Безвизов режим няма да има, Порошенко ще си тръгне, а блудните украински синове ще се завърнат в родния дом, който винаги е бил в орбитата на Москва.Финалът на Евровизия 2017 ще се проведе в Киев на 13 май. Най-после Украйна уточни датата и се опита да потвърди, че има финансиране. Европейският съюз за радио и телевизия обаче изобщо не е доволен от темповете на подготовка в Киев, тъй като украинската държава не спазва никакви срокове. Преди време министърът на финансите Александр Данилюк предложи дори унизителното решение Украйна да предаде правото за организиране на конкурса на друга държава поради липса на пари. Но тъй като се появиха спекулации, че Евровизия би могла да се проведе и в Русия, украинците изведнъж скочиха като попарени и започнаха да говорят, че нямат проблеми с финансирането. Източник от администрацията на Порошенко твърди, че Украйна няма да се откаже от провеждането на Евровизия, тъй като това е въпрос на особена чест и ще предизвика скандал сред обществеността.

Още повече, че победата на Джамала на последния конкурс се възприе като своеобразна политическа победа, която трябваше да „натрие публично носа на Русия”. Изобщо от няколко години всичко в Украйна, всяко действие, се пресмята в качеството му единствено като противодействие на Русия. То има огромна стойност само ако е срещу Русия, и няма никакво значение дали нанася смъртоносен ущърб на украинската държава. За погромите, които украинското правителство извършва над собствената си страна, включително загубата на Крим, президентът Порошенко има сериозно оправдание. „Съветският съюз все още не е погребан. И простете ми за откровеността, но Украйна днес воюва, за да погребе Съветския съюз в главите на някои хора. Други поводи за война не съществуват. Старите и новите версии на съветското колониално минало не са за нас”, заяви гордо Порошенко, докато беше на официална визита в Полша. Естествено, Полша е най-удобната държава за подобни изявления на Порошенко, тъй като в двете страни е работено най-много за формиране на силен русофобски профил в обществото и инфилтрацията му по високите етажи на властта. В същото това време бившият премиер на Украйна Арсений Яценюк помоли от страниците на Wall Street Journal новата американска власт да не захвърля Украйна на произвола на съдбата. „Погледнете, ние, както преди, изпълняваме своята работа. Украйна трябва да остане в сферата на вашите интереси. Ние разбираме, че у вас също имате много проблеми, но, моля ви, не ни захвърляйте.” Сама по себе си подобна молба е изключително унизителна и оповестява страх. Такава молба не говори за това, че Украйна има сили да не бъде колония, както твърди Порошенко. Напротив, тя официално умолява да остане под чуждо влияние. Украйна обаче е големият пасив, от който Тръмп веднага ще се опита да се освободи още в самото начало на своето президентстване, тъй като е разумен прагматик. Страната на Порошенко е нерентабилна, бедна, конфликтна и затормозява отношенията на САЩ с Русия. Украйна е пред разпад: зависи критично от външна помощ, кредитните пазари са затворени за нея с изключение на политическите (МВФ), няма инвестиции заради военната и правителствената нестабилност, жизненият стандарт е катастрофално спаднал, доверието към властта е нула, циркулират военни групировки, които не се подчиняват на официалните силови структури. Това не е страна, която лесно може да се възстанови. Украинският марионетен „елит” много добре предусеща промяната в американското настроение и сълзливо отправя взор към Брюксел. За съжаление обаче Европа има много сериозни свои проблеми и последното бедствие, за което има намерение да се погрижи, това е Украйна. Всички страни в Европейския съюз вече се спасяват по единично, макар че фасадата все още стои за пред света. За съжаление, както казва Бжежински: „Европейският съюз пропусна възможността да използва годините на „свободна и обединена Европа”, за да направи Европа действително обединена и да гарантира сигурността й. Валутният съюз не може да замести реалното политическо единство, да не говорим за това, че валутен съюз, основан на много неравностойни национални ресурси и задължения, не може да подхрани чувството за транснационално единство”. Разбира се, Германия продължава да командва конвоя, но много от навързаните страни се отклоняват по свои спешни задачи. Така че за финансиране и покровителство на Украйна и дума не може да става. Брюксел вече бие сериозен отбой. Порошенко се кълнеше, че ще осигури падане на визите за украинците в Европа, но решението се отложи за 18 януари 2017 г. Всъщност Франция и Германия нямат никакво намерение да премахват визите за украинците, докато не минат изборите в държавите им – едните са през пролетта, а другите – през есента на 2017 г., защото това ще подсили вота за националистическите формации. Европа също така е неприятно впечатлена от бутафорната борба с корупцията в Украйна. Германските издания с неприятно чувство съобщават, че украинската власт не желае да се бори с корупцията. Негативната оценка в медиите изразява подмяната на настроението в Европа спрямо украинския въпрос. ЕС щедро отдели 15 милиона евро, за да финансира специално мероприятие под наслов „Антикорупционна инициатива на ЕС в Украйна”. Евробюрократите си помислиха, че под предлог за мониторинг на използваните средства ще могат открито да контролират процеса на борба с корупцията и така да разчистват някои хора, които са неудобни за техните политически конструкции в Украйна. Една възможност за избирателни удари. А също и за подмяна на прокурорите с нови фигури, посочени от външните фактори, които впоследствие да се движат според директивите отвън. През ноември Deutsche Welle успя да се добере до отговор от Генералната прокуратура на Украйна за резултата от Голямата чистка. Проверени са 11 хиляди прокурори, при четирима от тях са намерени дисциплинарни нарушения. Това втрещи германците и Западът реши да направи Генерална инспекция към Генералната прокуратура на Украйна, която да бъде оглавена от бившия федерален прокурор и помощник на генералния прокурор на САЩ Богдан Витвицкий. Неизпълнението на договореностите между Киев и Брюксел поражда недоверие и никакъв безвизов режим за украинците няма да бъде въведен, подчертават анализатори от неолибералните европейски НПО-та, които са „оторизирани” да дават оценки и да изразяват отношението на глобалния хегемон. В Украйна, разбира се, има безобразна корупция, но предлогът за борба с корупцията се използва отвън съвсем целенасочено точно както предлогът за борба за демокрация – целта е овладяване на държавата и превръщането й в протекторат, като се разчистят всички местни фактори, които биха попречили на процеса. Идеален лост за въздействие и чистка. Апропо, самият Порошенко няма никаква изгода от разчистването на прокурорите, тъй като би искал максимално да контролира страната, най-вече преразпределението на финансовите потоци. В същото време САЩ настояват за антикорупционен съд, с което ще могат да решават съдбата на определена личност на всеки етап – от задържането й до решението на съда. Ще могат да се подслушват и телефонните разговори. Тоест САЩ се опитват да създадат система, независима от местните силови структури и олигархичен елит. Това не се харесва на Порошенко. И той много скоро ще бъде отправен от Запада да пътува нанякъде. Тъй като на думи властта в Киев е обявила прозападен курс, но на практика върши съвсем друго. Това не устройва нито Вашингтон, нито Брюксел, нито Москва. Основният фактор, който държи Порошенко все още на власт, е силното спадане на интереса на двете сили – САЩ и Русия – към ситуацията в Украйна. Освен това никой не дава пари даром. Украинците тепърва ще се сблъскат със суровата реалност на финансовата подкрепа, която им предоставят. ЕС вече поиска отмяна на мораториума върху износа на карпатска обла дървесина. „Това условие ще ни позволи да предоставим и последния транш от 600 милиона евро, който обещахме на Украйна в рамките на финансовата помощ”, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Ултиматумът предизвика силно възмущение у някои украински политици основно сред опозицията. По-нататък на дневен ред ще дойде и отмяната върху продажбата на селскостопанска земя. Така че вместо безвизов режим Порошенко получи задача да свали мораториума върху дървесината, който той самият разписа през 2015 г. за срок от десет години. Да не говорим, че парите от Брюксел, това не е точно финансова помощ, а кредити, които ще трябва да се връщат. От друга страна, и мораториумът не е точно мораториум, тъй като е само на хартия. В действителност унищожаването на украинските гори върви с пълна сила. Най-скъпото дърво, което се среща там, е т.нар. резонансен смърч, от който се изработват музикални инструменти. Един кубичен метър от това дърво може да струва десетки хиляди долари. Най-добрите инструменти се произвеждат от такова дърво, което, растейки на определени места, набира впечатляващи „музикални” свойства. Но не само горски масиви ще загуби Украйна. Страната има кредити и към МВФ и Световната банка. Няма да успее да ги изплаща по график, което отново ще бъде повод за натиск и рекет за реформи, които са от полза най-вече за транснационалните корпорации. Всъщност от Украйна много трудно ще стане отново държава. Територия, на която народът няма национално сплотен отговор, не може да бъде държава, а представлява квазидържавно образувание. Западът има намерение да скрепи от отломките на бившата съветска република нещо като Босна и Херцеговина основно, защото някой трябва да връща кредитите, пък и 45 милиона украинци ще се разбягат из Европа и ще създадат огромни проблеми. Украинската мафия трябва от нещо да се храни и по-добре да си действа в собствената кочина, разсъждават европейците. Проблемът е, че в хода на битката за Украйна американците създадоха истински нацисти, които бяха техните чужди ръце в украинския конфликт така, както „Ислямска държава” – в сирийския. Те, както и марионетното нацистко правителство в Киев, са разходен материал с краткосрочен живот. Спомнете си холивудския продуцент Стенли Мотс (Дъстин Хофман) от черната филмова сатира „Да разлаем кучетата”. Необходимо беше да се изобрети война, за да се отклони вниманието на електората от реалността. Само че на продуцента на измислицата накрая му се наложи да умре от масивен инфаркт, защото именно така умират хората, употребени за сложни краткосрочни цели, които настояват да останат в играта. Високопоставените играчи в украинския конфликт също ще бъдат отстранени, когато изчерпат задачите си, а краят вече наближава. Може да се каже дори, че системата на постмайданната власт вече трябваше да е рухнала и да се е сменила с нещо с по-стабилно, но ето, че вече три години се държи. Всъщност качествата на Порошенко, които могат да се определят като негови слабости, продължават да го държат на върха – нерешителност, половинчатост, безпринципност, увратливост и пр. След като възобнови бойните действия в Донбас на 1 юли 2014 г., Порошенко съвсем бързо разбра, че украинската армия е на границата на разгрома, и тръгна към Минските съглашения. Само че не понечи изобщо да ги изпълнява, тъй като избори в Донбас и предоставянето на особен статут на региона ще доведат до края на Порошенко. В същото време украинският президент не напуска формата на договореностите, а просто протака нещата до безкрай. За Порошенко ситуацията е удобна – няма агресивна война с огромни загуби, но все пак има война, която той може да показва по телевизията, за да иска помощи и да заявява, че световният враг тропа на украинската врата, заплашвайки целостта на държавата. Междувременно контрабандата върви, санкциите се прескачат на черно, олигархичните кръгове си действат, затова и медиите са на страната на властта, увеличава се и финансирането на силовите структури. Порошенко е бизнесмен, интересуват го предимно средствата, които може да отклони за себе си. Той добре схваща, че не може да изнесе никаква пълномащабна война с Донецк и Луганск, но, от друга страна, на приказки го докарва и използва антируската риторика, за да печели „симпатиите” на САЩ и Европа. Но в крайна сметка САЩ са силно недоволни от Порошенко и вече се оглеждат за човек, който може да го замести.

Киев точно възприе сам себе си като ключов геополитически играч, който ще заформи малка победоносна война с Русия, и хоп, съдбата направи непредвиден завой. Извън играта се оказаха украинските куратори – Байдън и Нюланд, към които Порошенко се обръщаше по всякакви въпроси – от просенето на пари до това как да „унищожи” руснаците. В интервю за New York Times Тръмп заяви още в предизборната си кампания, че „ненавижда украинския въпрос”: „Аз имам много приятели в Украйна и не разбирам защо САЩ трябва да се намесват в политиката на Киев. Ние се бием за Украйна, както никой от тях самите. Това е нелогично и несправедливо. Защо граничещите с Украйна страни имат неутрална позиция, защо Германия например не е толкова силно въвлечена в проблема, както САЩ? Защото получават всичко, което им е нужно от Русия – газ, нефт и пр. Затова те си мълчат, само ние крещим. Украинският въпрос е страничен ефект от глобалното противопоставяне на политическото поле”. Тръмп, въпреки че е нееднозначен, всъщност е рационален и обективен човек. Той идва от практическата сфера на живота, а не от политическата схоластика и празното дърдорене. Това дава истинска надежда, че може политиката на САЩ да бъде променена към по-ползотворна, логична и не толкова лицемерна. За Тръмп Украйна е токсичен въпрос, който трябва час по-скоро да бъде решен.

„Всички си скубеха косите и бягаха насам-натам като откачени”, така зам.-министърът на външните работи на Украйна Вадим Пристайко коментира атмосферата в Киев след избирането на Тръмп. „Тръмп се привлича от успеха, той ненавижда неудачниците. В този смисъл Украйна има много лоши позиции пред Тръмп”, казва бившият президент на Грузия Михаил Саакашвили, който доскоро беше голям приятел на Украйна и дори обитаваше позицията губернатор на Одеска област основно заради качествата му на русофоб. Картър Пейдж, съветникът от избирателния щаб на Тръмп, нарече нивото на дезинформация в Америка относно Украйна „катастрофално”. А според тази дезинформация се строят и политиките на САЩ за Украйна и Крим. Той заяви, че вижда възможност да се променят тези погрешни представи. И че американските компании са заинтересовани от завръщане на руския пазар. Изказването на Пейдж идва след сделката за продажбата на 19,5% от „Роснефт” на Glencore и Държавния инвестиционен фонд на Катар, от която в бюджета на Русия постъпиха 10,5 милиарда евро. Агенция Bloomberg подчерта, че на фона на тази сделка санкциите на ЕС изглеждат напълно вехти. Базираната в Швейцария Glencore има опит в сделките със страни, на които са наложени санкции, тъй като в досието й от миналото влизат отношения с Куба, Иран, Либия, ЮАР, СССР и др. Разбира се, през изминалите години компанията е имала проблеми с американското правосъдие неведнъж, но винаги е избягвала сериозните последствия, което говори, че ползва защита на много високо политическо ниво в САЩ. Може да се каже, че Glencore е силен, но неофициален играч на западния естаблишмънт за осъществяване на специфични сделки. Другият партньор в сделката с „Роснефт” е още по-изненадващ. С много малко страни в света Русия поддържа толкова лоши отношения, каквито са с Катар. Тази страна непрекъснато финансира терористи срещу интересите на Русия, включително и тези от Северен Кавказ. А скандалите между двете страни в ООН са едни от най-емблематичните. Дори се говореше, че Виталий Чуркин, представителят на Русия в ООН, казал на министъра на външните работи на Катар: „Еще раз вякни что-то в таком тоне и твой Катар не доживет до завтра”. Преди няколко години руският посланик в Доха бе нападнат от катарските служби за сигурност, които опитаха да измъкнат от ръцете му дипломатическата поща. Случаят предизвика поредното силно влошаване на отношенията между Русия и Катар. Да не говорим, че поддръжката на Асад от страна на Русия отключи в Доха истинска истерия. През 2016 г. обаче започна постепенна и особена промяна в поведението на Катар. Доха започна да се държи все по-тихо и внимателно. Докато в крайна сметка външният министър на Катар посети Москва със специално послание за Путин от името на емира. Глобалната политика на САЩ отдавна е болезнено дебалансирана и идването на Тръмп на власт дава надежди, че Близкоизточният регион ще бъде оставен на мира. Но ще се наложи да се появи друг помирител, тъй като враждебността най-вече между Саудитска Арабия и Иран ще нарасне неимоверно.

