Темата за вкарване на турски, а след това и на саудитски войски на територията на Сирия се появи веднага след като на 3 срещу 4 февруари внезапно бяха прекратени преговорите в Женева. Това даде основания на някои наблюдатели да предполагат, че целият сценарий с преговорите е бил само формалност за оправдаване на последвалия ход на ескалация. Въпреки това е къде по-реално войските да си останат в казармите. Впрочем, това не означава спокойно бъдеще. Има данни, че Саудитска Арабия може да потърси свое решение на сирийския проблем чрез Украйна.

Обиждат турците

Най-сериозната заплаха, разбира се, произтича от Турция. Ситуацията в Сирия за Ердоган се нарежда не просто тъжно, а катастрофално. Неговите клиенти са изритани от Северна Латакия и отстъпват пред правителствените войски в Алепо. Освен това Москва и Дамаск намират общ език със сирийските кюрди ( които Турция и САЩ още повече отблъснаха от себе си; турците категорично възразяваха против кюрдското участие в женевските преговори, а американците се съгласиха ).

С оглед на сегашния статут на руско-турските отношения, при който Путин не отговаря на настойчивите обаждания на Ердоган, е просто нереално да се договори с Москва прекратяване на правителственото настъпление или изолация на кюрдите. Което означава, че на Турция й остават два изхода. Първият: „да седи мирно” и да гледа как на нейните граници се появява враждебна държава с кюрдска автономия в своя състав . Държава, която ще призове Анкара да отговаря за всички „хубости”, сторени от турците в хода на сирийската гражданска война. Вторият изход за Турция е да се предприемат активни действия по недопускането на описания сценарий. И такова активно действие може да бъде турско нахлуване в северна Сирия, унищожаване на кюрдските отряди и разполагането там на свои гарнизони „за защита на мирните жители от руско-сирийските войнолюбци”.

В резултат от такива действия Турция може не само да отложи решението на кюрдския проблем, но и да създаде буферна зона покрай границата със Сирия. Повод за такова решение са и турските заявления за руските военно-космически сили в Сирия, които уж регулярно пресичат турската граница. „Ние още веднъж предупреждаваме Русия. Щетите, които Москва нанася на представителите на сирийската опозиция и заплахите за турското въздушно пространство, няма да донесат на Русия нищо добро” , заяви турският премиер Ахмет Давутоглу и добави, че Турция „е предприела всички необходими мерки за сигурност покрай границата със Сирия”.

Въпреки това турците не бързат да вземат това решение, тъй като те не са сигурни в главния критерий за успех – гаранциите за руска ненамеса . Само при условие, че Москва преглътне тази интервенция, Турция има някакви шансове за успех. В противен случай интервенцията ще завърши за нея с военна, политическа и икономическа катастрофа, която може да доведе не само до смяна на режима в страната, но и до нейната дезинтеграция .

А Москва ще отговори…

Ако турските войски стъпят на територията на Сирия и започнат бойни действия срещу руските самолети, то Москва има всички основания да превърне турска бронетехника, преминала сирийската граница, в купчина железарии. Тук надежда от НАТО няма. Това няма да повлече след себе си автоматично активиране на съответстващия член от Вашингтонския договор, защото няма да има нападение на турска територия. А по-нататък въпросът е как ще реагира НАТО.

Алиансът може все пак да влезе във война на страната на Турция. Но такава реакция е малко вероятна или просто нереална. Редица страни от НАТО ще се възползват от незадължителния характер на такова решение (от гледна точка устава на Алианса) и даже под натиск от САЩ няма да пожелаят да започнат военен конфликт с Русия заради турската глупост. От друга страна, ако НАТО остане настрана, това ще бъде политически некоректно, ще внесе разкол в Алианса и ще подкопае надеждността на неговите политически гаранции.

Вижда се, че и двата варианта са лоши. Конфликтът на Турция с Русия е изгоден за американците, но само дотолкова, доколкото не прерасне в пълномащабна война. Логично е да се предположи, че НАТО ще избере трети, превантивен вариант: да не се допусне появяването на такова развитие и да бъде принудена Турция да се откаже от всички планове за интервенция.

Всички гореизказани аргументи против турското нахлуване изхождат от логиката, но не трябва да се пренебрегва личността на турския президент. Напълно възможно е Ердоган да вземе нелогично решение и да вкара войски просто защото той така иска. И ако собствените му генерали не го спрат, то тук много ще зависи от Москва. Ако руските войски започнат да размазват турската бронетехника, то съюзниците на Ердоган ще го измъкнат от Сирия, а вероятно и от Анкара. Ако все пак Москва прояви слабост, турският президент ще бъде герой, а на Кремъл ще му се наложи да се оттегли в началото от Сирия, а след това и от постсъветското пространство.

Война с украински ръце?

За Саудитска Арабия (за която поражение в Сирия също е крайно болезнено) всичко е доста по-просто. В началото заявлението на кралството за намерението да изпрати войски в Сирия наистина произведе гръмовен ефект. Но почти веднага там дадоха да се разбере, че са готови да изпратят войски само като част от международен контингент. Т.е. след вкарването там на американска или турска армия. Саудитска Арабия няма да воюва самостоятелно, просто защото няма как – тя води война в Йемен, която губи и няма излишни средства за Сирия. Съюзниците също няма да дадат свои контингенти – нито Йордания, нито Египет ще влязат във война против Русия, а също и против Иран (чиито части действат в Сирия).

На свой ред, на американците също не им трябва гореща война между саудитския блок на страните от Залива и Ислямска република Иран. В такъв случай на Вашингтон ще му се наложи да вземе нечия страна, а това значи или да се зачеркне важното за Обама регулиране на отношенията с Техеран, или да наруши гаранциите към страните от Залива.

Но кралството може да намери друг съюзник, за да се организира война на Москва. Вярно, не в Сирия, а къде по-близо до руските граници. Украинските медии, позовавайки се на саудитския вестник „Ал Уатан”, пишат за намерението на Рияд да вложи до 10 милиарда долара в селското стопанство на Украйна . Тази новина, въпреки мирния си характер, е повече от тревожна. Да, в Украйна има чернозем, но кои разумни хора биха вложили такива пари в несъстояла се държава с нестабилна власт, намираща се в състояние на граждански конфликт? Приказките как саудитците не си знаят парите вече са стара песен – в Саудитска Арабия има 100 милиарден бюджетен дефицит и вече започнаха да въвеждат данъци. А ако тези 10 милиарда (или по-скоро по-малка сума) се дават с конкретна задача за възобновяване на войната в Донбас и отвличане от Русия от сирийските въпроси, то тогава инвестицията вероятно ще изглежда оправдана.

От Геворг Мирзаян
Източник: Еxpert.ru 7 февруари 2016 г.
Превод: Александър Станчев