Европа е принуждавала друг американски президент да се откаже от митата – чрез прицелване към стоки, произвеждани в чувствителни – от политическа гледна точка – райони

Една неприятна черта на световната търговска система е, че усилията за запазване на работните места на гласоподавателите в една страна рискуват да засегнат работните места, а вероятно и гласовете, в друга. По този начин предложените от президента Доналд Тръмп вносни мита върху стоманата и алуминия, обосновани с аргумента, че американските производители на метали губят работата си поради чуждата конкуренция, разтревожи Европа – континентът има да се грижи за металопроизводители, чиито работни места в известна степен зависят от достъпа до пазари като американския.

По ирония на съдбата ефектът на един националистически жест демонстрира колко глобална може да бъде политиката. Европа заплаши с ответни мерки, които да засегнат знакови американски стоки и, съвсем неслучайно, ключови райони в Съединените щати.

Европейският съюз е вторият по големина износител на стомана за САЩ (след Канада) и в отговор на действията на Тръмп обяви, че обмисля въвеждане на контрамерки срещу американския износ в Европа, включително върху бърбъна и мотоциклетите „Харли Дейвидсън”.

Заемането на враждебна поза вече е помагало на ЕС в миналото – доведе до решението на Джордж У. Буш да оттегли митата върху стоманата, въведени през 2002 г. Във вторник, 6 март, Тръмп подписа указ за налагане на мита, но по всичко личи, че оставя вратичка за разбирателство с „приятелските нации”, което потенциално прави ЕС кандидат за получаване на облекчения от новите митнически правила. Засега официалният отговор на ЕС прилича на отзвука от останалата част от света – блокът се стреми да „получи по-голяма яснота”.

Вероятно е целенасочено това, че този отговор звучи двусмислено. Един от вариантите за ЕС е да се присъедини към държави като Канада и Мексико, които за момента са освободени от мита. „Имам право да покачвам и понижавам митата в зависимост от страната. Освен това ще имам право да изключвам или да добавям държави”, заяви Тръмп, отбелязвайки, че неговата щедрост, дори за традиционните съюзници, може да бъде ограничена. „Ако погледнете НАТО, където Германия плаща 1%, а ние – 4,2% при доста по-голям БВП – това не е честно. Отбраната също е част от търговията – в известна степен те вървят ръка за ръка.”

Ако по някакъв начин ЕС не успее да покрие стандартите за отбрана, „приятелските нации” имат възможност да се измъкнат от митата по далеч по-недружелюбен начин. След като през 2002 г. президентът Джордж У. Буш се опита да въведе 30% мито върху стоманата, Световната търговска организация (СТО) се произнесе, че този ход нарушава правилата на глобалната търговия, а ЕС заплаши да отговори със свои собствени мита. Таксите трябваше да бъдат насочени срещу вноса на мотоциклети „Харли Дейвидсън”, на коли, произведени в щата Мичиган, както и на портокали от Флорида, където братът на тогавашния президент, Джеб Буш, беше губернатор. Засегнатите стоки са произвеждани в щати, които са колебливи в електорален план и за тях се води ожесточена битка между републиканците и демократите. В крайна сметка Буш отстъпи и се отказа от въвеждането на мита.

След последния ход на Тръмп Европейският съюз очерта повече от сто стоки на стойност от 3,5 млрд. долара, които могат да бъдат обект на нови мита – включително някои добре познати продукти – бърбънът, мотоциклетите „Харли Дейвидсън” и портокалите. Отново изборът не е случаен, особено като се имат предвид предстоящите частични избори в САЩ. „Мотоциклетите „Харли Дейвидсън” и бърбънът, които идват от щатите Уисконсин и Кентъки, неслучайно са родните места на лидерите на републиканците в Камарата на представителите и в Сената”, заяви Матю Оксенфорд, изследовател на трансатлантическите икономически отношения в лондонската неправителствена организация Chatham House. „Това се прави съзнателно с идеята да се окаже въздействие върху определени политически играчи. Портокалите от Флорида са друг случай, тъй като победата на избори във Флорида винаги е била на кантар.

Андре Сапир, експерт в европейския тинк-танк Bruegel, смята, че преди ЕС да предприеме подобна стъпка, той трябва първо да се обърне към Световната търговска организация (СТО), пред която блокът може повдигне обвинения срещу САЩ, че нарушават правилата на глобалната търговия. Сапир, бивш икономически съветник на председателя на Европейската комисия, каза, че именно решението на Световната търговска организация срещу американските мита през 2003 г. „даде зелена светлина на страните от ЕС и на други страни да предприемат контрамерки”. Този път се очаква Европейският съюз да постави под съмнение твърдението на администрацията на Тръмп, че митата се налагат, за да защитят националната сигурност на страната – предпазна мярка, която, макар и смятана за законна при определени условия, рядко се използва. „Не виждаме как Европейският съюз, приятел и съюзник в НАТО, може да бъде заплаха за международната сигурност в САЩ”, заяви в сряда еврокомисарят по търговията Сесилия Малмстрьом като добави: „От това, което разбираме, мотивът на САЩ е задействане на предпазна икономическа мярка, а не мярка от сферата на националната сигурност”.

Ако пред СТО Съединените щати се позоват на съображения от националната сигурност като причина за налагането на митата, не е напълно ясно как ще отговори търговската организация. „СТО няма голям опит в произнасянето по подобни казуси”, заяви Оксенфорд, отбелязвайки, че решението на САЩ да насочат мерките по един и същи начин както към свои съюзници, така и към геополитическите си съперници прави възможността за излизане с оправдателно решение малко вероятна. Дори СТО да се произнесе срещу действията на САЩ, това едва ли ще промени позицията на президента. Тръмп заплаши, че ще изтегли Съединените щати от Световната търговска организация, която обвинява в тенденциозност спрямо САЩ. „Ние загубихме почти всички дела в СТО, защото имаме по-малко съдии от другите страни”, заяви Тръмп през октомври. „Всичко е нагласено. Не можеш да спечелиш.”

Президентът вече демонстрира готовността си да подкопае СТО. От 2017 г. администрацията на Тръмп използва правото си на вето, за да блокира назначаването на съдии за запълване на свободните места в седемчленния апелационен състав, който разглежда споровете между страните. Остават четирима съдии, а мандатът на следващия изтича през септември. „Когато мандатът на следващия съдия приключи ще останат само трима членове на състава, които да се произнасят по всякакви международни търговски искове”, каза Оксенфорд. Ако броят на съдиите спадне под необходимите за разглеждане на дело трима съдии, то „това ни отвежда в непознати води”.

Източник: The Atlantic