Обстановката в Западните Балкани става все по-взривоопасна. Границите отново ще бъдат преформатирани.

Тези дни, като прескачах по телевизионните канали, се върнах към събитията четвърт век назад. Тъй като все по-често нашите телевизионни канали показват игрални филми, които третират събитията в бивша Югославия в края на XX век и началото на XXI век. Отново виждаме кадри, които демонизират сърбите несправедливо. Обикновено във филмите американски командоси спасяват свои разузнавачи, чийто самолет е свален от сръбската армия. Естествено, след като те са успели да предадат на „добрите” заснетите шпионски кадри. Отново множество сцени и лични драми с измъченото мюсюлманско население в Косово, Босна и Херцеговина. Но това е само част от истината. Холивуд не показва тригодишните кървави разправи на мюсюлманите на Алия Изетбегович със сръбските села около Сребреница. Въобще днес отново се активира огромната пропагандна продукция, която има за цел да сатанизира сръбския народ. И да раздухва враждата между народите от бивша Югославия. Така се оправдава „хуманитарната” намеса на НАТО в бивша Югославия с цел „спасяване” на мюсюлманите. Една военна операция, която беше в пълен разрез с международното право и през главата на ООН. Но в действителност „хуманитарните” бомбардировки включително и с обеднен уран не спасяваха никого, а целяха да се преформатират Балканите съгласно геополитическата стратегия на тогавашния глобален хегемон САЩ.

Целяха и преразпределяне на влиянието и контрола по света между отделните елитни лобита във Вашингтон след избирането на поредния нов стопанин в Белия дом. По това време Русия бе слаба и на практика почти не присъстваше на нашия полуостров. Тревожен е фактът, че по нашите медии периодически се пускат материали, които насъскват българи срещу сърби. Ту намерили в някой двор, в някой кладенец май кости на българи, май убити от сърбите. Ту се припомнят конфликтни моменти от историята на Балканите, в които балканските народи воюват един срещу друг. Най-вече православните помежду си. Естествено, войните са в резултат на външни за полуострова „импулси”. Въобще историята на Балканите е терен за периодични схватки между глобалните и регионалните фактори в света.

Спомням си един майски ден през 2004 г. в Прищина. Бях ходил няколко пъти в Косово и имах добри приятели не само в столицата, но и в Призрен, Драгаш, Гниляне и др. Между тях имаше косовари, сърби, служители на KFOR (Kosovo Force), в чийто контингент имаше военни от цял свят, от страни, които не са членки на НАТО. В този ден аз и моят приятел Алберто Паулу Родригеш Алмейда от KFOR пиехме кафе на терасата на централния хотел в Прищина. Той се оплакваше, че от доста време не се е връщал вкъщи, в Португалия, и го е налегнала носталгия. Разказвах на Алберто как преди три години на съседната маса съм пил кафе с Махмуд Бакали. „Косовският Тодор Живков” си беше изпратил децата да живеят в САЩ и се радваше, като разказваше своите богати и интересни косовски спомени за Титова Югославия. Докато разговаряхме с Алберто, по централната улица на Прищина започна да се точи колона от бронетранспортьори от състава на KFOR. Алберто погледна тежката военна техника и с иронична усмивка каза: „Не разбирам защо трябва да прибираме тези въоръжения, като след време пак ще трябва да ги докараме тук?”. Никога няма да забравя тази фраза! През месец май 2004 г. бях в Прищина по покана на академичните среди, които организираха обсъждане на темата „Българският етнически модел”. Тогава все още Косово не бе обявило своята независимост. Нямаше държавни институции. Имаше само НПО-та, които изпълняваха ролята на квазиинституции. Престоят ми в Прищина беше една седмица и имах възможността да проведа множество неофициални срещи с най-различни персони – представители на чуждестранните НПО-та, дипломати, военни от KFOR, обикновени местни жители. При всяко посещение в Косово ходех да обядвам или вечерям в Грачаница (сръбският анклав), където освен на разговори с местните сърби се радвах и на великолепно свинско печено, дребни кебапчета, шопска салата и прословутото „Елен” пиво. Получих и предложение за вечеря от шефа на едно местно НПО, чието име звучеше нещо като Център за стратегически регионални изследвания. Не беше сложно да се досетя, че става въпрос за местното разузнаване, това на Косово. Вечерята бе в един хубав ресторант в покрайнините на Прищина до парка Геремия. Нещо като нашата Витоша, но далеч по-малък и със забрана за планински разходки, защото паркът беше миниран. Навсякъде имаше предупредителни табелки „Внимание мини!”. На масата ме чакаха шест човека, петима мъже и една жена. Те бяха приятелски настроени. По време на вечерята обсъдихме международната обстановка, коментирахме и бъдещите планове на ръководството на Косово. По едно време забелязах, че на съседната маса седи с чаша в ръка косовският генерал Агим Чеку (по-късно министър-председател на Косово), който ни наблюдава и се усмихва дружелюбно. Естествено, коментирахме и ситуацията в Македония. В един момент домакинът на срещата ме погледна в очите и каза: „В Македония има само ваши и наши. Други няма. Когато всички проумеят това, тогава ще отпаднат проблемите с тази изкуствена държава”. През 2004 г. външната политика на Косово бе формулирана от моя домакин много кратко и ясно. Според него: „Сърбите са наши врагове. Румънците са приятели на нашите врагове, значи са наши врагове. Словения е прекалено малка, за да бъде фактор. Хърватите са врагове на нашите врагове, значи са наши приятели. С турците сме приятели, но не искаме да се доближаваме плътно до тях. Ние не приемаме исляма в този вид, в който се практикува в Турция. Доближаването до Анкара ни отдалечава от Европа. Очакваме от вас не само да ни бъдете приятели, но и да бъдете един от основните наши партньори на Балканите”. Не липсваха и любопитни моменти на вечерята. В един момент домакинът посочи един от своите колеги и каза, че той е бивш служител от югославската УДБА (специалните служби): „Нещо като от вашето Шесто”. С усмивка сподели, че именно той го е разработвал по времето на Югославия. Сега обаче го е взел на работа в НПО-то, защото е косовар и е професионалист. Сегашната му задача била да контролира медиите в Косово по линия на организацията.

По това време българското Министерство на външните работи беше прекалено пасивно в Косово. Открихме дипломатическо бюро в Прищина, което се разглеждаше от нашия външен министър най-вече като търговско-икономическа служба. За шеф на българското представителство в Косово бе прехвърлен българският военен аташе от Белград. По този повод британският съветник в Прищина бе подхвърлил ироничната забележка: „Вие да не планирате да откривате фронт тук?”. Естествено, че нямахме такива намерения. Естествено, че по стар български обичай в Прищина бе назначен приятел на министъра. Естествено, че тогава, когато се решаваше кои малцинства да бъдат признати в Косово, в София Министерството на външните работи бездействаше, беше безразлично и безкрайно пасивно. Единствено издаването на визи не бе чисто административна и скучна дейност. Определен кръг от наши служители и местни бизнесмени бяха много доволни от тази дейност в чисто личен план. България и Турция признаха Косово. Анкара е доволна. В Косово бе признато турско малцинство. Българско не бе признато. В южната част на Косово една част от населението говори на „нашенски”. Като ги питаш какви са, казват, че са „нашенци”. Когато попитах едно младо момче, „нашенче”, кой го е научил да говори „нашенски”, то с гордост ми отговори: „Моята баба”. Когато българин говори с „нашенец”, не се нуждае от преводач. Същата работа като в Македония. В град Ораховац в Призренски окръг голяма част от жителите говорят на „нашенски”. Като цяло „нашенците” са мюсюлмани. Преди години те си направиха политическа партия. Влязоха в парламента в Прищина. Даже получиха едно министерско кресло в правителството на Косово. Имах възможност да се срещна с въпросния министър, който отговаряше за екологията. Той бе изключително дружелюбно настроен към нашата страна. Но въпросната партия, в която има много „нашенци”, е известна в Косово като „турска”. Преди време в Шар планина, в южната част на страната, имаше украински контингент по линия на KFOR. Украински военни са споделяли многократно, че при спиране на техните коли по пътищата в района към тях са се приближавали хора, привлечени от езика, на който говорят. Местните са им казвали със страх в очите, че са българи. По това време на мегдана в село Брод, недалеч от град Драгаш, чух от местните следния укор: „За хората тук Бугария е голяма работа! Бугария се изправила, а мие сме пропанали!”. Младите „нашенци” от района гледаха преди десетина години с надежда към София. Очакваха степендии за обучение в българските висши учебни заведения. От София не дочакаха, но Анкара им отпускаше и отпуска редовно. Любопитно е да се знае как „нашенци” поддържат „нашенския” език в Южно Косово. По време на посещение в едно село около Призрен бяхме поканени от местното училище на концерт. Ученици показаха „нашенски” народни песни и танци, които, както се досещате, не се различават по нищо от българския автентичен фолклор. До мен седеше Авния, ученик от VI клас. След концерта започнахме да раздаваме книги и учебници на български. Авния ме попита откровено, по детски, дали нямаме да им подарим дискове с българска чалга музика. Шофьорите на колите, с които пристигнахме от България, за наш късмет имаха десетина CD-та с чалга. Донесохме ги и се чудехме на кого по-напред да ги подарим. Децата ни помогнаха. Казаха, че вече са си направили списък, по който едно по едно ще слушат CD-тата. И изведнъж започнаха да пеят българска чалга на чист български език. Онемяхме! Всички тези „нашенци” бяха зарязани от българската държава. Нищо не бе направено за тях. Само мероприятия за отбиване на номера. По същото време кметът на Призрен предлагаше безплатно една хубава къща в града, която България да ползва като свой културен център. Естествено, и това предложение бе отминато без реакция от външно министерство. Жалка история.

Албанците обаче имаха стратегия за овладяването на Македония. След 1999 г. в резултат на събитията в бивша Югославия бежанците косовари се настаниха южно от прохода Качаник. В Македония. Още тогава в Прищина се говореше, че косоварите виждат Скопие като един балкански Йерусалим. Преди години Прищина е била строена за около 65 000 жители, днес те са над 210 000. Столицата на Косово е без необходимата инфраструктура, с която би трябвало да разполага. Очевидно е, че след време ще се търси друг подходящ град. Вече десет години албанските села „слизат” по склоновете на Шар планина в посока на македонската столица. И започват да я заобикалят все по-плътно. В същото време управниците в Скопие се занимават предимно с „македонизиране” на част от балканската история. Посягат и към българската. Конфликтуват с гърци и българи. Вече над десет години големите албански наркотрафиканти издържат по 15-20 македонски албанчета в големи европейски университети. Да, наркотрафикантите отпускат стипендии. В Скопие преди десет години имаше разграничителна линия между живеещите в столицата албанци и македонци. Имаше жилищни блокове в „македонския” сектор, в които живееше някое и друго албанско семейство. Плащаха им, за да не се връщат в „албанския” сектор, да останат в жилищата си. Така да отвоюват територия. Днешните събития в Македония доказват, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Всяко едно сътресение в Косово много бързо се прехвърля в Македония. И обратното. Косово и Македония са практически два скачени съда. Албанците в Македония имат вече подготвени кадри, които да заемат позиции в македонските институции. Остава албанският да бъде признат за втори държавен език. Границите на Балканите отново започват да „дишат”, както след падането на Берлинската стена. За това има конкретни геополитически причини. Във Вашингтон отново започва преразпределение на влиянието между отделните лобита, което е свързано с промяната на властта в Белия дом. Управляващите в София през всичките тези години са имали достатъчно информация по линия на съответните български служби за тенденциите на Балканите. И никой