Или как Западът ще спечели войната с тероризма

Служители на американската куриерска агенция FedEx били шокирани на френското летище „Шарл дьо Гол”, след като открили тенджера под налягане, пълна с пирони и болтове, изпратена като колет с транзитна пратка от САЩ до Тунис. При последвалата проверка те открили цял контейнер с такива тенджери заедно с детонатори. Незабавно били уведомени „компетентните органи” и те пристигнали, за да тестват устройствата с използване на рентген и полицейски кучета. Това съобщава агенция AFP на 28 януари 2016 г., която се позовава на Фредерик Пьоти, който защитава интересите на работниците от компанията в Генералната конфедерация на труда (CGT). Началото на историята звучи като трейлър за поредното продължение на „Умирай трудно”. Развръзката е шокираща. „Източник от силите за сигурност по-късно обяви, че се касае за провалено учебно учение. Пратката представлява стръв, чиято цел е била да провери готовността за реакция в реални условия.” Началникът на сигурността на летището уведомил Пьоти, че се касае за „стръв”, подхвърлена към американското посолство в Тунис, за да провери готовността на хората по сигурността да реагират при реална терористична заплаха. „Пьоти разкритикува този тип учения като „безотговорни” на фона на терористичните нападения от ноември в Париж, когато загинаха 130 души. „Никой не е имал никаква представа какво представлява това карго”, казал в заключение той и добавил, че служителите от FedEx настояват тези пратки да бъдат забранени за транзит през Франция.” Край на новината.

ОПЕРАЦИИ „ПОД ФАЛШИВ ФЛАГ”

Тероризъм „под фалшив флаг” означава тайни операции с участие на правителството, при които държавата претендира, че е жертва на вражески атаки, които организира сама. Името идва от военна тактика през средните векове, когато корабите си слагали фалшиви флагове, за да нападат и ограбват своите кораби. Според агенцията за медийни анализи LexisNexis между 15 април 2004 г. и 15 април 2014 г. в западните медии са се появили 1012 вестникарски заглавия и 100 радиопредавания и телевизионни филми с „фалшив флаг”. Защо няма нито едно заглавие в българските медии ли? Сами можете да си отговорите. Само за последните терористични нападения вече има 37 анализа за наличие на „фалшив флаг”. Последното е на бившия агент от британските тайни служби MI5 Дейвид Шайлър, който качи свое видео в YouTube, в което анализира много любопитни детайли, които навеждат на мисълта, че зад терористичните нападения не стоят джихадистите, които убиха 130 души в 7 нападения в центъра на френската столица. Пол Крейг Робъртс, наричан още „баща на рейгъномиката”, днес има свой блог и в него на 16 ноември 2015 г. след парижките атентати пише текст със заглавие „САЩ рафинират операциите „Фалшив флаг”. Американецът задава много въпроси, които имат лесен отговор, като „Какво печели ИДИЛ от атаките в Париж? Дали целта на „Ислямска държава” наистина е била да се въведе безсрочно военно положение във Франция, за да може полицията да задържа всеки съмнителен терорист без заповед и без обяснение? И във войната в Сирия да се включат Русия, Франция, Великобритания, Германия и Холандия и да изравняват със земята селищата в Близкия изток?”.

Д-р Кевин Барет, един от най-известните американски арабисти и ислямоведи, автор на книгата „Ние не сме Charlie Hebdo”, анализира фактите около терористичната вълна във Франция през 2015 г. и без да прави внушавани и манипулативни заключения, просто ги съобщава. За да бъдат известни. Защото те остават скрити или не влизат изобщо в информационния поток на медиите, чрез който се пропагандира „войната срещу терора”. Ето един такъв странен факт, съобщен официално от Associated Press, но отново не предизвикал интереса на нито един „разследващ журналист”. Става въпрос за разкритието, че оръжието, с което бяха извършени нападенията срещу заведенията в Париж, е било закупено от американската компания Century Arms, като част от сделката е осъществена с военните заводи Zastava в Крагуевац. Директорът на „Застава” Милойко Брдакович казва пред Associated Press, че сделката с американската компания със седалище в Делрей Бийч, Флорида, е била сключена и осъществена през май 2013 г. Тя включва автоматите M-92 (скъсен вариант на Zastava M-70) и AKS-74U (автомат „Калашников”, модифициран), използвани при нападенията. В един момент дори се появи информация, че са използвани автомати българско производство, но след това тя бе опровергана официално. Обаче не и тази за сръбските оръжия. Вестник Palm Beach Post пише, че американската фирма е „най-големият дилър” на оръжие втора употреба в света, която от години работи с израелския търговец на оръжие Ори Целер, който пък е основен доставчик на такова оръжие за ливанския търговец на оръжие Самих Осайи, споменат в докладите за атентатите от 11 септември 2001 г. като доставчик на Ал Кайда. Century Arms отказват да дадат информация как закупените от Сърбия автомати са се оказали в ръцете на парижките атентатори. Но вестникът успява да научи, че те са внесени напълно законно в САЩ, но след това следите им се губят – или поне фирмата няма лиценз за реекспорт в Европа. Значи те са били изнесени нелегално. Втората възможност е „тайно”, вероятно като „военно учение” за проверка на каналите за нелегална доставка на автомати във Франция. Фирмата има дълга история от разследвания за незаконна доставка на оръжия.

