Изглежда има още един играч, който се ангажира със сирийската криза, изпращайки военни части на терен. Френският президент Еманюел Макрон обеща да изпрати войници в Манбидж в подкрепа на Сирийските демократични сили, ръководени от САЩ. Целта е да бъде блокирано настъплението от турска страна в региона, като този ход ще бъде координиран с американската армия. Президентът заяви, че войниците ще бъдат изпратени на място „много бързо”.

Изявлението дойде на фона на заплахите от страна на Турция да изтласка кюрдите от северните райони на Сирия. На 29 март президентът Макрон проведе разговори с делегация, съставена от кюрди, араби и християни от кюрдските територии в Сирия. За пръв път официални лица от Роджава се срещат с френския лидер. Според Макрон това е среща между враждуващите страни. Предложението да бъде медиатор вече е отхвърлено от Турция, която смята Сирийските демократични сили за заплаха за сигурността.

Франция винаги е подкрепяла коалицията, ръководена от САЩ. Изпращането на войници в Манбидж официално има за цел да отстрани „Ислямска държава”, а не да възпре Турция. Но като се има предвид, че джихадистите вече не са фактор с каквото и да било влияние в Сирия, думите на Макрон звучат неубедително. Изпращането на френски войски в Манбидж ще подсили американските части там и ще блокира потенциалната турска офанзива. А може би Франция се готви да отмени САЩ в Сирия, след като президентът Тръмп заяви, че американските сили ще напуснат Сирия „много скоро”? „Нека другите да се притесняват за това сега”, коментира той.

Неговото изказване обаче противоречи на публичната позиция на други американски високопоставени лица. Не е ясно и за кои „други хора” говори той. Съюзници на НАТО ли има предвид президентът, като например Франция? Или може би страните от Персийския залив? Или и двете? Това означава ли, че на хоризонта ще се появят нови актьори, които допълнително усложняват ситуацията? Възможно е. Както говорителят на Държавния департамент Хедър Науърт заяви: „Като цяло тази администрация търси помощта на други страни”.

По-рано този месец морски пехотинци подсилиха контингента от 1000 войници, разположени в базата в Ал-Танф, чрез която САЩ контролира района, в който се пресичат границите на Сирия, Ирак и Йордания. Как се връзва това с плановете да се изтеглят? Никога не знаеш какво да очакваш от всяка рязка промяна във външната политиката на Америка.

Това означава ли, че имаме нов играч в Сирия? Президентът Макрон всъщност подкрепи идеята за военна намеса там под покровителството на ООН след химическата атака в Хан Шейхун. Би било добре да си припомним твърдението му, че Франция ще атакува Сирия, ако се използват химически оръжия. Париж заяви желание да направи същото, което декларират да направят и САЩ. Франция беше единственият член на НАТО, който заплаши да извърши удар. Париж е изключително критичен към политиката на Анкара в Сирия и разглежда операцията „Маслинова клонка” като инвазия, която има за цел да създава проблеми.

Много неща се промениха, след като президентът Макрон дойде на власт преди година. Амбициите му в Близкия изток станаха очевидни, след като Великобритания се зае с Брекзит, а Германия загуби много време, опитвайки се да сформира коалиционно правителство. Миналата година френският президент бе лично ангажиран с намирането на решение за вътрешната политическа криза в Ливан. Париж е важен, защото изнася оръжие за региона, а неговите клиенти включват Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Париж се опита да бъде медиатор в кризата в отношенията между Саудитска Арабия и Катар. Освен това президентът Макрон понастоящем предлага своята помощ като посредник за смекчаване на различията между Вашингтон и Техеран по отношение на иранската сделка. Ако САЩ загубят интерес към региона, отстъпвайки контрола, Франция би могла да запълни този вакуум и би имала шанс да представи себе си като най-голямата европейска сила на световната сцена.

Всъщност Еманюел Макрон не говори толкова за военни части, а за съществено подкрепление. На 17 март руският външен министър Сергей Лавров заяви, че има информация, че „Великобритания, Франция и редица други страни” разполагат със специални сили в Сирия. Може би не в Манбидж, но тези командоси са някъде в страната. Ако САЩ се изтеглят и Турция започне нова атака, френските военни могат да предотвратят сблъсъка и да трансформират турското настъпление в Манбидж в операция на НАТО. Това би спънало координацията на усилията с Русия. Анкара няма да може да създаде зона за деескалация съгласно споразуменията, постигнати в рамките на мирния процес в Астана.

Руският президент Владимир Путин е на посещение в Анкара, следвано от среща на високо равнище между Русия, Турция и Иран. Нов играч в Сирия едва ли ще подпомогне постигането на мирно разрешение на кризата. Франция има да учи уроци от историята – много лесно е да бъдеш въвлечен в даден процес, но е трудно да се измъкнеш от него. Достатъчно е да припомним конфликта от 1962 г. в Алжир или войната във Виетнам.

Автор: Питър Корзун

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева