В САЩ започва нова атака срещу Доналд Тръмп. Сега в центъра на вниманието се оказва въпросът за психичното здраве на американския президент. В американските средства за масова информация като по команда се появиха материали от хора, далеч от психиатрията, но затова пък имащи свои колонки във вестниците.

Автори, които никога не са се занимавали професионално с психиатрия, изразяват загрижеността си за психичното здраве на своя държавен глава и дори оценяват състоянието му като „гранично“. Макар и рядко да се стига до директни обвинения, за целта съществува изкуството за работа с информацията, тъй щото основният замисъл да стигне до публиката в завоалиран вид.

Например модераторът от NBC Джо Скарбъро и партньорката му Мика Бжежински направиха достатъчно прозрачни намеци за състоянието на президента в резултат на тяхното интервю с Доналд Тръмп през юни. Тръмп бе крайно недоволен от поведението на двамата по време на интервюто и нарече Скарбъро „психо-Джо“, а за Мика каза, че е „разцъфнала като цвете, след като си е опънала кожата на лицето“. „На нас всичко ни е наред, а що се отнася до страната ни – нещата не стоят така“, лаконично реагираха журналистите и страната разбра, че намекват за стопанина на Белия дом.

Поведението на Тръмп предизвиква страхове у много американци – особено у тези, които не са гласували за него. Той напада своите опоненти, опитвайки се да защити марша на неонацистите в Шарлотсвил; допуска странни заплахи, свързани с КНДР и така нататък. Не е странно, че започнаха разговори за неговото психическо състояние; би било странно, ако противниците на Тръмп не бяха се възползвали от това.

Неотдавна в САЩ излезе сборник под наименование The Dangerous Case Of Donald Trump, в който 27 психиатри и психолози размишляват за възможните неблагоприятни изменения в съзнанието на президента. В импулсивното поведение на Тръмп, в тежненията му към самохвалство и гневните реакции към критиките, отправяни към него, авторите виждат признаци на психични проблеми. Диагнозата на повечето от тях е социопатия (разстройство в поведението, при което обществените норми биват игнорирани) и болезнен нарцисизъм.

Авторите на сборника Джудит Луис Херман от Медицинската школа на Харвард и Банди Х. Лий от Йелския университет, в предисловието на книгата си пишат, че искат да предупредят страната: „Никой, който е така ментално нестабилен като Доналд Тръмп, не може да притежава властта на американски президент и не е в състояние да решава въпросите на живот и смърт за САЩ.“ Впрочем  критиците на сборника дават да се разбере, че авторите му са близки до  Демократическата партия на САЩ.

Издаването на едната книга не свършва с това. 800 работници в американските психиатрии и психологически служби сложиха подписите си под изявление, в което се казва, че виждат проблеми в поведението на Тръмп. В подписката си те твърдят, че са „загрижени за психичното състояние на президента“ и считат за свой дълг да предупредят обществеността за това.

Оттук нататък „случайно“ бе записан и излъчен в ефир разговор между сенатора от Роуд Айлънд Джак Рийд и републиканската му колега Сюзън Колинс, в който двамата изразяват загриженост за „ненормалността“ на  президента. Сенаторът републиканец Боб Коркър неотдавна заяви пред цялата страна, че Тръмп не показва необходимата компетентност и психическа стабилност за длъжността, която заема.

Очевидно с твърденията, подстрекавани от определени среди, че президентът е „психически неадекватен“, американската общественост бива подготвяна за това, че ще се направи опит Доналд Тръмп да бъде отстранен от властта. Само че да се получат доказателства за това, никак не е лесно.

В САЩ съществува „правилото на Голдуотър“, което за такива случаи предвижда ясна процедура: ако лидерът на държавата не е изследван от Американската асоциация по психиатрия, не могат да бъдат разглеждани никакви медицински заключения, свързани с психичното му здраве. Членовете на комисията се назначават от Конгреса. Единствено в случай, че въпросната комисия излезе със заключение, доказващо психическа лабилност на Първия в Белия дом, започва процедура за неговото отстраняване – предвид 25-та поправка на Конституцията на САЩ.

