„От парламента имам три впечатления: комично, възмутително и отвратително. Комично, както казва Шопенхауер, в смисъл на противоположно на естественото, на това, което трябва да бъде. Все едно един човек да падне, когато той трябва да върви и да не пада. В парламента се прави именно това, което не трябва да се прави. Комично, защото на мен ми се струва като че ли някакви деца си играят на възрастни. Нищо ново, оригинално и интересно няма в споровете на парламента. Всичко това е слушано до втръсване. Никой не измисля и не казва нищо свое. Депутатите всичко копират от европейското. Говорят, като папагалстват. Нашият парламент ми напомня на провинциалната мода. Рокли и шапки, които вече никой не носи в столицата, се разпространяват в провинцията. Там ги носят, въобразявайки си, че това е много модно. Нашият парламент е провинциална шапка. Възмутителното в нея е, че всички хора в парламента са на по-ниско ниво от средното за своето общество. А вземат върху себе си самоуверената задача да решават съдбата на стомилионен народ. И накрая, парламентът ни е отвратителен по грубост и неистинност на декларираните мотиви, по ужасяваща самоувереност и най-главното: по озлобеност. Такъв парламент на никого не е нужен.” Това са думи на Лев Толстой, казани в интервю през 1909 г. точно една година преди да напусне този свят. Толстой обаче за това е гениален класик и мъдрец, защото думите му са живи през десетилетията. И са истински актуални в различни времена, за различни държави и различни парламенти. След като българският парламент прие бойни самолети на НАТО (включително турски) да пазят българския суверенитет поради окаяното състояние на родната ни авиация, може да се твърди, че този парламент, както казва Толстой, е възмутителен и отвратителен, а след това и комичен! „Предвид 500-годишното османско робство обикновените българи сигурно са „във възторг” от своите депутати”, коментира срамния парадокс „Российская газета”. Но проблемът не е само Турция и НАТО. София все повече и повече отказва да ръководи своята държава и предава контрола си на „Брюксел”, едно хиперболизирано понятие за европейска общност и солидарност, което все повече и повече се превръща в плашеща макабрена безпътица. Що е то „Брюксел”? Германия под указанията на САЩ. Интересите на хегемона, институционализирани в сложни директиви. Изкуствено събрана група от държави с наложени уж общи интереси, превърната в контролиран геополитически фактор. Обект, насочван винаги на изток. Остатък от Студената война – един инструмент, който създателите се опитват отново да използват в стария изпитан план: възпирането на Русия. Оръжие, което се маскира в умовете на европейците като самоуправляващ се самостоятелен субект. Уви. „Брюксел” е на каишка. И то смайващо здрава каишка. Спокойно мога да завърша, както и започнах, с писателя Лев Толстой. Силата на властта, казва той, се крепи върху невежеството на народа. Властта знае това и винаги ще се бори срещу просвещението.