не си мръдна пръста. Българската „стратегия” винаги е била лимитирана в рамките на един четиригодишен мандат. За съжаление българските правителства са, с малки изключения, нещо като „елитен клуб” на необразовани и полуграмотни персони, срещани по кръстовищата, или пък са маршрутирани чужди агенти за влияние. Единственото, което ги интересува, е да се „пооблажат” в момента в личен план и ако могат, да продължат и през следващия мандат. София проспа по един безобразен начин последните 15 години. Не направи нищо, за да подготви нашата страна за следващата серия на предстоящите турбулентни събития в нашия регион. За да разберем това, което се случва днес на Балканите, трябва да се върнем назад във времето. След падането на Берлинската стена САЩ, глобалният хегемон, започнаха да приватизират транзитните инфраструктури на природен газ, суров нефт, оръжейни потоци, наркотранзит. Започна да се изгражда и пътна и жп инфраструктура, която да отговаря на проекта Pax Americana. Необходимо беше да се разкъса промишлената и индустриалната интеграция, която съществуваше в рамките на Югославия на Балканите и в рамките на СИВ в Източна Европа. Трябваше да бъде премахнат старият контрол върху транзитните канали, който бе изграден по време на Варшавския договор и СИВ от сърби, руснаци, българи, чехи, поляци и други. Необходимо бе силово пренареждане и преподчиняване в йерархията на управление на транзитната мозайка. Бившите аниматори на транзитните мрежи трябваше да бъдат елиминирани и да бъдат заменени с нови хора. Явно след 1990 г. Вашингтон заложи в Европа, и най-вече на Балканите, на „албанската карта”. Преди години американският президент Роналд Рейгън успя да сплоти различните елитни групи в САЩ. Пример: в сделките „Иран-контри” участваха оператори от различни лобита. По времето на Барак Обама такова сплотяване и координиране не се постигна. Началният период на президента Доналд Тръмп протича в изключително конфликтна обстановка. Сътресенията във Вашингтон няма как да не се отразят на останалия свят и в частност на Балканите. През юли 1995 г. световните медии разгласиха по целия свят за масовото убийство на мюсюлманското население в Сребреница. На 21 ноември 1995 г. в американската военна база в Дейтън бе съгласувано, а на 14 декември 1995 г. в Париж бе подписано съглашение за прекратяване на огъня. На територията на Република Босна и Херцеговина бе въведен войскови контингент на НАТО (IFOR). Общият брои на военните беше 60 000, от тях половината американци. Един от авторите на Дейтънските съглашения бе зам.- секретарят на САЩ Ричард Холбрук. Същият този, дето пиеше по време на дейтънските преговори крушево бренди с Милошевич и се обръщаше към него на малко име – Слободан. Същият този, който хапваше със Слобо всевъзможни лакомства по време на 11-часова вечеря в ловния дом на Тито до Белград. По време на драматичните събития в бивша Югославия се разиграха и други едни събития в Латинска Америка, които имаха отношение към нашия регион. През 1995 г. в Колумбия са арестувани лидерите на наркокартела „Кали” – Хилберто Родригес Орехуела, Хосе Сантакрус-Лондоньо и Мигел Родригес Орехуела. Братята Орехуела предават пълномощията на мексиканските „колеги”. Бойната колумбийска организация Los Pepes е обучена от инструктори на американския спецназ „Делта”. Преобразувана е в Обединени сили за самоотбрана на Колумбия. Страната е взета под контрол, докато по същото време продължава конфликтът в Чечения. През 1996 г. продължава и разчистването на „сенчестия терен” за албанците. В началото на 90-те Айман ас-Зауахири посещава градовете Сакраменто, Санта Клара и Стоктън в САЩ. Там той получава половин милион долара като „помощ за афганистанците, пострадали от войната със СССР”. После посещава Босна, за да инструктира местните мюсюлмани как да се бият със сърбите. Братът на Айман ас-Зауахири дълго време е резидент на Ал Кайда в Босна и Албания. По съобщение на вестник Wall Street Journal от 1 декември 1996 г. Айман и двама негови помощници под прикритието на търговската фирма „Бавария-1” влизат в Русия от Азербайджан. По пътя три пъти сменят колата, но в Дагестан са арестувани от руските специални служби. В интервю, взето в Германия за вестник „Завтра” от 24 декември 1996 г., известният чеченски терорист Салман Радуев споделя: „Аз чух, че Аслан (Аслан Масхадов, бел.ред.) вече мисли какво ще прави след войната. Мисли за наркотици. Вече е разпратил хора в Пакистан, Шинданд (град в Афганистан, бел.ред.), Литва, Киев. Тук, в Пулах, пристигнаха хора от БНД, с албанците също говориха, но във Франкфурт. Във Виена бяха също. При Гриша Лучански (Григорий Емануилович Лучански, голям международен бизнесмен, основател на холдинга „Нордекс” в Австрия, бел.ред.). На мен ми казаха: „Те се разбраха”. Григорий Лучански в определен смисъл става „наследник” на Робърт Максуел. Същият този британски медиен магнат и разузнавач, който работеше в България с Андрей Луканов. Според Салман Радуев чеченският политически деец и трети президент на непризнатата Чеченска република Ичкерия Аслан Масхадов е търсел различни пътища за наркотранзит. Хасавюртските съглашения, които поставят край на Първата чеченска война, са факт на 31 август 1996 г. По това време американците изграждат транзитен нарковъзел в Косово, а на чеченците предават за връзка само албанци. Андрей Луканов е застрелян на 2 октомври 1996 г. пред своя дом в София. Седем години по-късно е застрелян и Илия Павлов. И двамата са контролирали цитираните по-горе транзитни инфраструктури, които са изградени преди 1989 г. България по време на „развития социализъм” и след това се беше специализирала в контрабандния износ на фирмения български амфетамин-каптагон в Близкия изток и Африка. В обратно направление върви хероин: 80% от този наркотик постъпват на западноевропейския пазар през България от Турция. Преди 1989 г. основните три сектора, които имаха огромно стратегическо значение за България, бяха: оръжие, високи технологии и