Атомната енергетика заема централно място в енергийния микс на Финландия. Към настоящия момент Финландия произвежда между 25% и 30% от електричеството си чрез АЕЦ. В страната оперират две атомни електроцентрали – „Олкилуото“ и „Ловиса“. През 2010 г. финландското правителство взе решение да построи трети блок на АЕЦ „Олкилуото“. Строителството бе възложено на френската „Арева“, като се очаква реакторът да бъде включен в енергийната система през 2019 г.
Освен разширяването и модернизацията на съществуващите мощности, Финландия строи нова АЕЦ в „Ханхикиви“. Реакторите там ще бъдат руско производство – ВВЕР-1200/В-491, от 3+ генерация. Очаква се строителството им да започне през 2019 г., а привеждането им в експлоатация не по-рано от 2024 г.
Борбата с въглеродните емисии и нуждата от електричество
Потреблението на електричество от домакинствата винаги е основна тема на дебати, когато стане дума за откриване на нови енергийни мощности. Финландия се намира в най-северните части на умерения климатичен пояс и е известна със суровите си зими. Това означава, че домакинствата имат нужда от евтин, надежден и максимално екологичен източник на топлина. През последните години в световен мащаб се наблюдават пагубни ефекти от използването на твърдо гориво за битови нужди, особено през зимата. Смогът носи огромни рискове за здравето, а ключът към неговото минимизиране или елиминиране е намаляването на въглеродните емисии в атмосферата. Използването на електричество за отопление изглежда е идеалната алтернатива, но за тази цел е нужно икономически рентабилно производство на електроенергия в национален мащаб. В началото на 2018 г. финландският министър на земеделието и околната среда Кимо Тиликайнен заяви, че правителството обмисля спиране на въглищните централи до 2025 г. Въпреки че на този етап мнението на министъра отразява само намерения, посоката е ясна – Финландия ще цели да спази международните договорености за намаляване въглеродните емисии в атмосферата. През последните години се наблюдава плавно повишение на електропотреблението на глава от населението в страната. През 2008 г. финландците са потребявали средно по 2792 кВтч годишно, а през 2014 г. това число е вече 3128 кВтч.
Когато става въпрос за атомна енергетика, няма как да не се отчете общественото мнение. Нагласите на гражданското общество често пъти играят основна роля във вземането на политическите решения. Ядрената енергетика винаги се е ползвала с одобрение у повечето финландски граждани. Социологическо проучване от 2010 г. сочи, че малко над 44% от финландците одобряват развитието на атомната енергетика в национален мащаб, докато 26% са против. Като обобщение от проучването, 57% от финландците са заявили, че страната им има добър опит с експлоатацията на ядрените мощности. Според друго социологическо проучване, проведено от „Галъп“ през 2014 г., 41% от финландците подкрепят атомната енергетика, докато 24% са против.
Друг голям потребител на електроенергия е индустрията. По данни на финландското Министерство на заетостта и икономиката, за периода 2015-2016 г. индустриалният сектор е бил най-големият енергиен консуматор в страната, с дял от 45%. За 2017 г. финландският индустриален сектор регистрира годишен ръст от 3,4%. Ако страната успее да запази възходящият тренд, това означава, че индустрията ще става все по-енергоемка. Финландското правителство трябва да е подготвено за такъв сценарий, а отговорът на повишаващите се енергийни нужди е красноречив – строителство на нови, екологично ефективни и рентабилни енергийни мощности. Ако държавата действително се откаже поетапно от въглищните си централи, то това означава, че акцентът ще падне върху атомните централи и ВЕИ.
Състоянието на финландските атомни електроцентрали
Към настоящия момент Финландия разполага с две работещи АЕЦ – „Олкилуото“ и „Ловиса“. И двете се намират в южната част на страната, близо до големите водни басейни. В АЕЦ „Ловиса“ оперират два съветски реактора тип ВВЕР-440/213, всеки с номинална мощност от 510 MW. Интересното при тази централа е уникалната симбиоза между руски и западни технологии. Въпреки че реакторите са съветско производство, голяма част от контролните прибори и мониторингови системи са произведени от западни компании като „Уестингхаус“ и „Сименс“. Независимо че централата е построена преди четири десетилетия, финландското правителство никога не е спирало с програмите за модернизация на централата. Те включват технологичното обновление на оборудването, удължаване срока на експлоатация на съществуващите мощности и спазване на екологичните норми. С настоящите модернизации, лицензите на първи и втори блок на „Ловиса“ са удължени съответно до 2027 г. и 2030 г. За изминалата 2017 г. АЕЦ „Ловиса“ се превърна в „енергиен шампион“ на Финландия, поставяйки безпрецедентен рекорд – централата е произвела 8,16 тераватчаса електроенергия, равняваща се на 10% от цялото производство на ток в страната.
Другата голяма централа е АЕЦ „Олкилуото“. За разлика от „Ловиса“, реакторите тук са произведени от някогашната шведска компания ASEA (сега ABB). Първи енергоблок е с номинална мощност от 880 MW, а втори – 890 MW. През 2005 г. финландското правителство разреши строителството на трети реактор, а договорът бе възложен на френския ядрен гигант „Арева“. За последното десетилетие строежът беше многократно забавян, най-вече заради съдебни спорове и ескалация на капиталовите разходи. От финландския регулатор TVO все пак се надяват, че 1600-мегаватовият реактор от 3+ поколение ще бъде свързан към енергийната система на страната в края на 2018 г., а пълномащабното производство на електричество ще започне в средата на следващата година.
Ядреното бъдеще на Финландия – проблеми и перспективи
Ключовата позиция на атомната енергетика в енергийната индустрия на Финландия означава, че страната трябва да търси начини за удължаване експлоатацията на настоящите и строителство на нови мощности. В страната има два големи проекта, които чакат своята реализация – Блок 3 на АЕЦ „Олкилуото“ и чисто новата АЕЦ „Ханхикиви“, чието строителство е поверено на руската „Росатом“.
И докато строежът на „Ханхикиви“ все още не е започнал, заради течащите нормативни процедури, завършването на 3-ти блок на „Олкилуото“ се бави повече от 10 години. Проблемите, свързани със строителството на нови ядрени мощности във Финландия, не са кой знае колко по-различни от добре известните трудности в сектора на глобално ниво. Атомните електроцентрали са капиталоемки и относително рискови инвестиции, с дълъг период на откупуване. Поради тази причина разгръщането на такива мащабни инвестиционни проекти винаги е пряко свързано с текущото състояние на националната икономика. В конкретния случай, Финландия трябва не само съумее да запази възходящия тренд в икономически план, но и да регистрира още по-високи нива на растеж в обозримо бъдеще.
Нуждата от разкриването на нови, икономически рентабилни и екологично ефективни мощности, се обуславя и от недостига на електричество, който Финландия изпитва през зимните месеци. Такъв е и случаят от средата на януари 2016 г., когато страната беше скована от тежки студове и трябваше да внесе допълнителни 4,300 MW електричество.
Финландия разполага с потенциал за развитие на атомната си енергетика. Страната има опит в експлоатацията на ядрени мощности, а амбициозните планове на правителството за минимизиране на въглеродните емисии в атмосферата означават, че енергетиката ще се ориентира към по-екологични и рентабилни начини за производство на електричество. Освен опазването на околната среда и спазването на международните договори, Финландия ще може да подобри и енергийната си независимост, осигурявайки си по-сигурни и постоянни доставки на електроенергия.