След година на тежки икономически последствия от срива на цените на петрола, Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) най-после може да сложи край на бума в американския нефтодобив. Щатската продукция почти се върна към нивото на производство от ноември 2014 г. Това се случи, след като ОПЕК промени стратегията си и се фокусира в прилагането на мерки за неутрализиране на конкуренцията и възстановяване на пазарния си дял. Ще имат ли достатъчно сила, обезсърчените производители в САЩ, след двегодишно отстъпление, да изчакат увеличеното търсене на нефт от страните членки на ОПЕК?  Според Международната енергийна агенция има някаква надежда това да се случи.

Причината е, че за срива на цените и историческото намаляване  на сондажите, САЩ вече платиха висока цена, но и членовете на ОПЕК изхарчиха не по-малко средства за плащане на сметката. След година на намалени приходи в държавите, растящ бюджетен дефицит и поскъпване на валутите, някои от страните-членки на организацията вече са изправени пред много тежки икономически проблеми. Фактът, че бумът на американския петрол се задържа цели шест месеца след решението на ОПЕК от миналия ноември показва, че с ноемврийското си решение петролният картел единствено е успял да върне пазара в отправната точка, от която стартира преди започването на кризата.

Ръководителят на отдела за изследване на петролните пазари в Societe Generale S.A., Майк Уитнър казва: „Това излизане от ада продължи твърде дълго и ще отнеме още много време. Но производството на петрол в САЩ се оказа по-издръжливо, отколкото хората си представяха. Достигнато е дъното, от което предстои да започне възстановяването на баланса“.

ОПЕК изостави традиционната си роля да квотира производството, за да няма свръх-предлагане на пазара, след като видя, че доставките на „новия“ нефт от САЩ намалиха пазарния дял на организацията на световните пазари. Тогава, вместо да ограничи производството, ОПЕК реши, че трябва да продължи да следва стратегията за спад в цените, с цел да притисне конкурентите с висока производствена себестойност. Това пролича и на срещата в сряда във Виена между представители на организацията и страните нефтопроизводители нечленуващи в нея. На тази среща организаторите не пожелаха да дискутират ключовия въпрос за максималния обем на производството.

Тактиката на ОПЕК за момента изглежда работи успешно. Цената на петрола остава все още с 33% по-ниска от цената на 27 ноември 2014 г., когато ОПЕК стартира прилагането на стратегията си. Например, в сряда в 3:18 часа след обяд на Лондонската борса продажбите вървяха по цени от 47.63 долара за барел. Откакто през юни американската продукция на петрол отбеляза своя най-голям пик от 30 години насам (достигайки 9,1 милиона барела на ден), в седмицата до 9 октомври тя намаля с около 500 000 барела дневно, по данни на американската EIA (Еnergy Information Administration).

Според EIA  през следващата година се очаква загубите да нараснат, а добивът да намалее с 390 000 барела дневно, при средно годишен обем на производство от 8.86 милиона дневно. ОПЕК ще има късмет, ако добивът в САЩ спадне и се окаже вярна прогнозата на Международната енергийна агенция, че търсенето на суров петрол, доставян от членовете на картела, нарасне до 31,1 милиона барела на ден, при 29.3  милиона барела дневно през 2014 г.

По този повод  Мисвин Махеш, анализатор в Barclays Plc London, казва: „Стратегията им (на ОПЕК) все още работи в тяхна полза. Днес, това означава главоболия, но в средносрочен и дългосрочен план тази стратегия ще бере плодовете от един по-балансиран пазар, контролиращ доставките на шистов нефт, съчетан с постоянно нарастващо търсене и в крайна сметка с по-високи  цени“.

Тази година обаче, неприятностите бяха сериозни. Средната цена на микса от нефт продаван от страните-членки на ОПЕК беше с 43% по-ниска от тази през миналата година. Еквивалентно това означава 370 милиарда долара по-малко приходи от износа.

Според Международния валутен фонд прогнозите са, че Саудитска Арабия, която е главният архитект на новата стратегия в ОПЕК, бюджетният дефицит през тази година ще бъде в размер на 20% от брутния вътрешен продукт. Въпреки, че кралството използва валутните си резерви и успя да съкрати разходите, за да овладее рецесията, то до пет години финансовите активи могат да се изчерпат, ако правителството поддържа сегашната си политика и цените останат толкова ниски. По-бедните страни от ОПЕК  имат дори още по-малко възможности за избор. Според RBC Capital Markets LLC, нараства заплахата от политически вълнения в Алжир, Ирак, Либия, Нигерия и Венецуела. Венецуела, чиято валута загуби миналата година 87% от стойността си на черния пазар, призовава страните-членки на ОПЕК да обърнат посоката и да ограничат производството, за да подкрепят покачването на петролните цени.

Говорителят на Руското министерство на енергетиката, Илия Галкин официално заяви, че техническите разговори в сряда между ОПЕК и представителите на нечленуващите в ОПЕК страни са завършили без каквото и да било обсъждане на въпросите за квотиране на максималните обеми на производство и за възможното възстановяване на предишните ценови нива. Президентът на Венецуела Никола Мадуро, заяви преди срещата, че ще представи доказателства за необходимостта от възстановяване цената на петрола до нива от 88 долара за барел. Иран заяви, че е съгласен с предложението ОПЕК да редуцира производството и да структурира възстановяването на ценовите нива поне до 70 долара за барел. Но иранският министър на петрола, Биджан Намдар Занганех каза на 19 октомври, че според него организацията едва ли ще направи това, но ако отпаднат международните санкции, Иран планира да увеличи добива си с 1 милион барела дневно през следващата година.

„Несигурните американски доставки вече показват, че водещата саудитска стратегия е печеливша. Ако все пак има някой на нефтения пазар, който смята, че всичко това ще приключи с нов план и играта ще започне отново, вероятно ще остане много разочарован“ – казва Майк Уитнър от Societe Generale.

Източник: Bloomberg Business
Превод: Антоанета Киселинчева