Полша лобира в страните от Прибалтика и Украйна да се откажат от доставките на руски газ и да се противопоставят на изграждането на „Северен поток-2”. Този лобизъм не се дължи единствено на русофобията на полските власти, а и на стратегията им страната да стане газов хъб за региона. Това не означава, че поляците са открили големи залежи на газ, нито пък, че са в състояние да си осигурят евтин ресурс от надежден доставчик. Намеренията им да станат регионален играч на газовия пазар са по-скоро политически проект отколкото икономическа реалност. Засега е известно, че имат някакви все още непотвърдени намерения за внос на норвежки газ и освен това, по данни на полската газова компания PGNiG, е подписан петгодишен договор за внос на LNG от газовия терминал Sabine Pass LNG в САЩ.
Доставчик по договора със САЩ ще бъде американската компания Centrica LNG Company Ltd. Президентът на PGNiG Пьотър Возняк направи в четвъртък следното изявление по повод на подписания с американците договор: „Това споразумение (със САЩ) е първото от планираните. Голяма част от доставките ще бъдат предназначени за пазарите в Полша и други страни от Централна Европа, с цел да се повиши енергийната сигурност на региона, където исторически доминира руския газ”. Под привидната загриженост на Возняк за енергийната сигурност на региона прозира страхът на Варшава от „Северен поток-2”. Увеличаването на доставките на евтин газ през Балтийско море ще укрепи позициите на европейските партньори на „Газпром” в цяла Източна Европа, включително и в Полша. Тогава за PGNiG ще настъпят трудни времена.
Поляците едва ли ще успеят да убедят големите енергийни компании да купуват скъпия американски LNG от Полша, за да обезпечат енергийната си сигурност, която „Газпром” не само, че не застрашава, а чрез „Северен поток-2” в действителност още повече укрепва. За последен път в края на миналата седмица министърът на външните работи на Полша Витолд Вашчиковски атакува руския газ, като прикани страните от Източна Европа да се откажат от сделките с „Газпром” и не пропусна да лансира в публичното пространство и други неадекватни идеи. По конкретно министър Вашчиковски заяви: „През 2022 г. ние искаме да приключим с руския договор. Освен това ние приканваме например Хърватия също да построи газов терминал на Адриатика, с който би могла да обезпечи с газ от неруски източници страните от този регион на Европа”. Мнението на министъра е, че най-доброто решение е руският газ да бъде заменен с LNG от САЩ. Подобна е позицията и на полския президент Анджей Дуда.
Вълненията на официална Варшава са разбираеми. „Газпром” увеличи експорта си на газ за Европа, като към средата на ноември това увеличение за Сърбия е 26.7%, за Чехия – 26.1%, за Словакия – 26%, за Унгария – 24.4%, а за България – 7.1%. Освен това в отговор на съвета на Вашчиковски към Хърватия да построи терминал за американски LNG, хърватската частна газова компания PPD удължи до 2027 г. подписания в края на миналата година договор с „Газпром” за ежегодни доставки на 1 млрд. куб. метра газ. Същевременно държавната газова компания LNG Croatia имаше намерение с подкрепата на ЕС през 2019 г. да започне строителството на терминал за LNG, но сега строителството на терминала вече е под въпрос, тъй като Хърватия потребява годишно 3 млрд. куб. метра газ, от които 2 млрд. са собствен добив и 1 млрд. е внос на PPD. Най-близките по-големи потребители и възможни клиенти, Сърбия и Италия, нямат нужда от хърватски газ, а още повече от скъпия американски LNG.
Причините, поради които Източна Европа предпочита руски газ са очевидни. Той е значително по-евтин от LNG, няма нужда от крупни инвестиции в инфраструктура и „Газпром” е доказал себе си като надежден доставчик. Парадоксът е, че даже Полша, която има изграден терминал за LNG, за последните две години направи еднократна доставка на 97 млн. куб. метра LNG от САЩ и до август тази година не повтори доставката. По данни на PGNiG през първата половина на тази година, Полша e намалила вноса на руски газ от 90% на 71%. Разликата обаче се компенсира с внос на спотови доставки от Европа (16%) и на LNG от Катар (13%). Прессекретарят на правителството Томаш Петрошенски заяви, че от 2018 г. целият капацитет на терминала за регазификация (5 млрд. куб. метра) вече е резервиран и от „1 януари 2018 г. ще приемаме средно по два танкера месечно”. Голяма част от доставките се очаква да бъдат осъществени от Катар, тъй като PGNiG тази година подписа допълнение към договора си с Qatargas, според което до 2020 г. в Полша ще бъдат доставяни годишно по 2.9 млрд. куб. метра LNG от Катар.
