Интервю на Калин Първанов

Г-жо Фандъкова, има ли въпросителни пред управляващата коалиция в страната? И кого предпочитате като коалиционен партньор – Реформаторския блок или ДПС?

Надявам се нещата в управляващата коалиция да се успокоят и да гарантират стабилността в страната. Аз мисля, че ГЕРБ има своите коалиционни партньори и това е Реформаторският блок заедно с останалите партии, които подкрепят правителството и са управляващи. Очаквам с избора на новия министър на правосъдието да се продължи с реформите, защото те не са еднократен акт, а процес.

Защо не направихте такава голяма коалиция и в управлението на София? В Столичния общински съвет на ГЕРБ не достига един глас, за да има пълно мнозинство, но пък в съвета влязоха представители на всички партии, с които съставихте правителството – Реформаторският блок, Патриотичният фронт и АБВ.

Всъщност ГЕРБ запази сериозната си лидерска позиция в СОС. След два мандата на партията като управляваща в София резултатът е показателен. По всички големи въпроси за развитието на града ние винаги сме работили за това решенията да се вземат със сериозно мнозинство. Така започна работата си и новият Общински съвет. Оптимист съм, защото виждам, че аргументите надделяват над емоциите. Или поне се надявам да е така. Проведох срещи с всички политически групи още преди учредяването на новия СОС, но въпросът за коалиция не е обсъждан. Нашите партньори от РБ ясно заявиха желанието си да подкрепят добрите идеи, които отговарят на техните виждания и приоритети. Същото направиха представителите на други политически сили. Има нови партии и групи в съвета, които също заявяват желание, а и с работата си през първите седмици показват, че са готови да участват в решаването на проблемите на града или във формулирането на приоритети.

Предстои най-важната задача – разглеждането и приемането на бюджета на София за 2016 г. След общественото обсъждане и срещите с нашите партньори от бизнеса и от синдикатите по моя инициатива се водят разговори с всяка от политическите групи в СОС и дори с колегите от АБВ, които нямат собствена група. Апелирам да се дават конкретни предложения. Досега съм показала, че можем да обсъдим внимателно всяка добра идея и ако има възможност, тя се приема. Важно е обаче да се подхожда отговорно, защото всички могат да са изкушени да поискат два пъти повече от всичко, но трябва да кажат откъде ще дойде финансирането – дали ще увеличават двойно данъците, или имат някакви други идеи. Очаквам в рамките на 2016 г. да не се променят местните данъци и основните такси и заедно с това да успеем да реализираме достатъчно проекти, които отговорят на нашите приоритети.

Кои са те?

Те са ясни и аз не виждам коя политическа сила ще застане срещу тях: развитието на София като зелен град със съответните политики в сферите на опазването на околната среда, транспорта, а дори и в образованието и културата с мерките за енергийна ефективност на сградите. Новият приоритет е масовият спорт във връзка с подготовката на града за европейска столица на спорта през 2018 г.

Но въпросът за бюджета е ключов за идентичността на политическите сили и за това как те ще се представят пред избирателите си. Скоро сигурно ще започне надхитряване по въпроса, кой ще даде решаващата подкрепа на ГЕРБ, без да се ангажира официално с управлението. Така и не разбрахме защо все пак не се стигна до коалиция, за да е ясно разпределението на ролите? ГЕРБ ли се чувствате достатъчно силни, или вашите партньори ги е страх да не се обезличат в една коалиция?

Не мисля, че трябва да се правят коалиции на всяка цена. Смятам, че имаме възможност да работим в партньорство за постигане на резултати. На изборите хората дадоха своя глас, благодарна съм им за подкрепата. Според мен те показаха, че оценяват резултатите, това, което виждат с очите си, а не това, което се обещава. Друг е въпросът, че активността не беше висока, но е факт, че получихме такава подкрепа, която да ни даде правото и отговорността да продължим да постигаме резултати. И смятам, че с приемането на предложенията, които даваме за 2016 г., софиянци отново ще са свидетели на сериозна дейност за промяната и за развитието на града.

Ако някой има други приоритети, нека излезе и да ги защити. А ако просто има предложения не за други приоритети, а за различни проекти, това вече е въпрос на експертен разговор. Не „за” или „против” бюджета, а има ли възможност за реализиране на някакви други проекти. Но отново трябва да се намери балансът и задачите да се решат с наличния финансов ресурс.

Тоест не се притеснявате от липсващия един глас за мнозинство на ГЕРБ?

Очаквам не един и два гласа повече, защото смятам, че това, което предлагаме, гарантира стабилното развитие на столицата в посока превръщането й в зелен град. Мисля, че няма кой да възрази срещу такава политика.

На какво отдавате спада на гласове, който личи повече при листата за общински съветници на ГЕРБ? Оставката на главния архитект Петър Диков свързана ли е с това?

В кампанията се направиха много опити изборите да се обвържат с дейността на главния архитект. Можех да се изкуша да се поддам на натиск, за да постигна по-висок резултат, влизайки в тази спирала на разговорите… Но когато дебатите се сведат до една или друга личност или кадрова позиция, това означава, че опонентите не намират други аргументи и като цяло развитието е в правилна посока . Поне аз така си го обяснявам.

През цялото време давах ясно да се разбере, че съм си направила своите изводи и знам какво трябва и може да се промени. Главният архитект подаде своята оставка, аз я приех и в момента подготвям процедурите за обявяване на конкурс. Следя внимателно предложенията, които се правят. Има предложения да се защитават концепции за управление на Направление „Архитектура и градоустройство“, което според мен е правилният начин за избор. Ще направя всичко възможно да се осигури максимална прозрачност включително с покана към различните гилдии и организации за участие и наблюдение на процеса.

Размишлявахте ли, преди да приемете оставката му?

Винаги се опитвам да го правя, когато вземам решения. Имала съм възможност да направя своите изводи в процеса на работата и смятам, че главният архитект направи много важни неща за града. Най-важното беше разработването на подробни устройствени планове за около 60% от територията на общината. Нека припомним, че именно отсъствието на планове даваше възможност за безразборно строителство, което се случваше години наред в София и няма как да бъде поправено сега. Затова защитата на териториите включително на зелените пространства минава само през утвърждаването на плановете, което става в СОС след обществени обсъждания. В момента е възложена задача за промяна в Общия устройствен план в посока към още по-голяма защита на зелените територии.

У частвахте в Парижката конференция за промените в климата. Какви решения се взеха там и как кореспондират те с политиката в България и в София?

За първи път на конференция на световните лидери, посветена на климатичните промени, се отделя специално внимание на местните политики. Това е много важно, тъй като големите градове са източник на много от замърсяванията и именно в общините се решават на място локалните проблеми. Поехме конкретни ангажименти, но трябва да подчертая, че заедно с големите общини в Европа работим в мрежа по отношение на климатичните промени още от 2011 г. Инициаторът на срещата, кметът на Париж г-жа Ан Идалго, подчерта досегашната ни дейност, но също и това, че резултатите не идват бързо. За тях са нужни години, което, разбира се, не означава, че трябва да стоим със скръстени ръце.

Ангажиментите, които поехме с подписване на декларация в кметството на Париж, са за намаляване на емисиите от въглероден двуокис с 20% до 2020 г. и с 40% до 2030 г. Първият от тях е разписан и в нашата програма в София. Работим активно в тази посока и ще дам няколко конкретни примера. Тъй като основен замърсител е транспортът, строителството на метрото е проектът, който гарантира в голяма степен намаляване на вредните емисии. С изграждане на третата линия, която започваме сега, се предвижда те да намалеят с 90 хиляди тона годишно. Вече подменихме 90 на сто от тролейбусния парк. Новите тролеи са не само по-удобни и комфортни, но и спестяват с 15% разхода за енергия. Пуснахме 126 нови автобуса, в процедура сме по закупуване на още 110, след което веднага започваме да подготвяме нов търг. Целта ни е до 2020 г. средната им възраст да падне от 30 на 7 години, каквито са нормалните европейски стандарти. Подготвили сме и три нови проекта за обновяване на трамвайните релси, които очакваме да бъдат финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж” – трасетата по бул. „Цар Борис Трети” и целият маршрут на трамвай №5 по бул. „Александър Стамболийски” и по ул. „Козлодуй”. Те, както и проектите за реконструкция на уличната мрежа, са насочени към намаляване на вредните емисии, фините прахови частици и на шума. Междувременно реализирахме най-модерната в региона инсталация за битови отпадъци, която гарантира увеличение на рециклирането на 50% от тях, комбинирано с производството на енергия и компост. Третата сфера е енергийната ефективност на общинските сгради, където също имаме чувствителен напредък. 90 на сто от училищата и детските градини са с частични мерки, а 77 от сградите са с цялостни мерки. Така потреблението на енергия намалява с 30 до 50%. През 2016 г. сме заложили цялостна модернизация на 24 учебни заведения, включваме се и в националната програма за саниране на частни жилищни сгради. Това, което ми се иска да засилим, е работата по информираността на гражданите за всички тези мерки.

От всичко, което изброихте, най-много коментари сред столичани предизвика зеленото трамвайно трасе край Руски паметник. Това сигурно е най-малкият проект, но се вижда от всички. Ще има ли още такива линии?

Да, реконструкцията води до чувствително намаляване на шума, но едва ли с това е предизвикала основния интерес. Става дума за една много малка част от пилотен проект за зелен трамвай. След анализи как да се изпълни и поддържа трасето, което изисква съответните инвестиции, залагаме то да продължи в частта до бул. „Македония”. Разглеждали сме опита на други градове с такива линии, има както положителни, така и много неуспешни експерименти. Много зависи от климатичните условия в съответната страна, зимата у нас тепърва започва… За мен е много важно първо да се убедим, че нещо е възможно, да разберем как може да стане и едва след това да пристъпим към инвестициите и изпълнението.

Можете ли да гарантирате на гражданите, че когато произвежданото от Завода за третиране на отпадъците RDF гориво започне да се използва за нуждите на „Топлофикация София”, това няма да влоши още повече качеството на атмосферния въздух?

Категорично. Инсталацията, която се проектира, гарантира двойно намаление на замърсяването, което има в момента от ТЕЦ „София“. RDF горивото предполага диверсификация на горивната база на „Топлофикация” и намаляване на потреблението на газ. Компромис с околната среда няма да се направи. Затова са заложени най-модерните технологии, които се използват в много европейски градове в момента.

Докато се построи инсталацията в „Топлофикация”, RDF горивото под формата на бали пак ще бъде разнасяно до циментовите заводи в страната с камиони. Когато говорим за намаляване на вредните емисии, не е ли по-екологично това да става с държавния железопътен превозвач? И не се ли притеснявате, че отново ще плащате за скъп, опасен и отгоре на всичко замърсяващ транспорт?

Сигурно ще ви изненадам, но железопътният превоз е по-скъп от предвидения. Все пак автомобилният транспорт е заложен в проекта за отпадъците до изграждането на инсталацията в „Топлофикация” със съответните изчисления.

Споменахте за срещата ви с кмета на Париж г-жа Идалго. Имахте ли време тя да сподели от своя опит във водния сектор и да разкаже как се отърва от концесионерите, въпреки че Франция е люлката на много от големите частни водни компании? В България е задействана стратегия, която препоръчва концесии на водоснабдяването и в други градове по модела на „Софийска вода”. Смятате ли, че това би било удачно решение?

Срещата ми с Ан Идалго беше кратка, защото нейните гости бяха над 1000 кметове на големи градове от цял свят. Но през първата половина на 2015 г. при мое посещение в Париж имахме възможност да се срещнем с нея и с нейния екип. Тогава разговаряхме по много теми и проблеми, пред които се изправят кметовете на всички големи градове, включително и за трафика, с който тя се опитва да се справи.
По отношение на концесията: във водната стратегия на България се създават водни асоциации в общините и една от възможните форми е управлението чрез концесия. Софийската съществува от 2000 година, договорът беше сключен от тогавашния кмет Софиянски и е със срок до 2025 г. По принцип концесията е една нормална форма на публично-частно партньорство. Проблемът не е във формата, а в съдържанието, тоест в договора. Винаги съм казвала, че конкретният договор е много неизгоден за Столична община, затова и предишният кмет г-н Борисов поиска частично предоговаряне и с много усилия бяха постигнати известни подобрения. Предоговарянето позволи да се формулира ясно какво представляват инвестициите на концесионера в мрежата, тъй като преди това за такива се считаха дори и канцеларските материали. Тоест и кламерите трябваше да се изплащат чрез цената на водата. Моята цел е да успеем да направим още подобрения най-вече по отношение на засилване на възможностите за контрол. В момента използвам съществуващите възможности и искам контролните органи в държавата – Сметна палата и КЕВР, да направят цялостни проверки в дружеството с оглед ясно отчитане на разходите, за да може да се гарантира, че софиянци няма да плащат за неща, които не бива да се включват в цената.

Още през предишния ми мандат започнаха преговори с представители на СОС и концесионера за изясняване на механизмите за прекратяване на взаимоотношенията и за на начина, по който при приключване на концесията активите на ВиК ще бъдат приети от Столична община, което също не е изяснено достатъчно добре в съществуващия договор. Тези преговори се водят с участието на съветници от различните групи, благодарна съм на всички, защото те работиха много активно, но преговорите вървят трудно. Ще предложа в новия СОС те да продължат. Защото сами разбирате, че сме поставени в ситуация на договорени условия да убеждаваме концесионера, че трябва да ги влоши за себе си и да ги подобри за общината, което не е много лесно. Докато разговорите вървят, аз държа на строгия контрол от страна на всички служби, които имат правомощия да го упражняват.

