Интервю на Калина Андролова с Евгений Дмитриевич Григориев, председател на Комитета по външни връзки на Санкт Петербург
Евгений Дмитриевич, бихте ли разказали за дейността ви като председател на Комитета по външни връзки на Санкт Петербург, структурата, която Вие ръководите.
Комитетът по външни връзки се занимава с развитието на междурегионалното и международното сътрудничество на Санкт Петербург. Нашият комитет е наричан още Петербургский МИД, доколкото нашата дейност е в рамките на задачите на Министерството на външните работи на Русия, макар да не сме структура на външно министерство. Пълномощията на комитета обхващат широк кръг от въпроси, основно свързани с това да бъде представен потенциалът на Петербург, включително и неговият бизнес, в другите региони на Русия, а също и в чужбина. Ние работим за привличането на държавни структури и делови партньори, които са заинтересовани от сътрудничество със Санкт Петербург. Помагаме им да установят ефективни и надеждни контакти. Това е много кратко описание, но е достатъчно ясно. Ако говорим по-конкретно, Санкт Петербург има най-тесни отношения със страните от СНГ (постсъветските републики), БРИКС, Евразийската икономическа общност, а също и със страните от Балтийския регион. Както казва британският писател Гилбърт Честъртън: „Ние сами си създаваме приятели, сами си създаваме и врагове. Само нашите съседи са от Бога”. В десетката на най-крупните търговски партньори на Санкт Петербург за миналата 2015 година влизат Германия, Нидерландия, Италия, Финландия, Великобритания и Франция. И, разбира се, Китай. Тези контакти са резултат от икономически интереси, а не са свързани с принадлежността на държавите към един или друг съюз. Много по-важни са нуждите на обективната реалност. Тъй като ние използваме т.нар. проектен подход. Когато правилно се разработи един проект и поставим добре въпросите първо пред самите нас, то от това зависи и реализацията на проекта.
Да, Русия винаги е имала тесни връзки с европейските държави. Изглежда обаче, че напоследък все повече се преориентира на изток, към Азия. Засилват ли се контактите на Санкт Петербург с градовете на Китай, Индия и др.?
Винаги сме имали отлични отношения със страните от Евросъюза. Често ме питат дали са се изменили търговските обеми. Да, измениха се: значително намаляха. Но празнотата бързо се запълва. Освободените ниши активно се заемат от страните от Югоизточна Азия, Азиатско-тихоокеанския регион и на първо място от Китай. Само за първите три месеца от тази година стокооборотът между Санкт Петербург и Китай е милиард и 300 милиона долара. Това е приблизително 18% от общия стокооборот на нашия град. На второ място е Нидерландия със 774,5 милиона долара, а на трето Германия със 759,7 милиона долара. САЩ са на четвърто място по товарооборот с Петербург и заемат около 6% от общия стокооборот. Тези цифри нагледно показват, че търговско-икономическите отношения не са статични и ако ситуацията се изменя и става неизгодна, то търговията не намалява и не прекъсва, а просто търси нови възможности. Това е икономика на обективната реалност. Неправилно е да се говори за процес на „преориентация”. Нашият град е център на родното изтокознание. В Петербург се развива най-силната научна школа по изучаване на Китай, на китайския език, култура и история. А петербургският Институт за източни ръкописи притежава една от най-богатите колекции от ръкописи и там работят най-добрите учени изтоковеди. Това е фундаментална основа и за икономическо сътрудничество. Спомняте ли си какво беше написал Дмитрий Рогозин за руската армия? „Русия може да не е първата армия в света, но определено не е втората!” Не на шега, това е ситуацията и за Санкт Петербург. Може и да не е първият град в Русия, но в никакъв случай не е вторият. Петербург не е само „културната столица” на Русия, но е и най-привлекателният туристически руски бранд. Нашият град приема десетки делегации всяка година от Китай, Индия, Югоизточна Азия и Близкия изток, които са заинтересовани от укрепването на многостранните връзки със Санкт Петербург.
Казахте, че поддържате близки контакти със страните от постсъветското пространство. Това е логично. Но като че ли т.нар. Запад е силно обезпокоен именно от засилването на тази близост в политически и икономически смисъл.
Знаете ли, ако Западът се безпокои, то това е проблем на Запада. Нас това не ни притеснява. Ние не можем да кажем защо Западът се безпокои, защото само той вижда причините за своето безпокойство. Ние винаги сме открити за сътрудничество при взаимноизгодни условия. Със страните от постсъветското пространство имаме исторически отношения не от 100 години, а от много повече. След промените през 1991 година с някои страни се поограничиха отношенията, с други се засилиха, но така или иначе отношения между Русия и тези страни винаги е имало и винаги ще има. През изминалата 2015 година град Санкт Петербург има стокооборот от 2,2 милиарда долара именно с държавите от СНГ (Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдавия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан). Основно става дума за енергетичното машиностроене, фармацевтиката и потребителските стоки. Има една стара руска поговорка „Старият приятел е по-добър от двама нови”. Дори в условията на доста усложнена международна обстановка страните от постсъветското пространство са наши надеждни приятели и партньори. Въвели сме т.нар. Пътни карти за сътрудничество, които представляват подробни планове на мероприятията във всички възможни сфери, със срокове на изпълнение и отговорни лица.
В момента наблюдаваме концентрация на войски и въоръжение на НАТО в Прибалтика. Европа и САЩ казват, че това се случва заради заплахата от Русия. Вие как мислите, Русия заплашва ли с нещо европейските държави?
От 1991 година Русия изпълнява всички договори, които са подписани. И по съкращаването на въоръжението, и по извеждането на войските, ние изтеглихме всички крупни наши военни части и нищо не сме променяли. Нека погледнем реално на това, което в момента се случва в Прибалтика, тоест да се разположат четири батальона на НАТО. Може да се приеме, че тези държави искат да се защитят, но по-вероятно е, че НАТО иска да се позиционира на това конкретно място в Европа. Нашият президент ясно каза, че ако Финландия влезе в НАТО и засилването на военната мощ към границите на Русия продължава, то ще се наложи ние по някакъв начин да отговорим. Много е просто. Ако вие живеете в частен дом, имате нормални съседи и нормални отношения, но изведнъж забелязвате, че в двора на съседа са се появили въоръжени хора, нещо се подготвят за военни действия и пр., вие какво ще правите? Отначало ще погледате, а после, искате или не, ще трябва да подсигурите своята безопасност. Може би някой няма да одобри подобно сравнение, но точно в простичкото обяснение се разбира истинската реалност.
Като стана дума за Финландия, Санкт Петербург поради географската си близост винаги е имал чудесни отношения с тази страна. Как се отразиха санкциите на отношенията ви с Финландия?
През 2015 г. търговският оборот с Финландия беше 1,1 милиарда долара, тоест с 50% по-малко, отколкото през 2014 г. Финландия беше четвърта в листата на търговските партньори на Санкт Петербург, а сега е на осма позиция. За първото тримесечие на 2016 г. се съкрати импортът (около 107 милиона долара). Ние внасяме основно хартия и картон (16%), лодки (13%), продукция на машиностроенето (12%), пластмаси (9%), електрооборудване и средства за наземен транспорт (по 6%) и пр. Затова пък се е увеличил експортът. В същото време миналата година се състоя Руско-финландски партнериат, събитие, свързано с малкия и средния бизнес, където имаше представители на 250 компании от Русия, Финландия, Латвия, Нидерландия, Китай и др. Винаги сме имали чудесни дружески отношения с Финландия, нашето партньорство е проверено през годините.
В Прибалтика живеят големи групи етнически руснаци, вашият Комитет по външни връзки има ли отношение към тези хора, оказва ли им подкрепа под някаква форма?
