Според Оливие Делорм, преподавател в Института за политически науки в Париж, „Еврото не е парична единица, а идеологически окови“. Констатацията на французина е по-скоро обвинение отколкото оценка. В Европейския съюз витае призракът на едно жестоко в социален план понятие – „ордолиберализъм“ (Ordoliberalismus). Но за него не е прието да се говори много. Този либерален интервенционизъм се зароди във Фрайбург, Германия, в турбулентния период между двете световни войни. Преди около осем десетилетия.

Ордолиберализмът се свързва със „свободната и истинска конкуренция“, която за него е основна и неотменима цел. Тя не подлежи на обсъждане и коментар. Естествено, независимо дали става въпрос за вътрешен или външен пазар, трябва да бъдат елиминирани всички митнически прегради, независимо от мотивите. За да се постигне тази цел, трябва да се установи Външен икономически ред (ordnung), който е над политическата конституция. По-ясно казано, премахване на всякакви демократични дебати. Счетоводните сметки имат предимство пред народния вот. Не се допуска държавата да нарушава играта на пазара. Германските „уредници“ на ордолиберализма смятат, че свободната конкуренция не се развива спонтанно. Държавата трябва да я организира, да изгражда юридическата, техническата, социалната, моралната и културната рамка на пазара. И да налага спазването на правилата.

Основното правило е постигане на стабилност на цените, което е функция на монетарната стабилност. А тя е поверена на Централната банка, която не дава отчет пред никоя демократично избрана институция. Банковата институция е натоварена единствено да предотвратява инфлационните усложнения. Съгласно класическата либерална теория, паричната единица е създадена, за да играе ролята на неутрален инструмент. Нещо, което никога не е било така в исторически план. Паричната маса е необходимо само да варира в зависимост от математическите модели обвързващи нейните промени с производството. Единствената цел е да се предостави на икономическите актьори достатъчна ликвидност за постигане на стабилни цени.

Ордолиберализмът е основополагаща и доминираща идеология в историята на Германия. Поемайки инициативата за единна европейска парична единица, социалистът Франсоа Митеран предостави на германския ордолиберализъм неговото най-мощно оръжие и възможността той да се въздигне като господстваща идеология в ЕС. Той е наложен през 1992 г. от Маастрихтския договор. Тогава бяха прокарани Маастрихтските критерии. Европейският съюз бе затворен от ювелирно изработена ограничителна рамка, конструирана от брюкселските неизбрани от никого евробюрократи. А именно: критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт) налагат граници на инфлацията, държавния дълг, бюджетния дефицит, дългосрочния лихвен процент и обменния курс между националната валута и еврото. Въведени първоначално като механизъм за налагане на бюджетна дисциплина в ЕС, те по-късно стават и основни критерии за присъединяване към единната валута. На практика европейските политици могат да действат както пожелаят, но не и да прекрачват строгите рамки, неподлежащи на демократичен дебат. След гръцката икономическа драма Доналд Туск, председател на Европейския съвет, заяви: „Чувствам се близък до следвоенния германски ордолиберализъм“. И е прав. Ордолиберализмът като континентална форма на неолиберализма, разшири и продължава да разширява своето влияние.

От теория и история към реалната действителност в ЕС!

Оливие Делорм обвинява Европейската централна банка (ЕЦБ), че тя на практика е клонинг на Bundesbank (Deutsche Bundesbank, Германска централна банка). Но това не е всичко. ЕЦБ е единствената в света, която не е задължена да дава отчет пред никого. Тя има единствената задача да осигурява ценова стабилност. Даже Федералният резерв отчита дейността си пред Конгреса на САЩ и се контролира от него чрез седемчленен Управителен съвет, членовете на който се предлагат от президента и се утвърждават с гласуване на Сената.

За разлика от ЕЦБ, която емитира единната европейска валута – еврото; следи за нормалното функциониране на платежните системи; осъществява паричната политика на Европейския съюз и има правомощия НЕЗАВИСИМО ДА ВЗЕМА РЕШЕНИЯ относно тази политика; осъществява валутните операции на държавите – членки в съюза и извън него.

Ордолибералната идеология забранява на Центалната банка да кредитира държавата. Ето защо печатането на банкноти е една от другите основни функции на Европейската централна банка. Държавите – членки могат да секат евромонети, но количеството им трябва да бъде предварително одобрено от ЕЦБ. Основната цел на ЕЦБ е да поддържа ценова стабилност, т.е. да защитава стойността на еврото. За ордолибералът, икономическите цикли са като необходимостта от дишане. Не само че не си заслужава, но е и вредно да им се противодейства. Какво излиза? Изразите „социална пазарна икономика“ или „благоденствие за всички“ са само смокинов лист върху старата и доказала своята погрешност идея: само свободния пазар позволява просперитет, който след като бъде всмукан от обществото като цяло, обогатява даже бедните. Социалната пазарна икономика не е спряла нито масовата безработица, нито пилеенето на ресурси, нито е довела до социално равенство.

Ангела Меркел и днес се изживява като пазител на култа на ордолиберализма. Нейната дясна ръка, бившият финансов министър Волфганг Шойбле, до 2017 г. имаше ролята на Великия инквизитор, който наказва финансовите „еретици“ в ЕС. Той постоянно „изтезаваше“ и налагаше на провинилите се страни „структурни реформи“, имащи за цел да създадат условия за „здравословен и постоянен“ ръст. Дотук обаче резултатите са само... несигурност, безработица, мизерия, умиращи от глад и не на последно място дискредитиране на демокрацията. „Роден съм във Фрайбург, споделя Шойбле през септември 2012 г. Там има нещо, което се нарича Фрайбургска школа. Последната има връзка с ордолиберализма“. Янис Варуфакис отбеляза за Волфганг Шойбле: „За него правилата имат божествен произход“.

Паралелно с „умиращите“ европейски пациенти наречени „прасета“- PIGS (Portugal, Italy, Greece, Spain), умира и демокрацията в Европа. И това е очевидно. Подобно на спортен съдия, съгласно ордолиберализма, националните държави не участват в играта. Много важно, че народите умират, а еврото живее! Много важно, че народите умират ударно „лекувани“ с Маастрихтските критерии. Важното е да се спазват правилата на ордолиберализма!

В Брюксел битката срещу ордолиберализма приключи позорно. Поражението е заради липсата на истински бойци. В Европа отстъплението от народния суверенитет разкрива студената ефикасност на автопилота в ЕК, търпеливо изработен в брюкселските кабинети и франкфуртските небостъргачи. Резултатът е налице.

Това са критериите наложени при пълна демократична безтегловност с договора от Маастрихт (прословутите 3% дефицит) и чрез въвеждането през март 2012 г. на германското „златно правило“, ограничаващо бюджетния дефицит на държавите - членки. С това Европейският съюз влезе окончателно в изработената от Фрайбургската школа „желязна рамка“ на ордолиберализма.