наркотици (каптагон). По поръчение на Москва българското научно-техническо разузнаване придобиваше и пренасяше по контрабанден път сложно ембаргово високотехнологично оборудване, което се използваше за военни цели. В анимирането на тези контрабандни мрежи е участвал тъстът на Илия Павлов генерал Петър Чергиланов, началник на военното контраразузнаване (ВКР). В Източна Европа имаше няколко подобни структури (канали) за преодоляване на санкциите на КОКОМ (Координационен комитет за контрол на износа). През юни 2015 г. почина един от основателите на подобна организация в ГДР. На 83 години в Бавария почина бившият функционер на Социалистическата единна партия Александър Шалк-Голодковски. С подобни структури се пресичаха аналогични мрежи, създадени от други специални служби, включително и западни. Например с „Кинтекс” е работил Монзир ал-Касар, който участва и в сделката „Иран-контри”. По-ясно казано, бил е по някое време и „човек” на Буш-старши. Монзир ал-Касар е работил и с Меделинския наркокартел. Оформя се типичната „скрита” картинка: от една страна, сирийското военно разузнаване от времената на генерал Али Дуба (бивш сирийски военен аташе в България), един от най-близките помощници на президента Хафез Асад, от друга страна, хората на Джордж Буш-старши, а от трета страна съветските, после руските „специалисти”. След убийството на Андрей Луканов на 16 октомври 1996 г. на летището в Женева е арестуван бизнесменът Сергей Михайлов по подозрения в принадлежност към организираната престъпност. Малко преди това, през август, излиза отчет на ФБР, който е посветен на Семьон Могилевич, крупен подземен бос. Наричат го „бос на босовете”. В доклада на ФБР са споменати Сергей Михайлов и Виктор Аверин като членове на Солнцевската организирана престъпна група. Любопитна подробност. Външното министерство на Коста Рика назначава Сергей Михайлов за почетен консул през февруари 1994 г. Той е имал големи планове за развитието на бизнеса между Русия и Коста Рика. Да се изнасят банани и цитрусови плодове с кораби от Коста Рика в Москва. Като почетен консул той трябва да „координира” по-добре тази дейност, този транзитен канал. Коста Рика е разположена между Колумбия и Мексико. С елиминирането на Сергей Михайлов за две години организаторите на наркотрафика през Косово имат възможност за по-свободна дейност в Русия. На 10 ноември 1996 г. до турския град Сусурлук става катастрофа. В колата загиват Абдула Чатлъ, член на мрежата „Гладио”, търсен за наркотрафик и поръчкови убийства. С него е заместник-началникът на полицията в Истанбул Хусейн Коджада. Вицепремиерът и министър на външните работи на Турция тогава Тансу Чилер казва за Абдула Чатлъ: „За тези, които получават рани в името на тази страна, тази нация и тази държава, ние винаги ще си спомняме с почит”. Избухва политически скандал. През юни същата година е извършен военен преврат. В Турция е ликвидирано определено звено от наркотранзита. А на албанците им се създават всички условия за бързо внедряване в различните линии на наркотрафика. По този начин САЩ планират да снижат ефективността на европейската икономика. Появяват се и първите „резултати”. През ноември 1997 г. Генералният секретариат на Интерпол изпраща на всички страни членки специален доклад. В него е поставена задача на всички полицейски подразделения да обърнат внимание на бързо развиващите се мафиотски кланове на косовските албанци. В доклада е посочено, че престъпните общества на косоварите са взели под контрол от 60% до 80% от доставките на хероин в Швейцария, Австрия, Германия, Унгария, Чехия, Швеция, Норвегия. Балканският процес и латиноамериканският не вървят отделно един от друг, те са като скачени съдове. Ако на някого му отслабват позициите при транзита от Колумбия, то усилията се насочват към компенсиране на загубите чрез транзита от Афганистан. До лятото на 1998 г. Освободителната армия на Косово (AOK) е малобройна. След финансовата подкрепа от местните и емигрантските мафиотски структури АОК набира изведнъж 10 000 нови бойци. Оръжието е доставено от Албания. Хашим Тачи по прякор Змията е един от най-младите лидери на АОК. И е зет на Сейди Бейрус, който контролира всички наркопотоци. Мадлин Олбрайт обявява, че: „Хашим Тачи е най-перспективният лидер сред косовските албанци, които се борят за демокрация”. По данни на специалните служби на европейски държави през 1995 г. Осама бин Ладен посещава Албания като гост на албанския президент Сали Бериша. Тогава са създадени звена и тилова логистика на Ал Кайда в Косово. На срещата на Сали Бериша и Осама бин Ладен освен шефа на албанската тайна полиция Башким Газидеде присъства и лидерът на ОАК Хашим Тачи. По данни на Wall Street Journal Осама бин Ладен назначава за командващ операциите на Балканите втория човек в Ал Кайда Айман ас-Зауахири. Единствената критика, която е отправена към Хашим Тачи, е от страна на полевия командир и конкурента му Рамуш Харадинай. Той счита, че Змията е прекалено мек със сърбите. В Косово след 2000 г. активно се настанява Albright Stonebridge Group (ASG), глобална стратегическа бизнес фирма, чийто основател и ръководител е световно известната Мадлин Олбрайт. Да се прехвърлим в наши дни в Бразилия. Благодарение на корумпираните съдии и конгресмени от президентския пост е отстранена Дилма Русеф. Успешно е проведена поредната „цветна революция”. На следващия ден след обявяването на импийчмънта близкият сътрудник на новия бразилски президент Мишел Темер сенаторът Алойзйо Нунес заминава за Вашингтон. Неговото пътуване е организирано от лобистката компания на Мадлин Олбрайт Albright Stonebridge Group. Да напомним, че Мадлин Олбрайт е шеф на Националния демократически институт (NDI), който се счита за координационен център на „цветните революции”. Ключов играч в бразилската сага е бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, който през 2013 г. се среща с президента Дилма Русеф и се превръща в нейния политически палач. Преди срещата с Джо Байдън рейтингът на Дилма Русеф е над 70%. След неговото отпътуване започват националните протести, организирани от групата Movimiento Passe Livre. От документите, публикувани от Wikileaks, става ясно, че Мишел Темер е бил осведомител на американското разузнаване. Изпращал е документи за служебно ползване в американското посолство. Нека отбележим, че процесът на приватизация в Бразилия ще приключи към края на 2018 г. Точно към финала на мандата на Мишел Темер. На първо време в Бразилия се планира излагането на търг на 4 летища, 2 пристанищни терминала, 5 автомагистрали, една жп линия и няколко нефтени блока. Очевидно е, че приватизацията ще започне от транзитната инфраструктура. Интересно е да се знае къде Мишел Темер е изпращал своите донесения. Адресатът е Южното командване на САЩ (SOUTHCOM). Това командване е оглавявано от генерал Банц Кредок в периода 2004–2006 г. Ако се прехвърлим години назад в Косово, можем да съпоставим факта, че на 7 юли 1999 г. същият генерал Банц Кредок провежда среща в американската военна база „Бондстийл” в Косово с руския генерал Валери Евтухович, който командва руския миротворчески контингент. По това време руска военна част превзе светкавично летището в Прищина преди KFOR. Конфликтът избухна, защото летището бе ключово звено от афганистанския транзит. През август 1999 г. американският генерал е повишен, а в Дагестан нахлуват чеченски терористи. Една година преди преврата в Киев Министерството на правосъдието в САЩ сключва договор с частната американска компания L-3 Communications. Предмет на договора е военна подготовка. По-ясно казано, вербовка на военни служители в Украйна. Договорът се изпълнява непосредствено от подразделение на L-3 Communications, което се нарича L-3 MPRI. От 2010 г. L-3 MPRI се оглавява от генерал Банц Кредок. Той идва в „частния бизнес” от поста върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа, който заема след 7 декември 2006 г. Преди да се слее с L-3, фирмата MPRI обучава бойците на АОК в Косово. MPRI ползва за свой офис една огромна къща в центъра на Прищина. В периода, когато се създава L-3 Communications Holdings и приема MPRI, в Съвета на директорите на компанията Lokheed Corporation е Лин Чейни. Тя напуска компанията, когато Ричард Чейни става вицепрезидент на САЩ. Ричард Чейни подкрепи на президентските избори Доналд Тръмп. Това дава основание да се допусне, че новият президент на Бразилия Мишел Тремер може и да оцелее предвид неговото сътрудничество с Южното командване от времето на генерал Банц Кредок. Сегашният корупционен скандал в Бразилия не засяга Мишел Тремер.

Какъв е основният извод? Екипът на Мадлин Олбрайт и генерал Дейвид Петреъс са съгласували своите интереси. Те са се активизирали за форматиране на ситуацията на Балканския полуостров и приватизация на транзитната инфраструктура в Бразилия. Всичко това се прави за контриране на китайския трансконтинентален мегапроект, наречен Нов път на коприната, с икономическия му пояс в морски и сухоземен вариант. Китайският икономически път има две разклонения: северно през Казахстан и Русия към северните балтийски пристанища и южно през Иран, Балканите до Западна Европа. Американците няма как да контролират транзитните канали, които се изграждат от китайците. А през последните години Китай активно работи на Балканите. Само България остава настрани поради нерешителността на бившия премиер Бойко Борисов и неговото послушание спрямо „началниците”. На 16 декември 2014 г. в Белград се състоя среща на правителствените ръководители на Инициативата за сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) във формат 16+1. Българският премиер тогава се изплаши и слезе от стълбичката на правителствения самолет, който щеше да излети за Белград. Българската делегация в последния момент бе оглавена от Румяна Бъчварова, въпреки че премиерът официално беше потвърдил своето участие. Явно в предпоследния момент „началниците” му дръпнаха ушите. Премиерът на Китай Ли Къцян и премиерите на Сърбия и Унгария подписаха договор за изграждане на жп линия над 350 километра между Белград и Будапеща. Въпреки огромния натиск от САЩ и ЕС върху Виктор Орбан той не послуша „началниците” и взе големи и изгодни за Унгария кредити от Пекин. Китайците планират да инвестират в жп линията Будапеща–Белград около 2 милиарда евро.

От друга страна, руската подкрепа на Халиф Хафтар, върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Либия, може да срине плановете за прехвърляне на бойни структури на ДАЕШ в Либия. При новия президент на САЩ ситуацията се променя. ЦРУ също подкрепя Халиф Хафтар. Не е изключено най-ценните бойни звена на ДАЕШ да бъдат прехвърлени в Косово, където се планира формирането на Армия на Косово и оставянето на войскови контингент на НАТО. Тревожната новина за Балканите е, че американските армейски генерали планират разрушаването на Новия път на коприната и изхвърлянето на Китай от световния транзитен процес с цел еднолично да контролират всички нелегални превози. Да обърнем внимание! По трасето на Новия път на коприната стоят страни като Сирия, Украйна и Турция. Каква е ситуацията там? Трудно може да се определи като спокойна. Но по трасето на Новия път на коприната се намира и Балканският полуостров, през който трябва да бъдат изградени с китайски инвестиции жп линии на скоростни влакове, пристанища и магистрали. В Новия път на коприната са включени гръцките големи пристанища, новите магистрали Атина–Белград, пристанището в Солун и карго летището в Истанбул към транзитния речен канал, какъвто е река Дунав към Европа. Очевидно е, че „неочакваната” китайска инвестиция в БДЖ не е в резултат на светлата личност на служебния транспортен министър. В същия китайски инфраструктурен мегапроект е включено новото огромно карго летище в Истанбул като ключов транзитен транспортен възел. И от тогава Реджеп Ердоган бере ядове със своите „стратегически” съюзници. Затова му организираха агресивните демонстрации в парка „Гези” в Истанбул.

