Местни избори’ 2015 са вече в историята. Поредният апокриф с претенция за истинност. Не се намериха демократични партии и институции, които да ги оспорят, въпреки очевидните и масови фалшификации. Тези избори обаче очертаха една тенденция, която убегна на вниманието на медии и наблюдатели. А именно, че в градовете, в които ДПС е трета политическа сила и влияе съществено върху резултатите от изборите, движението подкрепи ГЕРБ. Вотът за местна власт на практика скрепи негласно съюза между ГЕРБ и ДПС и осветли заявките за президентската надпревара догодина.

Впрочем ДПС е съставна част от управляващата коалиция още от началото на мандата, но под прикритието на умерена опозиция. Всички важни решения на властта бяха взети с нейното съучастие – гласуването на дълга от 16 милиарда лева, запазването на плоския данък, спорния закон за училищното образование (по-право против училищното образование), а също и прословутата съдебна реформа на „реформаторите“. Движението се обяви за пазител на евроатлантическия курс и систематично подкрепя всички решения, подсказани отвъд Атлантика, па били те и в разрез с националния интерес. Разбира се, би било погрешно да обвиняваме само движението за разграждането на суверенитета, това се случва с дружните усилия и на останалите партии в коалицията – ГЕРБ, АБВ, ПФ и най-вече на вашингтонските домашни любимци от Реформаторския блок.

Местните избори потвърдиха принадлежността на ДПС към този „Вашингтонски консенсус“ a la bulgare. И още нещо – очертаха предстоящите политически прегрупирания за президентския вот догодина. Балотажът се оказа лакмусът за тези процеси. На втория тур ГЕРБ удържа решителна победа в големите градове, благодарение и на депесарската подкрепа . Да вземем за пример Хасково, където на втория тур се сблъскаха кандидатите на ГЕРБ и Реформаторския блок. Третата по влияние сила в града е ДПС и тъкмо организираните му избиратели наклониха рязко везните към герберския фаворит. Победата на ГЕРБ срещу БСП в Разград също бе изработена от ДПС. По същата схема и Враца падна в ръцете на най-голямата управляваща партия. В Доспат, традиционен депесарски вилает, където един срещу друг се изправиха кандидатите на ГЕРБ и РБ, отсъждането на арбитъра бе в полза на човека на Борисов. Във Велинград движението, което постигна втори резултат в общинския съвет, на балотажа отново игра за ГЕРБ срещу БСП.

В същото време наблюдателите се фиксираха върху загубите на ДПС в Гърмен, Исперих, Кубрат, Разград и Силистра. Крайно съмнително изглежда и унизителното представяне в Пловдив, където движението си завъди солиден платен електорат в Столипиново през последните години. Внушението е, че ДПС, вместо да „разшири географията си“, губи територии. На пръв поглед така изглежда. При по-внимателно вглеждане обаче ситуацията поражда куп въпроси. Действителен провал ли е това или стратегическо отстъпление? Може ли да се подозира разцепление в ДПС по линията Доган/Местан? Или е само ролева игра, при която почетният лидер на движението с прилежащите му обръчи работи активно за Борисов, докато Местан изобразява опозиция? Във всеки случай пасивността на ДПС по време на кампанията и посредствените й резултати контрастират непонятно с досегашния й триумф на избори.

Каквато и да е истината, първото й проявление ще са президентските избори. Победителят в тях не може да бъде излъчен без подкрепата на ДПС по няколко причини. Първо, заради мажоритарния характер на вота, при който значение имат само големите твърди партийни ядра, с купуване на гласове не става. Второ, защото след срамния мандат на Плевнелиев, ГЕРБ е в отслабена позиция. Трето, защото левите формации, в т.ч. и казионната АБВ, най-вероятно ще се групират зад общ кандидат и ще атакуват мощно очевидните слабости на досегашния държавен глава. И четвърто – защото постът е със силен геополитически заряд и евроатлантическите ни партньори ще заложат на сигурен кон, за чието избиране ще им е нужна подкрепата на всички партии от „Нашингтонския консенсус“ – ГЕРБ, РБ и ДПС.

Което пък от своя страна означава, че ДПС ще има думата при номинирането на консенсусен кандидат. Срещу това движението ще получи поредната възможност да си издейства гаранции за икономическа и съдебна неприкосновеност, както и да разшири присъствието си в ключови ведомства като МВР и Прокуратура, например. Защото който владее контрола върху съдебната власт, ще управлява най-дълго, както досетливо се беше изразил премиерът Борисов. Впрочем ДПС вече подхвана флирт със силоваците като подкрепи протеста им.

В този смисъл не е ясно дали реверансът на ДПС към ГЕРБ на местните избори не е добре калкулирана сделка. Особено показателна бе реакцията на реформаторите, които сякаш усетиха, че ДПС се опитва да им отнеме инициативата за бъдещия президент или поне да я спъне. Затова настойчиво пришпорват  Борисов отсега за обща президентска кандидатура.

В зависимост от това кой ще е кандидатът на ГЕРБ, ще зависи силата на депесарските козове. Ако ГЕРБ издигне Плевнелиев за втори мандат, това мигновено качва акциите на движението. Колкото по-неизбираем е номинираният, толкова по-голяма ще е нуждата от подкрепа. За реформаторите и американските им попечители, сегашният държавен глава е идеалният вариант – послушен русофоб, готов на естрадни декларации, за да удовлетвори претенциите на евроатлантическите партньори. Вторият мандат на Плевнелиев обаче се крепи върху пурата на Доган. Ако Борисов иска да избегне пълната си зависимост от ДПС, ще бъде принуден да посочи друг претендент за поста на „Дондуков“ 2 . Първото име в списъка е това на Кристалина Георгиева, емисар на Световната банка и еврокомисар – във всяко отношение удовлетворителна за външните фактори кандидатура, която ще продължи линията „Плевнелиев“. Стига напористата дама да се откаже от отчаяната си битка за шефското място в ООН, разбира се. Но дори и в този случай Борисов не може да мине без подкрепата на ДПС, ако иска да заложи на сигурно. Като опитен картоиграч, би трябвало да го знае. Съществува и вариант три – Борисов сам да се пробва за поста. Нали преди дни се пошегува по живковски, че „откакто съм човек, ме спрягат за президент“, пък и от месеци вървят подобни слухове. Ако го направи, обаче, рискува да изпусне юздите на управлението. Освен ако не ги повери на … ДПС. Като отплата за подкрепата.