В момента са налице истерични крясъци относно Тръмп и Путин. По всички канали на американската „мека сила”, тоест медийни и дипломатически, и мрежови (на неправителствените организации), се сее ужасно напрежение и се отправят заплахи към Украйна и останалите, отглеждани дълги години русофобски съседи на Русия (Литва, Латвия и Естония), че сега, „като се разберат двамата самовлюбени президенти – Тръмп и Путин”, то Прибалтика и Украйна ще загинат в руската прегръдка. Затова е нужно, съветва мрежовата агентура, тези страни да вдигат врява до небесата, че са застрашени от Русия, ако пък не – то тогава да се примирят, че руснаците идват. Украинците като послушни изпълнители на този диктат започнаха да кроят мероприятия в тази посока, разбира се, нискоинтелигентни. Каквато е и цялата конфронтационна операция срещу Русия. Защото, когато имаш до себе си такава мощна държава като Русия, най-недалновидното и вредното, което можеш да сториш, е да се опитваш да воюваш с нея. Можеш да разговаряш, да спориш, да се договаряш, можеш да продаваш или да купуваш, да не си съгласен с нещо, да увърташ или да отлагаш, да направиш компромис, да загубиш или да спечелиш, но не можеш да й обявяваш война. Тъй като такава война е унищожителна за неразумния и слаб играч. Е, Украйна направи точно обратното. И то с потенциала си на държава, която няма сили да проведе дори конкурса Евровизия. Камо ли да организира и издържи дълготрайна кампания срещу богатата на ресурси Руска федерация. Украйна отправя молба за спасение към САЩ, без разумно да преценява географското си положение и историческата си принадлежност. Простоватите й управници подминават факта, че след САЩ следващите шест най-могъщи икономики и следващите шест най-големи потребители на военна техника са разположени в Евразия. „Двата най-гъсто населени претендента за регионална хегемония и за глобално влияние са също евразийски”, напомня Бжежински. В този смисъл Украйна не просто направи геополитическа и икономическа грешка. Украйна фактически прояви смъртоносна неинтелигентност. Вместо да богатее, се впусна в политически бандитизъм и война с Русия.

Една от последните измислици на украинците е предаването на доклад на вниманието на НАТО, в който пише, че има опасност Русия да пренесе в Крим химическо оръжие от Сирия. „В доклада са представени факти, които свидетелстват за възможно превозване на конвенционално и неконвенционално оръжие от Крим към Сирия и обратно, от Сирия към Крим”, казва Ирина Фриз, депутат от Върховната Рада и председател на украинската делегация на Асамблеята на НАТО. Самото формулиране на опасността звучи смайващо елементарно скалъпено. Да, Русия е в Сирия с оръжието си. Нищо ново. И да, Русия е в Крим с оръжието си, тъй като Крим е в границите на РФ. Отново нищо интересно. Да се говори, че Русия ще пренесе от Сирия в Крим химическо оръжие, е, меко казано, идиотско. Самата Русия си има всякакви оръжия и няма нужда да пренася от Сирия каквото и да било. Освен ако след предоставянето на доклада-димка не се предприеме ход за провокация в Украйна, за която да бъде обвинена Русия. Точно както Асад беше демонизиран, че е използвал химическо оръжие срещу народа си, и това беше отправна точка за войната в Сирия. Единствено планирането на такъв сюжет в Украйна може да оправдае нелепостта на подобен доклад до НАТО. Например кримските татари започват бунтове и протести, а руската власт „използва” химическо оръжие (донесено от Сирия) срещу тях. Интересно звучи, нали?! И донякъде по-лесно може да бъде осъществено. Защото на сценаристите ще им е трудно да се докопат до руско неконвенционално оръжие. Но за сирийско няма да има проблеми. Световните медийни канали ще тиражират лъжите, ще възмущават зрителите, ще помпят измислицата, пък руснаците нека си отричат. Огромният скандал винаги има значение. През последните 20 години станахме свидетели на изключително арогантни и подценяващи интелекта лъжи, представяни пред света като истини, така че логично е да очакваме и следващи подобни сценарии. Докладът като цяло подчертава милитаризирането на Крим и изграждането там на нова руска военна база. След като многократно беше отправяна заплахата, че Украйна ще предостави територията си за бази на НАТО, няма нищо нелогично в това, че руснаците се подготвят да посрещнат агресивното външно безразсъдство. Шейх Ахмед Тамим, главният мюфтия на Украйна, наскоро заяви, че е възможно бойци на „Ислямска държава” да се появят в Украйна, тоест батальони на религиозен принцип. Да не говорим, че преди година и нещо Геращенко, съветник на украинския министър на вътрешните работи Аваков, предлагаше на територията на Украйна да се създадат лагери за почивка и възстановяване на бойците от „Ислямска държава”. Явно налудната идея се е родила, когато Русия обяви война на джихадистите. Имаше и призиви да се изнесат данните на руските пилоти в интернет, за да могат „ислямските братя” на джихадистите, намиращи се в Русия, да се разправят с техните близки. Това е само пример за нелепостите на украинския елит, който е заслепен от омраза и действа полуграмотно и с афективна логика. Много от развиващите се днес сценарии са заложени и поръчани от неоконите, които досега управляваха Америка и са насадили свой собствен марионетен елит в много части на света, включително в България. Затова всички надежди от тук нататък са вложени в Тръмп, но парещият въпрос остава: Ще успее ли новият президент на САЩ да осъществи промяна към нормалитет? Или „ястребите” около него набързо ще му разяснят ситуацията и ще му внушат нови мисли. Ще остане ли Тръмп на същите позиции за Русия, когато започне да чете докладите на ЦРУ за заплахите за сигурността на САЩ? Поначало подобни служби се издържат от заплахите, които сами конструират в съзнанието на властта. Така успяват да разширяват бюджета си, както и броя на служителите си. Ако не откриват никаква заплаха, то тогава кому са нужни всички тези служители по сигурността, тези оперативни мероприятия и раздути благодатни бюджети. Така че никой грамотен човек не очаква от ЦРУ да обясни на Тръмп, че Русия не е никаква заплаха за САЩ. Тъкмо напротив. Заплахите имат това особено качество, че непрекъснато се увеличават. И с това изискват съответно непрестанни покачвания на разходите за военни цели. Знае ли Тръмп с какво се е захванал? Това дори не е просто бизнес. Това е огромен зловещ механизъм. Самоподхранващ се. Тази антиутопия не може да бъде преустановена, освен ако не избухне кървава революция срещу системата. Заблудата за абсолютната американска справедливост до този момент беше налагана със силата на хегемониалния статут. Да не забравяме, че малко хора отвътре в елита на нацистка Германия и комунистическите страни са разбирали тези режими като болестни. Историята се повтаря. Днес целият европейски елит пищи от ужас, че Тръмп се опитва да наруши изкуствено конструираната действителност, съшита с безброй лъжи. Пищи и половин Америка, жалваща се за войнстващата Хилъри. Фалшивата медийна пропаганда, идваща от запад, която е придобила тоталитарни имперски белези, не ви ли напомня на нещо познато от миналото на света? Истината е ужасяваща, но е истина. И все някой трябва да има смелостта да я изговаря. Ситуацията за Украйна е апокалиптична, но голямата лъжа продължава – например премиерът Гройсман обявява, че през 2017 г. в Украйна ще започне пълноценен икономически ръст. Не, Украйна няма да има ръст. Бедстващото й икономическо положение още ще се усложни. Изобщо за Украйна предстои крайно нервна зима. Украинската държава изкуствено се фашизираше дълго време, украинците се помпеха с екстремни емоции, загинаха доста хора, разрази се истинска братоубийствена война, затова и Украйна ще продължи да плаща за своите бесове. Просто официалната публична доктрина, която се налага от проамериканското украинско марионетно правителство, е икономически неизгодна за Украйна: тя пропагандира, че да си истински украинец означава да ненавиждаш Русия. Нерентабилна доктрина, водеща към мизерия. Във връзка със санкциите срещу Русия Съветът за национална сигурност и отбрана на Украйна (СНБО) получи право да блокира активи, да ограничава търговски операции, напълно или частично да прекратява транзит на ресурси, да спира полети или превозване на товари по украинска територия, да забранява извеждане на капитали, да преустановява изпълнение на икономически и финансови задължения, да анулира лицензии и др. Тоест Украйна се възползва максимално от „предимствата” на наложените санкции. И зрелищно загуби. Нейната съдба ще се разреши в рамките от 6 до 9 месеца, тъй като за този период Тръмп ще трябва да постигне стратегически договорености с Русия по ключовите международни теми, както и за сферите на влияние. Тръмп обича да се дистанцира от украинската тема, като заявява, че това е една от ключовите грешки на Обама и Клинтън. Склонен е да хариже Украйна на шията на Европа, защото според него Германия е участвала в инициирането на държавния преврат в Киев. „Дали Украйна ще влезе в НАТО или не, все ми е едно. Не ми харесва това, което се случва в Украйна. Но това е проблем, който