За излишъците от антиелит в България
Едни умират от утопии, други от прекомерен реализъм – това е драмата на глобалистите и на националистите у нас.
Улегнали и помъдрели на фона на десните лудории, българските патриоти вече купуват шампанско за бронзовия медал на изборите през март. И тъй като ГЕРБ и БСП изглеждат изравнени, те ще трябва да избират на кого да дадат властта срещу някое друго кресло. Това обаче е оптимистичният сценарий. В началото на миналия месец „Галъп“ им даде бронза с прогноза за цели 12 на сто от всички избиратели, докато тези дни Центърът за анализи и маркетинг им отреди четвъртото място след ДПС едва със 7,5 на сто. Като че ли тенденцията е надолу и не е изключено обединените патриоти дори да загубят част от днешните си 33 мандата, вместо да постигнат целта от 50 мандата, която си поставиха еуфорически.
Високите очаквания на патриотите тръгват от това, че преодоляха различията, обединиха се и на президентските избори Красимир Каракачанов се оказа трети с 15 на сто. Но пък президентските избори не са показател. През 2006 г. Волен Сидеров взе цели 21 процента, стигна до балотажа с Първанов, но по-късно на парламентарните партията получи едва 9 на сто. Групата му започна само с 21 човека през 2009 г. и скоро се разбяга. Вероятно тези, които си бяха купили мандатите, решиха, че могат да си ги отнесат у дома.
Тогава патриотичната муза не беше така вдъхновена, както днес. Нациите не бяха на мода, а мултикултурният глобализъм все още изглеждаше светъл и приветлив. Днес е обратното и в цял свят национализмът е във възход, а гемиите на интернационалистите потъват. В метрополията върлува изолационистът Тръмп, Великобритания напуска общността, Германия спешно си прибира златото от Франция и Англия, еврото е на доизживяване, от юг и изток нахлуват мигранти, които хвърлят в ужас етническите европейци. Сега е златно време за националистите. Във Франция Льо Пен се кани да стане президентка, в Италия Бепе Грило вече доминира, както и Геерт Вилдерс в Нидерландия. Явно 2017-а е годината на огнения националист.
В същото време родните националисти са принудени да се обединят, за да оцелеят. Но това обединение е толкова невероятно, че просто няма как да не изгърми. Помислете си само – „Атака“ не са просто русофили, а проруски националисти. Те настояват за излизане от ЕС и от НАТО. Валери Симеонов и Каракачанов са евроатлантици и дори малко нещо англофили. Освен тях в патриотичното обединение има още „Народен съюз“ от 7 партии предимно отломки от старото СДС и ОДС. В един нормален свят тези партии веднага биха се разбягали във всички посоки. Но те си знаят, че по-добре да си живо куче, отколкото мъртъв лъв.
Защо постсинята десница се разпада?
За разлика от сървайвърите патриоти красивото и умно дясно е в такъв разпад, че Александрина Пендачанска го нарече „потрес, разпищолващо се его и братоубийствен нагон“. При това тук няма сериозни политически различия. Даже никакви. Всички искат да преборят корупцията и да обесят Бойко Борисов в градинката зад парламента. Всички искат едно и също, но го искат поотделно. Явно някой им е сменил чипа.
А не беше така. През 90-те години сините можеха да се консолидират и да управляват, макар че политическата им култура бе още в зародиш. Днес политическата им култура е даже прекомерна, но не могат да мелят брашно заедно. А може би виновна е именно културата. В ранните години на демокрацията сините политици бяха земни хора, които поради липсата на достатъчно политически знания все още не бяха изгубили способността да разсъждават. За тях бе ясно, че за да имаш власт, трябва да получиш мнозинство. Ако го нямаш, трябва да направиш съюз. Просто и логично.
Логично, но примитивно. Постсините политици бяха превъзпитани в духа на „политиката на идентичностите“, която насърчава хората да осъзнаят своите различия и да се борят, за да ги утвърдят. И напоследък не минава седмица, без някой от десните мислители да не напише статия срещу тиранията на мнозинството. Следвайки тези постмодерни принципи, постсините десни не могат да се обединяват, за да не изпаднат в греховно мнозинство.
На практика десните постсини политици са превърнати в антиелит. Това определение е дадено от италианския социолог и икономист Валфредо Парето още преди век. Той различава три вида участници в ротацията на властта – елит, контраелит и антиелит. Елитът управлява. Контраелитът го критикува, защото той също може и иска да управлява. Антиелитът нито може, нито иска, но критикува от идейни съображения. В него обикновено членуват неконформисти по природа. Но хората с такива наклонности са много малък процент. Обаче фондациите и специализациите бълват толкова много превъзпитани политици, че имаме свърхпроизводство на антиелит, който измества всички старомодни десни радетели за властта. На тях коалиция не им трябва, тя ще ги вкара пак в парламента и там да се коалират пак с Бойко Борисов.
В естественото си състояние антиелитът е много малък процент, но влиянието му е голямо. Днешният генномодифициран антиелит е огромен, но влиянието му изчезва. Той обаче е щастлив извън властта, защото властта го прави нещастен. И тъй като е възпитан да мрази мнозинството, постсиният антиелит ненавижда мажоритарния вот от принципни съображения.
За разлика от него патриотите ненавиждат мажоритарния вот съвсем безпринципно – просто ги е страх, че няма да попаднат в парламента. Те са водени от простите сметки, а не от някаква утопична идеология. Те искат да обединят нацията, но не биха допуснали нацията да се обедини без тях. Тази пресметливост ги прави невероятно адаптивни. Волен премина през целия политически спектър от тъмносин седесар през монархист, антисемит, левичар и патриот – фен на Путин. Валери Симеонов не е такъв пътешественик, но всички помним, че партията му тръгна с леви идеи, които се харесваха на бедните и неграмотните, след което се оказа дясна.
Но за разлика от десните, които се разпадат преди изборите, патриотите ще се разпаднат след изборите. Както казах в началото, те ще трябва да избират дали да подкрепят БСП или ГЕРБ. Ангажиментите им са толкова напреднали, че няма начин и „Атака“, и НФСБ да подкрепят една и съща партия. Затова след 26 март те ще бъдат принудени да потърсят развод. Но ако наесен отново се стигне до избори, те пак ще се обединят и едва ли ще им е за последен път. 1300 години българинът е оцелявал на нашествие, робство и преход; следователно да оцелееш е най-върховната проява на патриотизъм.