Ние винаги оказваме подкрепа, когато е необходимо. И вероятно това е правилно, никоя страна не бива да изоставя своите съотечественици. Имаше период на сложности и трудности. Но разбирате ли, аз не съм политик, а човек от държавната администрация, който се занимава с конкретна работа, и мога да го обясня образно. Ако вие имате семейство и някой от семейството живее в друга държава, вие ще прекъснете ли напълно контактите с него? Не. Ако този ваш родственик има проблеми? Вие ще му помогнете ли? Или не трябва да му се помага, как мислите? Ето и ние помагаме. Имаме програма за нашите сънародници, които живеят извън Русия, и в това отношение Санкт Петербург заема водещо място. Нашият президент Владимир Путин активно поддържа тази програма. Тя в никакъв случай не е свързана с каквито и да е опити за политически насочвания. Това са наши сънародници, които по независещи от тях причини се оказва, че живеят в други държави (след разпада на СССР). На много от тях им е доста тежко. Те искат техните деца да изучават руски език и да се ползват от руската култура и ние им помагаме в тази посока.
Прибалтика е ключова тема, някои видни западни анализатори прогнозират, че Калининград може да се превърне в обект на провокация към Русия в контекста на „новата Студена война”. Този въпрос е много важен. Може би е неудобен, но...
Няма неудобни въпроси. Може би по-скоро въпросът не би трябвало да е насочен към мен предвид това, че е свързан много силно с геополитиката. Но ако ние изхождаме от общите човешки ценности и тези параметри, които бяха усвоени след Великата отечествена война, не може да има никакви съмнения: това е руски регион, който е неотделима част от нашата икономика, култура и история. Ние просто ще отбраняваме региона! Това е. Колкото до аналитиците, които говорят за конфликт в Калининград, може би просто приемат желаното за действително. На някого му се иска.
Вие сте заемали оперативни и административни длъжности в системата на сигурността и като специалист в тази посока как ще коментирате растящата опасност от тероризъм в света и конкретно в Европа?
За съжаление всичко е съвсем реално. Това, което се случва в света след 1991 г., по силата на различни причини е изключително изгодно на определен кръг от хора. И дори държави. Нищо ново няма да кажа, ако просто поразсъждавам защо се появи достатъчно активно тероризмът? Ние много добре знаем случая с Афганистан. Трудно е да се обясни дали правилно или неправилно беше всичко, което се направи, но създаването на първите ядра на ислямски фундаменталисти и терористи се появиха за първи път още там, да кажем, по-точно в Пакистан и в Афганистан. Този сценарий се разви впоследствие и постепенно прие съвсем друга форма. Кой, защо и как ги създаде, сега няма да обсъждаме. Но това е истината. След 1991 г. много страни се превърнаха от относително цветущи в напълно разрушени. От една държава започнаха да се появяват две, три и дори повече територии. И в крайна сметка защо? Важният въпрос е защо? Да, някои държави имаха диктаторски режими без съмнение, това всички го разбират. И никой не оправдава тези режими, които съществуваха. Но всички тези „революционни” промени можеха да се случат по еволюционен път. Когато отвън със своите правила се опитваш да промениш в друга страна всичко по свой тертип, по свой начин или използвайки различна, чужда идеология, нищо не се получава. Отначало се появява противоборство, после излиза отгоре пяната, с която се повдига всякакво недоволство. А след това се появява и атмосфера за създаване и насочване на тероризма. Всички прекрасно разбират това, аз общувам с много колеги от чужди държави и когато започваме да обсъждаме въпроса за тероризма, но неформално, без микрофони и журналисти, то тогава дипломатите демонстрират абсолютно прагматично разбиране за ситуацията в света. Не бива да се разбиват и унищожават съществуващи държави, да се разпада тяхната държавност, да не говорим за използването на военни интервенции в изгода на определен кръг политици. Това не води до нищо добро.
Можем ли да кажем, че ИДИЛ е просто инструмент за решаване на задачи?
