Нито са руски, нито са хакери, а служители на демократите с достъп

В столицата на световната метрополия надига глава нов скандал, който скоро може да се превърне в Майката на всички американски скандали. Той би трябвало да надвие на скандала за връзките между Тръмп и Путин, с който душманите на президента се опитват да го обесят на дъба пред Белия дом. Или поне на бряста. Но ако и двата скандала стигнат до успешен завършек едновременно, ще се получи небивал титаничен сблъсък, 100 пъти по-мощен от „Уотъргейт” и „Моникагейт”, умножени по убийството на Кенеди. Да го наречем условно „Ръката на Пакистан”. В центъра му са натурализираният американец от пакистански произход Имран Ауан и неговите роднини, общо 5 човека. Те са имали достъп до компютрите и файловете на общо 80 конгресмени от Демократическата партия, включително и до членовете на най-секретните разузнавателни комисии. Освен това са обичали парите и да нарушават правилата. Те са имали достъп до същите имейли на Демократическата партия, които „Уикилийкс” публикува миналата година, за да срине имиджа на Хилъри Клинтън. Това бе стоварено на съвестта на кремълските хакери. Сега обаче се оказва, че източник на „Уикилийкс” спокойно може да е някой Ауан или някой техен клиент. А може и да не е, може би това е част от борбата за медийна хегемония. Руската намеса в американските избори е навсякъде, от сутрин до вечер, всеки ден избухва ново разкритие преди обяд и още едно за вечеря. Но засега не е излязло наяве нещо конкретно. Докато „Ръката на Пакистан” е скромна, но в нея има конкретика. Нищо чудно Имран Ауан да е продавал американските тайни на най-различни ислямски организации, някоя от тях да е сметнала за мъдро да ги пробута на „Уикилийкс”. Пробивът започва през 2004 г., когато Имран постъпва на работа в Конгреса като IT специалист, което ще рече, че помага на демократическите конгресмени да си пускат компютрите, да ги свързват с принтерите и да сменят паролите. Има и административен достъп в мрежата на Камарата на представителите. Демократите са така доволни от новия си техничар, че Имран скоро урежда на работа жена си Хина Алви, после брат си Абид Ауан, а след това и неговата жена Наталия Сова (може би украинка?). През 2014 г. назначава и най-малкия си брат Джамал, който тогава е едва 20-годишен и не си е завършил висшето, но веднага започва да взема 160 хиляди долара годишна заплата. Всички са получавали по 160-170 хиляди долара на година, въпреки че средните доходи на сътрудниците в Конгреса са около 40-60 хиляди. Общо фамилията е получила от Конгреса над 4 милиона долара, а според някои и 5. Но на работа са идвали само Имран и Джамал, другите само са си получавали чековете вкъщи. Значи, дори да няма шпионаж, има промишлен шуробаджанакизъм. Имран явно е фаворит на конгресменката Деби Уосърмън Шулц, която до миналата година бе и председателка на Националната комисия на Демократическата партия. По случай партийния конгрес преди година „Уикилийкс” публикува вътрешните имейли на партийния апарат. От тях лъсна, че Деби е правила мръсни номера на Бърни Сандърс, за да му попречи да спечели президентската номинация. Делегатите на Конгреса я освиркаха и я принудиха да си подаде оставката като председателка, но тя си остана дясната ръка на Хилъри и неформален лидер на Клинтъновото крило в демократическите конгресмени. 

По-късно Хилъри Клинтън обвини за изтеклата информация руските хакери, които имали поръчка от Путин да направят Тръмп президент. Самата тя бе под разследване за нарушение на правилата за служебните имейли като държавен секретар и се размина на косъм от наказателното обвинение. Нормален човек би влязъл в затвора. Но ако Деби е дясна ръка на Хилъри в Конгреса, то Имран Ауан явно е дясната ръка на Деби. От имейлите на „Уикилийкс” изскача, че е имал паролите за нейните имейли, лаптопи и таблети. Помагал й е в Конгреса, помагал й е и във форумите на Демократическата партия. Имала му е пълно доверие.

