Един от сериозните проблеми на АЕЦ „Козлодуй” е, че трябва да устои на натиска за смяна на горивото.
Интервю на Калина Андролова с Кирил Николов, бивш изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”
След чернобилската авария се създаде една фобия от атомната енергетика. Има ли реални основания за такава фобия? Опасни ли са атомните централи?
Няма промишлено производство, което да не е опасно. Всичко опира до конкретния проект, до изпълнението, до компетентността. Така че, ако говорим изобщо за атомна енергетика, трудно е да се даде такъв отговор. Но ако говорим за отделни проекти или ако говорим вече за съвременните проекти, то там смело можем да кажем, че са взети достатъчно много мерки. Не напразно атомната енергетика стана толкова скъпа. Тя стана толкова скъпа не заради друго, а именно заради многото мерки за безопасност, които бяха предприети. Разбира се, че е важно как тези атомни централи се проявяват в практиката, но теоретично те са разработени вече така, че вероятността да се случи някоя авария от типа на чернобилската е изключително ниска, едно на един милиард.
Вие сте бивш директор на АЕЦ „Козлодуй”, кажете колко и какви защити има нашата атомна централа. Хората, които не разбират тази материя, биха искали да знаят. Сигурно има доста защити.
Разбира се. Така не можем да кажем дори като бройка колко са, защото те са различни видове. Но във всички случаи защитите обикновено са дублирани. Действат на базата даже на отпадане на захранването, тоест, ако захранването отпадне, защитата сработва. Няма опасност да не може да сработи, тя сработва от това, че централата е останала без захранване. Тоест атомната електроцентрала „Козлодуй” е на едно от най-високите световни нива в момента. „Козлодуй” често я дават за пример по форумите, свързани с атомна енергетика и ядрени централи, и в Европа, и в света. АЕЦ „Козлодуй” и особено V и VI блок, успяхме да ги доведем до такова състояние, че вече никого не плашат.
Питам Ви, защото един от основните аргументи в негативната кампания срещу „Белене” е, че това е принципно опасен проект. Би трябвало експертите да оборят този аргумент.
Да, този аргумент не се изтъква от специалисти по темата. Този аргумент практически се изтъква с едни празни приказки само, без някакви доказателства. Действително аварийните анализи и проектните решения са такива, че вероятността от сериозна авария както в АЕЦ „Козлодуй”, така и в бъдещата АЕЦ „Белене” (която ще е на още по-високо ниво в безопасността от „Козлодуй”) е толкова ниска, че може да се каже, че е пренебрежимо малка. Тоест има много по-голяма вероятност да загинем от всичко друго, например от автомобилна катастрофа, отколкото да има последствия за нас от авария в атомна централа.
Можете ли да изброите няколко конкретни защити, които съществуват в АЕЦ „Козлодуй”, примерно, ако има земетресение, какво се случва?
Централата има защита срещу сеизмична активност, която защита на определен етап от земетресението дава сигнализация. Ако земетресението е над определена стойност, сработва защитата и реакторът спира. От там спира и турбината и т.н. Задействат се всички системи. Това е при земетресение, но аварийната защита на реактора включва от порядъка на около 20 различни защити, които могат да се задействат по най-различни причини. Дори някакво смущение в захранването на тези защити предизвиква тяхното сработване. Разбира се, атомната централа не служи само за това да бъде защитавана. Тя трябва и да произвежда електроенергия. Затова защитата е интелигентна, например при сеизмиката има три самостоятелни групи датчици. Ако например само едната група датчици отчете, че нещо се случва, защитата няма да сработи. Защото това може да е грешка от самия датчик. Но когато от трите системи две дават индикация, че има проблем, то защитата се включва. Тоест ние, от една страна, сме обезпечили много сигурна защита, а друга, сме се подсигурили тя да не сработва погрешно. Все пак да даваме и стабилно електропроизводство. Не само сеизмиката, но и всички останали защити са построени именно на този принцип. Няма защита, която може да се задейства просто така от един-единствен сигнал за някаква опасност.
Когато става дума за опасности, средностатистическият гражданин би използвал израза, че може да „гръмне централата”. Какво означава този израз? Може ли да гръмне централата?
„Да гръмне централата” е един много общ израз, който не е ясно какво точно означава. Няма как да гръмне централата. Разбира се, че аварийните анализи предвиждат всички типове аварии, включително земетресения, пожари, наводнения и пр. И срещу всяка възможна опасност се вземат съответните мерки за сигурност, така че вероятността да се стигне до последствия за населението да бъде много ниска.
Покрай плъзването на т.нар. радикален ислям напоследък към обичайните опасности започнаха да се включват и опасения от възможни терористични действия. Достатъчно ефективна ли е охраната в „Козлодуй”? Защото съм чувала дори и такъв аргумент срещу „Белене”, че едва ли не проектът би бил потенциална мишена и „олеле, по-добре да не строим нищо”.
Никога не бива да се казва, че едно или друго не е възможно да се случи. Но просто трябва да се предприемат нужните мерки. Няма да навлизам в големи подробности, защото все пак това са секретни неща, не бива тези, които мислят нещо да направят, да ползват нашата информация как сме се подготвили срещу тях. Но трябва да Ви кажа, че става дума също за няколкостепенна защита. И тя започва още от пътя, по който се пристига от Козлодуй.
Тоест там има пост и ако ти нямаш пропуск или съответното разрешение, просто не можеш да минеш през този пост. Още на пътя, докато си в автомобила си. Освен това има патрули, които непрекъснато контролират пътя, тъй като е забранено снимането. Обходният път, който минава не през централата, а заобикаля централата, е на високо място и от него се вижда самата централа. Затова там е забранено спирането и фотографирането. Говоря само за първата степен на защита. Следващата степен вече е администрацията, която е извън главния портал, от който се влиза вече към производствената част на централата. Там също се минава само с пропуски. На главния портал отново се минава с пропуски, там има и металотърсачи. Не можеш да влезеш с някакъв обемист багаж, има скенери, на които се гледа този багаж, и пр. Доста мерки са предприети да бъдем обезопасени от тази гледна точка, но, разбира се, че не бива да се пренебрегва и тази опасност. Трябва да се съобразяваме с реалността и да се пазим.
Извинявайте, че задавам тези малко детински въпроси, но именно те се повдигат и използват в кампанията срещу строителството на „Белене”. Общественото мнение се манипулира. Умишлено се насажда страх от атомната енергетика, за да се решават задачи от геополитически характер, например конкретно за изтласкване на Русия от пазара. Значи построяването на руска централа е опасно, а построяването на централа от „Уестингхаус” не е опасно? Нещо такова излизаше доскоро от общото говорене на политици, анализатори, лобисти и др.
Разбира се, че това са коментари на хора, които не са специалисти в областта, в която се изказват. Не може да се говори, че руската атомна централа е такава, а американската е някаква друга. Да, имахме сериозна авария в Чернобил, където централата беше руски проект, но имахме сериозна авария и във „Фукушима”, която е американски проект. Аз лично бих дал следния съвет на тези, които вземат решения: България е малка страна, ние нямаме право да експериментираме и да купуваме недоказали се проекти в практиката. Защото проектът на „Усетингхаус” AP-1000, аз съм запознат с него, има и много положителни страни, но има и някои много конкретни отрицателни неща. Както всеки един проект, и AP-1000 си има и плюсове, и минуси. Но един от големите минуси на този проект е, че в момента, не даже преди 3-4 години, когато се обсъждаше сериозно въпросът да се вкара такъв проект в „Козлодуй”, но в момента все още такъв работещ блок в света няма. Тогава едни мои приятели ме убеждаваха, че, видите ли, ние сега ще сключим договора, а когато дойде времето да го пускаме в експлоатация, тогава вече ще има заработили и другаде такива блокове. От тогава минаха 3-4 години, а такъв блок AP-1000 още не е заработил. Този блок в момента закъснява с повече от три години в Китай. И американците плащат доста сериозни неустойки за това. Два блока от същия този проект AP-1000 бяха спрени на площадка в самите САЩ. Там причините са включително и икономически. Но все едно. България не може да си позволи да взема проекти, които не са се доказали на практика. Теорията си е теория. Аз я уважавам теорията, вярвам й, но предпочитам това, което ни се предлага, да е проработило и да се знае от практиката, че то е работоспособно. Освен това, ако се сравняват все пак американски и руски проекти в атомната енергетика, според мен също не е коректно. Трябва да се гледат конкретните параметри за всеки отделен проект. Впрочем в AP- 1000 има заложени много сериозни концепции, много сериозни технически мерки за безопасност. Но подобни мерки са заложени вече и в руските проекти, те се реализират. Аз не лобирам непременно за руски проект. Но въпросът е, че ние стигнахме дотам, че имаме едно основно оборудване, което сме го купили. И ние трябва да се постараем в този бъдещ проект, ако той въобще се осъществи, все пак това оборудване да го приложим. Не е задължително цялата технология да бъде руска. Но технологията на първия контур, където са реакторът, вътрешнокорпусните устройства, тръбопроводите, които са закупени вече – това трябва да бъде руско.
Самите руснаци си работят със западни партньори, особено в електрониката.
Разбира се, и в електрониката, и изобщо изцяло във втория контур. В момента дори има две-три предложения към АЕЦ „Козлодуй” цялата турбина да се подмени с нова, която не е руска. Представяте ли си?
Откъде идва това предложение?
Има предложение най-вече за японски турбини. И действително си струва да се помисли по този въпрос, дали проектът „Белене” не трябва да бъде именно такъв – хибриден. Една такава турбина в момента се доказва, че е икономически целесъобразна, и то дори само при оставащия срок на работа на централата. Тези турбини са много по-добри, има много по-добър вътрешен коефициент на полезно действие. При същата мощност на реактора, при същия разход на ядрено гориво се получава примерно с 10% по-висока електрическа мощност. Това е направо бонус. Тоест една такава инвестиция ще се изплати за две-три години, не повече. Така че при „Белене” тези неща трябва да бъдат предвидени още при самия проект. Защото, когато вече си построил централата и си дал средства, не е много подходящо да се правят такива реконструкции.
Аз не мисля, че референдумите са правилната форма за допитване по отношение на атомната енергетика. Тъй като подобна тема изисква експертна оценка. Референдумите са подходящи за теми, които нямат експертен характер. Поначало референдумите разпределят отговорност, но не създават компетентно мнение. Само експерти могат да кажат дали съществува опасност, или пък да се изкажат за икономическите ползи.
Направо ме настъпвате по мазола, защото засягате една тема, която звучи обидно за нас, специалистите. Непрекъснато виждам по медиите да се изявяват хора, за които знам, че са научили нещо за атомната енергетика, четейки вестници, слушайки радио, гледайки телевизия. Не могат да се решават такива важни въпроси от подобни хора. Или поне те трябва да имат екип от специалисти, които да им казват какво да говорят и какво да правят. Това е изключително сериозна наука. И тя не може да се научи от медиите. Трябва да се вземат мнения от експерти, защото в момента се разиграва и картата с отпадъците, с отработеното ядрено гориво и пр. Ето, АЕЦ „Козлодуй” колко години работи! Да е създала АЕЦ „Козлодуй” някога проблеми с отработеното гориво?
Друг момент, който се изтъква в негативната кампания срещу АЕЦ „Белене”, е, че проектът ще бъде икономически нецелесъобразен, непечеливш. И пак тези уверения идват от хора, които хабер нямат от атомни централи и тяхното управление.
В момента доста се говори за тази икономическа целесъобразност. Според мен прекалено много са неизвестните, за да се опитваме да решим уравнението. Ние не сме започнали да строим централата, не знаем какъв блок ще строим, не знаем даже приблизително колко ще струва този блок... Но тук трябва да отбележим, че това, че навремето се отказахме от проекта, ще ни излезе доста по-солено. Първоначалната сума беше 4 милиарда евро, обаче в нея се предвиждаше ескалация заради забавянията и съответно нарастване с проценти. Не можаха да се разберат контрагентите, от наша страна това беше НЕК. След това, когато започна да се говори, че може би ще се откажем от проекта и т.н., руснаците направиха нови предложения. Тези нови предложения обаче не стигнаха до широкия кръг от хора. И в тези нови предложения вече нямаше никаква инфлация, нямаше никакви проценти, а беше твърдо забита цената и тя беше от порядъка на 6,3 милиарда за два блока. При това с тяхно финансиране, който кредит след това с определен фиксиран процент щеше да се изплаща от приходите на централата, след като влезе в експлоатация. Тоест предложението беше прекрасно. Но за съжаление аз съм сигурен, че дори не можем да се приближим до такова предложение вече при новия проект.
В Европа продължава експлоатацията на стари ядрени блокове. В Швейцария, в Англия...
В Англия дори се строят нови, не само че се ползват старите. Има голяма площадка, на която се строят три блока точно от новия тип, за който говорим, AP-1000. Но тъй като „Уестингхаус” е във фалит, англичаните допуснаха там китайски инвеститори, които да завършат проекта. Във Франция също се строи нов блок. И никакви намерения нямат Англия и Франция да спират действащите си блокове. Те ще бъдат спирани само, след като им изтече срокът на действие. За разлика от тях в Германия са доста по-решителни, но Германия е богата страна, тя може да си позволи такива неща. Така че Германия е решила да си затвори всички ядрени мощности до около 2030 г.
Нашите III и IV блокове ги спряхме, въпреки че взехме заем за модернизации. След 1991 г. България изхарчва над 350 милиона щатски долара за III и IV блок, след което ги закрива. Що за дебилитет е това? Кой харчи 350 милиона, ако има план за закриване? Разбира се, тези милиони отиват за сътрудничество с Англия, Германия, Франция, Италия, Русия, Австрия и пр.
Този въпрос трябва да го зададете на политиците, не на специалистите, защото ние бяхме абсолютно против. Доста пари дадохме за тяхната модернизация и доста мисии направихме.
Към момента на затварянето има повече от 80 положителни оценки за тяхната безопасност от оторизирани институции – MAAE, WANO, WENRA, както и мисия на ЕС – AQG/ WPNS.
Всички тези мисии излязоха със становище, че III и IV блок могат да се експлоатират безопасно. Но за съжаление политиците решиха друго. III и IV блок можеха да се експлоатират поне още 10 години, което за България щеше да бъде огромен плюс.
В момента на спирането III блок е бил в 22 рата си горивна кампания, а IV блок – в 21вата. Проектният ресурс на блоковете с реактори ВВЕР440 е 30 горивни кампании. Тоест те не са дори достигнали своя праг на валидност.
Да, даже до проектния си ресурс единият блок е можел да работи още 8 години, а другият още 9 години. А като имаме предвид, че абсолютно световна практика в момента е удължаването на проектния ресурс, животът на III и IV блок можеше да бъде удължен най-малко с още по десет години.
Добре, кой беше виновен, можете ли да изброите конкретни имена?
Много са виновните. Костов бих могъл да го виня за I и II блок. За III и IV блок Костов прояви някакво желание да се бори за тях. Конкретно решението за спиране на III и IV блок се взе при царя. Но политиката затова е политика. Обществото не всичко разбира, защо се прави това или онова и как се прави. Но загубата за България беше огромна. И най-лошото е, че всъщност, когато политиците вземаха тези решения, дори не се допитаха до специалистите, за да разберат поне какво губят. Защото те продадоха една огромна ценност, която щеше да влияе на благосъстоянието на този народ. И тук не става въпрос само за загуба на пари. Защото това беше най-евтината електроенергия в момента.
Блоковете бяха отдавна изплатени.
Изплатени бяха капиталовложенията и оставаха единствено експлоатационните разходи.
Добре де, какъв беше основният мотив при спирането на тези блокове? Поставиха ни условие за влизане в ЕС, така ли?
Значи, първо, и това се доказа, че никой в ЕС не ни е поставял такива условия. Едва ли не сами сме си ги поставили. Доста разследвания бяха направени, включително и от един международен синдикат, и в крайна сметка Гюнтер Ферхойген накрая каза: „Ами никой нищо не ви е налагал, вие сами го поискахте”. До там стигнахме. А всъщност се лишихме от 4 блока общо – 1600 мегавата.
Според Вас какъв и на кого точно е бил интересът отвън, за да бъдат спрени тези блокове? На кого толкова му е било нужно това спиране, че настана такава истерия и натиск върху политиците да го направят?
Ами, ако искате, мога и директно да го кажа. Ако не бяха спрени тези блокове, сега нямаше да ги има американските централи. Защото нямаше да има нужда от тях. Това е едната причина. Поначало за I и II блок аз не споря. Те бяха доста стари и не подлежаха на тази сериозна модернизация и реконструкция, която направихме с III и IV блок. Така че I и II блок можем да ги преглътнем. Те също бяха спрени, преди да им изтече проектният ресурс, но спирането на III и IV блок просто беше престъпление. Ясно и директно казано: престъпление.
Мои познати ми разказваха каква е била картината в АЕЦ „Козлодуй” на оперативните пултове, когато е започнало понижаването на мощността, съответно спирането на блоковете и изваждането им от експлоатация. Всички специалисти там са се разплакали, виждайки и разбирайки безумието, което се извършва.
Аз присъствах на този момент, тогава бях директор на производството, така че знам какво се случи. Много емоционално беше. Хората, работещи на блоковете, много драматично преживяха спирането. За съжаление моята задача беше да успокоявам останалите, нямах право на такива емоции.
Преди да спрем блоковете, сме изнасяли над 800 мегавата, от което България е реализирала приход около 38 хиляди евро на час.
България отново е износител. Разбира се, че ако работеха III и IV блок, щеше да има по-големи възможности. И щяха повече пари да влизат както в централата, така и общо в енергийната система. Нямаше да ги има и тези покачвания на тока за потребителите. Когато има излишък, той трябва да се изнася и да се печелят средства. АЕЦ „Козлодуй” и „Марица-изток” работят най-вече на т.нар. регулиран пазар, който обезпечава всички битови потребители. По този начин се поддържа по-ниска цена за битовия потребител, защото знаете какви са доходите в България...
Защо не успяхме да спасим тези блокове, които даваха страшно евтин ток, тъй като бяха отдавна изплатени? Защо експертите мълчахте, защо не се обединихте?
Как да не сме се обединили? Всички подписки и становища се скриха и покриха. Пропаднаха в архива на Народното събрание. Колко митинги направихме, колко представяния направихме, за да покажем какво сме направили, че блоковете са безопасни! Но за съжаление други вземаха решение, а не ние.
Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” вече е с продължен експлоатационен ресурс. Доколкото знаем, с около 30 години след проектния такъв. Очакваме и на VI блок да му бъде удължен срокът. Има ли опасност този срок да бъде променен и съкратен? Можем ли да сме спокойни през следващите 30 години?
Разработката, която се направи с помощта на руските организации, действително дава такива резултати, че може да се удължи ресурсът с около 30 години. Но българското законодателство позволява само с 10 години да се удължава ресурсът. Нищо не пречи след тези 10 години пак да се удължи за десет. Но това е направено, защото и през тези 10 години, в които са ти разрешили да удължиш ресурса, трябва да се види също какво се е случвало, какви цикли е имало, какви аварии е имало, доколко е натоварван с неутронен поток корпусът на реактора... И тогава вече се прави нова преценка и се дава ново удължаване. Тоест ние пак може да стигнем до 30 години удължаване, но то ще се осъществи на три етапа. Като сега централата горе-долу има направленията, където са тънките места, където може да имаме проблеми през последните десет години. Вероятно през следващите 20 години няма да има проблеми, но за последните 10 години, за да стане 30 години удължаването, там вече могат да възникнат проблеми с неутронното окрехкостяване на корпуса на реактора.
Окрехкостяване?
Да, стоманата на корпуса си променя свойствата под влияние на интегралния неутронен поток, който се натрупва още от самото пускане на централата. Всичко това се контролира и в крайна сметка трябва да бъде доказано, че корпусът ще бъде надежден за тези 30 години. Затова казвам аз, че за двайсетте години всичко е окей. Но за последните 10 години, за да стане 30 години удължаването, там вече ще бъдат много сериозни анализите.
Кой прави тези оценки, руснаците ли?
Не само. Съвместно се правят. Участват и АЕЦ „Козлодуй”, и БАН, и руснаците. Разбира се, основният фактор са руснаците, тъй като те много добре си знаят качествата на металите и освен това си имат и изчислителните методики. Така че без тях, без проектанта, без производителя на оборудването няма как да се справим. Просто се налага да ползваме техните услуги, естествено, срещу заплащане.
Натискът да се смени руското гориво с американско беше много силен, той продължи доста години до фалита на „Уестингхаус”, но доколкото знам, заводът за гориво на компанията продължава да работи. АЕЦ „Козлодуй” има договор с руската страна за доставка на гориво до 2020 г. И все още няма договор за доставки след 2020а. Има само разговори.
Несъмнено централата ще прави нов търг за ядрено гориво. Тя е задължена да направи търг. За съжаление за смяна на горивото има натиск дори от Европейската комисия. Защото те контролират също тези доставки и твърдят, че трябвало да имаме диверсификация. Аз нямам нищо против тази дума диверсификация, тоест разнообразие на доставките, но когато става дума за атомна централа и за гориво, ми се струва, че тук се прекалява малко.
Аз имам един такъв ключов въпрос. Ако централата е на „Уестингхаус”, дали от Европейската комисия ще настояват за диверсификация на доставките и за смяната на американското гориво с руско?
Хаха. Впрочем ТВЕЛ (ТВЭЛ) вече излезе на западния пазар. Руското гориво е на западния пазар. Нямам нищо против американското ядрено гориво. Но знам, че то има определени недостатъци, включително и технически недостатъци. А да не говорим за цената, тя все още е под въпрос, но аз съм сигурен, че тя ще бъде поне с 20-30% по-висока. Това е едно на ръка. По-важен за нас е въпросът с безопасността. Американското ядрено гориво на „Уестингхаус”, което е използвано на ВВЕР-1000, тоест в руските проекти, например на блоковете „Темелин” в Чехия, показва недостатъци. „Темелин” експлоатираха известно време това ядрено гориво и накрая се отказаха от него. Сега в момента отново искат да се върнат на американското гориво, но вече, при положение че то е в подобрен, адаптиран вариант. Опитите с американско гориво в Украйна също не са много удачни. Аз също съм се срещал с представители на „Уестингхаус” и мога да кажа, че те ни убеждават непрекъснато, че са взели мерки, че са подобрили горивото, но пак се връщам на нашия разговор в началото: АЕЦ „Козлодуй” трябва да ползва само проверени в практиката решения. Това, че американците ни представят съответните разчети, съответните теоретични разработки, не помага, когато започнат проблемите на самия ядрен блок. И в Украйна в момента имат определени трудности. Напоследък украинците са се затворили и не допускат никаква информация за това какво се случва в централите им, едва ли не затвор ги грози, ако изтече информация. Но при всички случаи има неудачи с ядреното гориво на американците. В момента „Уестингхаус” отиват на един доста по-краен вариант. Поначало се използват конструкционни материали, които не са стомана. Защото вътре в реактора, ако използваш стомана, тя поглъща неутроните и това нарушава неутронния баланс в реактора. Нарушават се неутронно-физическите характеристики, а от там вече и технико-икономическите характеристики също. В момента „Уестингхаус” вместо материалите, които малко поглъщат неутроните, започват да влагат стомана с цел да подобрят здравината на касетата. От това обаче се променя неутронният баланс вътре в реактора. И ако с едно зареждане имаме примерно 300 ефективни денонощия, то в Украйна с това гориво на американците няма да бъдат 300, а ще бъдат 290. Но намаляване на работата на горивото с 10 ефективни денонощия е огромна загуба.
Могат да се използват много добронамерени думички като диверсификация, но всъщност става дума само за едно – агресивно изземване на пазара.
Докато на други места това изземване на пазара може да не е толкова болезнено, то в АЕЦ „Козлодуй” то ще бъде много болезнено, ако бъде съпроводено с тези неприятности, които имаха чехите с американското гориво. Затова ние държим на руското гориво. Освен това „Усетингхаус” трябва да си лицензира горивото пред нашия надзорен орган. И чак след това да се говори. Ние така или иначе не можем да отидем на преки договори с Русия, АЕЦ „Козлодуй” ще обяви търг. И тогава „Уестингхаус” нека бъдат така добри да участват наред с горивото на Русия, ако искат японците да дойдат, ако искат французите да дойдат, те също произвеждат гориво.
И какво, американците още не са лицензирали горивото си, така ли?
Не, не са. Засега е само един политически натиск. И натиск върху ръководството на централата да предприема мерки за смяна с американско ядрено гориво. Без да са направени съответните постъпки пред нашия надзорен орган. У нас без надзорния орган, без Агенцията за ядрено регулиране, нищо не може да се направи. При всички случаи, дори да се сключи договор, за да бъде разрешено използването на американското гориво, вкарването му в реактора, трябва да се вземе съответното разрешение от Агенцията за ядрено регулиране.
В момента руснаците доставят модернизирано гориво, което е подобрено и, разбира се, е поевтино от американското. Като разгледаме двете оферти от едната страна, виждаме само плюсове, а от другата само минуси. И ни принуждават да вземем решение, свързано с тези минуси и срещу нашия икономически интерес. Типична война за пазари, в която се използват политически средства за натиск, тъй като в момента България се намира в американската сфера на влияние. Не са ли експертите тези, които трябва да кажат на полиците...
... само с казване не става. Натискът е много силен. Така че един от сериозните проблеми на АЕЦ „Козлодуй” е, че трябва да устои на този натиск. Поне до момента, в който „Уестингхаус” ни убедят не само теоретично, но и на практика, че горивото им е безопасно.
Остава и въпросът, ако се смени горивото, какво ще се случва с отработеното гориво, което сега се взема за преработване от Русия? САЩ не поемат ангажимент за отработеното гориво.
Ние до този момент, когато сме купували руско гориво, винаги в договора за доставка на ядрено гориво е фигурирала клауза, че срещу съответното заплащане Русия ще приема обратно отработеното ядрено гориво. С „Уестингхаус” този проблем е категорично нерешим. Тоест горивото ще остава в България. Защото в САЩ има закон, който забранява вкарването отвън на отработено ядрено гориво, а пък руснаците категорично отказват да приемат чуждо гориво за преработка. Така че това е също един голям минус, който ще виси и ще трябва да бъде решаван.
Знам, че Русия също прие такъв закон, но факт е, че към момента договорите са с връщане на горивото за отработване.
Значи към момента договорът си е действащ и ние нямаме проблеми с руснаците. Имаме вътрешни проблеми. Защото някои органи, вместо да помагат на АЕЦ „Козлодуй”, понякога пречат. Така че АЕЦ „Козлодуй” е притискана да не транспортира отработено ядрено гориво за Русия, за да икономисва средства. За да има по-голяма печалба, която съответно да се прибира.
Нали се строи хранилище в АЕЦ „Козлодуй”? Не се ли построи вече?
Първо, хранилището вече работи. Но засега то е само за отработеното ядрено гориво, което е останало от малките блокове I и II. А горивото от ВВЕР-1000 засега все още го съхраняваме в басейните към реакторите и в мокрото хранилище на централата. Сухото съхранение все още не важи за ВВЕР-1000. Политиката на АЕЦ „Козлодуй” – и тя се е доказала във времето – е периодически отработеното ядрено гориво да се отвежда в Русия.
Ако обаче ползваме американско гориво, трябва някой друг да го преработва. Предполагам, че да ни го преработват французите, ще ни излезе няколко пъти по-скъпо.
Ако ползваме американско, няма да можем никъде да го пращаме освен на французите, права сте, но това ще ни излезе толкова солено, че по-добре да си мислим за хранилища, където да го съхраняваме. Говоря най-вече за сухо съхранение. Между другото трябва да Ви кажа, че аз съм запознат с проектите на американците за сухо съхранение и съм възхитен от добрите им технически решения. В тази посока аз съм убеден, че с американците можем да намерим общ език и да построим по американска технология хранилище за сухо съхранение.
Но въпреки всичко предпочитаме тази формула, която е в момента.
Да, тази формула действа вече 30 години. 40 даже.
Поначало строителството на съоръжение като атомна централа има не само икономически характер, но и геоикономически и дори политически ползи. Такова съоръжение може да подобри социалната политика (енергията е поевтина, има данъци, които се плащат, и пр.), може да спомогне за влиянието на държавата в региона, сред съседите, ако тя изнася електроенергия.
Едно такова съоръжение ще повлияе особено много на трудовата заетост. Няма да има подем само на региона, където се строи централата. Ако се строи централа, бизнесът почти в цялата страна ще получи поръчки в една или друга посока. За най-различни заготовки, за най-различни неща, които ще са необходими в проекта. Тоест заетостта ще бъде не само за тези, които ще работят на самата площадка, но и в цялата страна. Така че проектът „Белене” има и тази силна страна, свързана с икономическия подем на цялата държава.
Румъния строи централа, Турция строи централа, Унгария строи централа. Ние не строим централа, при положение че имаше много изгодна оферта. Пак опираме до политически страхове. Според мен не става дума за некомпетентност, а за страхливост.
Аз също считам, че не е толкова некомпетентност, колкото именно политически натиск отвън. И невъзможност да се устои на този натиск.
Но ето, че другите устояват. Ердоган и Орбан бяха подложени на агресивни цветни революции, Ердоган дори преживя опит за преврат. Каква е ситуацията около АЕЦ „Белене”? Имаме реактори, площадка, разрешение, но нямаме воля за реализация, така ли?
Нямаме и пари за инвестиции. Затова се търси чужд инвеститор. Аз много отдавна съм на мнение, че трябва да има чужд инвеститор. Има такива гласове: „Държавата да има не по-малко от 51%!”. Ами, след като държавата ще има не по-малко от 51%, нека да извади парите за тези 51%.
Не съм съгласна, че няма изход „Белене” да бъде държавна. Примерно Унгария много умно взе заем от Русия, централата е 100% държавна собственост, 80% е кредитно финансиране от Русия, около 10 милиарда, а 20% е финансиране от унгарската държава. Връщането на кредита започва, едва след като централата заработи, чудесна схема. Но „Пакш” мина през много перипетии. Всичките проблеми на Орбан започнаха в момента, в който реши да строи централа с помощта на Русия. Тогава започнаха нападките срещу него, проблемите с брюкселските бюрократи, обвиненията, че е автократ, диктатор и прочее, което не отговаря на истината.
Но той устоя на натиска. И си сключи договорите, получи си разрешение от ЕС и започна да строи.
Това е една формула, която е пред очите ни. Защо ние не можем да направим същото?
Много просто, защото се огънахме на натиска. Ето, затова не можем. Ние имахме много по-добро предложение от това, което руснаците дадоха на Орбан. И сега ще трябва да се примирим с някакво по-скъпо предложение.
Ако въобще стигнем до него.
Ако въобще стигнем, да. Но все едно, аз смятам, че първо махането на мораториума беше задължително. Започването на преговори, отделянето на „Белене” от НЕК също е положително (става дума за отделна проектна компания). Това, че се направи оценка на това, което го има за „Белене”, също е положително. Защото, като дойде чуждият инвеститор, ние трябва да знаем какво ще му предлагаме. Трябва да кажем: това сме направили, това сме платили и бихме желали с това нещо да участваме като апорт в този проект. Въпреки че, ако се поставя на мястото на този инвеститор, ами аз няма да призная всички разходи. Няма да призная примерно събарянето на стария блок. Няма да призная много от тези огромни консултантски разходи, които бяха направени за „Белене”. Но въпреки всичко държавата там е вкарала поне 1 милиард евро. И с тях може да участва като апорт. Ако реши, държавата може да вкара още средства, за да повиши участието си. Но в никакъв случай не може да стигне до 51%. Другият начин е да приеме решението, което прие Орбан. Ясно е, че в Унгария това е държавен проект. Държавата го финансира и предоставя на икономиката удачна електроенергия, с която тази икономика да бъде конкурентоспособна и да излиза на пазарите.
Да, защо „Белене” да не е държавен проект! Такива големи стратегически обекти е нормално да са държавна собственост.
Но трябва да бъде така изпипан проектът, че всъщност да отговори на европейските изисквания за липса на държавна помощ.
В изграждането на централата Орбан е договорил участие на унгарски фирми до 40%. Находчиво е сключен договорът. На мен ми е много симпатичен Орбан, защото е смел и умен държавник.
Симпатичен е най-вече заради самостоятелната политика, която води. И както виждате, затова във вътрешнополитически план Орбан проблеми няма. Печели изборите с все по-големи разлики с опозицията.
Въпреки че Сорос опитваше да финансира опозицията на „Фидес”. И се наложи Орбан да го изгони. Както и да е. Според Вас проектът „Белене” удачно ли е да е напълно частен? Говорим дали е удачно, а не дали е възможно.
Според мен не бива да е изцяло частен. По света има централи, ядрени блокове, които са напълно частни. Но ние не сме дорасли до там и е добре държавата да е вътре, за да контролира нещата отблизо. Най-вече по отношение на безопасността. Най-вече по отношение на бъдещото извеждане от експлоатация, на третирането на отпадъците, на отработеното ядрено гориво и т.н. Тоест отговорността ще се носи от собственика, от оператора, но под строгия контрол на държавата. Държавата не бива да има само контрола чрез регулаторния орган, тоест Агенцията за ядрено регулиране. Но и да има контрол със самото си участие в проекта. Да не говорим, че държавата е вкарала тези пари вече в „Белене”. Разбира се, той може да стане напълно частен, като частникът изкупи това, което държавата е направила. Но определено е по-удачно държавата да участва в „Белене”.
А в един такъв общ проект няма ли печалбите да бъдат за частниците, а отговорността, рисковете и загубите, ако има такива – за държавата. Защото сме сигурни, че ако стане една авария, държавата ще се ангажира със ситуацията.
Не трябва да става така. Проектът ще си бъде търговско дружество, примерно акционерно, държавата ще притежава определен брой акции, частникът ще притежава определен брой акции. И печалбата ще се разпределя съответно.
Припомням аварията във „Фукушима”, частна собственост на Токийската електрическа компания (TEPCO), която се обърна за помощ към държавата, поиска 12 млрд. долара след аварията, тъй като понесе рекордни загуби. Между другото основните собственици на TEPCO са няколко банки, застрахователни компании, обичайните заподозрени, както и общината на Токио с около 3,5%. Относно „Фукушима” дори се заговори за национализация тогава. Има ли криза, се опира до държавата. Много е модерно да си говорим за равенство между държавна и частна собственост, но накрая винаги се стига до помощ от държавата. Частните банки си печелят, ама като фалират, държавата поема да възстановява определени суми.
Първо ядрената централа „Козлодуй” поддържа специална застраховка, свързана с възможни ядрени щети, за която всяка година се плаща една доста сериозна сума на застрахователите. В България дори няма такъв застраховател. А в чужбина група застрахователи са направили т.нар. ядрен застрахователен пул, който всъщност поема едни такива възможни щети. Такава застраховка съществува вече доста години и тя се поддържа. Има и друг момент, това са средствата за извеждане от експлоатация и за третиране на отпадъците и отработеното ядрено гориво. Вярно, че тези отчисления започнаха много по-късно. В началния период на експлоатация на АЕЦ „Козлодуй” нямаше такива отчисления. Но днес такива отчисления се правят непрекъснато и се трупат съответните суми. Новото хранилище, което се прави за отпадъци, до голяма степен се финансира от този фонд. Има, разбира се, и европейска помощ. За извеждането от експлоатация, от една страна, идват средства по фонд „Козлодуй” от Европейския съюз, от друга страна, от самата централа, която си прави отчисления. Тези пари се натрупват. Ако бяхме оставили още двайсетина години да поработят III и IV блок, те щяха да натрупат още доста пари в този фонд. Така че тези въпроси за кризи и аварии като форсмажор биха могли да се решат и с натрупването на пари в тези фондове. А при един нов блок това ще влезе като задължение още от самото начало.
Като говорим за чужд инвеститор, кой трябва да построи „Белене”? Ставаше дума за американски инвеститори, за катарски фондове, за френската „Арева”, за руската „Росатом”. Напоследък пък се говори и за държавна китайска компания.
Засега поне, изглежда, китайците са проявили някакъв интерес. Те отдавна проявяват интерес, само че не е имало никакви сериозни разговори, които поне да оформят някакъв скелет на това, което после ще се обогати с подробности и с всички детайли. Тоест, в момента само си говорим за някакъв китайски интерес, но сме в толкова начална фаза, че за мен е много рано да се слага тиганът, рибата все още е в океана.
Няма ли някаква опасност по отношение на работата на китайците, достатъчно добри ли са за такива сложни технологии? Говорим за евентуален китайски финансов инвеститор само или за използване на китайски технологии в проекта?
Първо, румънската централа се довършва също от китайци. Британската централа също се довършва от китайци. Става дума за китайски инвеститор, но трябва да се знае, че този китайски инвеститор не идва само с парите си. Той идва и с определени условия. Навремето аз също съм се срещал с хора, знаете, че този блок се коментира десетки години, поне моята информация е, че целта на Китай е стъпване на европейския пазар. Самият проект няма да бъде китайски. Почти сигурно е, че първият блок ще бъде проект, който ще включва оборудването, което вече сме купили, затова най-вероятно ще бъде технологично руски проект. Но ще бъде реализиран, ако изобщо се договорим и стигнем до там, със средства на китайците. Но според мен тяхното условие, забито още в договора, ще бъде следващият блок да бъде чисто китайски. Те имат амбициите и вече имат такъв блок, който е направен на базата на всичкия опит, който са добили, защото Китай имаше именно такава цел още преди 20-30 години, когато започна да развива своята ядрена енергетика. Китайците сключиха договори с Русия, с „Уестингхаус”, с французите също и си избраха от всички това, което е най-доброто. Вече са подготвили свой китайски проект, който е базиран основно на уестингхауския проект AP-1000, но китайският ще бъде още по-мощен, към 1200-1400 мегавата. Китай определено има амбициите с този блок да участва на световния пазар.
Медиите преди време пишеха, че АЕЦ „Белене” била черна дупка, един невъзможен проект, който нямало да носи никаква печалба, а тъкмо обратното.
Приветствам първите стъпки – да се свали мораториумът, да се започнат разговори, да се привлекат инвеститори, за да се разгледат техните оферти. Защото е абсурдно да се говори за икономически ползи или загуби, както и колко ще струва електроенергията, след като не знаем нито какъв проект ще бъде, нито колко ще струва, нито кога ще бъде построен и пр.
Виждате ли тази бележка? В нея е написано, че 7% от разхода, който хората плащат за електроенергия, отива за АЕЦ „Козлодуй”, а около 40% за ТЕЦ, което практически означава за ТЕЦ „Марицаизток” 1 и 3 („Ей И Ес Гълъбово” и „КонтурГлобал Марицаизток 3”), тоест за американските централи.
Тази справка не ми говори много неща, струва ми се, че не е достатъчно прозрачна. ЧЕЗ купуват електроенергия от НЕК. ЧЕЗ не купуват директно нито АЕЦ „Козлодуй”, нито от американските централи. Аз се учудвам как е правена тази разбивка. Това трябва да е разбивката, миксът на самия НЕК. Има огромна разлика между американските централи и ТЕЦ „Марица-изток 2” например. На „Марица-изток 2” цената е около 70 лева, а на американските централи между 130 и 150 лева. Тук не мога добре да разбера, но ми се струва, че влизат на един и същи ред.
Къде в света на пазарната икономика има такъв договор като нашия с американските централи – изкупуване на фиксирани количества по фиксирани цени за фиксирано време? Това изплаща направената инвестиция в тецовете и осигурява гарантирана печалба при наличието на конкуренти, предлагащи по-евтин ток. Такова чудо няма никъде по света освен в колониите, разбира се. Защо тези централи не са на свободния пазар, на борсата? Или свободният пазар е схоластика за глупаците, а действителният американски модел по света е контролираният пазар и пазарът чрез принуда. Това е очевидно. И за продажба на оръжие, на газ, на всичко.
Вие сама давате отговор на въпроса. Това е риторичен въпрос. Разбирате ли, никой не ни е заставил. Просто ние сме сключили такъв договор. Това е договор, който е защитен отвсякъде. От време навреме се появяват информации, например от Делян Добрев, че, видите ли, в най-скоро време ще се реши проблемът с американските централи. Никога няма да се реши проблемът. Защото така е сключен договорът. Ако ние едностранно го решим в ущърб на договора, такива неустойки ще платим, че ще ни се разкаже играта. За американските централи не виня правителствата. Защото всички правителства се опитваха нещо да направят. Но нищо не може да се направи. Просто договорът е безобразно сключен.
А кой сключи този договор?
Договорът се сключи практически в последните дни от управлението на Иван Костов. Подписан беше формално от правителството на царя. Но беше напълно договорен от Костов. Това е такова заробване и такава огромна печалба за американските централи на гърба на българския народ! В момента са тръгнали по някаква методика, уж да развалят договора, но не знам, докъде ще стигнат. Аз лично не съм оптимист, защото знам, че договорът е сключен много, ама много жестоко по отношение на България. Единствената надежда е, че е сключен за конкретни години, и мисля, че към 2025 година като че ли трябва да изтече. Инвестициите в американските централи бяха от порядъка на 600 милиона долара. Което е нищо в сравнение с това, което те получават ежедневно и ежегодно. В момента тези централи са най-големият мазол на енергетиката в България.
Дейността на ТЕЦ „Варна” се възобновява, горивото е природен газ. Централата бе продадена от ЧЕЗ на бившия транспортен министър Данаил Папазов. Работодателските организации протестираха, че централата ще получи преференциални цени и квота в студения резерв, поради което ще поскъпне електроенергията. Чуха се слухове, че се подготвя и двойно увеличение на количеството купуван студен резерв – от 500 до 1000 мВт. (Става дума за мощности за производство на електричество, които не работят, но държавата плаща на собствениците им, за да ги поддържат в готовност.)
Там също е толкова миризлива историята, че... направо не ми се коментира.
Знаете ли, когато разбрах, че правителството е решило да се занимае с договора за американските централи, се учудих на смелостта на политиците. Но сега ми става ясно, че това не е заради българския народ и колониалната ситуация, а за да може на пазара да се наместят нови играчи, нашенски, без да се вдигнат цените на електроенергията така, че да падне правителството... Кой знае защо бях наивно решила, че се е появило държавническо чувство у политиците, а то личната лапачка ги е принудила.
ТЕЦ „Варна” ще работи на газ. Това е екологично, много чисто производство, но е едно от най-скъпите. Аз лично смятам, че пак някаква далавера е завъртяна, и то на сериозно ниво. Защото такова нещо на по-ниско ниво няма как да мине. Няма кой просто така да нареди да им се дава студен резерв и да им се плаща за нищо, за това, че стоят.
Как ще коментирате скандала с ЧЕЗ? Прави ли Ви впечатление, че играчите в българската мошеническополитическа действителност вече дори не се опитват да маскират нещата прилично? Тази некадърност много ме дразни. Поне да бъдат талантливи в далаверите, че да им се възхищаваме на изобретателността! А то, пълна боза...
Аз в този скандал не мога да намесвам политици, защото нямам доказателства. Но те просто прозират. Отбелязвам позицията на Българската народна банка, която отказва информация на парламентарна комисия. За да откаже информация на парламентарна комисия, значи има много сериозни протекции в този казус и защити. На БНБ й е обещано, че няма да понесе никакви санкции заради един такъв отказ. За мен тази сделка е скандална не толкова от политическа гледна точка, а защото това са мръсни пари. Грубо казано, мафията в момента си купува едно огромно предприятие, което събира кеш пари и става една хубава перачница. Излязоха доста данни за същата тази Гинка, за предишните й финансирания, които са горе-долу по същия начин. Представяте ли си, не можем да заставим банките да дадат информация ще я финансират ли и как. Сигурен съм дори, че няма да са наши банки, които ще я финансират. А ще стане, както са финансирани предишните й начинания. По-късно се доказва, че този, който я е финансирал, дори не е банка. Дори фактът, че е договорена цена много над реалната, говори за това, че на този, който купува, не му пука за тези пари, които ще даде. Той иска сделката да стане. Друг е въпросът, че в момента много се спекулира с това дали ще бъдат ощетени потребителите и т.н. В началото няма да бъдат ощетени потребителите, защото системата, която е създадена, ще продължи да работи със същите хора и със същата техника. Но във времето ще бъдат ощетени, и то много, защото тази дейност трябва да се упражнява от професионалист. Първо, има много неща, които да се модернизират, второ, трябва да се правят постоянно инвестиции, защото иначе ще тръгнат аварии, които няма да могат да се овладеят. И тогава вече ще бъде засегнат потребителят.
Въпросът е, че това са същите хора, които при голямото разграбване на държавната собственост след падането на комунистическия режим се оказаха най-некомпетентните капиталисти и бизнесмени в света. Най-неграмотните, най-невежите! Които, вместо да управляват заводите, които получиха, да ги модернизират и да получават печалба, те продадоха машините за скрап и разпиляха парите по рулетки. Това са същите хора! Техните бизнес умения се състоят от перманентно реализиране на далавери с помощта на властта, разбира се. Няма сини, няма червени. Нагледахме се в България на елит, съставен от простаци! Това беше селекцията на комунистическата номенклатура. Което в момента е ярко доказателство със задна дата за нефелността на тази номенклатура.
За съжаление да.
Това е страшното, а не, че е частник купувачът. Ако е умен частник, чудесно. Такива по нашите ширини няма. Да се върнем на „Белене”. Ако този проект е толкова непопулярен (поради системната негативна кампания, която се водеше), възможно ли е да се построи VII и VIII блок в АЕЦ „Козлодуй”? Това реалистичен вариант ли е? Има изградена инфраструктура. Има персонал. Има експертиза.
Напълно реалистичен вариант е.
Ще трябва да се лицензира отново площадка.
Несъмнено, че има дейност, която трябва да се извърши. В това отношение площадката на „Белене” е по-напред, тя има необходимите разрешения от Агенцията за ядрено регулиране. Така че действително за „Козлодуй” ще се загуби още малко време, но не е неосъществимо. Има места, които вече са набелязани за бъдеща площадка. И няма да има сериозни проблеми при едно такова решение.
А Вие как смятате, нови блокове в „Козлодуй” по-добър вариант ли са, или е по-добре да има „Белене”?
И двата варианта си имат плюсове и минуси. Плюсовете на „Козлодуй” са, че има готова инфраструктура. И най-вече далекопроводи. Защото тези далекопроводи са работили при 3700-мегавата мощност на централата (когато работеха и шестте блока). Така че в „Козлодуй” такива допълнителни инвестиции няма да има. А това е един ресурс от порядъка на около 400 милиона евро може би. Около половин милиард евро могат да се икономисат от там. Докато площадката на „Белене” пък е по-напред в лицензирането. Но ако говорим за по-далечно бъдеще, в крайна сметка според мен ще има и „Белене”, ще има и „Козлодуй”.
Оптимист сте.
Не, аз наистина говоря за по-далечно бъдеще. Хубаво е да има нов блок на АЕЦ „Козлодуй”, който да влезе в експлоатация поне през 2025-2030 г. Дори да удължаваме ресурса на V и VI блок, все пак този ресурс ще свърши. Така че хубаво е тази инфраструктура, специалисти и пр. да се използва.
Най-после Бойко Борисов се престраши и започна нежно да заговаря за АЕЦ „Белене”. Мисля, че луфтът, който Тръмп създава с ЕС, позволява глътка въздух за нашите политици и ако те са умни, сега е моментът да отвоюват необратимото започване на стратегически проекти, за които доскоро България беше притискана да се откаже...
Много трудно ще бъде раздвижването. Но според мен не може да очакваме скоро резултати.
Изглежда реалистично и близко. Имаме всичко и просто започваме.
Не става толкова лесно, особено ако ще има чужд инвеститор. Това ще усложни доста нещата. Ние нямаме никаква готовност, засега се говорят само общи приказки. Няма разписани точни правила, конкретни решения, какви ще бъдат нашите изисквания, съответно да сме получили от инвеститора и неговите виждания, за да започнем да сближаваме позициите. Дори само това е един много дълъг преговорен процес, който ще отнеме доста време. Единственото положително е, че все пак се започва и има някакво, макар и мъгливо, намерение.
Ако Русия е чуждият инвеститор, може би ще стане по-лесно.
Ако се върнем на варианта с Русия, по-скоро на последния вариант, който ни бяха предлагали, може би днес числата ще бъдат други, но горе-долу принципът да бъде същият, тогава нещата ще тръгнат много по-бързо.
Знам, че дори в АЕЦ „Козлодуй” има проблем със специалистите. В момента такива кадри не се подготвят. Това не е работа, на която можеш да се научиш от днес за утре. Как ще се оправяме с „Белене”?
Кой каза, че в АЕЦ „Козлодуй” има проблем със специалистите?
Такава информация имам аз.
Значи това, че по-възрастните кадри се пенсионират и напускат централата, не значи, че след тях не идват други. Аз не съм съгласен, че няма кадри. Персоналът на централата все още е много добър и аз мисля, че има възможности да захраним още една централа. Имайте предвид, че едно строителство с целия период на сключване на договори, изработване на проекти, получаване на съответните разрешения, на фактическо строителство, на фактически монтаж ще продължи не по-малко от 7-8 години. Това е достатъчно време да се наберат хора и да минат една много добра школа. Тези специалности в момента не са популярни в университетите, защото не се вижда перспектива. По наше време, когато се знаеше, че ще строим V и VI блок, ще пускаме и „Белене”, тези специалности бяха много популярни. Докато естествено е, че хората се оттеглят, за какво да учат, като не знаят ще има ли бъдеще, или няма да има бъдеще.
Ако се появи „Белене”, мисля, че със специалистите няма да имаме проблеми, по-скоро инженеринговите организации, които подпомагат АЕЦ „Козлодуй”, започнаха да поотпадат една след друга. Защото няма работа, няма финансиране. И тези организации не могат да издържат хората си.