Полет MH-17

ТРАГЕДИЯТА на малайзийския лайнер даде начало на тотална политическа офанзива, в която медийният шум удавя фактите. Жертвите са като валутата. Имат разменен курс. За да си „купиш” политически скандал, цената е различна в зависимост от народността. Често убийството на един американски гражданин стига там, където хиляди либийски или сирийски трупове са безпомощни. Трагичната смърт на 298 европейци и австралийци в сваления Боинг 777 на Малайзийските авиолинии предизвика глобален шок. По същото време ООН обяви, че гражданската война в Украйна вече е коствала живота на 1129 човека, голяма част от които мирни жители, но тяхната съдба е напълно безинтересна за медиите в „свободния свят”. Над 1000 трупа за седмица в Газа са „тревожна статистика”, докато 298-те жертви на трагедията край Грабово дават основание да се налагат санкции на нарочената за отговорна Русия.

С времето обаче обстоятелствата по случая не само не се изясняват, а допълнително се размиват. Те едва ли ще получат еднозначен отговор. На дневен ред е политическата битка. Тази за каптирането на общественото възмущение. За политическата употреба на гнева.

ФАКТИТЕ

Боинг 777 на Malaysia Airlines по линията Амстердам–Куала Лумпур излита в 10:14 часа (по Гринуич) на 17 юли 2014 г. и изчезва от радарите и радиоефира в 14:15. Останките: тела, седалки, багаж, отломки от фюзелажа са разхвърляни на площ от петнайсетина квадратни километра край село Грабово, Източна Украйна, в близост до руската граница. Няма оцелели. Зоната се контролира от проруските сепаратисти. Техни бойци откриват черните кутии от самолета. Новината за катастрофата първа съобщава руската агенция Интерфакс в 17:40. Малко ПРЕДИ (!) разбиването на боинга в 14:15 командирът на опълченците Игор Стрелков пуска съобщение в сайта на сепаратистите russkayavesna.ru, че бойците му са свалили украински транспортен Ан-26. Съобщението му е изтрито след новината за катастрофата на пътническия самолет, но въпреки че предхожда авиокатастрофата, ще захрани версията, че боингът е свален погрешка. В 18:30 руският официоз РИА Новости информира, че президентът Путин е влязъл в телефонна връзка с американския си колега Барак Обама. По същото време украинският президент Петро Порошенко вече говори за „терористичен акт”. До края на злополучния 17 юли украинските служби сервират на медиите три записа от разговори между местния командир на сепаратистите Игор Безлер и различни кореспонденти, които обсъждат първо свалянето на самолет, а сетне откриването на останките от боинга. Към 17 юли вечерта руската следа в свалянето на самолета изглежда най-правдоподобна, при все отчаяните опити на опълченците да обвинят Киев. Москва не бърза да изгражда друга версия. Президентът Путин обвинява за трагедията „продължаващата война в Източна Украйна” без допълнителни подробности.

ИНСТРУМЕНТАЛИЗАЦИЯ НА ГНЕВА

В часовете след катастрофата започва истински щурм на общественото мнение. Без да са ясни фактите. Руският опозиционен вестник „Новая газета” излиза със заглавие Vergeef ons, Nederland – „Прости ни, Нидерландия”. Със същата бързина Юлия Латинина преди две години обяви Челябинския метеорит за заблудена ракета, преди да й се наложи да се примири с очевидното. На 17 юли вечерта камерите снимат планината от карамфили, положени от опечалените киевчани пред холандското посолство, но не забравят да покажат и пустеещия вход на амбасадата в Москва. Вадете си изводите. В интервю пред CNN президентът Петро Порошенко еднозначно заявява, че украинските служби разполагат с видео- и фотосвидетелства „откъде и кой” е изстрелял фаталната ракета. Говори за „заплаха за глобалната сигурност” и нуждата от единна реакция на света срещу тероризма. „Няма конфликт между украинци, проблемът е международен”, твърди Порошенко, в чиято родина кипи гражданска война. Дори сравнява трагедията на малайзийския боинг с атентатите от 11 септември и взривяването на самолета на „Пан Ам” над Локърби (1988). И може би не бърка. Защото това са два христоматийни примера за терористични актове, предизвикали геополитически трусове. Днес никой не е в състояние да подреди гигантския пъзел на атентатите от 11 септември, официалната версия изобилства от абсурди и се крепи единствено на болезнения спомен от преживяното и уважението към паметта на жертвите. Защото няма по-сигурен начин да се убие истината от това да се зарови под дебел пласт скръб. Всеки опит тя да бъде разкрита занапред се уподобява на скверно посегателство над паметта, изравяне костите на мъртвец. Търсенето на истината се криминализира. Критицизмът се таксува като съучастничество с терора. Гражданинът е поставен пред проста дилема: да скърби за жертвите или да задава излишни въпроси. А въпросите се множат.

