Преди пет години СИРИЗА олицетворяваше една голяма надежда. Не само на гърците, но и на милиони хора по целия свят. Това не бяха само хора с леви убеждения. Бяха всички онези, които не харесваха статуквото, които се бореха срещу либералния порядък и диктата на наднационалните институции. През 2015 г. ръководената от Алексис Ципрас партия спечели два парламентарни вота и един референдум, защото обеща две ключови неща: край на политиките на орязване и край на подчиненото положение спрямо кредиторите и брюкселските началници. Хората подкрепихa СИРИЗА, защото тя твърдеше, че не просто ще подобри материалното им благосъстояние, тежко пострадало в годините на дълбока икономическа криза, а и че ще възстанови националното достойнство, от което не беше останало нищо, след като и традиционните десни и традиционните леви сляпо изпълняваха нарежданията на Тройката.
Няколко години по-късно можем да кажем, че СИРИЗА спечели по някои второстепенни въпроси, но се провали в главното. Да, има известно подобрение в икономическото състояние на гърците, макар че безработицата остава най-висока в рамките на ЕС и много младежи продължават да търсят спасение в чужбина. Но независимо от добрите икономически показатели, СИРИЗА се превърна в огромно разочарование за всички онези, които повярваха, че е възможна една друга, коренно различна от традиционната, политика. Ципрас, който докато беше в опозиция, толкова страстно громеше международните кредитори, само няколко месеца след идването си на власт, започна да изпълнява всичките им изисквания. А най-трагикомичното беше, че се поддаде на натиска им, веднага след като на свикания от него референдум мнозинството гърци му каза да не го прави.
Тогава пред Ципрас стоеше следната алтернатива - да мине в опозиция или да остане на власт, отказвайки се от всичко, което е обещавал преди. Лидерът на СИРИЗА избра втория вариант. И така се превърна в неразделна част от статуквото, срещу което толкова активно се бореше. Така всички разлики между него и традиционните политици изчезнаха. Алексис Ципрас стана същият послушко, като всички свои предшественици, които правеха точно това, което им заповядваха шефовете от Брюксел и Вашингтон. Най-яркото доказателство за това е подписването на Преспанския договор, според който Гърция признава името "Северна Македония" на своята съседка. Огромна бе съпротивата срещу този договор в Гърция. Но вече бившите управляващи от СИРИЗА го ратифицираха, защото така им наредиха началниците от чужбина. За началниците беше важно да бъдат премахнати всички пречки пред по-бързото приемане на Македония в НАТО. Ципрас просто услужливо изпълни още една поръчка. Вярно, малко преди изборите правителството му прие пакет от социални мерки, включително 13-а пенсия. Както се видя от изборните резултати обаче, тази предизборна милостиня не е имала особен ефект. След като цял мандат си изпълнявал нарежданията на чуждите началници, няма как изведнъж да станеш защитник на "унижените и оскърбените". Да, СИРИЗА днес е основната опозиционна сила в Гърция. Само че никой вече не я възприема като символ на промяната. Единственото, което символизират Ципрас и неговата партия, е пропиляната надежда за нещо различно.