Тайната война на Китай срещу САЩ, за която никой не иска да говори. Конфликтът не е по-малко реален от това, че е невидим.
„Ако не можеш да вземеш качество, вземи количество”, гласи стара китайска поговорка. Най-многобройната страна в света многократно е доказвала, че този принцип работи безупречно. Китайските власти са намерили много оригинален модел за приложение, най-вече в шпионажа. На 6 март 2017 г. агенция Синхуа съобщи, че бюджетът на Китай за отбрана ще се увеличи отново и през тази година, достигайки до 151,97 милиарда долара. С това Китай твърдо заема втора позиция след САЩ по военни разходи, като изпреварва Русия (65,1 милиарда долара) с почти два пъти и половина по-голям военен бюджет. На 4 март 2017 г. говорителят на Общокитайското събрание на народните представители Фу Ин съобщава, че разходите, които Пекин ще отдели за отбрана през текущата година, ще бъдат увеличени с около 7%. Това представлява 1,3% от БВП на страната. През 2016 г. властите увеличиха бюджета за отбрана със 7,6%. А за 2015 г. разходите се увеличиха с 10,1% в сравнение с 2014 г., което е най-мащабното увеличение на военния бюджет в глобален мащаб. „През последните две десетилетия китайската армия демонстрира такива темпове на развитие, каквито светът не е виждал от епохата на Студената война. Нашите възможности да водим съвременна война преживяват качествен скок и днес Китай разполага с всички видове оръжия, с които разполагат западните държави. Значителна част от нашето въоръжение се приближава към световните стандарти”, казва китайският министър на отбраната Чан Ванцюан. През 1991 г. ветераните на китайското разузнаване Хо Чжунвен и Ван Цзунсяо издават наръчник за китайски шпиони, озаглавен „Източници на информация за разработки във военната промишленост и методите за тяхното получаване”. В него се казва, че Китай може да си спести между 7 и 13 години за научни разработки, ако краде тайните на най-развитите държави.
Страната не разполага със собствени технологии за разработка на нови оръжейни системи, което налага да се обърне към шпионажа. Според двамата китайски експерти голяма част от разузнавателната информация може да се събира от открити източници и само 20% трябва да се получава със специални средства. „Търсете пролуки в режима на държавната тайна и при възможност се ползвайте от тях, без да нарушавате закона. Това е трудно, но не и невъзможно”, пишат двамата автори и напомнят старата китайска пословица „Няма такива стени, които могат напълно да преградят пътя на вятъра”.
Каква вреда нанася китайският шпионаж на САЩ?
Когато този въпрос за вредата е зададен на директора на ФБР Робърт Мюлер III по време на слушания в Камарата на представителите, той отговоря така: „Вероятно бих могъл да ви разкажа много по тази тема, но в условия на закрито заседание. Китай краде нашите тайни, за да постигне напредък във военните технологии, но и за изграждане на икономическата мощ на Китай. Това е значителна заплаха”. Освен чрез класически шпионаж Китай извлича ползи от износа на военно оборудване в нарушение на американските закони и само за три години до 2015 г. в САЩ са били организирани поне дузина съдебни процеси за незаконен транспорт в Китай на оборудване с военно предназначение, включително интегрални схеми, топловизионни камери и прибори за нощно виждане, софтуер, компоненти за „умна бомба” и части за радарни и ракетни системи. Бившият председател на Комисията по разузнаването към Камарата на представителите, а впоследствие шеф на ЦРУ при Джордж Буш-младши Портър Гос казва: „Китайският шпионаж срещу САЩ е повсеместен, вездесъщ и постоянен”. Най-скандални примери за успеха на китайските шпиони са кражбата на секретни данни за създаването на неутронна бомба и на технологията за миниатюризираната термоядрена бойна глава W-88 за балистичните ракети „Трайдънт”, изстрелвани от американски подводници, най-секретното, най-модерното и най-свещеното оръжие в националния арсенал на САЩ. Американският физик Харолд Егню, участвал в проекта „Манхатън” за създаване на атомната бомба, е първият американски учен, който през 1982 г. посещава секретния полигон за китайски ядрени опити Лоп Нур. След като се връща, казва: „Те имат всичко. Влезли са ни в гащите, а един от тях може би се крие под дивана”.
Китайският капан
На 27 февруари 2017 г. конгресменът Ал Грийн от Тексас внася в Комисията по външна политика и в Постоянната специална комисия по разузнаването проект за резолюция, която настоява за освобождаване на Санди Фан Гилис, задържана в Китай през март 2015 г. Санди е натурализирана американка от китайски произход, бизнесменка от Хюстън, Тексас. Тя е държана в единична килия на затвора в Нанкин, автономен район Гуанси, в южната част на Китай, по обвинение в шпионаж в периода до 1998 г., когато е работила в полицейското управление на Хюстън и е вербувала китайци за шпионаж против родината им. Преди това на 10 февруари президентът Доналд Тръмп провежда първия си телефонен разговор с президента на Китай Си Дзинпин и двамата обсъждат възможността за контакт по време на срещата на Г-20 в Германия през юли. „Китай представлява по-голяма шпионска опасност за Америка от Москва. При това Пекин разполага с легиони неплатени агенти, на които се предлагат бизнес възможности и ползи вместо пари, но само след внимателна проверка”, твърди Дейвид Уайз, американски журналист и автор на книги за шпионажа като бестселъра „Политика на лъжата: Правителствена измама, тайни и власт”. Експертът по Китай от ФБР Пол Мур подчертава, че „Китай търси добри хора, за да вършат лоши неща”, и обяснява, че в китайските тайни служби няма пияници, психопати, самотници или алчни за пари ренегати. Те наемат и вербуват само „нормални хора”, които са готови да помогнат на Китай да се модернизира и развива. Не липсват кандидати и китайските шпиони са се инфилтрирали навсякъде – от Силициевата долина до Пентагона, ЦРУ и ФБР. Легендарна е съдбата на Катрина Люн, агент на ФБР, която впоследствие се оказва и агент на Министерството на държавната сигурност в Китай. В продължение на близо 25 години никой във ФБР не подозира, че Катрина Люн, агент с псевдоним Рецепционистката, още от 1987 г. е китайски шпионин. Тя е разобличена едва през 2001 г., когато Агенцията за национална сигурност случайно попада на неин телефонен разговор с шефа на американския отдел на китайското разузнаване Мао Гохуа, на когото съобщава, че нейните шефове от ФБР пристигат в Пекин. Макар преди това през 1979 г. да е изиграла основна роля при разобличаването на друг китайски агент с псевдонима „Капан за тигри” с името Гуо-Бао Мин, който работи в Националната лаборатория „Лоурънс Ливърмор” в Калифорния и предава на китайците тайните на неутронната бомба. Нейната история е достойна за отделен шпионски трилър, защото в нея има всичко – кражба на секретни документи, секс, пари, политически трикове. Информации на Рецепционистката са попадали в Белия дом и са били използвани от президентите Роналд Рейгън, Буш-баща и Буш-син, Бил Клинтън. В същото време нейни шпионски доклади са използвани от китайския президент и лидер на ККП Дзян Дзъмин. Тя е високопоставен член на Дружеството на американските китайци в Калифорния. Само от работата си за ФБР може да си позволи разкошен живот, изплащат й 1,7 милиона долара „за покриване на съществени разходи”. Точно 951 000 долара тя получава, след като предава на ФБР важна информация за своя ментор в китайското разузнаване Мао Гохуа. Освен това ползва връзките и влиянието си от двете страни на океана, за да осребрява информациите, с които се сдобива. Така например канадската компания Nortel плаща на Катрина 1,2 милиона долара „thank you хонорар” само за това, че тя ги свързва с точните хора в Шанхай, за да доставят в Китай своите комутационни системи DMS- 100. Общо от комисиони от фирми тя получава над 3 милиона долара. От своя страна китайското правителство й плаща 100 000 долара за информация за нейните водещи офицери във ФБР – Джей Джей Смит и Бил Кливлънд. Като агент на китайското разузнаване тя ползва псевдонима Ло Чжунцзян, който й е даден лично от китайския посланик в САЩ (1989–1993) Чжу Цзинчън. Освен това с пари от ФБР тя успява да си купи луксозна къща за 1,4 милиона долара в престижния район на Лос Анджелис Сан Марино с гаражи, басейн, четири огромни мраморни лъва пред портата. Нейният водещ офицер и любовник (в продължение на осем години) Джей Джей Смит също се облажва от тази шпионска драма. Той е награден от ЦРУ с ордена за най-добър агент на централата HUMINT Collector of the Year Award заради ценната информация, която успява да изкопчи от нея за Китай. През 2001 г. той също е арестуван. Прокурорите обаче не успяват да намерят достатъчно доказателства, за да осъдят Катрина Люн за шпионаж, а Джей Джей Смит за нарушаване на кодекса на поведение на американския шпионин. В крайна сметка Катрина Люн е осъдена на 16 декември 2005 г. „за лъжливи информации за ФБР и укриване на данъци”. Присъдата е три години условно, 100 часа общественополезен труд и глоба от 10 000 долара. Джей Джей Смит получава само три месеца „домашен арест” за това, че е излъгал ФБР и не е разказал за сексуалната си връзка с Катрина Люн. И с това всичко приключва. Истината е, че съдът постановява тези леки присъди, тъй като от най-високо място в Белия дом настояват за това. Причината е обществена тайна: пари. Много пари и бизнес. Известно е, че САЩ дължат на Китай 1,5 трилиона долара, или 27,8% от 3,77 трилиона долара съкровищни бонове на финансовото министерство. Тоест, ако САЩ са луксозното имение, то Китай държи ипотеката. Във войната на двете разузнавания Китай доста често реализира сериозни успехи. За последните 50 години Пекин успява да внедри свои агенти както в ЦРУ, така и във ФБР, добира се до свръхсекретни и строго охранявани тайни на американския ядрен арсенал.
Деликатно равновесие
Китай и САЩ са в твърде сложни отношения. В годините на Студената война светът следи напрегнато глобалната шпионска битка между тайните служби на САЩ и СССР. Президентът Кенеди популяризира Бонд, като разкрива, че с удоволствие чете книгите на Ян Флеминг. Измислиците маскират реалностите, където в истинския конфликт шпионите загиват тайно и безславно. Докато битката между КГБ и ЦРУ се разиграва в скъпи ресторанти, виенски кафенета и непретенциозни бистра, нищо не се знае за шпионските операции на Китай. За ЦРУ съветските шпиони винаги са приоритет, докато на китайското разузнаване е отредено място на резервната пейка. Въпреки че китайската държава е най-големият конкурент на САЩ и това е известно на всички. Постепенно обаче, макар и бавно, ЦРУ сменя своите приоритети и разузнавателните департаменти за борба с китайския шпионаж се увеличават десет пъти! Китайците години наред задигат ядрените тайни на американците от Лос Аламос и Лоурънс Ливърмор, като така си спестяват десетилетия за научни експерименти и направо създават ядрени бойни глави. Сега китайските шпиони преследват военнотехнологични тайни за модерните оръжейни системи като неуловимите за радарите бомбардировачи „Стелт”. Свръхсекретният щат на Министерството на държавната сигурност на Китай се намира близо до Летния дворец в района на Западната градина в квартал Сиюан на Пекин. Тук е пълно с чуждестранни туристи, които изобщо не подозират, че минават точно покрай китайската шпионска централа. Тя до голяма степен прилича на ЦРУ, а повечето китайски шпиони живеят в огромен жилищен блок в района на комплекса, наречен Цян Мън. Целият комплекс е строго секретен, но китайците знаят, че тук живеят техните шпиони. Министерството е създадено през 1983 г., като първи директор е Лин Юн, който през юни ще навърши 100 години. Най-дълго на този пост се задържа неговият наследник Цзя Чунван, който служи от 1985 до 1998 г., когато е избран за главен прокурор на Китай. Наследява го Сюй Йонгуе, партиен функционер от провинция Хенан. Той остава известен с борбата против корупцията в партията (хиляди екзекуции) и като участник в потушаването на бунта на площад Тянънмън. През 2007 г. Сюй Йонгуе е наследен от Ген Хуейчан от провинция Хебей в рамките на мащабните рокади, осъществени от президента Ху Дзинтао с цел да се обгради само от най-верни свои хора.
1000 песъчинки
Китайската шпионска централа се състои от 12 отдела, като Първи отдел се занимава с вътрешното разузнаване, но вербува също така хора, които се изпращат в чужбина за следване, научна работа, бизнес или на почивка. Втори отдел е ангажиран с разузнаването в чужбина и той изпраща китайски шпиони под прикритие на дипломати или търговски аташета, както и журналисти. Трети отдел отговаря за шпионажа в Тайван, Хонконг и Макао. Групата за Тайван действа под кодовото название „Зимна орхидея”, докато тази за Хонконг и Макао се нарича „Есенна орхидея”. Четвърти отдел се занимава с технологичното, радиоелектронното, фотографското разузнаване и контролира комуникациите на Китай. Пети отдел се нарича „Местно разузнаване” и действа вътре в страната. Шести отдел е известен като Бюро №8 и се занимава с контраразузнаване. Седми отдел изготвя аналитични отчети, а Осми, наречен Китайски институт за съвременни международни отношения, извършва научноизследователска дейност с цел формиране на политиката на Китай – по отношение на САЩ, Русия, Япония, Тайван, Хонконг, световната икономика, разоръжаването и прочее. Девети отдел е изцяло ангажиран с предотвратяване на измяна и бягство на запад на високи професионалисти, екперти и студенти и извършва превантивна работа в тази област. Десети отдел работи по научнотехническото разузнаване. Единадесети отдел отговаря за киберпрестъпността, интернет, компютърните хакери. И накрая, Дванадесети отдел официално действа в сферата на сътрудничеството с чуждестранни шпионски централи при решаване на редица глобални проблеми. Общо в Министерството на държавната сигурност на Китай работят 1,9 милиона души. Те се обучават в отделен университет – Институт за международни отношения в Пекин. Той е съставен от десет института, които покриват географските райони на света – Европа, Азия, Латинска Америка, като за САЩ, Русия и Япония има отделни институти. Във ведомството са ангажирани над 500 професионалисти и изследователи, които периодично разработват доклади за политическите и икономическите тенденции в развитието на света, събират и превеждат документи от чуждестранни правителства и ги предоставят на висшето ръководство на Китай за формиране на политиката на страната. Основно се изучават геополитика и чужди езици, но няма специални курсове по шпионаж. С тази задача е ангажиран специализираният Институт за управление на кадрите, или т.