ЕРОЗИРАНЕ НА ОСНОВНАТА ВЕРСИЯ

Ако руската писта в свалянето на полет MH-17 остава водеща, то това е резултат най-вече на медийната обработка. Доказателства все още липсват, а въпросите се множат. Опитът на Москва да влезе в експертен спор удариха на камък. Западните медии не отразиха пресконференцията на руското Министерство на отбраната. Затова пък цитираха коментара на Вашингтон, който я окачестви като „несъстоятелна”. Докато Москва се опитва да свали градуса на напрежението до нивото на експертен анализ, отвъд океана правят точно обратното: ползват трагедията като повод за тотална политическа офанзива. Към момента анализираният в Лондон запис от черните кутии, предадени от сепаратистите, потвърждава, че самолетът е бил свален с ракета, предизвикала мълниеносна декомпресия. Версия, по която има негласен консенсус между Москва, Киев и Вашингтон. Кой обаче е натиснал копчето? Без отговор остават много въпроси. Щом лично главният прокурор на Украйна Виталий Ярема отрича сепаратистите да са пленявали украински зенитноракетен комплекс (ЗРК)SA-11, то откъде са го взели? Ако това е начин да се посочи с пръст Москва, къде са доказателствата, че е бил доставен? Къде са били разположени украинските ЗРК „Бук” във фаталния ден? Били ли са активни в района, както твърди руското Министерство на отбраната на своята пресконференция? Летял ли е щурмовик Су-25 в зоната на трагедията? Защо украинските служби отказват да предоставят данните от разговорите в авиодиспечерската служба? Къде изчезна испанският авиодиспечер от кулата в Киев, който минути след инцидента в Туитър обвини Киев, че е свалил самолета? Защо в същия ден и час 19 полета в Русия са били задържани на земята? От какво се е опасявала Москва? Защо, при все гласуваната резолюция на ООН, украинската армия щурмува района на трагедията и отрязва достъпа на експертите от Холандия и Австралия до отломките от самолета? Американската версия губи тежест. Стигна се до парадокса Москва да предизвиква Вашингтон да покаже снимки от US сателита за контрол над ракетните пускове, който в момента на катастрофата се е намирал над Украйна. Оказва се, че такива няма. При все уверенията на Порошенко и държавния секретар Кери. В американската версия „руската ракета” се превърна в „ракета руско производство”, а по-късно бе допусната и хипотезата тя да е изстреляна от „дезертирал украински разчет”. Може би „погрешка”. Американският разследващ журналист Робърт Пери оспорва версията на Вашингтон, като се позовава на свой източник в US службите, според когото те разполагат с детайлни снимки на разчета, изстрелял фаталната ракета, но той е облечен в украински униформи. Пери е доказан професионалист, един от хората, разкрили най-гръмкия скандал на 80-те: аферата „Иран-контри”, на страниците на „Нюзуик”. „Не е изключено това да са бунтовници в украински униформи, но първоначалната информация е, че това са войници от редовната армия, вероятно пияни предвид разхвърляните наоколо бирени бутилки” – допълва източникът на Пери. Разбира се, тази писта също остава недоказана. Ерозирането на първоначалната версия, уличаваща Москва, наложи нейната подмяна. На 27 юли Държавният департамент разпространи сателитни снимки на предполагаеми руски реактивни батареи, които обстрелват обекти в Украйна през границата. Опитът да се затрупа един скандал с друг не допринася за изясняването на фактите. Всъщност истината за трагедията на полет MH-17 едва ли ще се изясни. Всички писти остават отворени. Но вече в ход е осребряването на политическите ползи от емоцията. Налагането на санкции. Стигматизирането на врага. Приобщаването на Украйна към НАТО със статут на „главен съюзник”. Натискът Русия да унищожи ракетите си със среден радиус на действие в момент, когато украинската армия е уличена в употреба на балистични ракети срещу сепаратистите (CNN). Трагедията на полет MH-17 е епизод от украинската драма. Днес никой не отрича нейния геополитически залог. Евромайданът отдавна се превърна в прост майдан. Структурирането на БРИКС и заплахата за еднополярното господство на САЩ очертават глобалния контекст на битката, в която Украйна е най-горещият фронт. И свалянето на пътнически лайнер едва ли е трагична случайност. Затова са важни фактите, но някой бърза да ги удави в емоцията. Междувременно броят на жертвите в Украйна не спира да расте. А всичко започна с разговори за свободна търговия с ЕС...