Представената наскоро Стратегия за национална сигурност на САЩ е най-детайлният до този момент документ, свързан с програмата на президента Тръмп в международен план. Тя рисува ясна картина на световния ред, белязан от нарастващата стратегическа конкуренция, при която Китай и Русия искат да „предизвикат американската мощ, влияние и интереси”. Китай се проявява като основен конкурент на Америка в икономически, та дори и в геополитически план.

Въпреки че Китай бе силно критикуван от Тръмп по време на кандидатпрезидентската кампания, преговорите с Пекин, по-специално по отношение на Корейския полуостров, досега са били основният фокус на администрацията. Стратегията за национална сигурност предполага, че Тръмп може да се обърне към предпоставките за сблъсъка на силите, които поставят Китай под светлината на прожекторите. Документът набляга на желанието на Тръмп да насочи вниманието си върху търговията, или по-скоро върху несправедливото отношение спрямо САЩ в търговската сфера. 

В контекста на разширяващото се влияние на Китай и опитите му да спечели предимство в надпреварата със САЩ, „Китай инвестира милиарди долари в инфраструктурата по целия свят”, като същевременно оставя отпечатъка на своята авторитарна система, се отбелязва в доклада. Съревнованието между САЩ и Китай рядко е било толкова ясно изразено в официален стратегически документ на САЩ.

Това се случва на фона на продължаващите опити от страна на Конгреса на САЩ със силната подкрепа от администрацията да преразгледа ролята на органа, който дава становища по отношение на чуждестранните инвестиции в САЩ – така наречения Комитет за чуждестранни инвестиции в САЩ (CFIUS). Изтъкнати представители на администрацията, като например министърът на търговията Уилбър Рос, се обявяват за по-предприемчив подход при разглеждането на чуждестранните инвестиции в Съединените щати.

Още по-изненадващо е, че в документа се споменава „стратегическото присъствие” на Китай в Европа, „където китайската държава разширява своите нелоялни търговски практики и инвестира в ключови индустрии, технологии и инфраструктура”. Освен че предупреждава за разрастването на дейностите на Китай в Европа, Стратегията за национална сигурност предлага Америка да си сътрудничи с европейските си съюзници, за да „се пребори с нелоялните търговски и икономически практики и да ограничи китайските постижения в сферата на технологиите”.

Но въпреки това не е сигурно дали европейските лидери са готови да си сътрудничат с Тръмп срещу Китай. Преките чуждестранни инвестиции в ЕС от страна на Китай са се увеличили през последното десетилетие, достигайки 35 милиарда евро през 2016 г., сочат данни на базирания в Берлин Институт за китайски изследвания „Меркатор”. Това включва поглъщания от страна на Китай на компании, специализирани в областта на роботиката, полупроводниците, металообработването, телекомуникациите, агробизнеса, хранителната индустрия, както и на пристанища, летища, железопътни линии и енергийни съоръжения.

Има признаци, че европейските лидери започват да отварят широко затворените си очи за някои дейности на Китай на техния континент. Създаването на „рамката за сътрудничество 16 + 1” между Китай и страните от Централна и Източна Европа през 2011 г. предизвика тревога у Берлин и Брюксел за това какви са намеренията на Китай. Дали Китай се опитва да раздели европейците, като създаде собствено обединение? Единадесет страни, които са част от групата, всъщност са членки на ЕС, а някои от останалите са Албания, Сърбия и Черна гора. След стартирането на инициативата „Един пояс, един път” (ЕПЕП), Китай изглежда все повече обвързва тези концепции, докато ЕС и повечето европейски столици не са склонни да предложат пълна подкрепа на ЕПЕП.

Второ, Европа бавно се опитва да очертае обща позиция по отношение преките чуждестранни инвестиции от Китай, въпреки че Европейската комисия трябваше да направи компромис с необвързващото споразумение, което дава насоки на националните правителства относно преките чуждестранни инвестиции в някои отрасли. След инициатива на Германия, Франция и Италия в началото на 2017 г., с която се настояваше Комисията да преосмисли правилата за преките чуждестранни инвестиции, председателят Жан-Клод Юнкер се застъпи за повече мерки, свързани с инвестиционен скрининг срещу поглъщанията на фирми от страна на Китай. Германия преразглежда и това дали да увеличи контрола върху чуждестранните инвестиции. Европейската комисия наскоро публикува доклад от 465 страници, с който обвинява Китай, че подкопава нейната икономика и призовава за допълнителни мерки на ЕС.

С това, че Великобритания напуска Европейския съюз, опозицията срещу протекционистките мерки в блока на ЕС също е по-слаба. На заседание на Европейския съвет през юни 2017 г. държави като Гърция, Португалия, Полша и Унгария се противопоставиха на всички възможни инициативи за контрол върху китайските инвестиции, а бившият полски министър-председател ги определи като „протекционистки”. Повечето от тези държави станаха силни партньори на Китай в Европа и вече са получили значителни китайски инвестиции или заеми, а дискусиите в тази насока продължават.

Тези многообещаващи европейски инициативи на теория би следвало да поставят началото на трансатлантически диалог със Съединените щати по този въпрос. Като предлага да засили икономическите връзки със съюзниците и партньорите си, администрацията на Тръмп се опитва да използва тази възможност, за да синхронизира собствената си програма с тази на Европа. Извън протокола европейски дипломати признават, че САЩ изпращат сигнали и за това, че са готови да облекчат някои предложени протекционистки мерки срещу Европа в замяна на по-строги европейски акции срещу Пекин.

Въпреки че на този етап не е ясно какво ще спечелят европейците от такъв съвместен подход, Вашингтон и европейските столици са увеличили общите си интереси, когато става дума за възхода на Китай. Китайските мултинационални компании се разпростряха по целия свят, включително и на Запад, докато китайският пазар остава относително затворен за чуждестранни компании в огромен брой сектори. Например годишните доклади от Търговската камара на ЕС в Китай и Американската търговска камара в Китай посочват липсата на реципрочно взаимодействие с Китай, докато западните пазари – в по-голямата си част – останаха отворени. Това оказа ефект върху разговорите между САЩ и ЕС с Китай по отношение на двустранните инвестиционни споразумения.

Логично е, че проявяването на Китай като глобална сила трябва да се вземе под внимание от трансатлантическите партньори в разгръщането на техните отношения. Интелектуалната собственост е един от най-важните приоритети в Стратегията за национална сигурност на САЩ, и то в момент, в който се пробужда безпокойство по този въпрос в някои от основните европейски страни. Трябва да бъдат обсъдени и темите за киберсигурността и управленската рамка. Има въпроси, по които европейците и американците се разграничават значително (включително спрямо изменението на климата), но е очевидно, че днес има ясна воля от страна на Вашингтон да се ангажира с по-задълбочено трансатлантическо сътрудничество като се има предвид появата на нови икономически участници, по-специално на Китай. Въпросът е дали европейците ще клъвнат на това противоречиво предложение.

Автори: Филип льо Кор и Ерик Братбърг

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева