Доналд Тръмп извади европейците от равновесие

Първата осемдневна задгранична обиколка на американския президент Доналд Тръмп в Саудитска Арабия, Израел, Палестина, Италия, Ватикана, Белгия даде обилен материал за задълбочен анализ и изводи. Позволява прилично да се разсее мъглата около оформящата се външнополитическа стратегия на новия стопанин на Белия дом. Доналд Тръмп се срещна с лидери на около 80 държави. Видя се с всички ръководители на страните – членки на ЕС и НАТО, включително и тези на G-7. Ако бъдем по-точни, в последния случай се проведе „среща на Доналд Тръмп с G-6”, както се изрази остроумно един италиански дипломат. Китай и Русия отсъстваха в турнето на американския президент. Това натрапчиво си личеше от физиономията на Тръмп, която при масовките в Европа изразяваше досада и скука. Политическите рамки на първото задгранично турне на Доналд Тръмп са значително по-широки от неговите географски рамки. Като цяло не е правилно срещите по време на осемдневното турне на американския президент да се разглеждат отделно една от друга. Или извън тяхната последователност. Има една важна подробност. Като правило американските президенти, преди да посетят Близкия изток, се отбиват в Европа. Не толкова, за да съгласуват позиции, а по-скоро да демонстрират единство със своите европейски партньори по основни въпроси на глобалния ред в света. През месец май Доналд Тръмп тръгна по обратния път. В Европа пристигна от Близкия изток. С това той подчерта своите намерения да гради отношения съвсем отделно с всеки един от своите съюзници. За Евросъюза това означава, че европейските интереси в Близкия изток ще бъдат защитени само толкова, доколкото Брюксел сам да се справи, без да разчита на американска подкрепа. Интересен бе съставът на американската делегация, която придружаваше Доналд Тръмп. В нея бяха включени хора от неговия най-близък семеен кръг и надеждни хора – шефът на Държавния департамент Рекс Тилърсън, съпругата Мелания, дъщерята Иванка и зетят Джаред Къшнър в качеството му на старши съветник на президента. Ръководители на американските силови ведомства от президентското обкръжение се появяваха епизодично. Шефът на Пентагона Джеймс Матис пристигна за срещата на НАТО в Брюксел, а помощникът по национална сигурност Хърбърт Макмастър присъства на G-7 в град Таормина на остров Сицилия.

ДОНАЛД ТРЪМП НА ГОСТИ НА КРАЛЯ НА САУДИТСКА АРАБИЯ

Първото летище, на което кацна самолетът на Доналд Тръмп, бе Рияд, столица на Саудитска Арабия. Там той остана на 20 и 21 май. Впечатляващо е, че американският президент избра да посети първо Саудитска Арабия. До този момент това не се е случвало никога в историята на САЩ. Обикновено американските президенти осъществяват своите първи визити в Канада или Мексико. Понякога в Европа. Изборът на Саудитска Арабия е сензационен. Миналата година отношенията между Вашингтон и Рияд бяха напрегнати. Барак Обама беше на посещение в Рияд през април 2016 г. и там демонстративно му оказаха хладен прием. На летището го посрещнаха второстепенни саудитски чиновници. Барак Обама ограничи редица американски доставки на модерно оръжие за Саудитска Арабия. В резултат Рияд започна да се сближава предизвикателно с Пекин и да активизира самостоятелно създаване на собствен „сунитски” военен блок. Но ето, сега настъпва неочакван обрат. Доналд Тръмп забрави своята антиислямска риторика, а Саудитска Арабия го посрещна съгласно най-добрите традиции на източното гостоприемство. Домакините позволиха на своя гост и неговата свита да нарушат всички ислямски закони и норми. Човек можеше да се остане с впечатление, че ако Доналд Тръмп бе поискал да види Мека, където е позволен входът само за правоверни, то щяха и там да го отведат, за да види мюсюлманската светиня.