През 1987 г. Джон Риг, бивш служител на Century Arms, дава показания пред специалната сенатска комисия за разследване на аферата „Иран-контри”, осъществена от ЦРУ. През 2004 г. италианските власти спират незаконна доставка на 7500 автомата AK-47 на Century Arms за Румъния. През 2007 г. WikiLeaks публикува секретни документи за незаконна операция за доставка на американски автомати М-1 за режима в Гватемала с посредничеството на Ори Целер. Тя е разкрита, след като белгийските власти уведомяват правителството на Буш, че американската фирма изплува при разследване на израелския търговец за пране на пари на Ал Кайда от оръжейна сделка на стойност 20 милиона долара, с които са купени диаманти от западноафриканска държава. В документите на WikiLeaks Ори Целер е споменаван като „ценен източник на информация” за сделките с оръжие на руските оръжейни фирми и мексиканските наркокартели. В секретните грами се казва, че през 2011 г. Century Arms осъществява сделка с румънски автомати „Калашников” – WASR-10, любимото оръжие на мексиканските наркобарони. Връзките между ислямски терористи и държавни структури отново изплуват на 15 декември 2015 г., когато арестуваният още през януари бивш агент на тайните служби Клод Ерман, подозиран за доставката на оръжието за атентатите срещу Charlie Hebdo и израелския супермаркет Hyper Cacher, вече е подозиран и за доставката на оръжието на атентаторите от 13 ноември в Париж.

Доказано е, че той има отношение към оръжието на Амеди Кулибали, което е доставено във Франция от фирма на Ерман и купено от словенска фирма. Любопитен детайл: разследването на Ерман е засекретено, като единствено списание Marianne публикува разследване за него. Той е бивш военен с крайно десни възгледи и бивш активист на Националния фронт за Северна Франция. Като агент на тайните служби е притежавал ID карта Servi D, което означава, че е работил за жандармерията и митниците. Но официалната му професия е охранител на нощни заведения и клубове. Бил е член на DPS (Département protection sécurité), службата за охрана на Националния фронт, личен охранител на техния лидер Жан-Мари льо Пен и след това и на Марин льо Пен. Тази организация се е занимавала с осъществяване на „международни операции и търговия с оръжие”, особено по време на войната в Босна. Името му стои в доклад на френския парламент от 1999 г. за връзки с военнопрестъпници и контрабандисти на оръжие. Вестник La Voix du Nord пише, че Клод Ерман играе ролята на посредник и е печелил благодарение на връзките си, осребрявайки своите канали в митниците и тайните служби. Възможно е обаче той да не е знаел, че крайната цел на оръжейните доставки са ислямски терористични клетки. Но със сигурност без неговото съдействие тези сделки не биха се реализирали. Франция има едни от най-строгите закони за притежаване на огнестрелно оръжие. Най-разпространената практика, която съпровожда операции „под фалшив флаг”, са т.нар. „симулационни учения”, които текат паралелно с реалните събития. Не бяха изключения и събитията от 13 ноември в Париж.

СИМУЛИРАНИ АТЕНТАТИ

На 14 ноември 2015 г. само няколко часа след терористичните нападения в Париж д-р Патрик Пелу, лекар от болницата „Питие-Салпетриер”, заявява по националното радио: „За щастие същата сутрин в парижката болница „Питие-Салпетриер” проведохме учение с участието на медицинския персонал, полицията и пожарната, симулирайки спешни действия след терористично нападение на множество места”. През последните няколко години и особено след нападението срещу редакцията на „Шарли Ебдо”, в Париж редовно се провеждат подобни учения с цел поддържане на бойна готовност в случай на реална заплаха. Във фаталната петъчна вечер загиват 129 души и 356 други са хоспитализирани с различни степени на наранявания, от които 16 в критично състояние. От тях само трима умират от раните си, което е отличен атестат за нивото на френското здравеопазване. Но огромна заслуга за това постижение имат и тъкмо тези редовни учения за действия при извънредни ситуации. Шеф на Спешна помощ в „Питие-Салпетриер” е д-р Матьо Ро, който разказа, че на 13 в петък са отработили как централната диспечерска служба да реагира според най-спешните случаи. Ученията завършват в 17:00 часа, а първата аларма за ранени при терористичната атака е подадена в 21:40 часа, 20 минути след първия самоубийствен атентат пред „Стад дьо Франс”. Д-р Патрик Пелу е известна личност, освен лекар е и председател на Асоциацията на медиците от Спешната помощ. Той е редовен автор в „Шарли Ебдо” и актьор, като най-често играе самия себе си, а в последния си филм „Истинският Сен Лоран” също играе лекар. При нападението срещу редакцията на сатиричното списание той веднага пристига на мястото на атентата и оттам първи уведомява президента Франсоа Оланд. След телефонното му обаждане Оланд му казва: „Идвам веднага!”. Във фаталния петък, 13-и, вечерта му се обажда Оланд, за да се информира какво е състоянието на ранените и той му съобщава, че в болницата до този момент са докарани 52-ма ранени, от които 25 са в критично състояние. След това го запитва: „Това част от учението ли е, или се случва наистина?”. Същият въпрос по-късно задава и Филип Жувен, главен лекар на Спешна помощ в болницата „Жорж Помпиду”, служил две години като анестезиолог в Афганистан между 2006 и 2008 г. Той разказва пред френската телевизия TF1: „Бяхме готови за това, което се случи, и когато ни докараха първите 50 ранени, незабавно им оказахме първа помощ. Но когато започнаха да пристигат труповете, бях шокиран. Никога преди това не бях виждал толкова убити”. Може да звучи конспиративно или параноично, но наистина е странно съвпадение, че при всички кървави терористични нападения през последните години винаги в същия момент се провеждат симулационни учения точно в същия контекст, както атентатите! Какво е това? Съвпадение или конспирация? Военните и организациите за гражданска защита постоянно организират подобни сценарии, а често участват и в мащабни стратегически учения. При тези тренировъчни маневри симулират масирана стрелба с халосни патрони и в масовките участват доброволци, които играят ролята на жертви. Но когато тези учения и реалността се преплитат, се създават условия за конспиративни теории, които пораждат много въпроси. В крайна сметка нападенията се организират от специални екипи, които разчитат на елемента на изненада, на шока, за да могат участниците да действат при максимално реални условия. А множество „фалшиви жертви” остават на мястото на ученията и играят ролята на ранени.

Хубаво е да се напомни, че по време на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. същата сутрин в 9:30 часа Северноамериканското военновъздушно-космическо командване (НОРАД) започва военна операция под кодовото название „Северна бдителност”, която включва вдигане под тревога на въздушната авиация от базите край Ню Йорк и Вашингтон и изпращането им да отразят руско нападение в Аляска и над Канада. Задачата на маневрите е да се провери готовността на военната авиация на САЩ за отразяване на нападение от руски бомбардировачи и размяна на ядрени ракети. Част от учението е и операция „Бдителен страж”, при която се отработват именно реакциите на бойната авиация при отвличане на пътнически самолети от терористи и насочването им към високи сгради! Отново какво съвпадение! За следващия ден, 12 септември, е планирано учение операция „Триножник”, в което трябва да участват освен ВВС още ФБР, Федералната агенция за извънредните ситуации и полицейските управления и пожарната служба в Манхатън. Централният пункт за управление на учението се намира в Блок 7 на Световния търговски център, откъдето ще се координират действията по „спасителните операции” след нападението! Екипът на ФБР за извънредните ситуации пристига в Световния търговски център на 10 септември и на 11-и рано сутринта започва да действа според „плана за евакуация”. Този факт след това подхранва множество конспиративни теории, които твърдят, че властите са знаели предварително за нападенията и са контролирали нападенията срещу кулите близнаци! Всъщност Северното командване провежда такива учения два пъти в годината, при това според най-невероятни, дори немислими сценарии. Защото точно това е работата на това военно командване. Освен това операция „Триножник” е продължение на маневри от две части, като първата от тях е проведена през май 2001 г. без никакви инциденти и без дори никой да разбере за това. Но конспиративните теории използват тези факти като телефонното обаждане на дежурния офицер в Северното командване подполковник Доуни Дескинс, който, след като първият самолет се удря в едната кула, разговаря с капитан Джак Ринд от пожарната команда „Форт Монмауг”. Джак му разказва какво е видял, а Дескинс му отвръща: „Това е част от учението”. След което Ринд казва: „Този път надминахте себе си!”.

Но същото се случва и по време на терористичните атаки в Мадрид на 11 март 2004 г. Отново същия ден се провежда симулация на терористично нападение под кодовото название Crisis Management Exercise 04 (CMX-04). Всъщност тези учения се организират всяка година в големите градове на страните – членки на НАТО. Включени са 20 града, като в никой от другите градове няма каквито и да било инциденти. В Мадрид маневрите започват предишния ден, никой не забелязва нищо и терористичният акт не е предотвратен. Въпреки че точно това е целта на учението.

На 7 юли 2005 г. частната охранителна фирма Visor Consultants организира учение за координиране на усилията на полицията, силите за сигурност и армията за действие при терористични нападения на „няколко места в метрото и бусовете на градския транспорт” в центъра на Лондон. За целта е променен маршрутът на автобус №30, който обаче за зла участ се оказва мишена на терористите. Главният координатор Питър Пауърс споделя пред Manchester Evening News на следващия ден, че тренировката е включвала спешни действия след три бомбени атентата на метростанции, както и в един автобус в центъра на Лондон, съпроводени от фалшиви информации, абсолютно покриващи се с реалното развитие на събитията. Като че ли най-странното съвпадение се случва на 15 април 2013 г., когато по време на Бостънския маратон избухват две бомби и предизвикват смъртта на трима души, а 264 са ранени и осакатени. В същия момент бостънската полиция подготвя абсолютно същото тренировъчно занятие с кодовото име операция „Градски щит”: обезвреждане на саморъчно направени бомби, поставени в тенджери под налягане в раници. Целта е полицията и силите за сигурност да разкрият злодеите, които дори имат име – терористичната групировка „Свободни американски граждани”, чиято емблема представлява метален череп с шапката на Чичо Сам. Но най-шокиращото е, че полицията има намерение да преследва атентаторите според записите от охранителни камери и по следите на мобилните телефони, като терористите ще се опитат да избягат с крадена кола и ще се скрият извън Бостън. Сериозна следа ще бъде и трупът на единия от терористите, който трябва да бъде открит до откраднатата кола. Абсолютно точно така до детайли се развиват събитията и в реалността, които изпреварват сценария и учението, което е отложено след трагичния развой на маратона. Всички тези съвпадения са наистина любопитни, но е важно да се отбележи, че съвпадението все още не е конспирация. И че голяма част от информацията за тези инциденти идва от източници, които много искат да има наистина нещо скрито-покрито. Истината е, че такива учебни тренировки се провеждат редовно в много градове по света и това е ежедневието за полицаите, военните и силите за сигурност. Затова не би трябвало да има никаква конспирация, ако някъде при провеждането на тези „тайни операции” по същото време има и терористична атака. Това не доказва нищо, освен че две идентични събития се развиват паралелно на едно и също място.

РОЛЯТА НА ТАЙНИТЕ СЛУЖБИ

Според сайта за военни и разузнавателни анализи SOFREP (шпионският вариант на Stratfor) експлозивите, използвани от атентаторите в Париж, не са самоделни бомби, а са взривни материали, които са на въоръжение във френската армия и са част от количеството, което е откраднато през пролетта на 2015 г. SOFREP съобщава, че три седмици преди атентатите френската полиция и френските тайни служби DGSE и DGSI провеждат среща с Федералната криминална служба (BKA) и Федералната разузнавателна служба (BND) и обсъждат съвместни действия срещу планирани терористични атаки. Френските служби разказват за кражбата на експлозивите и изразяват становище, че не става въпрос дали ще има атентати, а „кога ще има атентати”. За кражбата съобщава вестник Guardian на 7 юли 2015 г. В информацията се казва, че кражбата е станала в град Мирамас край Марсилия. Крадците проникват на територията на строго охраняван военен обект в състояние на най-висока степен на опасност, обявена след атентатите от януари. След което задигат детонатори, гранати и пластични експлозиви. Тази среща е любопитна от гледна точка на екстремисткия тероризъм, тъй като е известно, че главният бомбаджия при атентатите в Оклахома Сити през април 1995 г. не е осъденият на смърт и екзекутиран Тимъти Маквей, а германецът Андреас Щрасмаер, бивш офицер от Бундесвера, маниак на оръжия и... информатор на ЦРУ и BND. Освен всичко останало той е син на бившия парламентарен секретар на канцлера Хелмут Кол Гюнтер Щрасмаер. Слуховете твърдят, че е информирал ЦРУ за атентата в Оклахома и това е причината да не бъде арестуван и съден като Тимъти Маквей. Макар да е бил шеф на сигурността на Бялото братство на Маквей в Елохим Сити. Изчезва в Мексико и се появява отново в САЩ, този път като приятел на Волфганг Борингер, собственика на школа за летци от Венис, щата Флорида, същата, в която са се обучавали терористите за атаките срещу Световния търговски център. И най-вече неговият личен приятел Мохамед Атта. Връзките на Борингер са разкрити от разследващия журналист Даниел Хопсикер. Когато ФБР идва да го арестува, той ги посреща с думите: „Не можете да ме арестувате. Аз съм от ФБР”. В случая не става въпрос за мнителност, а за любопитната конфигурация и за историческите прецеденти с участие на германски агенти в предишни операции „под фалшив флаг”. Още Платон пише в „Държавата” за опасността от заблуда на масите с помощта на симулиране на фалшив героизъм. „Няма други корени за появата на тирана освен, когато той реши да се прави на защитник и спасител.” Ето как описва мотивите за действията на властите при подобни операции и нацистът Херман Гьоринг: „Ами, разбира се, че хората не искат война. Но в крайна сметка лидерите на страната определят политиката и тяхната задача е да ги подмамят без значение дали е демокрация, фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура. Много е лесно. Трябва просто да се каже на хората, че са ги нападнали, след което заклеймяваш пацифистите за липса на патриотизъм и че излагат страната на опасност. Това работи по един и същи начин за всякакви страни”. Историята доказва, че Гьоринг е прав.

ИСТОРИЯТА ПОМНИ

През 60-те години САЩ разработват операция „Нортууд”, която предвижда отвличане на самолети и атакуване на цели на територията на САЩ, след което като виновник трябва да бъде „разобличена” Куба и това да оправдае една американска интервенция там. Същата схема се повтаря и с Ал Кайда, за която Збигнев Бжежински, бившият съветник по национална сигурност на президента Картър, казва: „Войната срещу терора е една митична историческа легенда”. Когато става въпрос за тайни бомбени атентати и тероризъм в Европа, винаги изплува проектът „Гладио” от годините на Студената война и неговият все още строго секретен вариант „Гладио Б”. Според Сибел Едмъндс този проект отрежда централна роля на терористични групировки като Ал Кайда, чеченските националисти и модерната през последните две години „Ислямска държава”. Въпреки че засега няма никакви конкретни следи, които да водят към подобен мащабен проект, „стратегията на напрежението” по улиците на Париж е факт, точно както обясняваше някога Винченцо Винчигуера, терористът от неофашистките италиански групировки Avanguardia Nazionale и Ordine Nuovo. Той е информаторът, разкрил за първи път съществуването на плана „Гладио” по време на процеса срещу него за атентата от Петеано от 1972 г. „Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си.”

„ГЛАДИО”, ЧАСТ Б

Представете си, че сърфирате в интернет и попадате на следния материал на специалния кореспондент на Guardian, който разказва за мащабна операция срещу нелегалните терористични клетки във Франция и Белгия и изобщо в Европа: „Координацията на операцията на всички терористични операции в Турция, Италия, Германия, Франция и други европейски страни през последните 20 години е осъществявана от секретната комисия на НАТО – Таен комитет за планиране (Clandestine Planning Committee – CPC), в Монс. Беше установено, че в стратегически разположени европейски градове са били разположени 138 тайни подземни склада с боеприпаси. Те са служели за организиране на терористични операции, чиято цел е дестабилизация и създаване на атмосфера на терор и несигурност с цел хората да искат от правителствата си повече сигурност и в името на тази сигурност да са готови да жертват своите граждански права. В тайните терористични структури са включени най-малко 622 активни агенти и общ ангажиран състав от над 15 000 души. Агентите се набират основно от личния състав на специалните военни части и тайните служби, но се работи и с такива от дясноекстремистки организации и лица с криминални и други уличаващи ги досиета и най-вече с лица с изявени радикални политически или религиозни настроения. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военнополитическия елит. Тази организация десетилетия е пазена в тайна от гражданите и парламентите на страните. Тайната терористична организация представлява мрежа от отделни, независими една от друга бойни клетки, за да не бъде унищожена цялата организация при провал в една от тях. Счита се, че групите за въоръжена борба в Европа са 12, групите за саботажи – 10, а тези за шпионаж и пропаганда – 6”. Това е част от материал на британския всекидневник от 25 октомври 1990 г., в който се съобщава за последното заседание на секретната комисия на НАТО, на което официално се слага край на операция „Гладио”, тайната структура на Запада за борба уж с комунизма. Операция „Гладио” представлява серия от терористични атентати, убийства, действия за дестабилизация на ситуацията в Европа с цел манипулиране на политиката и избирателите в Западна Европа. Така наречените „тилови армии” (stay behind secret armies) се създават още по време на Втората световна война за борба с нацистите. Ян Флеминг не си е измислял романите, а е разказвал художествено за опита си като командир на известния „Щурмови отряд 30”, а брат му е създавал такива тайни структури в различни европейски страни. По време на Ялтенската конференция Сталин се опива да повдигне тази тема, като се оплаква от „агенти на Лондон, които са свързани със съпротивата в Полша и които са убили 212 съветски войници”. В този момент Рузвелт казва, че това е добър момент за прекратяване на срещата. А Чърчил в типичния си сладкодумен британски стил отбелязва: „Трябва да ви обърна внимание, че британското и съветското правителство имат различни източници на информация и поради това научават различни факти”. Това е идея на Чърчил, която горещо е одобрена от Рузвелт, затова и Чърчил много деликатно отклонява темата, която обаче след това Западът продължава да развива и усъвършенства още дълги години. Вероятно дори и до наши дни. Първоначалната задача на „тайните армии” е да събират информация за хората с анархистични, комунистически, леви и профсъюзни настроения. Но през 70-те години те сменят тактиката и преминават в активно настъпление, като се опитват да намалят и ликвидират влиянието на комунистите чрез насилие и настройване на общественото мнение против тях. Отвличането и убийството на Алдо Моро през 1978 г., атентатите на Октоберфест в Мюнхен или брабантските убийства в Белгия през 1982–1985 г. са само част от операциите на „Гладио”. С рухването на съветската комунистическа империя и краха на комунизма операция „Гладио” отива в миналото. Но дали това наистина е така? Отговорът на този въпрос вероятно се съдържа в разкритията на бившата преводачка на ФБР Сибел Едмъндс, които тя прави пред разследващия журналист Джеймс Корбет, посветил кариерата си на тероризма и глобалната война с тероризма. Сибел Едмъндс казва, че днешната борба с тероризма реално е продължение на операция „Гладио”, но вече като операция „Гладио Б”. Повечето американци изобщо не са чували името на Сибел Едмъндс и вероятно никога няма да го чуят. Бившата преводачка на ФБР е участвала в смразяващи истории с корупция, политически чадъри над терористи, правене на пари, шпионаж, ядрена контрабанда и пр. И това стига до най-високите етажи на властта – там, където всичко е строго секретно. Ако разследващите имат достъп до тези документи, нейните истории много лесно могат да бъдат доказани или опровергани. Но Конгресът отказва да се заеме с нейния казус и Министерството на правосъдието засекретява нейното дело за десетилетия напред.

Единственото интервю, което е дала засега, е за Sunday Times от 6 януари 2008 г. и разказва смразяващи истории за атентатите от 2001 г. и последвалата ги война срещу терора.

Сибел Едмъндс е етническа азербайджанка, родена в Иран и живяла в Турция. През 1988 г. емигрира в САЩ и завършва психология и наказателно право в университета „Джордж Вашингтон”. Започва работа във ФБР девет дни след атентатите от 2001 г. и превежда от фарси, турски и арабски. Работата й е да изследва архива на ФБР и да следи дейността на турски и ирански групировки, обявени за терористични. И най-вече на Американско-турския съвет (АТС), чиято цел е да защитава турските интереси в САЩ. Този съвет е създаден по модела на Американско-израелския комитет за международни отношения и сред неговите основатели са ветерани в политиката като Хенри Кисинджър, Брент Скоукрофт, Ричард Пърл, Дъглас Фейт, бившият конгресмен Стивън Соларс. Пърл и Фейт лобират за Турция чрез компанията на Фейт International Advisors Inc. ФБР се интересува специално от АТС, защото е известно, че организацията дава солидни комисиони и рушвети за услуги, а Турция е важна като държава, през която преминават 80% от хероина за Европа. Сибел Едмъндс твърди, че възраждането на проекта „Гладио Б” става през 1996 г. и това ново начало е маркирано с известната „Катастрофа от Шашърлък”. На 3 ноември същата година близо до град Шашърлък във вилает Балъкесир катастрофира автомобил. В него са открити телата на Хюсеин Кочадак (началник на полицията в Анкара) и на най-издирвания престъпник Абдуллах Чатлъ, главатар на крайнодясната неофашистка организация „Сивите вълци”, който уж бил издирван от властите за наркотрафик и убийства. Оцелява само депутатът Седат Бучак, известен с протурските си възгледи кюрдски политик, използван от властите в борбата срещу кюрдската организация ПКК. Сибел Едмъндс казва: „Макар конфронтацията с радикалния ислям да продължава от дълги години, през 1996 г. НАТО взема решение да изостави тайните си отношения с неофашистите и ултранационалистите и да ги замени с ислямистите”. Промяната започва с международната ислямистка организация с особено актуалното днес име „Ал-Мухаджирун” („Емигрантите”), която става много авторитетна и влиятелна във Великобритания през 1996–1997 г. Нейният духовен водач Омар Бакри по време на съдебния процес срещу него през 2005 г. признава, че е бил информатор на MI5. Двамата му синове миналата година загиват на фронтовете в Сирия, сражавайки се за „Ислямска държава”. Бакри излежава присъда за тероризъм в Ливан. По същото време в Англия много популярна е друга ислямска организация – „Либийска ислямска бойна група” (LIFG), и нейният лидер Ал Мукатила. Той също е използван от британското разузнаване MI6 за подривна дейност срещу Муамар Кадафи. След неуспешния опит за покушение срещу либийския диктатор групата намира убежище във Великобритания. MI6 има свой действащ агент в организацията, Анас ал-Либи, който живее в Манчестър между 1996 и 2000 г., след като получава политическо убежище. Впоследствие става ясно, че Ал-Либи се занимава с терористична дейност, полицията нахлува в дома му и арестува членове на организацията. Самият Анас ал-Либи успява да избяга, вероятно предупреден от своите покровители. Според Едмъндс през последните 20 години оперативната територия на „Гладио Б” се е разширила значително и тя вече не обхваща само Европа, но обхваща също така Централна Азия и Кавказ. Естествено, в момента най-важното поле за действие е Близкият изток. Една от организациите, които са част от „Гладио Б”, е движението на Гюлен, турския проповедник и ислямовед Гюлен, който живее в САЩ. Секретните структури на НАТО поддържат също така връзки с „Мюсюлмански братя”, главните действащи лица във войната срещу режима на Асад в Сирия и диктатурата на Абдел Фатах Сиси в Египет. В Иран отвън се оказва активна подкрепа на терористичната организация „Джундала” („Войни на Аллаха”, или Движение за народно съпротивление). Както и на опозиционното движение „Муджахидин Халк”, което действа в изгнание и си поставя за цел да смени режима в Ислямска република Иран.

Естествено, в медиите няма информация за тези организации и връзките с тях, така както не се пише и за съществуването на „Гладио Б”. Но който умее да извлича максимално информация от оскъдния поток, би могъл да придобие представа за очертанията на този проект. В него Турция играе много важна, централна роля и това обяснява например защо НАТО не реагира на някои капризи на турските политици. Но това състояние не започва с Ердоган и няма да завърши, когато него го няма. Замяната на неофашисткия радикален проект „Гладио А” с ислямисткия „Гладио Б” започва в Турция в края на 70-те години с публикуването на няколко документа. Най-важният от тях е Наръчник на сухопътните сили на американската армия 31-15: Операции срещу нередовна армия (U.S. Army Field Manual 31-15: Operations Against Irregular Forces), преведен на турски. С него започва обучение на ислямисти, които да могат да водят модерна война с използване на елементи на подривна и партизанска дейност. Това включва работа както вътре в турската армия, така и с терористични организации като „Сивите вълци”. Кулминацията е използването на Али Агджа за атентата срещу папа Йоан Павел II, замислено като началото на своеобразна война на католическия свят срещу комунизма, източното православие и единството на славянските държави. Едновременно с това на сцената се появява Али Абдел Сауд Мохамед, агент на ЦРУ и активист на Египетския ислямски джихад, дясна ръка на Айман ал-Зауахири, един от създателите на Ал Кайда. По това време в средата на 80-те операция „Гладио” е в криза след залавянето и изправянето пред съда на неофашиста Винченцо Винчигуера, който за първи път разкрива публично съществуването на „Гладио”. Той е заменен с Али Мохамед, който си предлага услугите да стане агент на ЦРУ и получава първата си задача – да следи Хизбула в Германия. Али прави това като двоен агент: чрез тактиката на „лавиращата къртица”, като разкрива пред следените от него лица, че има да изпълнява задача на ЦРУ, но въпреки това остава лоялен към своите мюсюлмански събратя. Естествено, след като е разкрит от ЦРУ, той е натирен като „неблагонадежден”. Всичко това е само една игра, която по всичко изглежда продължава и до днес и представлява основен модел на взаимодействието между ЦРУ и ислямските екстремисти: театрално се отнасят един към друг като врагове, а в същото време задкулисно действат съвместно. Това пък е тактиката на ЦРУ за поддържане на „дълбоко законспирираните” си агенти. Всъщност хронологично Али става агент на ЦРУ не когато влиза в контакт с американския резидент в Кайро през 1984 г., а когато ЦРУ влиза в контакт с него през 1980 г. като преводач на Ал-Зауахири, който събира помощи за муджахидините в Афганистан, за да се сражават срещу съветската окупация. По това време Али Мохамед е майор от египетската армия и обучава муджахидини за война срещу съветската армия. Обучаван е за кратко във Форт Браг, а наблюдаващият го тогава агент на ФБР Джак Кунан го нарича „първият инструктор на Бин Ладен”. Той притежава всички данни за ислямския Джеймс Бонд: ръст 186 см, 90 кг, атлетичен, подвижен, владеещ бойни изкуства и общуващ без проблеми на няколко езика – английски, френски, иврит, арабски. Освен това е дисциплиниран, интелигентен, общителен. След като напуска египетската армия, през 1984 г. е зачислен в Американската морска пехота и обучава първите бойци на Осама бин Ладен, пише първите наръчници за основите на подготовката на ислямски терористи. По онова време той е героят на ЦРУ, арабският Рамбо. Форт Брат и академията в Уест Пойнт се скарват дори за това кой първи го е обучавал и чий кадър е Али Мохамед. Уест Пойнт твърди, че още преди Джак Кунан да го открие, той е бил вербуван от Дан Коулман, агента, който е прикрепен по онова време към Осама бин Ладен. Дълги години Уест Пойнт се хвали с профила му на своя сайт, който след атентатите от 2001 г., естествено, е махнат. През 1998 г. обаче същият този двоен агент Али организира бомбените атентати срещу посолствата на САЩ в Найроби и Дар ес Салам по заповед на Осама бин Ладен, а през 2000 г. се признава за виновен по обвинение в конспирация срещу САЩ и американски граждани. Но още няма присъда и остава да живее в САЩ като американски гражданин, женен за американката Линда Санчес. През 2006 г. в едно от редките си интервюта за Си Ен Ен съпругата му казва: „Той няма присъда, а без присъда нямам какво да ви кажа. Няма право да говори с никого. Никой не може да контактува с него. Постоянно е под наблюдение. Всичко около него е строго секретно. Той сякаш се е изпарил във въздуха, но иначе е жив”.

