Докъде ще стигне „Съпротивата” срещу Тръмп?
Америка е изправена пред парадокс. Ситуацията в страната се подобрява, но суровата омраза към президента Тръмп продължава да се изостря. Желанието на елитите да премахнат демократично избран политик безпроблемно преминава всякакви рационални граници и оперира отвъд историческите паралели. Икономиката расте, безработицата намалява, консуматорската увереност се покачва, нелегалната миграция спада, границите са по-сигурни. Въпреки усещането за хаос и twitter изцепките на Тръмп неговата администрация постига много повече резултати от почти религиозно почитания кабинет на Барак Обама. В международен план милиардерът с непредвидим характер и странна прическа се опитва да демонтира наследството на своя прогресивен и обожаван от медиите предшественик като прави по-рисковани ходове. Тръмп ядоса европейските партньори на САЩ като развали ядрената сделка с Иран, договорена от Обама, но това беше част от предизборната му кампания. Историческата среща на американския президент с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун, насрочена за 12 юни в Сингапур, беше на път да се провали след като Тръмп обяви, че няма да присъства заради „враждебната реторика“, идваща от Пхенян. После обаче поднови преговорите и прати делегация в Сингапур, за да подготви срещата. При всички положения днес Северна и Южна Корея изглеждат по-близо до разбирателство от когато и да е било. Още в края на април президентът на Южна Корея Мун Дже-Ин каза, че Тръмп заслужава Нобелова награда за мир за своята роля в неочакваното затопляне на отношенията между двете държави. Само допреди няколко месеца медиите твърдяха, че Тръмп може да предизвика трета световна война и ядрен конфликт с режима на Ким Чен Ун. Обама получи Нобел за мир още със своето избиране и на основа на намеренията си. Два мандата по-късно стана ясно, че това е една от най-незаслужено дадените награди в историята на шведската организация.
Но въпреки всички тези успехи, а може би и точно заради тях, ожесточението на медийните, културните, академичните и политическите елити към Тръмп расте. Още при избирането му за президент опозицията се самонарече „Съпротива” в пълен разрез с реалността, историята и добрия вкус. Днес „Съпротивата” изглежда отчаяна, безсилна и особено агресивна – като смъртно ранена и агонизираща змия, която изстрелва сляпо напред отровата си и хапе всичко наред в последните си моменти. Сякаш, за да завлече колкото се може повече живи организми заедно със себе си към бездната на небитието.
Някои анализатори в консервативни издания вече си задават въпроса: „Ще стигне ли либералната „Съпротива” срещу Тръмп до улично насилие?”. Разследването на Конгреса за проглушилото ушите на всички, но неподкрепено с нито едно доказателство „съглашателство” между Тръмп и Русия окончателно приключи преди дни. Изводът е, че такова е нямало. В същото време враговете на Тръмп все още залагат всичко на продължаващото разследване на специалния прокурор Робърт Мюлър. То обаче все повече затъва в скандали и се отдалечава от първоначалната цел. Скандалът с порно звездата Сторми Даниелс и нахлуването на ФБР в дома на адвоката на Тръмп Майкъл Коен отново накара прогресивните либерали и медиите да подушат кръв във водата. Ала публиката остана по-скоро втрещена от саморазправата с Коен, а рейтингът на Тръмп се вдигна.
Екипът на Мюлър все още търси възможно съглашателство между Русия и хора от кампанията на Тръмп. Тази следа няма как да не отведе до кампанията на Клинтън, откъдето са извадили пари за досието с недоказани компромати срещу Тръмп, изготвено от шпионина Кристофър Стийл, гражданин на чужда държава, с помощта на руски източници. Това отвежда жегата към Клинтън, а от „Съпротивата” със сигурност не желаят да се отива в тази посока.
Медиите възвестяваха, че специалният прокурор Робърт Мюлър е събрал „дрийм тийм”, който със сигурност ще открие доказателства за съглашателство между Тръмп и Русия. Година по-късно разследването не разполага с нищо и мандатът на специалния прокурор изглежда все по-безсмислен. За да прави нещо, Мюлър се насочи към потенциално възпрепятстване на разследването срещу бившия съветник на Тръмп генерал Майкъл Флин. Последва нов завой с проучването на възможността да се формулират някакви обвинения в измама и рекет. Поредната метаморфоза е душенето на ФБР около адвоката на Тръмп Майкъл Коен и споразуменията с порно звездата Сторми Даниелс, превърната в медийна икона заради твърденията, че е имала афера с Тръмп повече от десет години. Във все повече хора се утаява усещането, че службите само търсят нещо, за което да се хванат и да оправдаят колосалното медийно доверие и инвестираните средства от данъкоплатеца. Тръмп няколко пъти нарече действията срещу него „лов на вещици”. Дори легендарният либерален адвокат, автор и академик Алън Дършовиц рискува да стане смъртен враг на „Съпротивата”, като подкрепи твърденията на Тръмп. Без да е фен или избирател на президента, той детайлно и артикулирано защити тезата, че това, което се случва, е безпрецедентно юридическо и разузнавателно безобразие с двойни стандарти и една-единствена цел – политическа саморазправа.
„Мюлър продължава да промушва собствената си репутация, а разследването му все повече прилича на фарс. След серия от оставки, преназначавания и оттегляния на кадри на Обама, останали в правосъдното министерство и ФБР, имиджовият проблем на разузнавателното и юридическото крило на „Съпротивата” се влошава”, пише историкът и политически коментатор Виктор Дейвис Хансън.
Според него службите не са понесли добре триумфа на Тръмп. Бившият шеф на ЦРУ Джон Бренън и бившият директор на националното разузнаване Джеймс Клапър нападнаха яростно Тръмп в медиите и социалните мрежи. Но и двамата имат проблем с репутацията си, защото и двамата са лъгали под клетва в миналото, а със сегашните си действия дискредитират самата идея за разузнавателен елит във Вашингтон.
Действията на Мюлър допълнително привличат вниманието върху всички онези фигури от службите и така наречената „Съпротива”, които могат да бъдат подведени под отговорност за нарушаване на закона. Разследването на специалния прокурор е замърсено от политически предразсъдъци. В същото време администрацията на Тръмп отбелязва постижения на международния фронт и във вътрешен план. Добрите новини за САЩ са лоши новини за „Съпротивата” и продължаващите усилия на нейните представители да спрат законно и демократично избран президент. Тези опити не са преставали от 2016 година и до сега винаги са завършвали с провал.
„Целта на така наречената „Съпротива” срещу Доналд Тръмп е прекратяването на неговото управление с всякакви средства преди изборите за президент през 2020 година. Най-малкото протестърите и активистите желаят окончателното делегитимиране на Тръмп и превръщането му в политически импотентен фигурант в Белия дом”, смята Хансън. Няма още година и половина от встъпването на бизнесмена в длъжност, а революционната треска вече да изгаря сърцата и мозъците на „съпротивляващите се” политици, журналисти, знаменитости, активисти, преподаватели, студенти и обикновени протестъри.
Всяко тяхно усилие идва с предварителния дизайн на ожесточената омраза и желанието за пълно унищожение на врага с леко оранжев тен. Хансън твърди, че американското общество навлиза в „непознати води”. От една страна, ситуацията в САЩ се подобрява и юридическите позиции на противниците на Тръмп отслабват, но, от друга, настървението на „Съпротивата” само се увеличава, а пропагандата на либералните медии вече дори не спазва елементарни, базови правила и норми.
Хронологията на усилията на „Съпротивата” да премахне Тръмп представлява каталог на провала и радикализацията. Прегледът на събитията ни снабдява и с представа докъде може да стигнат тези хора, ако целта продължава да им се изплъзва.
Първо дойдоха абсурдните съдебни дела за евентуална намеса в машините за гласуване веднага след изборите в края на 2016 година. След това избирателите на Тръмп и неутралните наблюдатели се смяха с глас на обречената кампания на истерични холивудски знаменитости за убеждаване на така наречените електори от електоралната колегия на САЩ да не следват своя предписан от Конституцията дълг и в пълно противоречие с досегашната история на страната да не избират Тръмп за президент. Виктор Дейвис Хансън припомня, че ако този гамбит бе успял, това е щяло да бъде фактическо унищожаване на американската конституция.
По-късно дойде време и за жалките бойкоти на конгресмени от Демократическата партия, които шумно декларираха, че няма да присъстват на официалната церемония по встъпването в длъжност на новия президент. Паралелно с тях страната бе скована от национални протести на активисти и студенти, които истерично крещяха, че няма да се върнат в час, докато Тръмп не бъде премахнат.
След това „Съпротивата” вкара в употреба безумни опити за ранен импийчмънт на Тръмп. Противниците на президента изкарваха нови и нови съмнителни основания за процедурата и цитираха евентуални негови конституционни нарушения. След като това не проработи, в обращение влязоха обвиненията в психическа нестабилност. „Съпротивата” се опита да докаже, че Тръмп е ментално неспособен да управлява и трябва да бъде премахнат на основание на 25-ата поправка в Конституцията. Медиите, които свирепо атакуваха всеки, който поставяше под съмнение здравето на Хилъри Клинтън по време на кампанията, сега изляха в публичното пространство купища крайни спекулации за здравето на Тръмп.
Всички тези усилия се случваха на фона на неетични действия на кадри в Министерството на правосъдието, Съвета за национална сигурност и ФБР, останали от администрацията на Обама. Тези лоялни на бившия президент служители постоянно пускаха течове с вътрешна информация към свои приятели и доверени лица в медиите и саботираха президентски заповеди.
„Съпротивата” скача от един план към друг, като игнорира серията от провалени усилия, забравя всичко и не научава нищо. Съдебните дела срещу правителството са се превърнали в седмичен акт на революция и вече не са просто прахосване на пари на данъкоплатеца. Отказът на определени щати да изпълняват федералните закони доскоро се приемаше като реликва от времето на Конфедерацията с потенциално опасни последствия. Но сега са преформатирани като смели прогресивни инструменти за промяна и съпротива”, пише Хансън.
Интелектуалците, журналистите и активистите от две отделни фракции – анти-тръмписти и никога-тръмписти – пишат коментари и анализи за неизбежната катастрофа в Белия дом. За тях Тръмп е най-лошото нещо, което някога се е случвало на Америка, Запада, света и човечеството. Сравненията с Мао, Мусолини, Хитлер и Сталин са медийно ежедневие.
Няколко проучвания показаха, че над 90% от отразяването на Тръмп в мейнстрийм медиите е негативно, което е безпрецедентен рекорд. Основната задача на прогресивните журналисти, локализирани в комфортни редакции във Вашингтон и в урбанистичните центрове по двете крайбрежия, е да внушат на публиката, че The Donald не е легитимен президент. Медийните наблюдатели още помнят, че по време на кампанията журналисти от „Ню Йорк Таймс” и „Уошингтън Поуст” обявиха, че в ерата на Тръмп неутралното и безпристрастно отразяване е неморално, а задачата на четвъртата власт е да изобличи милиардера популист.
„Културните и медийните институции се трансформираха в авенюта на омразата”, смята Хансън. Според него всеки цикъл на истерията изисква появата на нов. Състезанието е до дъното. Знаменитостите и представителите на политическата опозиция се надпреварват да измислят най-крайното и вулгарно определение за президента.
Патологичната параноя на съвременните прогресивни либерали приема все по-тревожни измерения. Суровата омраза на западното мултикултурно „сошъл джъстис” ляво се излива в директни и завоалирани заплахи за живота на американския президент, неговото семейство и неговите избиратели. Журналисти, активисти и знаменитости фантазират физическото премахване на Тръмп, нормализират призивите за атентати срещу него и членовете на неговата администрация, композират демонизиращ, дехуманизиращ наратив, в който всеки несъгласен с тяхната авторитарна представа за политическия пейзаж заслужава да падне под боядисания в цветовете на дъгата ботуш на възбудения либерален гняв.
Преди месеци комедиантката, актриса и ко-водеща на новогодишната програма на CNN Кати Грифин участва във фотосесия, която напомни за клиповете с обезглавявания на мюсюлманската терористична групировка „Ислямска държава”. Тя позира пред обектива с окървавена маска, направена да изглежда като току-що отрязаната глава на Доналд Тръмп. Рапърът Снуп Дог пусна клип, в който убива клоун, стилизиран като 45-ия президент на САЩ. В продължение на месеци трупата на „Пъблик тиътър” в Ню Йорк играеше на открито пиесата на Шекспир „Юлий Цезар”, в която Цезар е докаран едно към едно с Тръмп. На финала има дълга сцена, в която Цезар/Тръмп e намушкан от жени и представители на малцинства. Кръвта му бавно изтича, той агонизира пред погледа на жена си, която е решена като двойничка на Мелания Тръмп, а публиката, съставена предимно от либерали от горната средна класа на Ню Йорк, се тресе в оргия от еуфория. Пиесата бе спонсорирана от вестник „Ню Йорк Таймс”. За представителите на „Съпротивата” това не е просто някаква художествено компрометирана и провокативна модерна интерпретация на класическо Шекспирово произведение. За тези хора това е възможност да съпреживеят реалистична репрезентация на съкровената си фантазия – убийството на Доналд Тръмп. Пиесата се явява нещо като извратен симулакрум на колективното публично бълнуване по насилствената смърт на президента. Много анализатори извън прогресивния балон останаха втрещени от лекотата, с която се нормализира поривът за покушение срещу действащ държавен глава на най-старата и стабилна демокрация на планетата. Явлението беше дефинирано като „анти-Тръмп порнография на насилието”. Много либерални журналисти и общественици изказаха своето възхищение от представлението, а един водещ от CNN дори го определи за „шедьовър”.
Извън опитите за намиране на художествени основания и вдъхновения за физическото премахване на демократично избран президент в реалния живот кръвта вече тече по авенютата на властта. Миналата година ултралевият анти-Тръмп активист Джеймс Ходжкинсън стреля по републикански конгресмени във Вашингтон и рани тежко един от тях – Стив Скалис. После полицията откри в дома на Ходжкинсън списък с републиканци за екзекутиране. Фейсбук стената на психясалия прогресивен левичар е пълна с призиви срещу Тръмп, вижда се, че той редовно е следял и харесвал либерални мейнстрийм медии и предавания, които истерично атакуват администрацията на президента и Републиканската партия.
Режисьорът на филмовия блокбастър „Отмъстителите” и водещ холивудски либерал Джос Уедън написа преди време в своя профил в Туитър, че желае да види как „носорог изнасилва до смърт” водещия републиканец и говорител на конгреса Пол Райън. Актрисата Сара Силвърман призоваваше армията да свали Тръмп с въоръжен военен преврат. Авторът и активист Дан Савидж написа, че желае „всички републиканци да са мъртви”. Мадона каза, че иска да взриви Белия дом. Сценаристът Дейвид Саймън призова хората да грабнат тухлите. Водещият Лари Уилмър бръщолевеше как би „удушил Тръмп с възглавница”. Друг водещ – Стивън Колбърт – пусна колаж с главата на речописеца на президента Стивън Милър, набучена на кол. Оргията от либерална омраза срещу Тръмп се разгръща и разлива в статии, предавания, клипове, филми, сериали, статуси, пиеси, песни... Американският политически и културен живот не помни подобна освирепяла, озъбена пропаганда срещу един човек.
Дали следващата стъпка от еволюцията на „Съпротивата” не е по пътя на уличното насилие в духа на Френската революция? Дебатът пред враговете на Тръмп от света на поп културата и „Съпротивата” не е дали Тръмп трябва да бъде физически премахнат, а как. Кати Грифин го „обезглави”, Дейвид Кросби го „изпепели”, Снуп Дог го „застреля”, Мадона го „взриви”, Джони Деп си представи класически атентат в духа на убийството на Линкълн, а сенатор Камала Харис помечта президентът да бъде погубен в инцидент с асансьор. Прогресивни професори от двете крайбрежия се задоволиха с доброто старо „обесване”. Процесът на нормализация на насилието срещу демократично избран президент е твърде напреднал, според Хансън. Ако всички опити да се дискредитира Тръмп пропаднат, „Съпротивата” вероятно ще се радикализира. Последната голяма надежда са междинните избори за Конгреса на САЩ в края на 2018-а. Демократите разчитат на масивна победа, която ще им позволи да си възвърнат контрола върху Камарата на представителите и да стартират процедурата по импийчмънт на Тръмп. „Но ако и това не се случи, може да се стигне до насилие”, предупреждава Хансън. Анти-Тръмп тълпата в сърцето на „Съпротивата”, изглежда, няма намерение да се съобразява с конституционната рамка на изборите. За тях е мъртва традицията изгубилата партия да позволи на спечелилата партия да представи своите аргументи за оставане на власт пред публиката.
„Вместо това точно като френските революционери анти-тръмпистите нямат нищо против да изгубят доверието на публиката със своята злоба и грубост. Те се спускат по спиралата на отчаянието с всеки провал на легална или паралегална инициатива за премахване на президента”, пише Хансън. Той припомня предишни цикли на истерия от времето на Буш – през 2005-а и 2008-а. Тогава културният пейзаж също бе залят от книги и филми срещу администрацията, а знаменитости и активисти призоваваха за атентат срещу президента. През 2009-а либералите призоваха за завръщане към нормалния политически дискурс с избирането на Барак Обама. Благодарение на него Америка трябваше да получи втори шанс, бълнуваха те. От злодеи и инкубатори за военнопрестъпници ЦРУ и ФБР бяха внезапно преобразени като агенти на промяната.
Сега разузнавателните служби отново са идолизирани от либералите, доколкото са видени като инструменти на анти-Тръмп кампанията. В момента, в който те спрат да служат на тази кауза, отново ще бъдат редуцирани до „зловещи лаборатории за заговор и военни престъпления”.
Съпротивата систематично унищожава протоколите за допустимо поведение. Без каквито и да е било реални причини и аргументи те се опитват да превърнат политическите и културните пейзажи на Америка в революционни територии. Насилието е оправдано, щом е насочено срещу чистото зло. А Тръмп и неговите привърженици са чистото зло. Това е грозният и брутален алгоритъм на „Съпротивата”. Медиите халюцинират фашизъм във всяка про-Тръмп проява и дават платформа на най-радикалните елементи от прогресивното ляво. За тях успешното завършване на мандата на Тръмп не е опция. Условията за улично насилие са налице. Парадоксът продължава – добрите новини ще са лоши новини. Изобщо не е изключено евентуалният Нобел на Тръмп да бъде посрещнат с бунтове в големите американски градове. Разбира се, либералната организация в Швеция едва ли ще присъди наградата на „омразния оранжев популист”.
Плаването в непознати води продължава, а „Съпротивата” прави всичко възможно да направи колкото се може повече самоубийствени пробойни в корпуса на кораба.