Транстихоокеанско партньорство се връща в менюто на редица азиатско-тихоокеански страни. А от това, че Америка стои на страничната линия на игрището, може да пострада нейният износ. 

Едно от първите действия, които Доналд Тръмп предприе, когато встъпи в длъжност, беше да изтегли Съединените американски щати от Транстихоокеанско партньорство (TPP) – търговска сделка, която нарече „бедствие”. Според него предишните американски лидери са вземали недалновидни решения по отношение на търговията, а подходът на администрацията му трябва да доведе до сключване на по-строги, по-справедливи сделки, които да върнат работни места в Съединените щати и да намалят търговския дефицит на страната. Въпреки оттеглянето от Транстихоокеанско партньорство, сделката все още е жива, което показва, че други държави имат апетит за големи многостранни сделки. От съществено значение е, че единадесетте останали членки на TPP постигнаха принципно споразумение за пакта за търговия, което означава, че може да бъде подписан нов пакт без Съединените щати, който би могъл да оформи облика на търговията в Азиатско-тихоокеанския регион през следващото десетилетие.

Транстихоокеанско партньорство започна през 2010 г. с осем държави. САЩ са основен двигател за разгръщането на сделката, като заедно с това хвърлят по едно око на нарастващата китайска мощ. Другите държави са Австралия, Бруней, Чили, Нова Зеландия, Перу, Сингапур, Виетнам, а по-късно към тях се присъединяват Япония, Малайзия, Канада и Мексико.

След оттеглянето на САЩ, останалите единадесет държави се върнаха към преговорите с намерението да запазят живо споразумението за търговска зона в Азиатско-тихоокеанския регион. В същото време държавите заявиха ясно, че биха предпочели САЩ отново да бъде част от сделката. Дори и без Съединените щати, връзките между единадесетте държави представляват около една шеста от световната търговия, което не е незначителен дял.

Важно влияние за запазването на Транстихоокеанското партньорство има Япония. Заради това, че Съединените щати са по-малко склонни да подкрепят многостранните договори и са по-малко ангажирани със стари съюзи (поне това е усещането на много чужди столици), Япония избра да заеме лидерска позиция в региона и да възроди TPP. Транстихоокеанскотопартньорство предостави на Япония възможността за създаване на търговски блок, който би могъл да противодейства на нарастващото влияние на Китай (въпреки че се говори за присъединяването на Пекин), както и да помогне на японския премиер Шиндзо Абе да изпълни някои от структурните реформи, които са от съществено значение, за да може страната му да постигне по-високи темпове на растеж.

Следващата стъпка за TPP е останалите страни в региона да бъдат убедени да приемат въвеждането на по-високите стандарти, внедрени в споразумението. Тези страни включат шестнайсетте членки на Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), друг търговски и инвестиционен пакт, за който се договарят десетте членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия: (Бруней, Камбоджа, Индонезия, Малайзия, Мианмар, Сингапур, Тайланд , Филипините, Лаос и Виетнам) и Китай, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Натискът от страните от Азиатско-тихоокеанския регион да приемат многостранния търговски пакт е в ярък контраст с подхода на администрацията на Тръмп, който много страни възприемат като протекционистки и ориентиран към ползите, които може да извлече САЩ. Макар че възобновяването на TPP не е съвсем сигурно – Канада загатва, че има някои опасения – това отразява остро разминаване в политиката и в геополитическите ориентации. За много страни от Азиатско-тихоокеанския регион трансформацията на политиката на Америка, чрез която от лидер в търговията и поддръжник на международна система от съюзи и търговски споразумения се превърна в по-протекционистки настроен и транзакционно-ориентиран играч, бе груба изненада. 

Обиколката на американския президент Тръмп през ноември 2017 г. даде ясен сигнал по отношение на линията, която ще бъде следвана в търговията – „Америка на първо място”, но Япония, Южна Корея или Китай не отстъпиха. На Азиатско-тихоокеанския форум за икономическо сътрудничество, проведен в Дананг, Виетнам, президентът Тръмп заяви, че Съединените щати вече няма да търпят „хронични злоупотреби в търговията”, както и че азиатските страни трябва да се присъединят към справедливите и реципрочни търговски споразумения със северноамериканската страна. Колкото до многостранните търговски пактове, президентът Тръмп отбеляза: „Това, което няма да правим оттук нататък, е да сключваме големи споразумения, които ни връзват ръцете, карат ни да се отказваме от нашия суверенитет и правят смислените мерки невъзможни за изпълнение”.

Въпреки че реториката бе остра, задачата азиатско-тихоокеанските страни да бъдат тласкани към нови споразумения със Съединените щати, които се стремят да се справят с търговските дисбаланси, не е съвсем премахната от дневния ред. Държавният секретар Рекс Тилърсън, който пътуваше с президента, заяви: „Откровено казано, постигнатото досега по отношение на големия план за търговския дефицит, който се равнява на 300-400 милиарда долара, не е много. Все още има много работа, докато се доберем до компонентите, които стоят зад съществуването на този дисбаланс”.

За азиатските сили подходът „Америка на първо място” означава, че те трябва да си съперничат с по-протекционистки настроените и вгледани навътре Съединени щати. На търговския фронт има сериозно оживление в голям блок от държави, но Съединените щати не са част от този процес. Промяната в политиката на Съединените американски щати ги изведе на страничната линия на игрището при управлението на Тръмп.

И това даде възможност Китай да се самопровъзгласи за протърговски настроен, като тласна собствената си многостранна банка за развитие, както и своите политики по отношение на „Eдин пояс, един път”, към свързването на Източна Азия и Европа в една основна търговска зона. Освен това Европа се стреми да удължи търговските споразумения с Азия. Дебора Елмс, изпълнителен директор на базирания в Сингапур Азиатски търговски център (Asia Trade Center), отбеляза: „Докато сте извън играта, останалата част от света се движи напред”.

TPP отново е в менюто на редица държави от Азиатско-тихоокеанския регион. Япония и Китай, които не са в TPP, ръководят събитията, обръщайки се към по-традиционната геополитическа йерархия в Азия. В този променящ се икономически и политически пейзаж, Съединените щати са все по-откъснати и, ако не бъдат внимателни, могат да установят, че икономическото им влияние избледнява. Тилърсън е прав, когато казва, че все още има много работа за вършене, но с времето американският износ, компании и работници ще поемат товара от трансформацията на САЩ.

Автор: Скот Б. Макдоналд

Източник: The National Interest

Превод: Десислава Пътева