нар. Разузнавателна школа, в град Суджоу, провинция Цзянсу, близо до делтата на река Яндзъ и град Шанхай. Градът е наричан „китайската Венеция” и е популярна туристическа атракция, известен е с каменните си мостове и уникално красиви градини. Той е един от главните центрове за производство на коприна от времето на династията Сун (960-1279). В тази школа бъдещите китайски разузнавачи се обучават на бойни изкуства, как да боравят с оръжие, да поддържат тайни комуникации и всякакви други шпионски умения. Институтът работи въз основа на принципите на китайското разузнаване, разработени от „сивия кардинал” в политиката на КНР Кан Шен и от неговия ученик Цзя Чунван. Кан Шен е дългогодишен шеф на разузнаването, дясна ръка на Мао, никога не е играл официална роля в политиката на Китай, но зад кулисите е дърпал конците на всички кампании на Мао срещу партийните врагове. Кан Шен и Цзя Чунван разработват уникалния китайски модел на шпионаж, чрез който се внедряват и работят китайските агенти, изпратени в САЩ. Кан е автор на модела „меден капан” – използването на красиви жени като сексуална примамка и осигуряване на достъп до чужди тайни проекти. Двамата са автори и на концепцията „хиляда песъчинки”, която нагледно показва разликата между китайския и останалите шпионски модели, основно руския и американския. Ако например целта на шпионската операция е плаж, то руското разузнаване би изпратило там шпионска група със секретна подводница, която незабелязано да открадне една кофа с пясък, който да бъде изследван. Американците от своя страна ще наблюдават дълго време плажа чрез шпионски спътници и ще събират огромен обем от данни. Те не биха предприели нищо, ако не се случи нещо необичайно на плажа, което биха използвали, за да изпратят там десант от морски пехотинци. Китайците ще изпратят там хиляди туристи, чиято задача е да вземат по една песъчинка, а след като се върнат, трябва да я предадат на властите. Те ще съберат цялото количество и след като го изследват, ще определят как ще действа след това Пекин. Този анекдотичен пример показва, че докато руснаците и американците използват едни и същи традиционни методи за шпионаж, китайците разчитат на своя хилядолетен опит. Дори шпионските централи на Русия и САЩ представляват идентично изображение. В епохата на Студената война централата на КГБ на „Лубянка” в Москва бе добре известна с тайните кабинети и затворническите килии. Но това бе само службата на вътрешната агентура, а външното разузнаване (Първо главно управление на КГБ) се намираше в модерен комплекс в Ясенево, гориста местност до московския околовръстен път. След разпадането на СССР Първо управление се прекръсти на Служба за външно разузнаване (СВР) и централата му остана в Ясенево. Шпионският център в Ясенево удивително прилича на щаба на ЦРУ в Ленгли, щата Вирджиния. И двете централи са скрити в гориста местност, далеч от столицата. Едва ли е случайно, че руските шпиони наричат своята централа „Лес” (Гората) или „руският Ленгли”. Двете централи изпращат своите шпиони в чужбина под прикритието на дипломати и когато между двете страни се стигне до влошаване на отношенията, първите жертви са именно техните шпиони, които се обявяват за персона нон грата и трябва да напуснат страната, след което се заменят с нова група шпиони. Основната им дейност е да вербуват свои информатори, чрез които се добират до военни, разузнавателни и дипломатически тайни. За което получават възнаграждение, но не голямо. Това е основната причина, поради която доста шпиони изпитват неудовлетворение от работата си и са готови да станат двойни агенти, за да печелят повече. Това е техният единствен шанс за допълнителен бизнес. След като се оставят да бъдат вербувани, те разработват схема за тайно предаване на информация. В епохата на тоталното подслушване телефоните и електронната поща не са сигурен начин за комуникация, затова все още се използват добрите стари методи – чрез тайник, секретно място, като хралупи в дървета, дупки в стена или под големи камъни, където те поставят секретната информация, документи, микрофилми, диск, USB памет. Когато тайникът бъде разкрит, си оставят класически тайни съобщения, например маркировка на дърво или знак с тебешир на уличен стълб.
Китайският модел
Китайските шпиони работят по напълно различен начин. Те не оставят никакви следи, не се крият, не дебнат, не копаят тайници. Китайските офицери, които работят под дипломатическо прикритие, изобщо не рискуват да бъдат разкрити и изобличени, защото те изобщо не вербуват свои агенти, не ръководят агентурна мрежа. „Китай шпионира не така, както е замислено от Господа. По време на Студената война действа общият модел, според който основната част от работата вършат професионални разузнавачи, обучавани в специални школи. При китайския модел обаче всеки човек е потенциално ценен разузнавач”, казва Пол Мур. Китайското разузнаване е на принципа „дайте ни информацията, която имате, а ние ще решим какво да правим с нея”. Според американското разузнаване тази схема е „неактивна, но ефективна”, тоест в дългосрочен план тя дава резултати, макар те да се събират бавно и мъчително. Наричат този тип шпиони „агенти със закъснител”. ФБР въвежда този термин след разкриването на китайския шпионин инженер Чи Мак. Той емигрира в САЩ през 1981 г. и живее тихо и незабелязано със съпругата си Ребека в покрайнините на Лос Анджелис. След като става американски гражданин, успява да си намери добра работа в компанията Power Paragon, която произвежда високотехнологични двигатели за американския флот. Чи Мак е истински работохолик и за усърдието си получава бонуси и повишение, а през 1996 г. получава и разрешение за достъп до секретния отдел на компанията. През 2003 г. ФБР започва да го следи и подслушва телефонните му разговори, като по този начин открива, че през всичките години той търпеливо и незабележимо е копирал секретните документи на Power Paragon и чрез брат си Тай Ван Мак ги е предавал на китайското разузнаване. След като е предупреден, че е разкрит, се опитва да избяга, но е арестуван на летището в Лос Анджелис през юли 2005 г., а през април 2008 г. е осъден на 24 години и половина затвор. Чи Мак е водещ инженер при проектирането на тихия електрически двигател, който позволява на американските подводници да се придвижват напълно безшумно. Основна улика срещу него става списък със задачи, написан на китайски, който той скъсва и хвърля в кофата за боклук. ФБР успява да възстанови листа и разбира, че там има инструкции какви тайни трябва да предава на Китай: системи за противоракетна отбрана с космическо базиране, торпеда за подводници, електронни системи за самолетоносачи, технологични системи за управление, контрол и защита от ядрено нападение, корабни системи за вътрешна и външна комуникация, спътникови комуникации… Той успява да предаде данни за електрически конвектори и автоматични превключватели за подводници, електромагнитна система за изстрелване на самолети (EMALS) от самолетоносачи, данни за бойната система Aegis – най-модерната система за контрол и управление на ВМФ, използваща компютри и радари AN/SPY-1 за управление на бойни ракети. Чи Мак попада под наблюдение, след като през 2005 г. Китай започва изпитание на новите си бойни кораби от клас Luyang II, които за ужас на САЩ са снабдени с китайско копие на американската система за управление Aegis. С тази система те могат да контролират огъня по наземни, подводни и надводни цели, като се противопоставят на атаки от въздуха. Става ясно, че тази система е открадната от САЩ. Затова ЦРУ и ФБР се заемат да открият как е станало това. Един много любопитен детайл: Китай не плаща щедри суми за разузнавателната информация на Чи Мак. Той е доволен, че участва в „модернизирането на китайската бойна мощ”. И толкова! Разкриването на руските и американските шпиони в 90% от случаите става, след като службите попадат по следите на финансови схеми, които обогатяват двойните агенти. При китайците това е невъзможно, те не дават пари за информация. Но пък се отплащат по друг начин: като помагат на своите агенти да развиват свой печеливш бизнес, например да продават китайски фенери или китайски порцелан в чуждестранни магазини. Освен това техните шпиони не са част от агентурна мрежа, спяща клетка или други подобни модели от западния шпионаж. Всъщност китайските служби изобщо не поддържат с тях каквито и да било институционални отношения, а само лични връзки. Тези връзки много трудно могат да бъдат разкрити и доказани, защото попадат в категорията „лично познанство”. Вместо да се ангажира с вербуване на агенти, китайската шпионска централа разчита на неофициални контакти за събиране на шпионска информация. За целта китайските служби установяват контакти с най-различни „случайни” хора – студенти, туристи, търговци, учени, които редовно посещават САЩ. Или обратно, установяват „приятелски” отношения с чужди граждани от подобни категории, които канят вежливо и учтиво, и при общуването с тях умело успяват да ги принудят да