ЛАПТОП+ПАКИСТАНЕЦ = БЕЛЯ

През цялото време фамилията Ауан явно живеят с единия крак в старата родина. Братята и жените им постоянно си пътуват до Пакистан, прекарват там с месеци, превеждат пари, купуват имоти и явно планират да се завърнат в бащината къща. А както е известно, в Пакистан има повече фундаменталисти и джихадисти, отколкото в Саудитска Арабия и „Ислямска държава” заедно. Впрочем най-близката лична помощничка на Хилъри, Хума Абъдин, също е от пакистански произход. Родена е в САЩ, но когато е на две години, семейството й се мести в Саудитска Арабия и там тя завършва гимназия. Близката до републиканците преса редовно я обвинява във връзки с Мюсюлманското братство. Лаптопът на Хума и нейният перверзен съпруг Уийнър станаха главната причина Хилъри да загуби изборите. Оказва се, че двамата го ползвали съвместно. В един момент ФБР го конфискува, за да търси секс кореспонденция на Уийнър с малолетни. И намери хиляди служебни имейли на Хилъри, които би трябвало никога да не напускат сървъра на Държавния департамент. Само две седмици преди изборите шефът на ФБР обяви, че пак отваря разследването срещу Хилъри и преднината й рухна от 10 на 3 пункта. Изобщо пакистанец + лаптоп се оказва опасна комбинация, може би дори по-опасна от руснак + интернет. На 17 януари тази година ФБР започна разследване срещу фамилията Ауан за нарушения при работата в мрежата на Конгреса, кражба на държавно оборудване и други зулуми. Достъпът на фамилията до мрежата бе отнет и всички депутати, които ползваха техните услуги, уволниха пакистанците. Само Деби Шулц продължи да държи Имран на заплата като консултант. Как е възможно такава подозрителна фамилия да получи такова доверие? По принцип служителите в американския Конгрес минават през строго проучване, не им се прощава нищо. Но за Имран това не важи. Например за 8 години той има 19 регистрирани автомобилни нарушения. Има присъди за управление на нерегистриран автомобил в пияно състояние, както и за каране с отнето свидетелство. Очевидно и вторият брат Абид е голям веселяк. Когато попълва декларация за финансовото си състояние, Абид отбелязва „не” на въпроса, дали жена му има доходи. Въпреки че тя получава огромна заплата от същия работодател. Човекът лъже, без да му пука, че лъжата е очевидна. И двамата братя дават къщи под наем, но на въпроса, дали имат доходи от рента, и двамата отбелязват „не”.

ГОЛЯМ ФАЛИТ ИЛИ ГОЛЯМА КРАЖБА?

Вторият брат Абид върти и допълнителен семеен бизнес – продава автомобили. За целта основава компанията Cars International A llc, съкратено – CIA, тоест ЦРУ. В същото време е на щат и в Конгресa, на заплата 165 хиляди долара годишно, без изобщо да се вясва. Началният капитал на дилърството е 500 хиляди долара и половината са дадени от сънародника им Насир Кхатак. „В един момент, разказва Кхатак, дойде Имран и започна да върти бизнеса. Счетоводството беше много лошо, не можехме да разберем какви сделки върши. По едно време загубихме цялата инвестиция и влязохме с 400 хиляди долара в дълг към други кредитори”. И когато бизнесът с автомобилите съвсем рухва, от Ирак пристига кредит от 100 хиляди долара, изпратен от тамошния политик и доктор Али алАттар. Преводът е направен по начин, който не е възможно да се проследи. Според Кхатак доктор Аттар по това време е извън страната, защото „участва във формирането на иракското правителство”. Пред съда възниква спор кой всъщност притежава дилърството. Според Кхатак то е на доктор Аттар, защото е било заложено срещу последния кредит. Но според братята такъв доктор изобщо не съществува! (За несъществуващия доктор – по-долу). През 2012 г. Абид Ауан вече е натрупал дълг от 1 милион долара. Тогава обявява фалит и декларира пред кредиторите си, че няма никаква собственост, с която да ги компенсира. Всъщност той има 2 къщи, но подписва клетвена декларация, че с жена му Наталия Соба са разделени и имат нужда от отделни жилища. Пет години по-късно те още не са се развели, а си живеят заедно в мир и любов. Съдружникът Кхатак започва дело срещу Абид и се надява, че един от измамените кредитори, Рао Абас, ще го подкрепи в съда. За негова изненада Абас застава на страната на братята и срещу собствените си интереси! Мистерията се разплита по-късно, когато се оказва, че Рао Абас също е назначен за IT специалист в Конгреса. Докато се води там, получава общо 250 хиляди долара. Хитроумните братя си плащат дълга с парите на данъкоплатците. Дали конгресменката Деби Шулц, която одобрява тези назначения, няма някакъв Стокхолмски синдром? С какво я държат? По едно време се оказва, че кредиторът и новоизпечен IT специалист Рао Абас е настанен да живее в мазето на една къща, която Имран Ауан дава под наем на някоя Кристъл Пърпигниън. Един репортер успява да я намери и да я интервюира. Оказва се, че Абас е изгубил работата си в „Макдоналдс” и затова стоял по цял ден вкъщи. Хазяинът й казал да плаща на Рао Абас наема си.

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯТ ДОКТОР – ШПИОНИН ИЛИ ТЕРОРИСТ?

Така стигаме до „несъществуващия” лекар Али алАттар, който превежда на братята 100 хиляди долара през непроследим трансфер. Той също е фигура с международно значение. Роден е в Багдад, столицата на Ирак, но родителите му са преселници от Иран. В един момент докторът емигрира в САЩ и получава лиценз да практикува медицина във Вирджиния и Мериленд. Двата щата граничат непосредствено с Вашингтон и на тяхна територия са столичните предградия. През 2009 г. Аттар е обвивен, че правил секс с пациентки и освен това надписвал сметките по субсидираните от държавата медицински програми. Временно му е отнет лицензът за Мериленд. През 2011 г. му е отнет и вторият лиценз, а през 2012 г. е даден под съд за укриване на доходи. Тогава той изчезва от страната и официално се води беглец от правосъдието. Как така един беглец ще превежда по тайни сметки 100 хиляди долара на братята Ауад и после не си ги иска обратно? Като се имат предвид другите му постижения, едва ли си пада благотворител. Вероятно е получил срещу парите си нещо, което няма нищо общо с автомобилните продажби. Бившият служител в ЦРУ Филип Жиралди свидетелства пред репортера на сайта The Daily Caller: „През 2002 г. до 2004 г. заместник държавният секретар Пол Улфовиц се срещаше тайно с група тукашни иракски имигранти, противници на режима на Саддам Хюсеин. Те убеждаваха Улфовиц, че иракчаните ще въстанат в подкрепа на нахлуващите американци, ще съборят омразния диктатор и ще посрещнат своите освободители с цветя и бурни овации. Иракчаните бяха оглавявани от един доктор, Али ал-Аттар”. Оказва се, че този несъществуващ лекар е съветвал американското правителство за нахлуването в Ирак! Това нахлуване според американските политици е най-голямата външнополитическа грешка на века, защото тя дестабилизира целия район и превърна Иран в регионална суперсила. Но по онова време докторът още не е бил обвиняем, а виден общественик, надежда на иракската демокрация. На 11 април 2003 г. в „Ню Йорк Таймс” пише: „Д-р Али ал-Аттар, баща на три деца и преуспяващ лекар в Маклиън, Вирджиния, предградие на Вашингтон, заяви, че той е един от четиримата, избрани от генерал Гарнър, за да възстанови Министерството на здравеопазването и че очаква да бъде призован в Багдад другата седмица”. Бившият офицер от ЦРУ Джиралди добавя: „След като изчезва, към края на 2012 г. Аттар е засечен в Бейрут да разговаря с един от ръководителите на „Хизбула”. Явно ЦРУ не спи. Работата на доктора се оказва дебела, шпионска и може би терористична. Да напомня, че той е син на ирански родители и шиит, така че много вероятно е да е лоялен към Иран. Защо тогава е изпратил с банков превод 100 хиляди долара на братята Ауан? Отговорът може да бъде само един – купил е информация. И сигурно е купувал преди това. Каква информация? Братята явно са имали достъп до секретите на комисиите, които отговарят за борбата с тероризма.

ОБИРЪТ НА ВДОВИЦАТА

Изобщо братята са били доста алчни и готови на всичко. Много е показателно как се разправят със своята мащеха Самани Галани, втората съпруга на баща им. През 2012 г. бащата сключва застраховка „Живот” за 50 000 долара, които в случай на събитие трябва да бъдат изплатени на Самани. През 2016 г. бащата е болен от рак и явно си отива от този свят. Тогава братята блокират достъпа до бащата и напълно изолират Самани. Тя, горката, трудно се оправя, защото не говори английски. Докато баща им е скрит и безпомощен, братята го принуждават да им подпише документ, с който възлага разпореждането с полицата на единия брат. После да прехвърли обезщетението на другия и така горката вдовица е ограбена. За да следят мащехата си, братята инсталират в къщата й подслушвателни устройства и отмъкват всички лаптопи и документи. А на смъртния акт на баща си вписват, че той е разведен. Макар че човекът си умира женен. След като са толкова безскрупулни и ловки с подслушвателните устройства, дали не са подслушвали и кабинетите на американските конгресмени? Нищо чудно. Сега ФБР вероятно си бие главата какви ли секрети са изтекли по посока на терористите. Когато ФБР блокира достъпа на братята до мрежата, демократите са изправени пред сериозно пиар предизвикателство. И веднага излизат с любимото си извинение – виновна е ислямофобията на хората около Тръмп. В средата на март демократът конгресмен от Мисури Еманюел Кливър заявява пред репортер: „Чувам две различни обяснения. Някои хора твърдят, че той е наказан, защото е мюсюлманин. Други казват, че е взел някои неправилни решения. Аз не знам достатъчно за това… Имейли? За първи път чувам за това. Искате да кажете тези от изборите? За пръв път чувам. Нека да говорим утре, сега не знам достатъчно, за да съм интелигентен…”. Да бях руски хакер, веднага щях да поздравя депутата Еманюел с песента What a Difference a Day Makes („Каква разлика прави един ден”).* Междувременно Деби Шулц явно е на тръни. Полицията е намерила някакво електронно оборудване, вероятно лаптоп, който или принадлежи на Имран, или Имран го е отмъкнал от някой конгресмен. Деби държи да го прибере веднага, но шефът на полицията не го дава. На заседание на бюджетната комисия тя го притиска:

Деби Шулц: Ако някой член (на Камарата на представителите, депутат) си загуби оборудването, то трябва да бъде върнато!
Шефът на полицията: Ако собствеността е установена, то ще бъде върнато. Ако е предмет на текущо разследване, има някои допълнителни неща, които трябва да…
ДШ: Няма текущо разследване на този член. Ако апаратурата принадлежи на този член и е намерена, след което е идентифицирана, полицията на Капитолия е длъжна да я върне. Така ли е?
Шефът: Не мога да дам отговор с „да” или „не”, защото…
ДШ: Това е прост отговор с „да” или „не”! Ако някой член загуби апаратурата и тя е намерена от полицията на Капитолия и ако членът не е свързан с някакво разследване, значи това е неговата апаратура и трябва да му се върне. Да или не?
Шефът: Зависи от обстоятелствата.
ДШ: Аз смятам, че нарушавате правилата и трябва да очаквате, че ще има последствия!

