За американската петролна сделка със Саудитска Арабия
Кой би си помислил, че ще се стигне дотук? Със сигурност не и администрацията на Обама с нейните превъзходни геополитически неоконсервативни тинк-танк стратези. Брилянтното предложение на Джон Кери от 11 септември 2014 г. по време на визитата му в Джеда, когато се срещна с болния саудитски крал Абдула бин Абдул Азис, беше съвсем ясно: нека да се върнем назад към успешната сделка между Държавния департамент и Саудитска Арабия през 1986 г. , когато Вашингтон убеди саудитците да залеят световния пазар със свръхпредлагане. Идеята беше цените на петрола да се сринат в световен мащаб, тоест „петролен шок наобратно” . През 1986 г. това беше важно, за да се пречупи гръбнакът на Съветския съюз. СССР беше крайно зависим от доларовите приходи от износа на петрол, с които поддържаше здраво властта си. Макар, че не беше публично, на 11 септември 2014 г. Кери и Абдула се споразумяха, че саудитците могат да използват петролните си възможности, за да поставят путинова Русия днес на колене. Без съмнение, тогава това изглеждаше брилянтно замислено. На следващия ден 12 септември 2014 г., Отделът за борба с тероризма и финансовото разузнаване към Министерството на финансите на САЩ, оглавяван от помощник секретаря на Финансовото министерство Дейвид Коен, обяви нови санкции срещу руските енергийни гиганти „Газпром”, „Газпром Нефт”, „Лукойл”, „Сургутнефтгаз” и „Роснефт”. Тези санкции забраняват на американските петролни компании да участват с руски компании в съвместни предприятия за петрол или газ по крайбрежията или в Арктика . Когато курсът на рублата започне бързо да пада, руските големи корпорации ще започнат да се борят за долари, а сриването на световните цени на петрола ще сложат край на царуването на Путин. Това очевидно беше мисленето на кухарите, които минават за държавници днес във Вашингтон. Виктория Нюланд ликуваше в отдела на Дейвид Коен, хвалейки прецизността на подхода в новата финансова борба. През юли 2014 г. West Texas Intermediate, които задават базовата цена в ценообразуването на петрола в САЩ, търгуваше на 101 долара за барел. Добивът на шистовия петрол цъфтеше, а САЩ се превърнаха в основен играч на петрол за първи път от 70-те години насам. Когато обаче West Texas Intermediate удари 46 долара в началото на януари тази година, изведнъж нещата започнаха да изглеждат по различен начин. Вашингтон разбраха, че сами са си влошили положението. Те разбраха също, че свръхзадлъжнялата американска индустрия на шистов петрол е на път да се срине под падащите цени . Зад кулисите Вашингтон и Wall Street се разбраха изкуствено да стабилизират неизбежната верижна реакция от банкрутния срив в американската индустрия на шистов петрол. В резултат на това цените на петрола започнаха бавно да се повишават, стигайки 52 долара през февруари. Пропагандата на Вашингтон обяви край на падането на цените на шистовия петрол. До май цените едва изпълзяха до 62 долара и почти всички бяха убедени, че заздравяването на шистовия петрол е в процес. Колко погрешно!
Саудитците не са доволни
След онази среща на Кери и Абдула на 11 септември Саудитска Арабия вече има нов застаряващ крал, абсолютен монарх и попечител на два свещени ислямски храма, крал Салман, на мястото на починалия Абдула. Все пак, министърът на петрола на Саудитска Арабия остава същият, 70-годишният Али ал-Наими. Според слуховете, именно той е видял златната възможност в предложението на Кери, да използват шанса, за да убият нарастващото пазарно предизвикателство, от изгряващата производителност на неконвенционалната индустрия на САЩ по отношение на шистовия петрол . Али ал-Наими е заявявал нееднократно, че е решен да елиминира американското шистово „смущение” в Саудитска Арабия като предприеме излишък на световните петролни пазари. Обаче саудитците не са доволни не само от американското шистово петролно натрапване. Те са разстроени и от скорошната сделка с Иран, която най-вероятно ще доведе до вдигане на икономические санкции срещу Иран . Всъщност саудитците са извън себе си от гняв към Вашингтон, толкова много, че открито допуснаха съюз с архаичен враг, Израел, за да се борят с това, което виждат като иранска доминация в района – в Сирия, в Ливан, в Ирак. Задачата да се сринат цените на петрола за да банкрутират американските шистови петролни компании – това беше прекъснато още през януари от манипулациите на Вашингтон и Wall Street. Но излишъкът на петрол така или иначе води до изтощаване на американската петролна конкуренция. Банкрутът може да дойде скоро, и то с непредвидими последици за глобалната финансова система. Според скорошен доклад на банката Morgan Stanley (основен играч на пазарите за суров петрол), страните от ОПЕК агресивно са увеличили предлагането на петрол на вече пренаситения световен пазар, без предпоставки това да се спре . В този доклад Morgan Stanley отбелязва с видима тревога, че ОПЕК е добавила милион и половина барела дневно към глобалното предлагане само в последните четири месеца. Тоест петролният пазар в момента има свръхпренасищане от 800 000 барела за ден. Докладът добавя и смущаващата бележка: „Ние не предвидихме снижаване в производството на ОПЕК, но не успяхме да предвидим и чак толкова рязко увеличение”. Накратко, Вашингтон напълно е загубил стратегическите си лостове за влияние над Саудитска Арабия, кралство, което досега бе считано за васал на Вашингтон, и то още от времето