На тях е посветена една от най-силните пиеси на Йожен Йонеско, френски писател абсурдист от румънски произход. Накратко съдържанието. В малко, съвсем обикновено, градче внезапно започват да се появяват носорози. Първоначално гражданите са стреснати и недоумяващи. Някои дори отказват да повярват на разказите за появилите се отникъде носорози. Нещата обаче бързо се променят. Един по един жителите на града започват да се превръщат в носорози и да забравят всичко човешко. Единственият, който се съпротивлява на масовата трансформация, е Беранже. Той не се смята нито за особено умен, нито за особено проницателен и в никакъв случай не е гений. Единственото, което иска, е да запази човешкото в себе си. Обикновено тази пиеса на Йонеско се възприема като метафора на зараждащия се националсоциализъм и изобщо на онези идеологии, които заличават различията между хората и ги превръщат в стадо. Това тълкуване е вярно, но и доста едностранчиво. Защото пиесата на Йонеско не е само за идеологиите. Тя е за конформизма. За склонността ни да се подчиняваме на временната мода, на популярното в момента, на това, което се описва с чуждицата cool. Защо правим това? Защо се отказваме от собствените си мисли и ги заменяме с клишетата? Ами защото е по-лесно. Не е нужно да си даваш труд да мислиш, просто използваш заготовките, спуснати от медиите и от популярните говорители. Те ни казват кого да обичаме и кого да мразим. Посочват положителните и отрицателните герои. И ние, понеже сме се отказали да мислим, на драго сърце приемаме някой друг да върши това вместо нас. Прекланяме се пред хора, които медиите са въздигнали в ранга на божества и ругаем други, които биват заклеймявани. Интересното в случая е, че ролите лесно могат да бъдат разменени. Довчерашните божества са захвърляни в калта, а обругаваните се превръщат в герои. Ние обаче никак не се смущаваме от тези трансформации. Приемаме ги безкритично.
Безкритично приемаме указанията относно това кога и на какво да се радваме, кога и защо да скърбим. Съвсем доброволно сме се превърнали в носорози, които тъпчат по пътя си всеки опит за различно виждане, за различно мнение, за възглед, който се отличава от стадния. А когато някой си позволи все пак да не се съгласи с вижданията на носорозите за живота, той веднага бива обявяван за престъпник и враг на народа. Щом не се радваш, когато множеството се радва, щом не скърбиш, когато то скърби и изобщо щом дръзваш да имаш лично мнение, заслужаваш най-строго порицание. В съвремието, когато всичко е унифицирано - дрехите, поведението, чувствата и мислите - най-тежкият грях е да искаш да запазиш различността си. Всичко друго може да бъде позволено, само това не. Задължително трябва да си като всички и да приличаш на всички. Copy-paste. Това е философията, по която живее днешният свят. Оригиналността е абсолютно забранена. Толерират се конформизмът и подчинението. Властват едноизмерните хора на Херберт Маркузе и носорозите на Йожен Йонеско. Добре дошли в прекрасния нов свят.