Днес американската глобална сила се разминава неприятно с американския глобален авторитет. Налице е изключително бърза деградация именно на политическия авторитет. Авторитетът представлява нематериалното изражение на силата, което й дава легитимност да господства на базата на уважението и възхищението, а не просто на страха.

Напоследък осъществяваните операции на САЩ в чужди страни и региони са толкова брутални, груби, необмислено сглобени, деинтелектуализирани и с огромни жертви, че светът е шокиран от осъзнатото: САЩ всъщност не са никакъв гарант за свобода и опазване на културно-цивилизационния ред. А тъкмо напротив. Изходът от планираните операции на САЩ оставя цели региони на планетата в руини, потапя ги в смъртоносна атмосфера, изтощение и хаос, и опасна продължителна дестабилизация. Америка вече няма способността да бъде световен жандарм и е крайно време някак да признае това. А не да маскира неинтелигентните си действия чрез принудителни коалиции и мощна пропаганда за трансформиране на умовете. Вдебиляването на човешката популация не може да бъде решение за бъдещето, дори ако си кралят на дебилите. За съжаление обаче има нещо много по-лошо от обикновената неспособност да подредиш глобалната конфигурация и след това да я охраняваш. И това е: Да се храниш от създаването и поддържането на хаос. Да планираш смъртта. Да оставаш единствен, като разглобяваш всички останали. САЩ практикуват яростен политически дарвинизъм, като наричат унищожаването на другия „партньорство”. Глобалният „консенсус”, който се опитват да изградят американците, представлява смирено признаване на американската мощ. Дотук добре, мощта е валидна. САЩ заемат самия връх в глобалната йерархия. Проблемът идва от продължителното неинтелигентно разрешаване на световните конфликти, от опустошенията, следващи американската намеса във всяка точка на света, от алчната наднационална корпоративна експанзия, която поразява ресурсите на всяка една държава без изключение (тези, които се опитват да са изключение, са подложени на арогантен натиск, преврати, цветни революции, санкции, изолация и пр.) Всичко това силно девалвира американския авторитет до степен на отхвърляне и дори омраза. А упражняването на сила без доверие се нарича робство. Хаосът дава пълна свобода на създателите на хаоса. Вътрешната слабост и съмнения пораждат доктрината на залязващата империя за хаос навън. А хаосът създава невежество. Не глобални демократични ценности, а глобална неграмотност. Хората, които са вътре в този принудителен хаос, са обречени на пълен провал. Открити примери: Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Украйна и т.н. За съжаление има и множество закрити примери с въвеждане на хаос в по-голяма или по-малка степен. Европа постепенно схваща, че е твърде трудно да се живее в хармония с хаоса. За САЩ е много изгодно Европа да бъде слаба, конфликтирана, под стратегически заплахи отвън – радикален ислямизъм, неоосманизъм, мигрантски вълни и пр. Защо? Защото така се елиминира като субект със самостоятелна геополитическа проекция и се превръща в манипулиран обект за решаване на чужди задачи. Ако Европа не започне да управлява този хаос, то хаосът ще започне да я управлява.