Сърбия
ТЕРЕН ЗА СБЛЪС ЪК НА РАЗЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ

Бившият премиер на Черна гора Мило Джуканович обвини Русия в „разрушителна политика” на Балканите. Според Associated Press предотвратен е заговор за сваляне на прозападното правителство в Подгорица. Наблюдава се активизиране на политиците в Черна гора, както и на британските медии за търсене на „руска следа” в опита за преврат през октомври 2016 г. На 11 ноември същата година белградски медии съобщават, че няколко граждани на Руската федерация са депортирани от Сърбия за „участие в подготовка на терористични акции в Черна гора”. Новината съвпадна с пристигането в сръбската столица на Николай Патрушев, секретар на Съвета за сигурност на РФ. След неговото отпътуване недалеч от дома на бащата на премиера Александър Вучич, където той често гостува, е открит автомобил. В багажника на колата е намерено много оръжие. Гранатомет, няколко ръчни гранати, няколко автомата, патрони и снайперска пушка. Президентът на Сърбия Томислав Николич обвини за случката сръбските сили за сигурност. Според него те са проникнати от агенти на чужди разузнавателни служби и престъпни елементи от криминални групировки. Томислав Николич постави въпроса за кадрови промени в силовия блок на Сърбия. Президентът каза следното пред изданието Kurir: „Следва в най-кратки срокове да се решат дадените проблеми. Трябва да се изясни броят на чуждите агенти в сръбските служби, които днес не се страхуват да заявят, че за тях е по-важна оценката за тяхната работа от страна на другите чужди специални служби, отколкото нашата оценка. Струва ми се, че не сме готови дори заради преговорите с ЕС да търпим чуждата агентура в Сърбия”. Самият премиер Александър Вучич в периода 2012–2013 г. в качеството си на вицепремиер отговаряше за силовия блок на страната. През март 2014 г. е арестуван големият балкански наркобарон черногорецът Дарко Шарич в резултат на акция на сръбските и черногорските специални служби. Той е обвинен в организиране на канал за доставка на кокаин от Южна Америка в Европа през Балканите. Дрогата е транзитирала през териториите на балканските страни и Италия. Арестът е обещан лично от Александър Вучич. Сърбинът обещава и го прави. Така Александър Вучич лишава подкрепяния от Великобритания Мило Джуканович от един от неговите сенчести оператори. През 2010 г. Мило Джуканович обещава гражданство на Дарко Шарич. За поврат в сръбската външна политика се счита посещението на Александър Вучич в Москва през юни 2016 г., което е обвито в мистерия. Официално визитата на премиера е обяснена с необходимостта от медицински преглед поради здравословни проблеми с високо кръвно налягане. В действителност Александър Вучич се среща с Владимир Путин. От сръбска страна участва само гостът. В началото на срещата Владимир Путин е изразил надежда, че в новото сръбско правителство „достойно място ще заемат хора, които ще отделят сериозно внимание на развитието на отношенията между РФ и Сърбия”. След този разговор Александър Вучич е трябвало да бъде почетен пътник на първия полет на Air Serbia Белград– Ню Йорк и да се срещне със Саманта Пауър, представител на САЩ в ООН. Визитата обаче е отменена без обяснение от страна на сръбския премиер. Сръбски медии дават да се разбере, че Александър Вучич е недоволен от преговорите с ЕС. Следва заявление на външния министър Ивица Дачич: „Не е правилно, че усилията на Сърбия по европейския път не се уважават в достатъчна степен”. Неочаквано Александър Вучич обвинява Запада, че прави опити да се предизвика хаос в Сърбия. Веднага следват срещи на посланика на САЩ и шефа на мисията на ЕС в Белград със сръбския премиер. Той след разговорите с двамата дипломати заявява: „Поговорихме си нормално, но има разногласия”. Влиятелният сръбски вестник Blic съобщава, че е получена информация за планове за създаване в Сърбия на „още една руска база паралелно с хуманитарния център в Ниш”. Става въпрос за летището Ечка на около 50 километра на север от Белград. Интересна политика води Сръбската прогресивна партия. Тя има проевропейска политика и води Сърбия към ЕС, но не в НАТО. По-скоро обратното. Паралелно с ученията на НАТО в Черна гора сръбската армия демонстративно организира съвместни военни маневри с Русия и Беларус. Сръбската прогресивна партия побеждава на изборите с ефективна собствена пропаганда и контрол върху обществените медии. Все пак Александър Вучич има богат опит в пропагандата. Той е бил министър на информацията при Слободан Милошевич. Въпреки агитацията на евроатлантическия вектор да се прави триъгълник България–Румъния–Сърбия, Белград се ориентира към динамични и приятелски отношения с Будапеща. Виктор Орбан заяви, че нито едно национално малцинство не получава такава подкрепа, каквато имат унгарците в Сърбия. Унгарският премиер лобира за приемането на Белград в ЕС. Сърбите отново активизираха своята политика по отношение на Северно Косово, което може да стане „сръбско Косово” в Косово. Наблюдава се динамизиране на диалога Белград–Баня Лука. Лидерът на босненските сърби Милорад Додик отново е обвиняван в сепаратизъм. Не е случайно, че Виктор Орбан апелира към необходимост за „промени към по-добро” в полупериферията в Централна Европа. Върви процес на формиране на една нелиберална Централна Европа, която има дружелюбно отношение към Русия. Виктор Орбан бе първият европейски лидер, който застана на страната на Доналд Тръмп. Естествено, добре познатият германски журналист у нас Юрген Рот започна да полива с помия унгарския лидер в своята книга „Мръсната демокрация”. До болка познати хватки от информационно-психологическата война. Въобще може да се очаква активизиране на темата за „криминалните връзки” на Виктор Орбан. В тази кампания се включи и радио „Свобода”. Тъжна ирония. Нищо не се е променило през последните 70 години. Тук е важно да се разграничи, че кампанията срещу Виктор Орбан има повече „германска следа”, а не толкова „американска следа”. Има сръбски инициативи, на които следва да се обърне по-голямо внимание. Премиерът Александър Вучич в началото на 2017 г. обяви, че счита за необходимо в Западните Балкани да се създаде регионален митнически съюз. В него може да влезе население, което общо е от порядъка на 18 милиона. Тази своя идея Александър Вучич сподели с австрийския канцлер Кристиан Керн. Сръбският премиер счита, че „голямата икономическа интеграция вътре в региона, както и между Западните Балкани и ЕС, представлява важна крачка в това направление”. По този въпрос Александър Вучич проведе консултации със своите колеги Еди Рама от Албания и Денис Звиздич от Босна и Херцеговина. На 17 февруари 2017 г. управляващата Сръбска прогресивна партия издигна кандидатурата на Александър Вучич за президент на страната. Най-вероятни негови заместници на премиерския пост са вицепремиерът Зоран Михайлович и шефът на МВР Небойша Стефанович. Изданието Blic не изключва новият премиер на Сърбия да се казва Ивица Дачич като компенсация на Москва за напускането на Томислав Николич. Съветът на унгарците във Воеводина прие да подкрепи на президентските избори премиера Александър Вучич. Сърбите „пробваха” в началото на годината Прищина. Обявиха, че от Белград ще тръгне влак към Косовска Митровица. Влак по тази линия не е пътувал от 1999 г. Вагоните бяха украсени с лозунг „Косово е Сърбия”. В Прищина косоварите бяха изправени на нокти. Президентът на Косово Хашим Тачи реагира негативно. В подобен дух се изказа и косовският премиер Иса Мустафа. Косоварите заплашиха, че ще арестуват машиниста, а бившите бойци на АОК заплашиха, че ще взривят влака. На 14 януари Александър Вучич разпореди да се спре композицията на самата граница с Косово. На другия ден в Белград се състоя заседание на Съвета за сигурност. Президентът Томислав Николич сензационно заяви, че ако в Косово „започнат да убиват сърби”, то „Сърбия ще въведе там войски”. В Прищина нещата не са никак розови. Хашим Тачи „виси” с убийствени компромати в европейските специални служби. Рамуш Харадинай, бивш полеви командир на АОК, бивш премиер на Косово и председател на партията „Алианс за бъдеще на Косово”, бе задържан във Франция по сръбски ордер за арест от 2004 г.?! Невероятно! Съдбата му е в ръцете на френското правосъдие в Перпинян. Нали никой не се съмнява, че всичко зависи от подписа на един провинциален френски съдия? Арестуването на Рамуш Харадинай е proxy конфликт между Лондон и Париж. Британците подкрепят Рамуш Харадинай. Негов защитник преди време в съда в Хага бе адвокатското бюро „Матис” в Лондон, където се труди Чери Блеър, съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър. Само да отбележим, че в това адвокатско бюро „Матис” за по-малко от 7 милиона евро не стават от дивана. В Хага имаше 10 свидетели срещу Рамуш Харадинай. Девет от тях загинаха преди съда. Десетият бе ранен и сам се отказа да свидетелства. Естествено, тогава Рамуш Харадинай бе оправдан от съда в Хага.

След историята със сръбския влак до Косовска Митровица реакцията на Прищина не закъсня. На 24 януари разузнавателната агенция на Косово AKI чрез телевизионния канал RTK заяви за „разкриването на мрежа от руски шпиони”. Без да разкрие конкретни имена. Само инициали и прякори. Всички „руски шпиони” са етнически сърби. Има сред тях военни, журналисти и граждански активисти. Ръководител на тази „мрежа” се оказа Драгана Тифкович, директор на белградския Център за геостратегически изследвания, анализатор и журналист. Ръководителят на AKI (косовското разузнаване) Агрон Селимай ходи в Ленгли като на работа. На практика AKI се управлява от Посолството на САЩ в Прищина и от военната база „Бондстийл” до Урошавац. Сред арестуваните „шпиони” в Косово реално само полковник Джуркович е интересен. Неговото подразделение охранява сръбските села около Феризай, откъдето се вижда военната база „Бондстийл”. На 15 февруари 2017 г. парламентът на Косово прие резолюция за формирането на пълноценни въоръжени сили. На 21 февруари 2017 г. сръбският посланик в Москва Славенко Терзич напомни във вестник „Известия”, че регионът Косово и Метохия съгласно конституцията на Сърбия е част от сръбската държава. Това е потвърдено в Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Сръбският дипломат обърна внимание, че „създаването на така наречената Независима армия на Косово може да бъде още една крачка към задълбочаване на нестабилността в региона и реално представлява опасност за живота на сръбския народ в тази част на Сърбия”. Новият министър на обраната на САЩ Джеймс Матис по време на обсъждането на неговата кандидатура в Сената заяви, че е необходимо да бъде създадена армия в Косово. Директорът на Центъра за геостратегически изследвания Драгана Тифкович подчерта, че създаването на косовска армия се подкрепя вече няколко години от САЩ, Великобритания и Турция въпреки Резолюция 1244 на ООН. Това нарушава флагрантно международното право. От своя страна командващият Въоръжените сили на НАТО в Европа генерал Къртис Скапароти уверява Прищина, че войските на НАТО ще останат в Косово „толкова, колкото е необходимо”, докладва Associated Press. На 21 февруари 2017 г. Председателят на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович обяви решението на Международния съд на ООН да поднови обвиненията към Сърбия за геноцид по време на босненската война през 1992-1995 г. Сръбският външен министър Ивица Дачич нарече инициативата на босненския лидер „крайно опасна”. Той счита, че този ход може да дестабилизира обстановката не само в Босна, но и на Балканите. Заради въпросната инициатива на Бакир Изетбегович сръбският президент анулира своята визита в Сараево. По този повод Милорад Додик проведе среща с Александър Вучич и Томислав Николич за изработване на обща позиция във връзка с инициативата на босненския лидер. Много важна ще бъде позицията на Съвета за сигурност на ООН в контекста на формиращата се тревожна обстановка на Балканите. В тази сложна ситуация много ще липсва опитът на починалия представител на Русия в ООН Виталий Чуркин. В началото на 90-те той е отговарял за регулирането на конфликтите в бивша Югославия. Журналистите, които са отразявали събитията в Хърватия и Босна, са научавали новините от Виталий Чуркин. Той постоянно е обикалял в този период балканските столици Загреб, Белград и Сараево. Руският емисар е показал изключителен професионализъм в „дипломатическите совалки”. Виталий Чуркин е отговарял за сръбската страна, за хърватските и босненските сърби, а също и за Белград. Починалият руски дипломат е имал и една огромна заслуга за мира в света. Благодарение на него по това време е създаден ефективен политико-дипломатически модел за взаимодействие между Вашингтон и Москва. С него са били решени първоначално хърватската, а после и босненската криза. Тревожно е, че Русия загуби едни от своите най-добри експерти по Балканите. Виталий Чуркин почина неочаквано. Изненада бе и смъртта през януари 2016 г. на 59-годишния генерал Игор Сергун, началник на Главното управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация. Той също е бил изключително подготвен военен разузнавач по Балканите и Близкия изток. През 1998 г. служи в като военен аташе в Тирана. Интересен факт за разместването на пластовете е това, че на 10 юни 2015 г. в Берн бе арестуван Насер Орич, командир на 28-а бригада на мюсюлманската Армия на Босна и Херцеговина, бивш телохранител на Слободан Милошевич. В периода 1992–1995 г. е участвал в етническите чистки на сръбските села и масовите убийства на сърби в Източна Босна. На 20 май 1992 г. Насер Орич е назначен за началник на Щаба на териториалната отбрана на Сребреница. От юли 1992 г. е член на военния президиум на Сребреница. Френският генерал Филип Морион, който командва силите на ООН в Сараево, свидетелства, че Насер Орич „не можел да си позволи задържането на пленници, даже не е търсел причини за това”. По-късно Насер Орич признава, че съжалява, че „не е убил тогавашния ръководител на силите на ООН в Босна и Херцеговина генерал Филип Морион”. Морион допълва, че мнозинството от мюсюлманското население споделя възгледите на терористите, които идват на власт. От 1991 г. Мюсюлманският национален съвет снабдява с оръжие бунтовниците, като прави от най-големите престъпници командири на паравоенните формирования. Бригадата на Насер Орич садистично напада сръбските села на православните празници като Петровдан или Джурджевдан. И така сръбските села около Сребреница за три години обезлюдяват. Международната общност признава за геноцид само това, което се е случило за пет дни през лятото на 1995 г. И си затворя очите за ужасите, които е вършела бригадата на Насер Орич три години подред преди това. В Източна Босна бе апробиран моделът за създаване на зона на хаос, ужас и всевластие на криминалния контингент върху дадена територия. Този модел се оказа успешен. В по-широк аспект Вашингтон го прилага в Косово и Метохия. По-късно същият модел се прилага и в Либия, Сирия и Украйна. ДАЕШ не прави изключение от този план. През лятото на 1995 г. войската на босненските сърби, водена от генерал Ратко Младич, успява да сломи паравоенните формирования на Насер Орич. Влиза в Сребреница. Малкото останали живи православни жители на града разказват на войниците на Ратко Младич такива ужаси, че косите на свикналите с кръв бойци побеляват. Александър Вучич публично и нееднократно е говорил в защита на Ратко Младич, на когото приписват „масовото убийство на мюсюлманското население в Сребреница”. Александър Вучич се подкрепя от Франция и Италия, които са потребители на стока, транзитираща по „балканския маршрут”. В интервю на Александър Вучич за италианския вестник La Republica редакцията изважда като заглавие репликата „Косово има безотговорно поведение, разпалва опасен за Европа пламък”. Важен „детайл”, който също подсказва за промяна на обстановката в света и преформатиране на връзките в световните елитни лобита. След телефонния разговор на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън с президента на РФ Владимир Путин Съветът за сигурност на РФ е издал разпореждане СВР (руското разузнаване) по всички въпроси на сигурността да работи не със СНС (Съветът за национална сигурност на САЩ), а с INR (Bureau of Intelligence and Research), което се оглавява от генерал Майкъл Флин. Изброените събития и факти не са случайни. Не е случайно, че каналджиите на бежанци на Балканите са същите престъпници, които се занимават и с наркотрафика. Балансът на силите на Балканите се променя и напрежението на полуострова се увеличава. Британският журналист Миша Глени преди време подсказа в един свой анализ, че когато на Балканите си отидат три фигури – Мило Джуканович, Хашим Тачи и Бойко Борисов, едва тогава ще настъпят сериозни промени. Мило Джуканович вече си отиде. За съжаление управляващите в София не подозират за новите тенденции. Но даже и да разбират, нищо не правят за подготовката на нови адекватни позиции на България в променящата се околна среда. Отново неграмотни български политици чакат указания от „началниците”, но те се смениха! Този път няма да ни се размине с класическото „снижаване”, което българският псевдоелит е усвоил като начин на оцеляване и проспиване във високата политика.