Неотдавна от PGNiG заявиха, че са подписали с американската компания Centrica LNG Company Limited петгодишен договор за доставка от 2018 г. на 9 танкера (малко по-малко от 1.5 млрд. кубометра) LNG. Цените не се съобщават, но беше казано, че американският газ е предназначен за страните от Източна Европа. Вероятно става въпрос за внос в Украйна, на която и досега Полша доставя реверсивно руски газ. Засега единствено Украйна е готова да плати по-високата цена на полския газ, основавайки се на политическа, а не на икономическа логика. Допълнително от PGNiG заявиха в деловото издание Biznes Alert, че очакват изгодно ценово предложение от САЩ, което да направи американския газ по конкурентен от руския. Служител от компанията заяви за изданието, че „към договора вероятно ще има съвсем нова ценова формула, направена специално за PGNiG”. Подобно изказване направи и Вашчиковски, като добави, че това ще определи и обема на бъдещите покупки от САЩ. Видимо засега американците все още не са направили очакваното от Вашчиковски изгодно предложение. Трейдърите от САЩ предпочитат азиатските си клиенти, които им плащат приблизително два пъти по-скъпо отколкото Европа.
Липсата на евтин газ ще бъде първият проблем пред планирания газов хъб за Източна Европа. Според стратегията на PGNiG след 2022 г., когато приключва договора с „Газпром”, ще влезе в експлоатация т.нар. „Балтийски газопровод” с капацитет 10 млрд. кубометра, по който ще се доставя газ от Норвегия. Този проект също е проблематичен, тъй като норвежката компания на този етап няма възможности да увеличи добивите си. Вярно е, че PGNiG донякъде разчита на съвместните проучвания с норвежки компании за разработване на нови находища, като от 2015 г. започна добив от 4 нови източника на природен газ в Норвегия. Лошата новина обаче е, че ако през 2015 г. бяха добити съвместно с норвежките партньори 573 млн. куб. метра газ, то през 2016 г. добивът вече е 517 млн. куб. метра. Има тенденция през следващите години да продължи да намалява до пълното му изчерпване. Засега няма никаква идея как ще бъдат осигурявани ежегодно 10 млрд. куб. метра газ за запълване на капацитета на бъдещия газопровод.
Обезсърчаващ е и фактът, че досега нито някакъв инвеститор, нито финансова институция не са проявили интерес към участие в този проект. От гледна точка на логистиката също има проблем. Полша разполага с хранилища за съхраняване на 2.9 млрд. куб. метра природен газ. Те са достатъчни за държава, на която потреблението е максимум 17 млрд. куб. метра. Но за газов хъб на регион, който ще ползва около 50 млрд. куб. метра газ, те въобще не са достатъчни. Разбира се, има възможност да бъде изграден газов хъб и съвместно с Украйна, за което украинските и полски политици отдавна водят разговори, но визията на двете страни за експлоатацията на съоръжението е коренно противоположна.
В края на октомври се проведе украинско-полски газов форум, на който вицепрезидентът на PGNiG Мачей Возняк обясни, че Полша планира да експортира американски LNG в Украйна. А шефът на украинската „Укргаздобычи” Олег Прохоренко заяви, че след 2020 г. Украйна има намерение да прекрати вноса на газ и да започне да експортира такъв, включително и в Полша. Но, както отбеляза съпредседателят на украинския Фонд за енергийни стратегии Дмитрий Марунич, всички разговори за създаване на съвместен хъб са напълно безпредметни, тъй като в момента между двете страни няма изграден газопровод с необходимия капацитет. Освен това строителството на интерконектори между Полша и Чехия, Словакия и Литва също е замразено, а без тях полски газ няма как да бъде доставян в Източна Европа. Днес възможностите на Полша да доставя газ в Украйна не превишават 2 млрд. кубометра годишно.
През тази година Украйна е внесла от Полша 900 млн. куб. метра, като паралелно с това е закупила от западноевропейски трейдъри 9.8 млрд. куб. метра природен газ от руски произход. Днес руският газ позволява на германските и френските газови компании да поддържат много по-ниски цени от Полша на спотовия пазар. Така например през юни спотовите цени на природния газ в Полша бяха 241 $/1000 куб. метра, а при съседите 219 $/1000 куб. метра. Варшава е особено обезпокоена от реализацията на проекта „Северен поток-2”. Ако този проект бъде реализиран, началото на експлоатацията му ще съвпадне с периода, през който Полша все още ще бъде длъжна да купува руски газ по договора си с „Газпром”. Това може да доведе до ситуация, в която западните газови компании, търгуващи на полския пазар (каквито са финландската Fortum и германската Uniper, която е партньор на „Газпром“ в проекта „Северен поток-2”), да предлагат по-евтин газ, доставян по тръбите на газопровода, и тогава полската PGNiG ще се окаже на ръба на оцеляването.
Дори строителството на „Северен поток-2” да се провали, Полша не може да предложи нищо повече на своите съседи от „правилната” политическа риторика за закупуване на 5 млрд. куб. метра скъп американски LNG. Съпредседателят на украинския фонд за енергийни стратегии Дмитрий Марунич също не вижда перспектива пред създаването на газов хъб в Полша. По този повод той казва: „Полша няма местен добив на газ, отношенията ѝ с Русия са лоши и в Източна Европа няма развити промишлени страни. Разбира се, поляците могат да опитат да построят газов хъб, но аз не мога да разбера защо ще го правят”. Поляците се надяват, че под натиска на Америка Европа ще ограничи вноса на руски газ и цените да се повишат, което ще направи вноса на американски LNG конкурентен. Но изглежда доста спорно да си мислиш, че ще спечелиш конкурентната битка за Източна Европа, като използваш неконкурентните методи на Вашингтон.