Американският президент бе посрещнат на стълбата на самолета лично от престарелия крал на Саудитска Арабия Салман ибн Абдулазиз ал Сауд. Той го съпроводи, куцукайки и подпирайки се на бастун до VIP ложата на летището. На разкошен прием още същата вечер на Тръмп му бе връчена най-високата държавна награда на Саудитска Арабия – орденът на крал Абдулазиз ибн Абдуррахман ибн Фейсал ал Сауд (първият крал на Саудитска Арабия, водил много войни за обединение на Арабия). На 21 май американският президент взе участие в Среща на арабско-мюсюлманските страни и САЩ. На нея трябваше да присъстват представители на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ, Кувейт, Оман и Катар). Но заседанието се проведе в разширен състав. Бяха поканени и лидери на много други арабски страни. На форума бяха представени над 50 държави. Впоследствие в световните медии се заговори за създаване на „сунитско НАТО”. Доналд Тръмп се обърна към лидерите на сунитските ислямски страни с думите: „Ако вие не скъсате с терора, вашият живот ще бъде кратък и вашите души ще се окажат в ада”. Нещо повече, в Саудитска Арабия, в която ислямизмът се явява държавна религия, американският президент изрече думите „ислямизъм”, „екстремизъм” и „ислямски терор”. Речта на Доналд Тръмп пред лидерите на сунитските ислямски страни може да се интерпретира единствено като призив за капитулиране, предявен от победител. В Рияд пристигнаха и президенти от постсъветските средноазиатски страни. Доналд Тръмп се срещна с президентите Нурсултан Назарбаев на Казахстан, Шавкат Мирзияев на Узбекистан и Емомали Рахмон на Таджикистан. Съдейки по това, че акцентът на близкоизточното турне на Доналд Тръмп бе поставен в Рияд, лидерите на средноазиатските държави Афганистан и Пакистан не получиха обнадеждаващи сигнали. Вероятно те ще попадат в периферията на американското външнополитическо внимание. Не че Средноазиатският регион не е важен. Напротив, там интерферират интересите на Китай, Иран и Русия. Просто на Вашингтон му липсват достатъчно ресурси. Ще се действа приоритетно. Присъствието на Нурсултан Назaрбаев, Шавкат Мирзияев и Емомали Рахмон в Рияд показва, че за САЩ остава в сила класическата геополитическа стратегия „Принципът на Анакондата” (около границите на Руската федерация се създава пояс от враждебно настроени страни). Вашингтон е преценил, че към този момент Близкият изток му е по-важен. Защо? Все по-често експерти заявяват за нарастване на влиянието на Русия в Близкия изток. Последните социологически изследвания сред арабските младежи показват рекорден ръст на симпатиите към Москва. Вашингтон продължава да губи позиции в Близкия изток. А Доналд Тръмп действа в Близкоизточния регион съгласно актуалните приоритети за САЩ. Затова на 20 и 21 май се оказа, че наложените ограничения от Барак Обама за продажба на оръжие на Рияд са свалени. Два акцента от речите на Доналд Тръмп в саудитската столица заслужават внимание. Първият акцент е следният: американският президент каза, че не е дошъл да чете лекции, да проповядва за свобода и въобще да учи някого как да живее; вместо това Тръмп обяви, че в Саудитска Арабия се създава „Глобален център за борба с разпространението на екстремистки идеологии”. Има нещо комично във въпросната инициатива. Все едно президент на колумбийски наркокартел да чете публична лекция за ползата от здравословния начин на живот насред плантация, в която се отглежда кока. По-ясно казано, американската позиция се свежда до постановката: „Плати си данъците и финансирай уахабитите колкото си искаш!”. Този „лукс” ще струва на Рияд над 380 милиарда долара през следващите десет години. Визитата на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия може да се оцени като сериозен политически и голям търговски успех. Сключена бе най-голямата военна сделка в историята на САЩ на стойност 110 милиарда долара. Предвижда се радикална модернизация на саудитската армия и флот. Планира се частично производство на въоръжения на територията на кралството. Междувременно Рияд обеща да инвестира 40 милиарда долара в инфраструктурни проекти в САЩ. Саудитците са майстори на доларовата дипломация. Не остана без финикийско внимание и Иванка Тръмп. Саудитска Арабия и ОАЕ предоставиха 100 милиона долара на един фонд на Иванка за стимулиране на жените предприемачи. Вторият акцент от заявленията на Тръмп в Саудитска Арабия е, че той ясно каза: глобалният тероризъм има държавен спонсор и на земята има правителство, което подкрепя терористите и въобще се държи лошо. Думите на американския президент бяха следните: „От Ливан до Ирак и Йемен Иран финансира, въоръжава и обучава терористи, бунтовници и други екстремистки групи, които разпространяват в региона разруха и хаос. Десетилетия Иран налива масло в огъня на религиозния конфликт и терор”. След тези думи става пределно разбираемо, че в първия мандат на Доналд Тръмп враг номер едно за САЩ ще бъде Техеран. Това като минимум. Залепянето на подобен етикет от Вашингтон на иранците се прави с дългосрочна цел. Подобна риторика е безпогрешен маркер, че американците се готвят да бомбардират някого. Поне досега е било така. Под предлог за борба с тероризма бяха нападнати Ирак и Афганистан. Естествено, Доналд Тръмп ще трябва да плати за жестовете, които той направи към домакините в Рияд. Явно през следващите години американците няма да правят бизнес с Иран. Най-вероятно иранският пазар ще бъде предоставен предимно на Русия и Китай. В по-малка степен на Европейския съюз. Компетентните геополитици никога не са имали съмнения, че радикалният ислям е инструмент на американската геостратегия. При сумиране на логичните и нелогичните действия на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия се получава класическата картина на евроатлантическата геополитика: цивилизацията на Морето залага на радикалния ислям в борбата с цивилизацията на Сушата, чиито съюзници са шиитите. Така поне винаги са писали повечето от признатите авторитети на класическата геополитика. Нищо ново под слънцето! Необходимо е да се отбележи, че саудитската външна политика постигна успех. Поне публично Рияд въвлече администрацията на Доналд Тръмп в историческия конфликт между сунити и шиити. Саудитска Арабия имаше спешна нужда да възобнови американските гаранции за собствената си сигурност, да укрепи своите позиции в региона и в борбата си с Иран. Да сплоти около себе си арабите. Да потвърди своето лидерство в арабския и ислямския свят. Между Вашингтон и Рияд бе подписана декларация за стратегическо сътрудничество. Официално се говори за „усилване на борбата с ислямския радикализъм и тероризма в региона”. Но в действителност става дума за обединяване на силите в борбата с „шиитската заплаха”. Още в Рияд държавният секретар Рекс Тилърсън призова Иран незабавно да спре своята ракетна програма. Възможно ли е съюзът между САЩ и Саудитска Арабия да вкара Вашингтон в регионален конфликт на страната на консервативните монархии в Персийския залив? Много е вероятно подкрепата на „сунитското НАТО” да е „медиен ход” на Доналд Тръмп. Целта е видима: сключване на огромни търговски договори в полза на американския военнопромишлен комплекс. До този момент американският президент Тръмп показва мислене и действия, които са типични по-скоро за ръководител на огромна търговска корпорация, отколкото на политик в класическия смисъл на думата. Натрапва се паралелът между проекта „сунитско НАТО” и създадения през 1955 година Багдадски пакт, или наричан още СЕНТО (в него влизаха Великобритания, Ирак, Иран, Пакистан, Турция и неформално САЩ). Там обаче членуваха както сунитски, така и шиитски държави. Към 1979 г. от СЕНТО излязоха и последните две страни членки – Пакистан и Турция. Свръхзадачата на Рияд е чрез „сунитското НАТО” да се разкъса „шиитската дъга” от Иран до Ирак, Сирия и Ливан. Предполага се, че се търси и неутрализиране на големите шиитски общности в Йемен, Бахрейн и в самата Саудитска Арабия. Идеята за създаване на обединени арабски сили не е нова. Тя е лансирана още през 2015 г. от Египет. Става дума да се формира контингент за бързо реагиране с численост от 40 000 човека с участието на Египет, Саудитска Арабия, Йордания, Катар, Мароко и Судан. Предложението на Египет през 2015 г. пропадна поради несъгласуваност на действията и разминаване на интересите. Катар и Саудитска Арабия акцентират върху борбата с шиитите. За Египет приоритетен е либийският фронт и борбата с ислямистите на Синай. И днешният проект на Рияд за „сунитско НАТО” е обречен на провал. Без участието на Египет той няма как да се реализира. Кайро разполага с единствената арабска армия, която е добре подготвена и въоръжена. Но Египет не е заинтересован от конфронтация с Иран. И не планира да сваля правителството на Башар Асад в Дамаск. Саудитската армия е въоръжена със съвременна техника, но е небоеспособна. Във войната в Йемен срещу бунтовниците хусити (близки до шиитите) действащата саудитска авиация е попълнена предимно с пилоти от Пакистан, Египет и други мюсюлмански страни. Съществува и още един проблем. Раздорите между страните от Съвета за сътрудничество на арабските страни от Персийския залив се задълбочават. Настроенията срещу Катар се увеличават. Чуват се гласове Доха да бъде изгонена от организацията. Турция и Катар стоят като стена зад Мюсюлманските братя. Саудитска Арабия и Египет са категорично против тях. Затова след огромната оръжейна сделка между Рияд и Вашингтон остават поредица от въпроси без достатъчно ясен отговор. 110 милиарда долара не са шега. Явно не става въпрос само за стрелково оръжие. Ще има танкове, самолети, системи ПВО (противовъздушна отбрана), ПЗРК (преносим зенитноракетен комплекс), ПТУРС (противотанков управляем реактивен снаряд) и други. Медиите пишат, че в тези 110 милиарда са включени и поредица от меморандуми за бъдещи доставки, а реалната „твърда” сума засега е 20 милиарда. Истината е неясна. Но от оръжейната сделка определено ще останат доволни и влиятелните американски частни военни компании. Защото оръжейните доставки се съпровождат с договори за обучение, съветници, експерти и обслужващ технически персонал. Американците са големи специалисти по продажбата на нематериални активи с висока добавена стойност. Все пак къде ще отидат огромните оръжейни партиди, закупени от Рияд? Саудитците в момента водят една официална война в Йемен и една неофициална в Сирия. Рияд е категорично срещу Башар Асад, защото той е партньор, а може да се каже дори сателит на Техеран. В Сирия се наблюдава ожесточен сблъсък между саудитите и персите. Очевидно е, че една немалка част от новозакупеното оръжие ще бъде използвано срещу Дамаск. Като че ли работата върви към още по-голяма близкоизточна война. Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън нарече визитата на Доналд Тръмп в Саудитска Арабия „историческа”. И е прав. Президентът на САЩ успя да направи успешен рязък завой в отношенията на Вашингтон със сунитските държави в Близкия изток. Един час преди да излети самолетът от Вашингтон в посока на Саудитска Арабия, Доналд Тръмп написа в Twitter: „Аз се готвя за моето важно турне в чужбина. Ще защитавам с всички сили американските интереси, това аз обичам да го правя”. America first.

ИЗРАЕЛ: ДОНАЛД НЕ Е МАШИАХ

След Рияд американският президент посети Израел. Посрещнаха го сдържано. Въпреки че израелците действат заедно със саудитите против Иран и „Хизбула”, а също против Асад и Сирия, Доналд Тръмп не беше посрещнат като Машиах (месия). Безспорно някои кабалисти считат, че 45-ят президент на САЩ навярно е обещаният „месия”. Влиятелният израелски вестник „Маарив” обаче оцени пребиваването в Израел на Доналд Тръмп по следния начин: „Визитата на Тръмп – много ръкувания, малко смисъл”. В Тел Авив знаят, че декларациите са едно, а реалността е нещо съвсем друго. „Маарив” резюмира престоя на Доналд Тръмп така: „Тръмп посети Израел, за да демонстрира активност в своята външна политика. Необходими са му хубави снимки за медиите. Много ръкувания, минимален интерес към местните беди и проблеми. Той не е способен да слуша своя събеседник повече от няколко минути. Всичко това устройва прекрасно Нетаняху. Дадената ситуация е прекалено комфортна за израелския министър-председател. Този комфорт е единственото постижение за Бенямин Нетаняху за осемте години на неговото управление”. Обществото в Израел е разделено на две: консерваторите, и преди всичко Бенямин Нетаняху, виждат в Доналд Тръмп шанс да укрепят своите позиции в регионален контекст, а израелските либерали повтарят антитръмповската CNN риторика на своите американски побратими глобалисти. Срещата на Доналд Тръмп с Махмуд Абас, президент на Палестинската автономия, беше протоколна. Американският президент не оправда очакванията както на израелците, така и на палестинците. Той не зае конкретна и ясна позиция по арабско-израелския конфликт. По този начин постъпваха всички стопани на Белия дом, посетили Близкия изток преди него.

ТРЪМП И ПАПАТА

Нямаше сензация в срещата на Доналд Тръмп с понтифика. Американският президент е протестант. За радикалните протестанти римският папа е нещо като Антихрист и се счита за неприятна, тъмна и зловеща фигура. Понтификът не бе особено ласкав миналата година към Доналд Тръмп по време на неговата предизборна кампания. Нарече го „не-християнин” заради негови нападки срещу латиноамериканците и идеята за изграждане на Великата стена между САЩ и Мексико. От друга страна, Доналд Тръмп също не бе много ласкав към папата. По време на своята президентска кампания той нарече „позорно” заявлението на Франциск, в което той подложи на съмнение неговата вярност към християнското вероучение. Женската част от свитата на американския президент облече траурни воали и уважи католическия лидер. По време на аудиенцията във Ватикана Доналд Тръмп бе весел и се усмихваше, а понтификът бе доста мрачен.

СРЕЩАТА G-6+1 В СИЦИЛИЯ: ВЗАИМНА НЕПРИЯЗЪН

На срещата на G-7 Доналд Тръмп бе посрещнат без всякакъв възторг. Личеше насилено старание да бъде показано, че клубът на великите държави го признава. Лидерите, насъбрани около американския президент, не скриваха своя шок от предизборната програма на Доналд Тръмп, с която той хвърли дръзко предизвикателство към световното статукво и глобализацията, обявена за норма в света от доста години. На телевизионния екран се виждаше, че американският президент е чужд сред безкомпромисните и закоравели ултраглобалисти. Той изглеждаше като катеричка в трансформаторна будка с високо напрежение. В сравнение с раболепието на петролните шейхове и дори с уважителното безразличие на израелците приемът на Доналд Тръмп от западните лидери бе контрастно хладен. Те не са забравили нищо и нищо не са му простили. В негово лице виждат враг, а не партньор или съюзник. Преди и по време на G-7 европейските медии бяха пълни със заглавия от типа на „G-7 заплашва с фиаско”, „Тържество на лицемерието”, „Единство само в разногласията” и пр. G-7 трябваше да закрепи правата на бежанците за защита в страната на пребиваване. Отговорността трябваше да се възложи на всички участници, в това число и на страните – членки на ЕС. Освен това бежанците трябваше да бъдат защитени от трудова и друга експлоатация. Вместо това обаче Доналд Тръмп настоя в заключителната декларация да бъдат включени думите: държавата има право да защитава своите граници, включително да не допуска бежанци в страната и да ограничава числото на бежанците. По-ясно казано: предложението на американския президент анулира всички права и задължения на държавите приемници пред бежанците, които бяха предложени от Европейския съюз. Доналд Тръмп се отказа от Парижкото съглашение по климата. А в заключителното комюнике темата въобще отсъстваше. В края на срещата на G-7 в Италия шестимата лидери бяха фрустрирани, но седмият беше в много хубаво настроение. Основният неудачник на тържествените мероприятия беше Ангела Меркел. Всички нейни предложения, които тя се опита да прокара, не се приеха. Тъпо, но упорито тя предлагаше на Доналд Тръмп съглашения и решения, против които той говореше през цялото време на своята предизборна кампания миналата година. Американският президент показа на целия свят, че не приема политиката на ЕС и Ангела Меркел. Доналд Тръмп закъсняваше за срещите, не слушаше изказванията, държеше се дръзко и предизвикателно. Към европейците имаше отношение като към бедни и досадни роднини, които са му дошли на гости и са си събули обувките пред вратата на неговия дом. Защо Ангела Меркел се провали? По ирония на съдбата тя упорито следва политиката на Буш-младши и Барак Обама. Вживяла се е прекалено много в ролята на аватар на Хилъри Клинтън на Стария континент. Ангела Меркел продължава да следва една американска политика, която вече я няма. Въобразява си, че е последният защитник на свободния свят. След G-7 германската медия Spiegel-online написа: „Доналд Тръмп извади европейците от коловоза. ЕС се мести по-близо до Китай”.

ДОНАЛД В НАТО: ПЛАЩАЙТЕ, БРАТЯ!

Доналд Тръмп беше обезкуражен и разочарован от общуването си с евробюрократите и лидерите на G-7. На срещата на НАТО той се върна към риториката от своята предизборна програма. Разбра, че битката още не е спечелена, глобалният елит, както и преди, не го приема. Затова ги започна подред. Заяви, че всички страни – членки на НАТО, ще трябва да заплащат цялата помощ, която им оказват САЩ. Фактически Доналд Тръмп поиска от своите съюзници 112 милиарда долара. За Германия това са едни около 80 милиарда. Това искане стресира лидерите на Северноатлантическия алианс. Доналд Тръмп се превърна в безкомпромисен бизнесмен. Той обяви, че врагове на НАТО са: тероризмът, миграцията и с половин уста добави – Русия. Последното, най-вече защото му предстои да се върне обратно във Вашингтон и да отслаби атаките срещу неговата и на зет му хипотетична „руска връзка”. В Брюксел на Доналд Тръмп му показаха новата щабквартира на организацията. Той се направи на впечатлен, но не забрави да напомни кой плаща за „банкета”. Европейците за пореден път бяха оскърбени и разстроени. Тръмп пак посочи, че 70% от бюджета на Северноатлантическия алианс са американски пари, пари на американския данъкоплатец. И европейците отново изпаднаха в депресия. На всичкото отгоре Тръмп не се закле подобно на своите предшественици, че ще защитава Европа от Русия при първо повикване. Не спомена за Член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана. Абсолютна ерес по старите евроатлантически стандарти! Срещата на високо равнище на НАТО бе най-кратката в историята на алианса. Тя ще остане в аналите още и с розовите чорапи с флага на НАТО на канадския премиер Джъстин Трюдо, както и с това, че алиансът като че ли се присъедини към военната коалиция в Сирия под командването на САЩ. Паралелно обаче генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг заяви, че присъединяването на алианса към коалицията за борба с ДАЕШ не значи, че НАТО ще участва в бойни сражения. Доналд Тръмп може да отчете като свой личен успех това, че убеди своите съюзници да се създаде натовски антитерористичен център за обмяна на информация. По мнение на експерти тази нова структура ще стане още едно синекурно място за пенсионирани европейски служители от специалните служби. Репортерът на ВВС в САЩ Тара Маккелви бе изключително подигравателно настроена по отношение на поведението на американския президент по време на церемонията в НАТО: „Тръмп изглеждаше като седмокласник на училищно събрание, той си бе скръстил краката под стола и гледаше ръцете си”. Като извод репортерката Тара Маккелви написа: „По време на своята визита Тръмп показа убеденост, че САЩ са център на света. Европейците могат да се жалват, но Тръмп и неговите съветници ще продължат по своя път”. Накрая нещо, което много малко хора забелязаха. Доналд Тръмп направи сензационно заявление. Той каза, че лидерите на близкоизточните страни са му обещали да прекратят финансирането на терористите. Какво излиза? Че те са виновни до този момент за всички терористични актове в Европа ли?

ДОНАЛД, МЕРКЕЛ И ЕВРОБЮРОКРАТИТЕ

Между Доналд Тръмп и Ангела Меркел съществува сериозен проблем. Новият американски президент не измисли, не предизвика криза в американско-германските отношения. Той само я катализира по време на своята европейска визита. Доналд Тръмп според изданието Spiegel е изрекъл непублично следните слова: „Германците са лоши, много лоши. Обърнете внимание на милионите автомобили, които те продават в САЩ. Ужасно, ние ще спрем това”. Главният икономически съветник на президента на САЩ Хари Кон обясни, че Доналд Тръмп не осъжда Германия като цяло: „Той е казал, че те са много лоши в търговията, но той няма проблеми с Германия”. Истината е, че американският президент няма проблеми с германците. Има проблеми с Германия. САЩ виждат в лицето на Германия търговско-икономически конкурент. Търговският дефицит на Вашингтон с Берлин е 65 милиарда долара. Канцлерите на Германия след Втората световна война винаги са се отличавали със своята лоялност към американската администрация. Най-често като причина за това се цитира т.нар. „Канцлер акт”. Ситуацията обаче се промени. Ангела Меркел дълги години стои начело на Германия. Тя се срасна с водената политика на неоконите в Европа. Превърна се в европейски аниматор и „бригадир” на политиката, водена от американските либерални глобалисти. Меркел е свързана с „пъпна връв” с Хилъри Клинтън. Чудно ли е тогава защо Доналд Тръмп не крие публично, че едвам я понася? Самата Меркел се убеди, че Германия трябва да има добри отношения с Вашингтон, но трябва сама да се бори със съдбата. Тя първа призна, че има срив в отношенията между Европа и САЩ: „Ние, европейците, трябва да вземем собствената си съдба в свои ръце. Разбира се, в дружба със САЩ, в дружба с Британия и като добри съседи с всички останали страни, с които е възможно, даже с Русия. Времената, когато можехме напълно да се облегнем на другите, свършиха. Тези дни аз напълно разбрах това”. Едуард Сноудън нарече смелата реч на Ангела Меркел „определящ епохата момент”. Президентът на Съвета по международни отношения Ричард Хаас – „повратен момент”, а редакторът на Financial Times – „важен момент в трансатлантическите отношения”. Координаторът на германското правителство по трансатлантическото сътрудничество Юрген Хард коментира: „Това, което ние видяхме на срещите на НАТО и G-7, не съответства на това, което очаквахме от американския президент от гледна точка на духа и потенциала на Америка. Аз мисля, че Доналд Тръмп пропусна добра възможност да заяви своите претенции за лидерство в света”. Новият стопанин на Белия дом хвърли много сериозно предизвикателство към старите елити в Европа. Каквото и да правят дипломатите, за да изгладят неприятната ситуация след европейското турне на Доналд Тръмп, акцентите вече окончателно са поставени. Голямото раздалечаване между Европа и САЩ е факт. Европа повече няма американски съюзници. Тя е сама след 60 години външен контрол. Няма никакви съмнения. Brexit и Доналд Тръмп са световни явления от един и същи порядък. Англосаксонците за трети пореден път изиграха германците. Вместо да развива понятното и логично геополитическо, икономическо и научно-техническо сътрудничество с Русия в рамките на единна Евразия от Атлантическия до Тихия океан, Германия отново направи дълбоко погрешна оценка на собственото си влияние и статут в света. Берлин три пъти се опитва да зачеркне Москва от историята и да заграби руската сфера на влияние. И отново не се получи. А за грешка като тази в Украйна ще се плаща скъпо. Германия няма да иска да плаща. Ще плащат други.

При новите условия възниква логичен въпрос. Какво ще прави източната периферия на ЕС, в която е и България? Скоро Ангела Меркел и Германия ще се дезангажират от глухата източноевропейска провинция. На хоризонта се задава икономическа и банкова криза. Не е изключено да се върне марката. Този път в зоната на германската марка ще могат да влязат само тези страни, които приемат политическото доминиране на Берлин. Останалите, които се окажат извън гравитационното поле на Германия, ще се завърнат в руската или неоосманската зона на влияние. Естествено, при условия, които няма да имат нищо общо с тези от преди 1989 г.

ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ ЗАДГРАНИЧНОТО ТУРНЕ НА ДОНАЛД

По време на своето турне Доналд Тръмп се опита да слуша периодично внимателно своите събеседници. Почти никой не бе пренебрегнат и обиден в личен план. Формално списъкът от съюзници остана същият. Но Вашингтон очевидно търси нов подход за формиране на нова прагматична външна политика. Американските стратези разбраха, че създадената от неоконите глобализация по формулата Pax Americana, основана на идеологически съюзи, за които САЩ плащат на местните елити за „правилния” идеологически избор, се провали. Късният СССР се разпадна, защото заплащаше прескъпо „социалистическия избор” и отделяше конкретни материални блага като награда за абстрактната и лицемерна любов на местните „партийци” към марксизма-ленинизма. В края на мандата на Барак Обама САЩ поразително заприличаха на късния СССР. Докато Доналд Тръмп разсъждава като бизнесмен. Той търси формули, по които американските съюзници не само ще си плащат сами за себе си, но и ще внасят своята лепта в реализиране на американските политически и икономически интереси. Накратко – Доналд Тръмп се опитва да превърне сегашния губещ външнополитически проект на САЩ в печеливш проект за Америка. Новият подход на американския президент е наложен от драстичното съкращаване на американските икономически ресурси. Няма как. Проблемът на европейците е, че американският президент не им обеща нищо материално. Не е тайна, че Европа не може да укрепи нищо никъде за своя сметка. В Европа Доналд Тръмп нищо не отхвърли, но и не потвърди нищо. Европейците бяха оставени насаме със своите проблеми, а Вашингтон ще чака, докато съзреят условията да бъдат приети американските виждания за взаимоотношенията между САЩ, НАТО и ЕС.