Явна заплаха, върни го или… Ясно е, че полицията на Конгреса или може би ФБР се опитват да разчетат харддиска, а Деби се опитва да им попречи. И както се оказва – лъже. Преди няколко дена тя заяви, че ставало дума за лаптопа на Имран, за когото знае, че е под разследване. А пред шефа на полицията твърди, че лаптопът е на депутат, който не се разследва. С какво ли я държи Имран? И какво ли може да има в лаптопа? Това е въпросът. Когато научават, че ФБР ги разследва, братята обявяват имотите си за продажба и започват да прехвърлят фамилиите в Пакистан. Имран се изнася от къщата си в Хоксхед Драйв, щат Вирджиния, и я дава под наем на един офицер от морската пехота. През юли един репортер се сеща да го потърси и какво се оказва? Офицерът намира в едни стари шкафове в гаража електронно оборудване – твърди дискове, рутери, лаптопи и огромно количество скъп тонер за принтери. Явно са правени опити за разрушаване на дисковете, но не е сигурно дали са били успешни. Офицерът познава, че това е държавно оборудване, и веднага се обажда на властите. Те пристигат и прибират всичко. Като научава за това, Имран се опитва да съди морския пехотинец да му върне оборудването. Обаче вече е късно. Офицерът казва: „Аз съм служил 14 години в морската пехота. Ако сваля държавните файлове на външен сървър, отивам в затвора за дълго. Няма начин това оборудване да е тук без сериозни нарушения. Това е престъпен синдикат, който е успял да инфилтрира Конгреса…

Ако Доналд Тръмп и републиканците наемат чужденци да им управляват компютърните системи и ако конгресните файлове бъдат компрометирани, това би било във всички новини”. Явно е симпатизант на републиканците, но е прав. Както виждате, скандалът е много интересен, а централните телевизии му отделят общо 37 секунди, колкото да не ги обвинят, че са го премълчали изцяло.

ПОСЛЕДНОТО БЯГСТВО

И така, бягството на фамилията Ауан от САЩ започва. На 5 март ФБР спира на летището Хина Алви, съпругата на Имран. В нея са открити 12 400 долара в банкноти. Все пак тя е пусната заедно с трите си деца да отлети. Преди това, през януари, двамата теглят 165 хиляди долара заем срещу къщата си в Александрия, щат Вирджиния, като залог. Тези пари, като част от общо 283 хиляди долара, са изпратени на двама души във Файсалабад в Пакистан. За да направи превода, Имран говори с банковия служител по телефона с преправен глас от името на жена си. Във втората половина на юли Имран е доведен в съда, за да му се предяви обвинение в банкова измама, но вероятно истинската цел е да го задържат в страната, докато тече разследване за шпионаж. Той пледира невинен и съдът го пуска да се прибере, но при „интензивна програма за наблюдение”. Това означава, че трябва да носи гривна с джипиес и да спазва ученически час, както и да не се отдалечава на повече от 50 мили от дома си. Наредено му е и да предаде всичките си паспорти. Той явно не ги предава, защото на 24 юли се опитва да се качи на самолета за Пакистан от летището „Дълес” във Вашингтон. Чак на другия ден Деби Шулц го уволнява. Неговият защитник се оказва не кой да е, а видният вашингтонски адвокат Крис Гоуен. Хонорарът на подобни юристи е над 1000 долара на час. Освен че е скъп, Гоуен е дългогодишен сътрудник на семейството Хилъри и Бил Клинтън, той дори помага на Бил да напише биографичната си книга „Моят живот”. Значи работата е много дебела и стига до самия връх. Както може да се очаква, във възражението на адвоката Крис Гоуен се използва толерантската карта: „Атаките срещу г-н Ауан и неговото семейство започват като част от безумния антимюсюлмански фанатизъм, буквално в сърцето на нашата демокрация, Камарата на представителите. Месеци наред сме свидетели на изцяло неподкрепени, невероятни и клеветнически изявления, които имат за цел г-н Ауан и идват не само от ултрадясната „пицагейт” медия, но и от някои действащи членове на Конгреса. Сега и Министерството на правосъдието се включва с жалба за разкрития по повод на скромни имотни дела. Донякъде ситуацията говори сама за себе си”. Кой знае, може и да е прав. Може би някой прави от мухата слон. Но за разлика от пържения въздух на тема Тръмп и Путин тук има истинска мръвка. Хващам се на бас, че и Путин, и Тръмп, и Клинтън всеки ден получават доклади как е здравето на Имран в затвора. И да не би, не дай си Боже…