Тази поправка дава възможност вицепрезидентът и другите членове на кабинета, действайки съвместно с Конгреса, да отстранят временно от изпълнението на задълженията му държавния глава. По-нататък всичко зависи от резултатите от лечението и възможностите за неговото възстановяване.

25-та поправка на Конституцията на САЩ пречи на онези, които искат да разиграят картата с „психичното здраве“ на Тръмп, но за тях няма друг вариант, освен назначаването от Конгреса на експертна медицинска комисия за освидетелстване на лидера на Съединените щати. А за целта се изисква мнозинство в Конгреса, както и убедителни доводи такава комисия да бъде създадена.

Важно е да се знае, че да се осъществи описаното по-горе, никак не е просто. Пример – Университетът Duke публикува изследване, което недвусмислено показва, че поне десетина американски президенти са имали психически отклонения. Например, Ейбрахам Линкълн и Томас Джеферсън са страдали от психични разстройства и от синдрома на страх от смъртта.

Според редица психолози Доналд Тръмп проявява признаци на заболяването нарцисизъм, което може да доведе до действия на границата на нормалното поведение. Едновременно с това експерти доказват, че хора с такава диагноза, добре приспособени към пазарната система, осъзнават прекрасно личните си достижения, и могат да постигнат още много.

Невъзможност „да се събудят“, духовна безпомощност, завишена оценка на собствената си персона, лъжи в свое оправдание и непоследователно, хаотично отношение към реалността – тези са типичните признаци на „нарциса“. При желание именно те могат да бъдат извадени на показ що се отнася до Тръмп. Обаче същите тези симптоми са наблюдавани при много други изявени политици и предприемачи.

Според психиатъра Алън Франсис, за ненормален трябва да се счита не Тръмп, а хората, с които той общува. В своята книга Twilight of American Sanity той пише: „Да се счита Доналд Тръмп за „луд“, ни подсказва едно-единствено нещо – да се замислим до каква степен е загубило ума си цялото американско общество.“

Алън Франсис посочва и други „струни“ на американския характер: „Расизмът е болест. Етически бедната Републиканска партия доведе на най-високия пост в Белия дом известен сексист, като така мнозина искаха да отмъстят, изразявайки недоволството си от факта, че страната бе управлявана от черен президент. Това може да се характеризира като болест на обществото. Система, която може да си позволи съществуването на стотици хиляди бездомни деца и наркозависими, и която хвърля зад решетките черни заради най-дребно нарушаване на нормите, не може да се счита за здрава. Ние можем да говорим за нарушения в психиката на президента, но в резултат изхождаме от оценката за състоянието на цялото общество.“

Намерението на демократите да използват психическите особености на Доналд Тръмп, за да го отстранят от президентската длъжност, едва ли ще се осъществи. Психиатрите Петър Крамър и Сали Сатъл пишат в New York Times: „Вместо да се спекулира с психичното здраве на президента, той трябва да бъде побеждаван политически. Дори това да продължава през целия период на неговото управление. Ще направим мечешка услуга на демокрацията и авторитета на медицинската общественост, ако медицинското решение бъде представено като политическа необходимост.“

Много американци смятат, че екстравагантността на Тръмп е необходима, за да се стресне оялият се и самодоволен истаблишмънт. Те питат: „А нима хората нямат право да си изберат именно нарцис за президент?“

За много американци безогледното самохвалство на Тръмп или изказванията му с расистки оттенък не звучат никак даже смущаващо: те просто са им близки…

Едновременно с това е очевидно, че демократите, водещи борба и за гласовете на конгресмените републиканци, мобилизират всичките си ресурси, поставяйки си за цел да съберат „пакет от аргументи“, който да предоставят пред Конгреса.

Автор: Дмитрий Седов

Източник: Фонд за стратегическа култура

Превод: Елена Дюлгерова