На 31 август президентът Дилма Русеф беше отстранена от поста си чрез импийчмънт. Шестдесет и един от сенаторите гласуваха срещу нея, а едва 20 души я подкрепиха. Първата жена държавен глава на Бразилия беше свалена с един преврат осъществен по мирен път. От Брюксел за момента пазят „благоразумно” или малодушно мълчание. Вашингтон обяви, че ще се стремят към задълбочаване на сътрудничеството с новото правителство и се надяват „демократичните процедури” да бъдат спазени. Правителствата на Венецуела, Боливия и Еквадор замразиха дипломатическите си отношения с южноамериканския гигант, а Куба директно обвини за преврата „световния империализъм”. Латноамериканците имат причина да не признават управлението на новия президент Мишел Темер, защото нито едно от обвиненията отправени срещу Дилма Русеф не беше доказано. Процесът по импийчмънт беше изцяло политически, без никакви правни основания. Това не е първия случай в демократичната история на Бразилия, когато е отстраняван държавният глава по обвинения в корупция. През 1992 г. президентът Фернандо Колор де Мело загуби поста си, но тогава доказателствата срещу него бяха неоспорими . Според бразилската конституция след импийчмънт се забранява на сваления от поста да заема други държавни позиции за следващите 8 години. Това го изключва от политиката. Така се случи и с Мело, който не можа да възстанови политическия си престиж, дори и след изтичането на този срок.
При новия импийчмънт се случи нещо необяснимо. По инициатива на председателя на Сената се проведе извънредно гласуване. При него 42 от сенаторите гласуваха да не се налага забрана на Русеф за участие в политиката и тя ще има възможност да се кандидатира на президентските избори в края на 2018 г. Това показва неувереността на парламента и страха от взетото решение. Липсата на аргументи личеше по време на обсъжданията преди вота. Обвинението, в лицето на д-р Жанина Паскуал, заяви, че Бог е този, който дава основанията за импийчмънта. Още при дебатите преди половин година фокусът се измести от вината на Дилма към политиката на водената от нейната Партия на трудещите се и сложната икономическа ситуация в страната. Обвиненията, с които тя бе свалена и до момента не са ясни за обществеността по света. В медиите се говори за участието ѝ в корупционни схеми, свързани с източването на държавната петролна компания „Петробраз”, укриване на средства от бюджета и т.н. Истинската причина използвана от опозицията беше – заблуда на обществото, чрез промяна на данни за състоянието на бюджета и икономиката. Според противниците на Русеф по този начин тя е успяла да спечели изборите през 2014 г. Още тогава, веднага след вота, беше внесено искането за нейното отстраняване от длъжност, но то бе задържано от мнозинството в парламента. През декември политическата ситуация се промени ненадейно. В опит да разсее съмненията около себе си, говорителят на долната камара Едуардо Куня даде старт на процедурата по импийчмънт на президента. Причината бе, че в разследването за източване на „Петробраз” имаше доказателствата, че самият той притежава тайни сметки пълни с пари, отклонени от компанията. Конфликтът му с Русеф започна часове след като трима депутати от Партията на трудещите се гласуваха против него в комисиите водещи разследването в парламента. След като през март 2016 г. тя беше отстранена за 6 месеца вицепрезидента Мишел Темер смени целия управляващ екип. Оказва се, че в него почти всички, подлежат на обвинения по аферата „Петробраз”. В края на май ключовият министър на планирането в новия кабинет Ромеро Жука подаде оставка. Причината за това беше запис, в който той заяви, че единственият начин да не бъде довършено разследването по машинациите в нефтената компания е да бъде свалена президентката. Тези събития изглежда са забравени от политиците в Бразилия и от дипломатите на западния свят. Оказва се, че истинските виновници за източването на държавата свалиха правителството, за да не бъдат уличени.
Това е само върха на айсберга, който потапя бразилската демокрация. Новият президент Темер стигна до поста си благодарение на сътрудничеството на неговата центристка формация Партията на бразилското демократично движение, с управляващата от 2002 г. Партия на трудещите се. Той е представител на богатата част от бразилското общество – на бизнеса и едрите земевладелци, които са недоволни от социалната политика на Игнасио Лула да Силва и Дилма Русеф. Когато гледахме ужасяващите кадри на грабежи по улиците на Рио де Жанейро ние хората от „развития свят”, рядко се замисляме за причината за тази престъпност. Тя е в безкрайната бедност на масата от населението на Бразилия. Въпреки че е една от най-бързо развиващите се икономики в Латинска Америка и най-богата на природни ресурси страна там, социалното неравенство е крещящо. Почти 70% от населението живее на прага на бедността, а бандите управляват крайните квартали на мегаполисите, защото дават работа на хората, макар и свързана с престъпността.
Политиката на Партията на трудещите се беше свързана с преодоляването на това неравенство. Те развиха широка програма за образование, здравеопазване и социално осигуряване. Спря ги финансовата криза и намаленото търсене в основния търговски партньор на страната – Китай.
В момента власт в Бразилия си поставя нови приоритети. Те искат оздравяване на икономиката и виждат това през спирането на социалните програми и началото на мащабна приватизация. През юни министърът на финансите заяви, че се обмисля замразяване на държавните разходи за срок от 20 години напред. Това означава единствено край на социалната ангажираност на правителството. Тези неолиберални идеи до момента не са дали положителен резултат в нито една от държавите, които пострадаха от икономическата криза. В същото време те отварят вратите за икономическо навлизане пред транснационалните компании и задълбочаване на контрола от страна на външните инвеститори върху икономиката на страната.
Политическите трусове в Бразилия имат и огромно международно значение. Те напълно подкопават стремежа на страните от региона за създаване и задълбочаване на техните местни интеграционни проекти. Влошаването на отношенията на Бразилия с почти всичките ѝ съседи, без Аржентина, означава, че южноамериканският свободен пазар Меркосур е поставен под въпрос. Досегашните политически съюзници, които управляват в Боливия, Венецуела и Еквадор остават без подкрепата на най-голямата икономика в региона и са изправени пред още по-тежки времена в борбата с последствията от кризата.
В глобален аспект смяната на правителството в Бразилия ще доведе до замразяването на проекта БРИКС. След като през 2014 г. се говореше за включването и на Аржентина в него, днес вече нито една от латиноамериканските държави няма да работи активно в този формат. Това беше постигнато благодарение на политически промени, които се осъществиха по сравнително сходен сценарий . Евентуалното спиране на БРИКС означава и замразяване на идеята за нова банка на развиващите се страни. По този начин се запазва финансовата хегемония на базираните във Вашингтон МВФ и Световна банка.
Не на последно място процесите в Бразилия трябва да се разглеждат като част от бързите политически промени, свързани с намаляването на руското влияние в Латинска Америка. Традиционните партньори на Москва – Куба, Венецуела, Аржентина и Бразилия постепенно вървят в посока на все по-тясно обвързване със САЩ. Засега това се вижда пределно ясно в Буенос Айрес, където след идването на власт на Маурисио Макри беше осъществен рязък завой във външната политика и почти целия дипломатически корпус на страната беше подменен. Същото ще се случи скоро и с Бразилия. Във Венецуела е въпрос на време да се стигне до смяна на властта, след като парламентарните избори бяха спечелени от опозицията.
В момента политическото бъдеще на най-голямата държава в Южна Америка изглежда неясно. Дилма Русеф завърши последната си реч като държавен глава с цитат от стихотворението на В. Маяковски „Ну, что ж!”: „Няма защо да се радваме, няма защо да скърбим. Бурна е водата на историята.”. Часове по-късно правителството на Темер смаза протестите в нейна подкрепа, но противопоставянето тепърва ще се задълбочава. Икономическата програма на новите управляващи ще доведе до рязко спадане в стандарта на живот на средния бразилец, а за бедните това вещае пълна катастрофа. Притеснително звучат призивите сред крайната левица за начало на въоръжена съпротива срещу политиците устроили държавния преврат. Партизанското движение в Бразилия има традиции още от 60-те години на ХХ век, а и самата Дилма Русеф е свързана с него. Реакцията на всяко правителство при появата на такава заплаха е силова. Това би вкарало държавата в една спирала на насилието, която никой не желае, но за съжаление не може да бъде напълно изключена. Перспективите пред Партията на трудещите се са добри, защото в опозиция тя бързо може да възвърне позициите си. Естествено, спечелване на нов президентски мандат през 2018 г. може да има само ако се спазят конституционните правила и традиции. Както се вижда в Бразилия осъществиха първия демократичен преврат и вероятността за чиста игра от страна на управляващите е трагично малка. В ситуацията на нарастващото международно противопоставяне и засилващият се неофициален натиск от страна на САЩ, перспективите за демокрацията в Бразилия, Латинска Америка и навсякъде по света за съжаление стават все по-мрачни.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto