Това означава, че ако учените дадат негативна оценка, няма да си получат парите. От компанията предварително са седнали и са намерили подходящите учени, които ще им дадат положителна оценка. Случва се понякога от МОСВ да ги връщат за някакви дреболии, които трябва да се отстранят, а понякога изобщо не разбират за какво става въпрос и се продължава нататък, както беше при нас с временното правителство и Светлана Жекова.

Заради абсолютна забрана за земеделие и строителство на имотите, които попадат в зона „Натура 2000”, жители на Каварна, Балчик и Шабла излязоха на протест. Според тях зоните на „Натура 2000” в Крайморска Добруджа не отчитат реалното състояние на имотите и наличието на защитени видове в тях. Какво е Вашето мнение? Какви интереси се преследват там?

Според мен там са замесени собствениците на едни имоти, които подведоха хората. Първо, показаха карта, която не отговаря на истината. Самото министерство направи пиарска грешка, която не призна и задълбочи още повече случващото се. Стремежът и сега е да се насъскат местните хора срещу еколозите. Обяснява се как тези еколози са някакви страшни престъпници, които се опитват да им вземат земите. Ако хората са живели в тоталитаризма, ще разберат, че когато говорим за общинска мера, става дума за земите, които са ниско продуктивни, които са ставали само за пасища. Те няма как да са били на дядо ти, защото това винаги е било място, където са се пасли стадата на селището. Когато ми кажат, че някой е притежавал общинската мера, вече трябва да е ясно, че тук говорим за предшестващи машинации и прибрана под някакъв предлог земя.

В нашия случай говорим за степи, които са формирани в продължение на хиляди години. Да се обяснява как тази земя е била на дядо ти е повече от смешно. Тези степи бяха опожарени и изорани, за да бъдат засети, но няма как да дадат реколта. Въпреки това ще бъдат прибрани едни субсидии. Цялата история се крепи точно на това. Затова сега върви тази кампания за „НАТУРА 2000”, която наистина е повече от абсурдна.

Точно „НАТУРА 2000” ни спаси и водата на Добруджа, и онези взе още запазени девствени кътчета по Северното Черноморие, които все още не са опропастени. Това е нещото, на което сме се позовавали и еколози, и хора, които сме водили дела срещу всички тези планове за заграбване и унищожаване на тези територии. Имаше зони на „НАТУРА 2000”, за които документацията е подготвена, от години се чака заповед на министър, която все още не идва. Имаме доста такива случаи.

Повече от очевидно е, че е лъжа това, че „НАТУРА 2000” ощетява собственика. Тук въпросът е, че нямат право да строят, но те и сега нямат право да го правят. Никой не строи извън урбанизираните територии, защото преди това трябва да има смяна на предназначението на земята. Да не говорим, че „НАТУРА 2000” защитава различни неща. Има значение дали е защитен животински вид, или е защитен растителен вид, или са защитени дюните. Истината е, че решиха, че сега е моментът да разпалят алчността у хората, да им обещаят нещо, което никога няма да стане – да скарат хората с единствените други хора, които биха могли да им помогнат, когато на главата им виси някоя гадост.

Искате да кажете, че се действа на принципа „разделяй и владей”, че се цели още по-сериозно отслабване на силите в гражданското общество, за да няма толкова силен отпор? 

Да, точно, за да няма съпротива.

Има ли риск заради недостатъчната съпротива на обществото да бъде приет и Закона за концесиите? 

Законът за концесиите не касае подземните богатства, но касае Всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP). Страни със значително по-напреднала демокрация – Германия, Италия и Франция, развалят концесионните договори тогава, когато са неизгодни. При нас Законът за концесиите прави точно обратното – дава едни вечни права на едни компании, без изобщо да обясни защо и не дава никаква възможност на гражданите да се съпротивляват.

В момента хората в Добруджа повдигат и въпроса за водата, защото там положението действително е зле. Те плащат най-скъпата вода в България, защото тя се вади с помпи, вади се от големи дълбочини. България е държава с вода в стрес. Това значи, че ние изразходваме повече вода, отколкото се попълва от валежи например. Освен това я отравяме, замърсяваме до такава степен, че положението става безнадеждно. Но България не се води държава с вода в стрес, защото едни хора, които работят някъде в министерствата, са включили обема на река Дунав към общия обем води в страната. Всички знаем какво се случи с „Напоителни системи”. За да се стигне до реалното състояние на водите в България, трябва да се махне обема на река Дунав и сметките да се направят отново. Трябва да ви кажа, че ще са трагични.

Първо, трябва да икономисваме водата. Второ, ние имаме огромни загуби по тръбите заради изключително старата водопреносна мрежа. Имаме много вода, която се разхищава, не се ползва за поливане, не се пречиства. Имаме много вода, която замърсяваме с какво ли не. Най-големият проблем всъщност е липсата на контрол. Използването на страшно много хербициди, пестициди и всякакви други химикали при отглеждането на зърнените култури в Добруджа е допринесло за изключителното влошаване на качествата на питейната вода. Тя не може да бъде пречистена, защото няма как да сложиш пречиствателна станция навсякъде, където се правят сондажи. 

Разчита се, че след като водата отдолу е защитена, би трябвало да е чиста, но това не е така. Освен че е най-скъпата, тя е с едни от най-лошите качества. Местните имат проблем и с цената, и със самата вода. Липсата на контрол при всички тези проверките на показателите на водата и всякакъв контрол върху питейната вода ни играе много лоша шега, защото най-голямото богатство на България на практика е водата.

Явно държавата отново абдикира заради корпоративни интереси и дори не се интересува, че може да застраши здравето и живота на хората.

Естествено, за пореден път. Който държи водата, той ще държи и всичко останало. Без всичко друго може – без горива може, без нефт може, но без вода никой не може.

Вашият протест, насрочен за днес, имаше за цел да спре приемането на промените в Закона за околната среда, но видяхме парламентът преодоля ветото, наложено от президента Румен Радев. Какви са останалите цели, които преследвате с него?

Наистина се надявам Корнелия Нинова все пак да даде на Конституционния съд този закон, за да бъде разгледан, а и да се вдигне шум в международната преса за всичко, което България върши като държава. Ние настояваме да се спрат и промените в Административно-процесуалния кодекс, които престоят. Хората смятат, че предупреждението за изключване на България от Орхуската конвенция е нещо, което е встрани, нещо, което не ги интересува. Ние, които знаем колко много разчитаме на нея и колко много ни пази във всяко едно дело, когато става въпрос за живота и здравето на всеки един българин, трябва да разясняваме на хората за какво точно става въпрос. Надявам се днес това да достигне до всеки, който иска да оцелее в тази държава. 

Аргументите на вносителите на промените в Закона за околната среда са, че няма да бъдат бавени големи национални инфраструктурни обекти. Как гледате на мотивите им?

Всички проекти, които досега са спирани, защото е доказано колко са вредни и опасни, сега ще могат да се реализират. ГЕРБ обясняваха и това колко много проекти са спрели еколозите с подобни дела. Делата, които са водени от природозащитни организации и са успели да спрат каквото и да било, когато говорим за ОВОС, са не повече от 2-3%. Това просто е манипулация. Дайте да покажем колко са лоши едни еколози, които пречат на едни големи инвестиции у нас, а ако еколозите ги няма, ще цъфнат едни големи инвестиции и ще вържем всички.

Интересно е, че депутатите на Веселин Марешки гласуваха против промените в Закона за околната среда. По-рано бизнесменът дори поиска вот на недоверие срещу правителството на Борисов. Изглежда, че се е засегнал от това, че Бойко Борисов го пренебрегва при вземането на управленски решения... 

Често казано, много ми е писнало от тях... Когато има някакъв проблем, ходя при всички. Никога не знаеш кой в какви игри се е заиграл, на кого какво са му казали и кога неговите планове по една случайност могат да съвпаднат с обществения интерес. Но в общия случай, това се случва изключително рядко, не искам хората да се заблуждават. Това нечии планове да са вътре в Народното събрание, без значение на кого, и да съвпаднат с обществения интерес е едно малко чудо.

Освен измененията в Закона за околната среда и тези в АПК, депутатите върнаха на дневен ред и въпроса за мажоритарния вот. На фона на всичко това Слави Трифонов, който бе инициатор на референдума по този въпрос, реши да направи политическо движение. Не е ли този негов ход просто още един начин да се хвърли прах в очите на хората, да се внуши, че един човек се бори със статуквото, макар че целта е да го подпомогне? 

Да си призная, не съм специалист, когато става въпрос за шоу. Според мен в случая става въпрос единствено и само за шоу. Разгледано чисто прагматично, това, което беше извадено и като въпроси в референдума, и предлагано като решение от т.нар. сценаристи на Слави, не вършеше никаква работа на хората. За да има някаква избирателна система в България, която да е в полза на хората, а не на партиите и на разни партийни клики, тя трябва да бъде смесена система, но задължително трябва да бъде разглеждана като комплекс. Тя не може да бъде разглеждана на парче, не може да се каже, че, ей сега ще сменим системата, ще въведем мажоритарна и тук ще станат едни чудеса. Хората, които четат, знаят, че мажоритарната система накрая извежда на преден план две партии и нищо повече. Ясно е до какво е довела там, където я има. Тук няма да доведе до нищо добро.

Когато насреща ми излезе някой много креслив, както е в случая, и започне да ми обяснява нещо, чиято логическа връзка е прекъсната, не съществува сила, която може да ме убеди, че този човек има добри намерения или цели. Има два варианта – или го пускат, за да е ракетен носител на нечии идеи, за да може някой друг да реализира нещо след това, или е просто някакъв вид камикадзе, което е гонено или от користна цел, за да спечели някакви пари, или от егоманиащина. И в двата случая това не е добре. При всички положения обаче това не е продиктувано от любов към народа, нито пък от това да е добре за всички. Тук има някакви други механизми, за които ние просто не знаем, а и да ви кажа честно не съм сигурна, че искам да знаем. До такава степен ни е писнало до намесата на кой ли не на всякакви нива. Най-вероятно някой му е помогнал. Повече от очевадно е, че един мажоритарен вот обслужва идеално интересите на ГЕРБ. Да обявиш, че ще се бориш с ГЕРБ с мажоритарен вот...

Няма ли експерти, които все пак да имат ясна представа за това, което се случва, за да противодействат на този процес?

Експерти в България има, но въпросът е, че те нямат трибуна. Ние отдавна нямаме медии. Единици са тези, които са независими и могат да си позволят да изкажат собствено мнение. Обикновено те самите също имат труден достъп до тези експерти. Понеже системата ги е блъскала, блъскала и ги е изплюла накрая, самите експерти са обезверени, заврели са се някъде, отчаяни са и не са хора, които ще дойдат и ще предложат познанията си, защото вече някой се е подиграл с тях. Тези хора си имат самоуважение. И така би било редно. Това, което виждам в момента е, че системата наистина се е оголена откъм експертиза. Това е тъжният факт, единствената ни утеха е, че не е само при нас.

Българите много обичат да чакат спасител, но той няма да дойде отвън – нито от изток, нито от запад, нито ще падне от небето. Този спасител сме самите ние. Убедена съм в това. Дори и да дойде такъв спасител, който има чиста душа и желание, и умение, и способност, никой няма да го остави да съживи държавата, защото системата сама пише правилата, по които човек се явява на състезание с нея. Ако тя реши, че този нов участник е опасен, правилата ще се променят така, че той ще бъде декласиран още преди да влезе, за да се състезава. Затова смятам, че единственият правилен начин за борба със системата винаги е бил обсадата от хора, които знаят, от експерти и чрез граждански натиск, който да направи системата прозрачна. Гражданите могат да спрат абсолютно всичко, ако са единни. Тогава цялата система ще стане центробежна за крадците, измамниците, печалбарите. И тогава вече вътре могат да влязат експертите.

Как си представяте, че ще се случи тази обсада?

Чрез работа отвън и мрежа от хора, които са свързани информационно един с друг там, където се обсъжда, където процесите се следят. Това, на което аз ставам свидетел през последните години е, че българинът е станал изключително завистлив и зъл, когато става въпрос за човека до него. За моя най-голяма изненада тези хора се нахвърлят да плюят и критикуват човека, който се бори до тях с много по-голям хъс, отколкото политиците насреща, които са създали ситуацията. Човек няма да прости грешките на този до него, но ще изтърпи един куп простотии на политиците и на следващите избори отново ще отиде и ще гласува за тях.

Трябва да има една ясна идея, че колкото повече ни разделят, толкова по-зле става. Обяснявала съм го многократно – и най-тъпият българин не излиза на улицата да протестира за по-тъп от себе си. Хората трябва да свикнат, че пред себе си трябва да пускат тези, които по-добре от тях умеят да правят нещо. Личностите не са толкова важни, важна е идеята, зад която се върви. Когато си информиран, ти си неуязвим, ще знаеш каква е опасността.

Истината е, че огромният поток от информация ни помага точно толкова, колкото ни и вреди. Системата отдавна е овладяла точно този механизъм с фалшивата информация, с която уж се бори. Няма такова нещо. Отговорността за това да си информиран правилно е само твоя, да калкулираш изкривяванията на източниците. Ако знаеш на кого е определен сайт и знаеш какви са неговите интереси, има въпроси, по които няма да го слушаш. Но ако знаеш кой е естественият му враг, има неща, които ще напише вярно. Ако не успяваш да отсееш информацията, то трябва да се довериш на някой, който си проверявал многократно. Човек трябва да си проверява източниците, да засича информацията от повече от едно място. В днешно време информацията е оръжие, тя обаче е и средство за оцеляване. Ако не я владееш, то ти си загубен. 

Смятам, че в гражданските структури има експерти, на които може да се вярва. Смятам, че беше хвърлен много голям ресурс в един черен пиар с цел да се окалят някои от тях. За мен цялото това окалване беше прекалено. Искате природата да ви е опазена, всичко да ви е почистено... А колко пари бихте дали? Хората не са склонни да съберат пари – някакви малки, дребни суми на улицата, за да могат да създадат работна среда и време на този експерт, за да си свърши работата. Те обаче държат изключително много, когато има проблем, да получат експерт, който да им реши проблема. Разчитат на същите тези експерти, които да защитят водата им и ще им запазят земята. Понякога човек се стряска от толкова много шизофренични идеи. Не може все да има някой, който да се грижи за нашето благо, за нашето здраве, за нашата природа и той да не получава нито лев за това, обаче да е винаги готов.

Човек се пита защо толкова много хора плащат данъци на държава, която не върши нищо от това, което трябва, която разчита на неправителствени организации и външни експерти, и в следващия момент си казват, че това трябва да е безплатно. Плащаме на държавата, която е готова да ни умори, но няма да платим на единствените хора, които биха спасили положението. Ще трябва да се разбиват митове в тази област, за да стане ясно какви са механизмите, какви са процесите. Умирам от смях като чуя, че някой ще събаря системата. Години наред вече ровя и не мога да кажа, че познавам системата. Досега не съм видяла нито един пълководец, генерал, който да е успял да се пребори, без да познава в детайли нещата, с които се бори. Виждам, че някои хора не познават и една хилядна от това как да работи системата, но издигат лозунги: „Аз сменям системата!”. Гледам с... умиление на такива хора.