разкрият своите тайни. Или поне тези, от които се интересуват. Един традиционен китайски метод за получаване на шпионска информация е демонстриране на „традиционно китайско гостоприемство” като например организиране на изтощителни туристически обиколки по исторически места. След което следва обилна вечеря с много вкусна храна и алкохол. В този момент към чужденеца „случайно” се присламчва „млад китайски професионалист”, който споделя своите проблеми и търси помощ. При това той повтаря отново и отново същия въпрос, на който преди това чужденецът не е искал да дава отговор. Тоест китайският шпионски подход е умел трик да принуди чужденците сами да издадат информация, като ги манипулират с помощта на определени ситуации. Така например китайците често влизат във философски спор за това, че „научните знания не бива да се ограничават в тесни национални граници”. Китайските шпиони не искат да превръщат чужденците в класически свои шпиони, а просто използват човешките слабости и ги подтикват да станат жертва на собствените си недостатъци или да допуснат грешка, без да ги излагат на опасност да извършват държавна измяна. Това е основната причина да има толкова малко провали на китайски шпионски операции. Но дори китайските агенти да бъдат разконспирирани, много трудно е да бъде доказана тяхната вина, защото не може да се установи „дали някой е казал на китайците три неща, когато е бил упълномощен да им съобщи само две”, както пише Пол Мур. Бившият зам.-директор на ФБР Джон Люис-джуниър в едно свое интервю за „Вашингтон Поуст” казва: „Може да се каже, че с Китай се сблъскваме със съвсем различен модел шпионаж. Те просто събират на едно място учени от различни страни и може изобщо да няма никаква размяна на документи, само обмяна на идеи и на различни подходи за решаване на определен проблем. При възможността да пътуват до Китай много учени изобщо не подозират в каква игра са въвлечени”. Аналитикът от Агенцията за военно разузнаване на САЩ Никълъс Ефтимидадес заяви по време на слушания пред Обединения икономически комитет на Конгреса преди няколко години, че е много лесно да бъде разпознат китайски офицер шпионин най-вече в ролята му на китайски учен, който сътрудничи на разузнаването. Той разказа за комичен инцидент по време на международна техническа изложба в Париж, на която китайските учени шокирали френските си колеги, като уж неволно топели вратовръзките си в разтвор за проявяване на снимки на германската фирма Agfa. Очевидно целта е била след това разтворът да бъде изследван, за да се разкрие неговият състав. Но за всички става ясно, че това не са никакви „бизнесмени”, а специално изпратени агенти на техническото разузнаване. В същото време при посещенията в Китай на важни чуждестранни гости те се настаняват в специално оборудвани хотели, където са подложени през цялото време на наблюдение и контрол – чрез скрити камери, подслушващи устройства или общуване със специално подготвен персонал. Един такъв хотел е „Дзянго”, където е поставено оборудване на Оперативнотехническия отдел на Министерството за държавна сигурност. Неслучайно шпионажът е наричан още „втората най-древна професия”, която, естествено, няма как да не ползва услугите на първата в зависимост от ситуацията за шпионаж и шантаж.
Елате с мен в леглото
В китайския вариант на шпионажа сексът е метафората, която води до крайния резултат. В западния вариант сексът е стремеж към притежание, към завоюване, към покоряване. Но няма жена, на която да кажете: „Елате с мен в леглото да се позабавляваме”, и тя да се съгласи. Отговорът в 99,9% от случаите ще бъде отрицателен. Но ако ловко успеете да я съблазните и заинтригувате, то мисията е изпълнена. Целите се преследват с малки стъпки, като по този начин се осъществяват и малките детайли от шпионажа. Най-куриозният пример за използване на секса от китайската шпионска централа е сензационната история на френския дипломат Бернар Бурсико, който пристига в Пекин през 1964 г. след откриването на френско посолство. Тогава той е само на 20 години и китайското разузнаване решава да използва този факт, като му изпраща свой опитен агент – Ши Пей Пу, певец от Пекинската опера. Бурсико до пристигането си в Китай не е имал сексуални отношения с жени, а само с двама свои приятели. Целта му е да си намери жена и с нея да създаде семейство, за да остави зад себе си гей периода от живота си. Това е неговата съкровена тайна, но тя бързо става известна на китайското разузнаване. Така е разработена операцията за шантаж, в която Ши разиграва етюд на жена, която е принудена от баща си да се представя за мъж, тъй като той много искал да има момче. Но тъй като в Китай действа законът за едно дете в семейството, това няма как да се осъществи, и затова Ши става жертва на мечтата на баща