Али Мохамед все още остава без присъда. А ФБР и ЦРУ са постоянно до него. Според Сибел Едмъндс много вероятно е той да е основният оперативен работник на проекта „Гладио Б”, така както при „Гладио А” това бяха Ив-Герен-Серак и Пино Раути за Aginter Press и Ordine Nuovo, основните движещи сили на тайната операция. Aginter Press имаше за задача да организира армията и диктаторите като режимите на Франко, Каетану, Салазар, Пиночет, черните полковници в Гърция и ултрадесните организации в Италия, Франция, Латинска Америка. Ordine Nuovo пък мобилизира крайнолевите неофашистки сили като „Червените бригади”, „Баадер Майнхоф”, „Фракция „Червена армия”, ИРА. Сибел Едмъндс твърди, че Али Мохамед е ключова фигура в новата стратегия на „Гладио Б”, чиято цел е не само да бъдат използвани подставени терористи, за да се създават страх, паника и терор в западното общество, но и да се разпространява идеология, чрез която да се променя светът чрез създаване на имиджа на врага. Светът не може да бъде единен, светът не е за всички. Така както в „Гладио” бяха инфилтрирани „Червените бригади”, „Фракция „Червена армия” или ИРА, по същия начин след това бяха инфилтрирани Ал Кайда и „Ислямска държава” като символ на страха и омразата. Целта е една: да се използва градският терор, за да бъде държано населението в страх и ужас, без да се налага правителствата да се ангажират с провеждане на политика в интерес на обществото и хората, а само да се осигурява среда, в която върви бизнес: това е симбиозата на престъпниците и на борците с престъпността. Войната срещу терора е новият бизнес, в който те печелят, всички останали са обречени само да бъдат статисти. Винаги така се е развивал светът. Опиатите се превръщат в световен феномен, когато Британската империя обявява война за тяхното ликвидиране. САЩ са най-силно засегнатата от проблема с наркотиците страна в света и същевременно те са най-големият борец срещу наркотрафика. В същото време в страни като Афганистан и Колумбия, където се произвеждат 90% от хероина, или Турция, откъдето минават конвоите с 80% от хероина, няма проблем с наркоманията. Защо ли? Защото в тези държави няма създадени специализирани служби за борба с наркоманията, докато в САЩ три служби са натоварени с тази дейност, а една от тях, ДЕА, има 286 000 служители и бюджет от 6,6 милиарда долара само за борба с наркотиците. Същото се отнася и за борбата с тероризма: там се създават силни антитерористични структури и веднага се появява врагът – терористите, с които те трябва да се борят. Най-важният актив в съвременния политически бизнес е създаване на образа на врага: поддържане на партизански сили за пропагандиране на имиджа на врага като Русия и Китай, подпомагане на сили, които искат да свалят неудобни правителства, създаване на хаос, несигурност, кризи. „Гладио” е жив и активен, просто е сменил малко боята.

КАК ЩЕ СПЕЧЕЛИ ЗАПАДЪТ

Благодарение на изследователи като швейцарския проф. Даниеле Ганзер знаем, че всички големи терористични атаки в Европа през 70-те и 80-те години са дело на стратезите от секретната комисия на НАТО. Нямаме много причини да смятаме, че днес нещата са се променили. Защото, както тогава отговорността за убийствата в Брабант, за бомбения атентат на гарата в Болоня, убийството на Алдо Моро и на Алфред Херхаузен поемаха крайнолеви и крайнодесни терористи, днес зад атентатите в Ню Йорк 9/11, Бали, Мадрид, Лондон, Мумбай, Charlie Hebdo и 13 ноември в Париж неизменно стоят все т.нар. „ислямски терористи”. Французите казват: Колкото повече се променя, толкова повече си остава същото. Винаги се намира много удобен формален повод, за да бъде оправдано нападението. А истината се прикрива най-добре, когато се представя като теория на конспирацията. Атаката срещу Charlie Hebdo формално е реакцията на терористите на карикатурата на пророка Мохамед на първа страница на седмичното сатирично издание. Добре, може и така да е. Но досега никой не дава отговор на въпроса: как братята Куаши успяха в рамките на 1 час да се организират и да извършат терористичното нападение срещу редакцията само за два часа. Защото карикатурата на списанието се появява същата сутрин в 9:00 часа сутринта! Или те са знаели предварително каква ще е корицата на изданието!? Което отново повдига въпроси – а откъде? Все в този дух е и вторият странен факт от този фатален 7 януари 2015 г.: същата сутрин се появява книгата на Мишел Уелбек „Подчинение”, за да маркира един от онези редки моменти, в които политиката и изкуството се сливат в едно. А дали някой не е координирал всички тези събития така, че да съвпаднат по време и място – в името на задкулисна цел. Философът политолог Лeо Щраус учи, че истината е прекалено опасна за обществена консумация, затова е необходимо елитът да общува винаги на две нива:

Винаги да разделя света на добри и лоши за тъпите маси, които и без това не обръщат внимание какво им се казва. 2. Прикривайки истината в полза на себе си, елитът да я използва, за да парализира и неутрализира всички, които не са част от елита хранител, и да им внуши тезата, която е удобна. Това, което трябваше да бъде внушено на французите от елита хранител, е еднозначното послание: „Ислямските терористи искат да завладеят Франция, Европа и света! Бързо, някой трябва да направи нещо!”. Казаха го официално като полуистина: ислямистите искат да ни вземат начина на живот. Но ние няма да се дадем. Но всеки, който е прочел книгата на Уелбек и който чете карикатурите на Charlie Hebdo, открива друга истина. Цялата истина. В нея няма ислямски тероризъм. Уелбек например говори за въображаема Франция от 2022 г., когато ислямът е във възход във Франция не чрез насилие и терор, без никаква военна сила, а защото залага върху изконни човешки ценности – семейството и смисъла на живота. В бъдеща Франция ислямът настъпва не като ислямска експлозия, а заради имплозията на западните ценности и култура. В този смисъл „Подчинение” не е ислямофобска книга предупреждение, а умна сатира за лишения от духовна цел Запад, в който човекът има стойност само като консуматор и избирател. Няма право на мечти, на цели, на стремежи извън парите и властта. На този фон ислямът контрастира, и то доста атрактивно. Затова Мурад Хофман успява в живота едва след като приема исляма. В същото време неговият опонент Франсоа посвещава живота си на единствения заместител на религията – литературата: той учи, чете, преподава и преживява цялата метаморфоза от декадентството до католицизма. Проблемът на Франсоа е проблем на цялата западна цивилизация, но той няма нищо общо със заплахата от тероризма: той не може да поддържа нормални човешки отношения, особено що се отнася до семейството и секса. Той се влюбва в свои състуденти, докато е студент, след това продължава да прави секс със студентки, макар че вече е техен преподавател. И нито една от тези връзки не трае дълго. В резултат на това не му се раждат и деца. Всеки гледа само себе си, семейството не означава нищо, егоизмът е всичко. В същото време мюсюлманите поставят над всичко семейството, създават семеен дом, раждат деца. Затова през 2022 г. двете партии – на Мюсюлманското братство и на Националния фронт – са с равни позиции за властта. Но другите безлични френски партии подкрепят мюсюлманите, защото мразят Националния фронт и така те идват на власт. И сбогом, западна цивилизация!

Уелбек обаче е категоричен: вината не е в мюсюлманите. Вярно е, че всички цивилизации се крепят върху метафизична (може да се каже, религиозна) база. Но сърцето на европейската цивилизация отдавна е спряло да бие. Западът се движи към своя исторически край. Лео Щраус споделя една по-хард версия на доктрината на германския си съмишленик Карл Шмит, която твърди, че „политиката е науката на организираната враждебност”. Онова, което сплотява всички партии, е животинската омраза към всички останали партии. Или търсенето на изкупителни жертви, или на черния козел в лагера на политическите противници. Поради това единственият начин западната политика да намери решение на проблемите си е, като внушава страх, насажда враждебност срещу другите. И след като изчезна комунизмът (макар че периодично се чуват призиви „долу комунистите”, „да накажем комунистите”, „да се борим с комунистите”), сега се намери нов враг – ислямът. 100-годишният ориенталист Бърнард Люис в класическото есе „Ислямски тероризъм?” развива една удивително проста и в същото време много показателна тема: „Защо говорим за ислямски тероризъм? Защо, когато споменаваме за „Тупамарос”, „Монтанерос” и всякакви други екзотични терористични групировки в Латинска Америка, не говорим за „католически терористи”? Тогава защо лепваме това клеймо на исляма? Защото, както е модерно да се говори напоследък, ислямът е особено податлив и дори толерантен към тероризма. Всички знаем, че това не е вярно”. И Бърнард Люис отговаря вместо нас: защото ние САМИ ГИ СЪЗДАВАМЕ уж заради благородната мисия за обединение на Запада. И това може да стане единствено под знамето на ислямофобията. За целта си създаваме „фалшиви терористи”, които ни атакуват постоянно „под фалшив флаг”, моделирайки ума ни. Звучи като нов холивудски трилър под заглавието „Войната срещу терора”. Да, защото сценарият е написан още през 1979 г., и то не от кого да е, а от израелския премиер Бенямин Нетаняху. В книгата „Тероризмът: Как Западът може да спечели” Биби Нетаняху и неговият пръв съветник Бърнард Люис го казват в прав ред: Западът може да спечели само като СЪЗДАДЕ „ислямския тероризъм”, който иначе не съществува. Защото ислямът застрашава западното общество не с военната си мощ, а със своите ценности. Тоест ислямът е демографска и идеологическа заплаха. Но кой би тръгнал на нов кръстоносен поход под лозунга „да унищожим ислямското семейство” и „да наложим западния секс”. Няма как лозунгът „да унищожим щастливото мюсюлманско семейство” да мобилизира гнева и яростта на западния човек. Ето защо в употреба влиза благородната лъжа: да унищожим ислямския „псевдо” терор и да се обединим всички срещу ислямската заплаха за западната цивилизация! В името на тази лъжа сценаристите организираха доста потресителни „случаи”. И тези жертви няма да спрат до „окончателната победа над тероризма”.