Неотдавна стана известно, че един от висшите мениджъри на компанията концесионер на водоснабдяването в София има проблеми с румънското правосъдие, свързани с разследване на местната антикорупционна служба за подкупване на местни политици и търговия с влияние. Следите ли този случай и хрумват ли ви някакви паралели за начина, по който е уредено водоснабдяването в двете съседни столици?

Смятам, че г-н Бруно Рош няма място в ръководството на „Софийска вода”. Поисках неговата смяна чрез представителите на Столична община в Съвета на директорите още след като получихме такава информация. Доколкото знам, той вече се е оттеглил и не е част от управлението на дружеството. А иначе като условия концесиите в Букурещ и в София са много различни. Но пак ще повторя, че договорът, който имаме тук, навремето е направен така, че да удовлетворява предимно концесионера. За съжаление той за дълги години компрометира формата концесия. И затова в много от случаите, в които тази форма на публично-частно партньорство може да бъде използвана, има големи проблеми със защитата й в Общинския съвет. Общо взето, всеки прави паралел.

Общината ще отдава ли и „Топлофикация София” на концесия? Говори се, че „Веолия” е кандидат…

Тези решения се вземат от СОС. Практиката е да се обявява и да се провежда открита процедура, която трябва да бъде достатъчно добре огласена, така че да могат да участват компании от цял свят. Но дали ще се случи, все още не мога да кажа, защото в момента се правят анализи и се разработват механизмите, които ще бъдат представени на СОС, ако се убедим, че това би било добро и изгодно за общината и за софиянци като цяло. Все пак да не забравяме, че „Топлофикация София” е стратегическо дружество не само за града, а и за държавата. Доволна съм, че след тежки преговори успяхме да се договорим с Българския енергиен холдинг да разсрочим изплащането на трупани с години задължения. И да договорим добри условия, за да може в края на краищата компанията да има отговорността да се разплаща.

В предизборната кампания основна теза на вашите опоненти беше, че крайните квартали са оставени на самотек за сметка на центъра и на големите инфраструктурни проекти. В този мандат общината ще се обърне ли и към тях?

На това очевидно манипулативно твърдение няма да отговарям декларативно, а с конкретни примери и факти. Да започнем от най-големия проект – метрото. То обслужва големи жилищни квартали като Люлин, Надежда, Обеля, Дружба, Младост, които не се намират на жълтите павета. Заедно с метрото бяха реконструирани и булевардите „Ломско шосе”, „Кръстю Пастухов”, „Александър Малинов”, „Черни връх” и др. Ремонтирани ключови артерии като булевард „Цариградско шосе” водят до жилищни райони на територията на цялата община, по него се движат не само хората, които живеят в Дружба или Младост, но и тези от Панчарево, от Лозен, от Герман. Споменах село Герман и се сещам веднага, че там беше направена една огромна и модерна инвестиция в образованието – нов комплекс от детска градина и училище, това са зелени проекти със спортна база и възобновяеми енергийни източници. Около 80% от новите детски градини са в кварталите.

Критиките към вас се отнасяха не толкова към големите пътни артерии, колкото към състоянието на вътрешно кварталните улици и околоблоковите пространства.

Разделянето на София на център и периферия е внушение. Доказвам го и в моите отчети, и в програмата, която защитих. Всъщност разделянето е по проблеми и по приоритети, а не на териториална основа. През предишния ми мандат приоритет беше напредъкът по отношение на базовата инфраструктура, тоест обектите, през които минават повечето жители на цялата община. След като напреднахме чувствително с тях, вече можем да отделим по-голям ресурс именно за малките улици както в центъра, така и в периферията. И това ще бъде на фокус през новия ми мандат. Аз не разделям малките улици по териториален признак. Във всеки един от 24-те района се насочват еднакви средства и усилия, просто досега бяха по-малко. Но за 2016 г. сме предвидили над 10 млн. лв. повече за ремонти на такива улици заедно с тротоари и осветление. Увеличили сме и средствата за поддържане на междублоковите пространства. Това, което залагаме за следващите четири години, е и създаване на условия за спорт близо до дома – между блоковете и в паркови зони. Тук включваме и детски спортни площадки, и уреди за фитнес на открито, които много добре се приемат от гражданите. Разбира се, всичко това не може да се случи само в рамките на първата година.

Безпокои ли ви състоянието на квартала около Женския пазар в самия център на София?

Това е най-добре запазената зона от старата градска част. Нейното състояние не само ме безпокои, имаме и конкретни действия за реконструкцията и обновяването й. Може би вече не помните какво представляваше Женският пазар? Зоната придоби съвсем друг вид, има и културни пространства, и галерия с много богат живот. Под натиска на районния кмет дори и частните сгради започнаха да придобиват все по-естетичен вид.

Колкото до бежанците, които масово присъстват там, това е проблем не само на София и България, но и на цяла Европа. Той все още търси решения. За наш късмет въпросът стои в по-малка острота тук, отколкото в съседни и други европейски столици. Докога ще е така, не знаем, затова е важно да имаме виждане и подготовка какво трябва да се прави. Това, което за мен е важно в тази зона, която наричам рискова, е по-сериозното присъствие и ангажимент от страна на полицията. Освен че изпратих допълнителен патрул на Общинска полиция, изградихме видеонаблюдение на много от рисковите места, поисках и допълнително присъствие от страна на МВР, след което беше добавен и патрул на жандармерията. Целта е хората, които живеят там, да виждат непрекъснато полицейско присъствие. Но криминогенната обстановка в тази зона не е непременно свързана с бежанци или чужденци. Тя имаше такава слава от години. Мисля, че решението е в редовните полицейски акции за откриване и установяване на нелегални бежанци. Имам уверенията на министър Бъчварова, че числеността на СДВР ще бъде увеличена, за да могат да се покриват не само тези рискови места, но и да се забелязва по-сериозно полицейско присъствие навсякъде включително и в крайните квартали.

Ще се върнат ли в естествения си вид останките от антична София? Имахте полемика с Министерството на културата по този въпрос, след като стените от останките бяха надградени „по модерному”.

От самото начало до сега настоявам тази зона да бъде запазена в максимално автентичен вид. Такова е мнението и на учените и археолозите. Знаете, че проектът се изпълнява от Министерството на културата. Имах разговори със заместник-министър Банов и той ме увери, че ще предприеме необходимите действия тези надзиждания, които в един момент се появиха незнайно защо, да бъдат премахнати. Съответно от министерството се отказаха от всякакви арки и други „подобрения” и „модернизации”. Очаквам това да се случи. Вярвам, че министър Вежди Рашидов и заместник-министър Банов ще направят всичко възможно да защитят културно-историческото наследство и да го покажем така, както то заслужава. Защото инвестициите, които направихме чрез Столичния метрополитен за разкриването на това богатство, не бяха малки. И бяха инвестиции, които за първи път се правят, за да не се унищожи културно наследство.

Ще припомня, че при строителство в центъра на града архитектурни останки са били или унищожавани, или просто заривани и оставяни за друг път. Ние решихме, че „другият път” е този път. Направихме всичко възможно останките да бъдат разкрити и да останат там, където са, въпреки че имаше различни варианти. Проектът на метрото се промени четири пъти с една-единствена задача – да бъдат запазени на място останките от древна Сердика. Сега се надявам, че министерството ще гарантира те да бъдат и добре експонирани.

Общината ще продължава да инвестира в разкриването на културно-историческото наследство. През лятото започнахме първия етап от проучванията на площад „Света Неделя”, където учените направиха много интересни открития. Обектът е замразен заради зимата, след което проучванията ще продължат, така че да разберем каква е тази голяма сграда – най-голямата находка, която се открива на това място. И да можем да поканим някои от добрите и авторитетни световни архитекти, за да се направи проект за цялостното решение на площада.

Започвате трети мандат и сигурно вече имате опита да кажете каква част от решенията за града зависят от волята на кмета и каква – не. Защото сред част от софиянци битува мнението, че „г-жа Фандъкова е добър кмет, но всъщност малко неща зависят от нея”…

Моето убеждение е, че повечето неща зависят не от кмета, не и от Общинския съвет, а от гражданите на София. Когато хората не подкрепят проектите, които предлагаме и подлагаме на обсъждане, няма как да не се съобразим с мнението им. И веднага давам пример с трамвая, който трябваше да премине през жк „Дианабад“. Жителите на квартала категорично се обявиха против изграждането му и ние го извадихме от проекта. При това ставаше дума за европейски проект, който, слава Богу, успешно завършихме с отсъствието на този компонент.

Разбира се, че инициативата за развитие на града е на кмета, той неслучайно има своята огромна отговорност. Но всички важни въпроси минават през решения на Общинския съвет. Кметът трябва да извади достатъчно аргументи, за да защити проектите си и те да бъдат одобрени. А когато са подкрепени и от гражданите, не вярвам да има политическа сила, която да се опита да ги спре. Затова и моята сила в момента е в подкрепата на гражданите и нямам притеснения от конфигурацията в Общинския съвет.