Авторитетът на ООН бе подкопан от факта, че Резолюция 2401 на Съвета за сигурност на ООН, настояваща за 30-дневно примирие в Сирия, приета единодушно на 24 февруари, не е спазена. На 26 февруари генералният секретар на ООН Антонио Гутереш заяви, че документът трябва да влезе в сила незабавно, но военните действия продължават. Защо се случи това и какво може да се направи?

Важно е да се отбележи, че примирието не касае екстремистки групи като „Ислямската държава” и „Хаят Тахрир ал Шам” („Джабхат ал Нусра”), които са тясно свързани с „Ал Кайда”. „Хаят Тахрир ал Шам” е доминиращата бойна сила в Гута. Друга подобна група е „Харакат Ахрар аш Шам ал Исламия”, която има близки връзки с „Ислямска държава”, тъй като и двете се стремят към една и съща цел – създаване на държава в Сирия, базирана на шариата. Сирийската армия не нарушава резолюцията, а продължава да се бори с тези екстремистки групи в Източна Гута. Решението за прекратяване на огъня може да бъде изпълнено само ако всички страни се съгласят на примирие. Това засега не се случва и именно тук се корени проблемът. 

Русия предупреди, че екстремистките групировки не се интересуват особено от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН и вероятно ще продължат да се бият. Така и стана. Примирието е нарушено от „Джайш ал-Ислам”, „Файлак ал-Рахман” и „Хаят Тахрир ал-Шам”. „Джайш ал-Ислам”, „Джабхат ал-Нусрa”, „Ахрар ал-Шам”, „Файлак ал-Рахман” и „Фаджир ал- Умма” създадоха съвместен команден и контролен център в Източна Гута. Тъй като всички са свързани с „Хаят Тахрир ал-Шам”, това оправдава използването на сила срещу всички тях.

Целта на екстремистите е да нарушат примирието и да предизвикат удари срещу сирийските сили, докато САЩ използват продължителната борба като претекст да насаждат вина на Дамаск. Възможността САЩ да използва сила срещу Сирия – което е и онова, което искат екстремистите – е реална. 

Москва вече е разтревожена заради този развой на събитията. На срещата си с португалския си колега Аугусто Сантос Силва на 26 февруари, руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че е възможно дезинформацията за предполагаемото използване на химическо оръжие от сирийските правителствени сили да се разрасне още повече, за да се наруши примирието.

Не може да се каже, че Москва е просто страничен наблюдател на тези събития. На 25 февруари руският президент Владимир Путин проведе спешно обсъждане на ситуацията с немските и френските си колеги. Русия може да използва влиянието си, за да посредничи между Турция, Сирия и кюрдите в Африн. Вече е ясно, че ще направи всичко възможно, за да предотврати сблъсъка между Израел и Иран. На всяка цена трябва да бъде избегната поредната ескалация на напрежението в Сирия, а Западът трябва да окаже натиск върху екстремистките групи, за да осуети стремежите им, вместо да използва събитията в Източна Гута като предлог за нагнетяване на напрежение.

Не всичко е изгубено в Сирия. В провинциите Алепо, Латакия или Идлиб няма нарушения на примирието, след като резолюцията бе приета. Иранските власти също подкрепиха резолюцията на ООН.

Търсенето на изкупителни жертви не е начинът за решаване на проблема. Тези, които заплашват да атакуват Сирия, наливат вода в мелницата на терористите. Ако се позволи на екстремистките групи да продължат безнаказано да се бият, то това ще подклади още повече военните действия. Процесът на деескалация донесе конкретни резултати, които надминаха очакванията на всички. Сега това, което е постигнато, е под заплаха. 

Пътят за справяне с проблема е усилията да бъдат обединени и да се упражни натиск върху терористичните групи в Източна Гута, за да отстъпят. Опитът, който е натрупан от зоните за деескалация, може да бъде използван. Международната общност може да отвори коридор, който да позволи на бойците да напуснат района, за да се избегне смъртта на още цивилни. Те могат да отидат в Идлиб, където техните „другари по оръжие” все още контролират относително големи територии. В този случай те биха били обхванати от съществуващите споразумения за деескалация. Това би било много по-добър изход от ожесточената борба, която сега се води в Гута и причинява смъртта на цивилни.

САЩ трябва да престанат да отправя заплахи, че ще използват сила. Сирия не нарушава резолюцията. Финалната цел в Гута е терористите да бъдат изгонени, за да бъде прекъснат порочният кръг на жестокостта. Атака от страна на САЩ срещу Сирия грубо би нарушила резолюцията, но в същото време би била от полза за „Ал-Нусра” и други джихадистки групи. Това е моментът САЩ да започнат да разговарят с Русия и да правят опити да съгласуват своите позиции, вместо да правят това, което облагодетелства войнстващите групи, които са изключени от мирните преговори.

Автор: Питър Корзун

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева