Марин Льо Пен влиза в битката за Франция с оставката си като партиен водач. Само един ден, след като достигна до втория тур, тя обяви, че се отказва от лидерския пост в партията Национален фронт.  

Льо Пен даде знак, че това е временно. С решението тя изглежда цели да привлече по-широк кръг от потенциални избиратели за балотажа на 7 май, когато ѝ предстои да се изправи срещу центриста Еманюел Макрон, отбелязва агенция „Асошейтед прес”. Проучванията на общественото мнение показват, че Макрон има значителна преднина, но Льо Пен е категорична: „Можем да спечелим, ще спечелим”.

Льо Пен пое лидерския пост в Националния фронт от своя баща Жан-Мари Льо Пен през януари 2011-а.

Пред France 2 тя заяви, че решението ѝ е взето заради „дълбокото убеждение”, че президентът трябва да обединява всички французи: „Тази вечер аз вече не съм председател на Националния фронт. Аз съм кандидатът за президентския пост.” Според анализатори това е символичен акт, който има за цел да покаже, че нейните притеснения са за страната, а не толкова за нейната партия. В този решителен за Франция момент Льо Пен се обръща към избирателите на победените в първия кръг кандидати, особено към тези на консерватора Франсоа Фийон, пише BBC. Междувременно самият Фийон, че той „вече няма легитимност” да доведе партията си до парламентарни избори и ще стане „обикновен активист като всеки друг”.

Линията в битката, към която Льо Пен ще се придържа до 7 май, е ясна. Тя ще описва своя съперник като човек, който не може да защити националния интерес на страната, а себе си – като патриот. Льо Пен ще атакува опонента си и по друга линия: ще подчертава неговата обвързаност с отиващия си президент Франсоа Оланд. Тя нарича Макрон за „бебето на Оланд”. Преди първия кръг на изборите същият аргумент използва и Фийон, чиито гласове ще се опита да привлече лидерката на френските националисти.

Льо Пен спечели 7,6 милиона гласа в неделя, 23 април. Това е най-силният резултат за кандидат на Националния фронт и 2,8 милиона повече, отколкото привлече баща ѝ през 2002 година. Нейната партия цели да намали имиграцията, както и да прекъсне отношенията на Франция с ЕС. В платформата ѝ са заложени още „автоматичното” експулсиране на незаконните имигранти, намаляването на законната имиграция до 10 000 души годишно, затварянето на „екстремистките” джамии. Други акценти са изграждането на социални жилища за френските граждани от рисковите групи, фиксирането на възрастта за пенсиониране на 60 години, както и 35-часова работна седмица. 

Опонентът й Еманюел Макрон получи подкрепата на президента Оланд в понеделник. Според отиващия си държавен глава крайнодясното може да доведе до разпадането на Европа, както и до разцеплението на Франция. „Изправен пред такъв риск, ще гласувам за Еманюел Макрон”, заяви той. Според Оланд бившият министър на икономиката ще „защити ценностите, които ще обединят французите”. Междувременно Фийон и социалистът Беноа Амон призоваха своите поддръжници да гласуват за Макрон.

Ако 39-годишният Макрон спечели балотажа, той ще бъде най-младият президент на Франция. В своята кампания той обеща да намали бюджетния дефицит и да съдейства за изготвянето на план за публични инвестиции в размер на 50 млрд. евро. Средствата ще бъдат обвързани с обучения за повишаване на квалификацията на кадрите на работното място. Макрон предлага да бъде намален корпоративния данък от 33% на 25%. Настоява също фирмите да преговарят за 35-часова работна седмица, както и за унифициране на пенсионната система. Една от основните му разлики с Льо Пен е по отношение на Европейския съюз. Макрон е твърдо за оставане на Франция в ЕС.