на сделката на Франклин Рузвелт. (През 1945 г. Рузвелт се договаря със Саудитска Арабия само американски компании да разработват саудитските нефтени полета.) Настоящият провал на американо-саудитските отношения добавя ново измерение в скорошната визита на високо ниво (на 18 юни) в Санкт Петербург на Мухаммад бин Салман. Саудитският принц и министър на отбраната, който също е и син на крал Салман, се срещна с президента на Русия Владимир Путин. Срещата беше внимателно подготвена и от двете страни. Двамата обсъдиха търговски сделки за около десет милиарда долара, включително руски строеж на реактори за атомна централа в кралството и снабдяване с модерна руска военна техника, както и саудитски инвестиции в Русия в сферата на земеделието, медицината, логистиката, търговията на дребно и недвижимите имоти. Саудитска Арабия днес е най-големият производител на петрол, Русия е може би втория. Саудитско-руският съюз на каквото и да е ниво едва ли е залегнал в стратегическите книжа на стратезите в Държавния департамент на САЩ. Излишъкът на петрол в ОПЕК, което саудитците създадоха, пречупи несигурния опит на американците да вдигнат цените отново нагоре. Падането на цените е допълнително подсилено от страховете, че иранската сделка ще увеличи петролното излишество и че Китай, втори в света вносител на петрол, може да намали вноса си или най-малкото да не го повиши, тъй като икономиката му се свива . Бомбата със закъснител на петролния пазар избухна през юни 2015 г. Щатската цена на петрол от West Texas Intermediate от 60 долара за барел, ниво, на което много шистови петролни производители могат да се задържат на повърхността, стигна до 49 долара на 29 юли. Това е спад повече от 18% за четири седмици, т.е. тенденция надолу. Morgan Stanley дадоха сигнал, че ако тенденцията от последните седмици продължава по този начин, понижението ще бъде по-тежко от това през 1986 г. Тъй като не е имало рязък спад през последните 15 години, настоящият спад може да бъде най-лошият за последните 45 и повече години. Ако случаят бъде такъв, нищо не може да ни даде ориентир за следващите фази на този цикъл.
Октомврийската изненада
Октомври е следващият ключов момент за банкови решения. Могат да се раздвижат нещата около заемите на щатските шистови компании в добра или лоша посока. Ако стане така, че Федералният резерв повиши американските лихвени проценти през септември за първи път от осем години (откакто глобалната финансова криза избухна на американския пазар за недвижими имоти през 2007 г.), високо задлъжнелите американски петролни производители ще претърпят удар от нов мащаб . Обемът на американското петролно производство се е задържал на максимума като шистовите производители отчаяно се опитват да увеличат паричния поток, иронично казано, да преситят с петрол света, което ще доведе до собствената им смърт. Причината американските компании за шистов петрол да продължават бизнеса си след ноември 2014 г. и да не обявят банкрут, е продължаващата политика на нулева лихва от Федералния резерв, която тласка банките и други инвеститори да търсят по-високи лихви в така наречения пазар на „джънк” облигации, чиито рейтинг е под инвестиционния клас и с по-висок риск от загуба, но пък те са атрактивни за инвеститорите, защото са с по-висока доходност. Ако се върнем назад през 80-те години, когато те за първи път бяха създадени от Майкъл Милкън и мошениците от Drexel Burnham Lambert (една от най-големите инвестиционни банки), Wall Street подходящо ги нарече „джънк облигации”, защото, когато настанат лоши времена, както сега за компаниите за шистов петрол, всички се обръщат към тези облигации. Последният доклад на Обединената швейцарска банка гласи, че пазарът за рискови облигации се е удвоил; сектори, които показаха плаващи резултати през последните години, като енергийния и този за добив на метали, се сблъскват с тройни и четворни непогасени дългове. Ако приемем, че настоящият спад в цените на петрола продължи седмица след седмица до октомври, би могло да настане паническо движение за продажба на милиарди долари от тези високорискови джънк облигации. Както отбелязва един инвеститорски анализ, когато блъсканицата за продажби тръгне към групово излизане от пазара, фондовите мениджъри ще бъдат принудени да се сблъскат лице в лице с неликвидни вторични корпоративни кредитни пазари. Ще има бърза разпродажба на ниски цени. Проблемът е, че този път, за разлика от 2008 г., Федералният резерв няма пространство за действие. Лихвените проценти вече са близо до нулата, а ФЕД е закупил трилиони долари от лоши банкови кредити, за да предотврати верижна реакция и банкова паника в САЩ . Един от вариантите, който не е обсъждан изобщо във Вашингтон, е Конгресът да отмени катастрофалния закон за Федералния резерв от 1913 г., който дава контрола на парите на нацията в ръцете на банда частни банкери. Също така трябва да се създаде Национална банка, собственост на правителството на Съединените щати, която може да дава кредити и да продава федерални дългове без посредничеството на корумпираните банкери от Wall Street, както е предвидено в Конституцията. В същото време могат да се национализират шестте или седемте „твърде големи, за да фалират” банки. Тези банки стоят зад пълната финансова бъркотия, която разрушава основите на Съединените щати, а заради ролята на долара като световна резервна валута – и основите на почти целия свят.
Превод: Юлия Владимирова