си. Романтичният Бурсико се влюбва в Ши, като двамата имат доста рядко сексуални отношения. Китаецът умело успява да заблуди французина и да прикрие своя пол. Той никога не се съблича, като обяснява на Бурсико, че е изключително срамежлив и не може да прави секс гол. На следващата година Ши казва на Бурсико, че очаква дете, но французинът вижда „сина си” едва през 1969 г. Китайското разузнаване започва да изнудва Бурсико, като го принуждава да им съобщава тайни от дипломатическата поща – около 500 документа за периода до 1972 г., докато той е в Пекин, и след това до 1979 г. като дипломат в Улан Батор. През 1982 г. Бурсико успява да уреди Ши и „сина си” Ши Ду Ду да се преместят в Париж и те заживяват заедно като семейство. През 1983 г. Бурсико и Ши са арестувани, след като френското разузнаване разкрива тяхната шпионска дейност в полза на Китай. Когато Ши Пей Пу е откаран в затвора, разследващите с ужас установяват, че китаецът всъщност е мъж. Бурсико научава това и първоначално не иска да повярва, а след това прави неуспешен опит за самоубийство. По време на съдебния процес съдия Жан-Луи Флори пита Бурсико как е позволил на китаеца 20 години да го мами, че е жена, след като е мъж. Френският дипломат отговоря: „Бях потресен, когато научих това. Не съм разбрал, защото сме правили много малко секс, набързо и винаги на тъмно. Тя ми казваше, че е много срамежлива и не може да прави секс гола, а аз приемах това за особеност на китайците”. Двамата са осъдени за шпионаж на по шест години затвор, а през 1987 г. президентът Франсоа Митеран помилва Ши, но не и Бурсико. Година по-късно американският писател, сценарист и продуцент Дейвид Хенри Хуанг написва пиесата „М. Бътерфлай”, а през 1993 г. режисьорът Дейвид Кроненбърг създава едноименния филм, посветен на тази уникална шпионска драма. Ши умира в Париж през 2009 г., а Бурсико е на 73 години и все още е жив, като живее в гей съдружие със свой приятел от младостта. В едно от редките си интервюта за „Ню Йорк Таймс” от 1988 г. Ши Пей Пу казва, че не обича да говори за своята сексуалност, но признава, че е „очаровал сексуално както мъже, така и жени”. На въпроса, каква е неговата сексуална ориентация, той отговаря: „Няма значение какъв съм аз и какви са били моите партньори”. Накрая казва по повод на аферата си с Бурсико: „Когато вярвах в нея, това беше много красива история”. Когато не ти плащат пари, няма как да останат следи и те да бъдат разкрити от тайните служби. Дори лицето да има банкови сметки, няма как да бъде доказана връзката му с чуждата шпионска централа, защото не може да се докаже състав на престъпление. И едно много важно нещо: Китай не сътрудничи с лица, които са мотивирани от жажда за мъст или омраза. Докато в руския и американския вариант това се отчита като основен мотив, когато се задава въпросът: „Защо го направихте?”. Всъщност при американците предатели първата причина, за да се съгласят да станат двойни агенти, са парите, а втората е отмъщение (в личен план или в идеологически). Докато при руснаците е същото, но в обратен ред. В китайските инструкции за шпионажа се казва, че винаги трябва да се избягват хора, които имат психологически или емоционални проблеми, както и хора самотници или неудачници в живота. Всеки път когато американското разузнаване разкрива руска „къртица”, първата задача е да се установи как и защо той е станал двоен агент. Така днес знаем, че един от най-ценните съветски шпионин в ЦРУ Олдрич Еймс е имал много сериозни проблеми с алкохола. Но досега няма разкрит нито един китайски шпионин, който да е станал предател заради своите чисто човешки слабости. Просто защото в китайското шпионско ведомство такива хора не търпят. В западния модел контраразузнавателните операции за разкриване на шпиони са изградени върху намиране на слабите места на противника. На това се базират и използваните методи – детектор на лъжата, слабост към алкохол, пари, жени. Но тъй като китайците не търсят хора с човешки слабости и пороци, то става много трудно на тази основа да бъдат разкрити техните агенти. Пол Мур в качеството си на „главен експерт по китайския шпионаж” във ФБР е оставил на колегите си наръчник, разработен въз основа на неговия 20-годишен опит в борбата с китайската разузнавателна агентура в САЩ. Той твърди, че в китайското разузнаване няма случайни ентусиасти или шпиони доброволци, защото най-напред китайците се опасяват, че тези хора може да са подставени лица на чуждо разузнаване. Досега няма нито един случай, при който агент на чужда шпионска централа да се е появил в китайска резидентура по света и да е бил вербуван, след като той сам е поискал да служи на чужди господари. През 1985 г. ФБР разкрива съветския шпионин Джон А. Уокър, който през 1965 г. влиза в офиса на руския резидент на КГБ в САЩ Борис Соломатин и му казва, че е готов да работи за „комунистическата кауза на СССР”. През 1986 г. той е разобличен, арестуван и осъден на доживотен затвор, тъй като в продължение на десетилетия продава на СССР срещу стотици хиляди долари годишно кодовете и шифрите на Военноморския флот на САЩ. През 1991 г. в едно интервю Борис Соломатин дава следния отговор на въпроса „Как разбрахте, че Уокър не е подставено лице на ЦРУ, и му се доверихте”: „Той ми показа шифрите на ВМФ на САЩ и това бе всичко”. В китайски вариант това никога не би могло да се случи. Едва на процеса срещу Уокър и съучастниците му става ясно, че той е имал проблеми с алкохола, със съпругата си, с парите и общуването. Китайското разузнаване събира информация само от „добри” хора, от агенти, които нямат финансови проблеми, нямат емоционални терзания, не мотивират действията си от жажда за мъст, имат успешна кариера. Един от постулатите, използван от китайските шпиони, е мантрата, че Китай е бедна страна с много проблеми и че би било хубаво, ако някой има възможност да й помогне да стане част от цивилизования свят и да подобри своята отбрана. Идеята е да убедят чуждите професионалисти да направят нещо добро, нещо полезно за Китай, като ги убеждават, че „те разполагат със сигурни положителни обстоятелства да помогнат за модернизацията и цивилизоването на Китай”. След като Китай се превърна в глобална икономическа сила, централизираната държава има възможност по-лесно да осъществява икономически шпионаж зад граница. Един от начините за това е вербуването на китайски бизнесмени, които се съгласяват да предават на властите определена технологична информация от сферите, в които работят. Но през последните пет години и това вече не е толкова наложително, защото китайската държава се ориентира да купува високотехнологични компании в САЩ и навсякъде по света, където това е възможно. Но те директно се управляват и контролират от комунистическата партия в Пекин. Или пък се използва и друг трик: подставени фирми от Хонконг купуват високи технологии от компании лидери, но реално технологиите отиват в държавни фирми. Според данни на ЦРУ и ФБР Китай разполага в САЩ с най-многобройната шпионска агентура, над 2600 души официални дипломати или търговски представители. Освен това китайският контингент от студенти, които се обучават в американски университети, постоянно се върти около 127 000 души. Отделно от това всяка година 25 000 китайци посещават САЩ в състава на различни официални делегации. Най-голям интерес за Китай без съмнение представлява Калифорния, най-богатият американски щат, който с население от 39,5 милиона души се нарежда на 36-о място в света, но по БВП е седми – с 2,4 трилиона долара, или преди Франция и почти колкото Великобритания. Всеки трети китаец посещава южния американски щат, където са съсредоточени най-големите компании от военната и аерокосмическата индустрия, високите технологии, шоубизнеса. В Калифорния живее и най-компактната маса китайски имигранти, които наброяват 1,6 милиона, или това са половината от общо 3,3 милиона американци от китайски произход общо в САЩ. От тях според данни от преброяването на населението 1,1 млн. са родени в САЩ, като 72,9% са американски граждани. Това е много съществен факт, защото китайското разузнаване вербува най-вече етнически китайци за своите операции, заигравайки се с китайското самосъзнание. Затова не би трябвало да се учудваме на факта, че най-голям брой разкрити китайски агенти са хора, родени в Тайван, които работят в САЩ. Дори да са граждани на САЩ, китайците запазват своето самосъзнание и завинаги „остават с единия крак в едната лодка, а с другия – в другата”. За китайските служби е много по-лесно да осъществяват шпионски операции с китайски имигранти, заигравайки се с тяхното чувство за принадлежност към китайската история, етнос, родина. Защото, дори и да са родени в САЩ и дори да не говорят китайски, етническите китайци остават лоялни и верни на родината. Затова от разкритите шпиони на Пекин в САЩ 98% са етнически китайци и само 2% са други граждани. Но дори и тези 2% при разпитите казват, че са приемали своята мисия като „свой дълг” и са смятали модернизацията на Поднебесната за важна мисия и от уважение към китайската история и култура. Голяма част от китайските шпиони са от средите на т.нар. FOB – (fresh off boat), направо от кораба, тоест имигрантите от първо поколение. Така че шпионите не са китайци, а китайските имигранти. Обикновено китайците шпионират, без да оставят следи или улики. Но ако все пак има достатъчно доказателства, които са в състояние да издържат в съда, това означава, че някой в Китай е допуснал грешка. Е, това не се случва, защото китайската шпионска система изключва индивидуалните грешки.