засяга повече Европа, отколкото нас. Затова и Европа трябва да поеме своята част от отговорността”, уточнява възгледите си Тръмп. Американският президент никога няма да забрави, че украинската необандеровска върхушка подкрепяше официално и грубо Хилъри по време на предизборната кампания. В „най-подходящия” момент Киев нанесе силен удар срещу Тръмп, като пусна информацията, че шефът на щаба му Пол Манафорт е получавал пари от украински олигарси. Заради скандала Пол трябваше да напусне ръководството на политическата кампания. Но Доналд Тръмп също така има много иронично отношение към балтийските страни, които редовно се помпят от неоконите, за да обясняват на останалия свят колко трудно е да се живее с такъв огромен „лош” съсед като Русия. Например президентът на Естония сподели: „Ако Русия е ваш съсед, то страната ви може да бъде или васал, или враг”. По повод това изказване Тръмп се пошегува пред журналист от една литовска радиостанция: „Прибалтийските страни неотдавна заявиха, че не могат да се развиват, тъй като имат за съсед Русия. Ние можем да им помогнем да имат за съседи някои страни от Африка. Ще преселим всички прибалтийци в Африка, а африканците ще ги отведем в Прибалтика. Мисля, че много жители на Африка ще бъдат радостни”. Прибалтийските страни вече четвърт век се борят със собственото си отражение в огледалото, като за неуспеха на борбата си непрестанно обвиняват Русия. Същото е и с Украйна. Украйна днес е още по-зле от вчера. Тъй като в продължение на четвърт век уникалното предложение на Запада към Украйна беше и продължава да бъде едно-единствено: антируско възпитание. Нищо повече. Затова, ако Русия и САЩ се разберат, Украйна най-после ще бъде принудена да се насочи от еднополюсно русофобско поведение към по-умния ход – многовекторна политика. Украинската държава може да възстанови отношенията си с Русия и да признае Крим в обмен на пари. Смяната на властта в Киев би могла да доведе правителство, което да предприеме разумни стъпки за възстановяване на икономиката на страната, разбира се, с помощта на Русия. Предвид газовите обвързаности между Киев и Москва и огромната зависимост на украинската икономика от ресурсите на Русия възстановяване на Украйна без участието на Москва е невъзможно. При всички случаи Донбас трябва да се реинтегрира в Украйна с особен статут. Трудно е да си представим как днешните болни русофоби ще бъдат нормална опозиция в следващия парламент, тъй като нивата на ненавист са брутални. Но Десният сектор и „Азов” са изобретения на Запада в комбинация с местните украински олигарси, което дава надежда, че може да се намери и обратен път към унищожаване на екстремизма в страната. В противен случай Украйна ще загине. Така както, макар и по различен начин, загива Европа. САЩ реагираха с тревога и дори страх на формирането на една по-силна Европа, ръководена от Франция и Германия, считайки че такава Европа е в разрез с интересите на американската доминация. Така се стигна до елиминирането на Франция чрез инсталирането на Оланд, като унищожаването на страната като фактор започна да се подготвя още преди това – чрез гуляйджийството на Саркози. Миграционната вълна по един много мистериозен начин беше поощрявана да потопи в безпътица Европа. Начинанието напомняше на транснационална спецоперация от типа на организирането на Арабската пролет, макар да имаше друго съдържание. Великобритания бе измъкната от ЕС с лек финт, въпреки че официално Вашингтон „уж” апелираше Лондон „да остане”. Така Германия се оказа съвсем сама на европейския път. Точно дойде нейният ред за разгромяване, стратегията за мачкане беше отключена, всички американски анализатори започнаха да критикуват лошите германци и да твърдят, че Полша и Източна Европа са доверените лица на САЩ, подготвяше се първо падане от високо на силната и стабилна Меркел, и ето, че Тръмп спечели изборите. Меркел винаги е била послушна, заръчват й да въведе санкции срещу Русия, тя въвежда санкции, но това не е достатъчно за САЩ. Америка не желае един Берлин в качеството му на непоклатим европейски фактор, който води свои самостоятелни политики. Така че с Берлин почти беше свършено. Плачовете в Европа за Хилъри са плачове на политици, които, без да осъзнават, заслепени от парите, постовете и личното си благоденствие, унищожават държавите си. Те наистина не разбират, че Тръмп дойде на власт точно когато благодарение на доктрината на неоконите в САЩ петите им бяха опрени на ръба на пропастта. И сега само от него зависи дали ще ги бутне в европейското планирано нищо.