Въпросът ви съдържа и отговора. Да, може да се каже, че е инструмент. Но освен това е и бизнес. При това голям и хубав бизнес за определена група хора. ИДИЛ е и решение на политически въпроси. ИДИЛ е и – има такова понятие – отвличане на вниманието към фалшив обект. Ситуацията в този план е много тежка. Ние в Русия също сме много обезпокоени. Светът е станал много тесен, много близък, много са скъсени разстоянията. И реалните, и виртуалните. И ако има проблеми у съседите, то тези проблеми определено ще застигнат и теб. За да се унищожи ИДИЛ, трябва да се унищожи икономическата основа, върху която тази структура съществува. Обаче дори да се унищожи ИДИЛ, хората, които са участвали в тази терористична организация, ще останат. И ще се разпръснат в Европа, в Азия, навсякъде.
Как Вие Възприемате това, което се случва в Украйна – изтриването на историческата памет за всичко руско, хаоса, гражданската война, отказа от разумно общуване с Русия?
Отнасям се с огромно съжаление и с тревога към случващото се в Украйна. Между Русия и Украйна има толкова тесни и преплетени връзки, че много семейства са засегнати. Наистина се води активна кампания за подмяна на историческата памет и ценности. Но знаете ли, времето е най-добрият лекар. Надявам се, ако след време пак се срещнем с вас, проблемът да е решен. Но за мен лично това е трагедия. Защото, разбирате ли, за мен Украйна е близък, наш, славянски народ, това са другари, семейни приятели, близки познати, състуденти и пр. И ето, че сега ние не можем да общуваме. Аз като човек, работил преди в специалните служби, прекрасно разбирам, че ако започна да им звъня, то вероятно при тях ще възникнат проблеми. Считате ли, че това е нормално?! Да не могат приятели да общуват, както са общували преди? Темата за Украйна е много сложна и болезнена за Русия.
Това в Украйна просто една ситуационна „цветна революция” ли беше или един много дълъг процес, зад който стоят конкретни сили?
Кто виноват? И что делать? Това е класически въпрос. Мога да поразсъждавам. Вие прекрасно виждате как се развиваха отношенията на постсъветска Русия с постсъветска Украйна. Тази страна беше един от най-големите, най-крупните партньори в икономиката и промишлеността. Между нашите две страни никога не са прекъсвали отношенията. Ние имахме много сериозен стокооборот и според мен именно това не се харесваше на някого. Тук става дума за икономика и политика. Това, което се случи в Украйна, за мен е достатъчно ясно. Има солидни интереси тази страна да се дестабилизира. Това е същата схема, както в Либия, в Ирак и пр. Слава Богу, че в Украйна не се стигна до пълно разрушаване на цялата държава. А какво се случва на практика?! Всичко, което се случва в Украйна, включително и с икономиката й, не се прави заради Украйна, а действията са прицелени по-надалеч, именно в Русия. Съществува знаменитата фраза Cherchez la femme. Тук корените на случващото се трябва да се търсят не дори в Европа, а малко по-далеч, отвъд океана...
Санкт Петербург е водещ център в Русия по достижения в науката и развитие на високите технологии. Можете ли да кажете някои факти. Задавам този въпрос, защото Русия често е упреквана, че има единствено суровинна икономика и не развива високи технологии.
Това, че Русия е богата на ресурси, не означава, че има суровинна икономика. Да, продажбата на нефт и газ заема немалка част от търговията на страната, но то е, защото ние имаме тези суровини. Както по съветско време, така и сега, разполагаме и с мощен научно-технически потенциал. Когато наложиха санкциите, даже се роди фразата: „Ако не бяха наложили санкциите, трябваше да ги измислим”. Тъй като те повлияха много благотворно на много отрасли в икономиката на Русия, включително на селското стопанство. Санкциите дадоха тласък на някои забавяния в индустриализацията и поведоха страната ни към решение на нашите икономически въпроси. Тъй като преди това внасяхме доста неща, които сами можем да произвеждаме. Колкото до науката, в Санкт Петербург са съсредоточени повече от 60 организации на Руската академия на науките, както и на други научни институти. Има 10 държавни научни центъра. 300 организации се занимават с научни изследвания и разработки. Общо в научно-образователната сфера на Петербург има над 600 хиляди души. Това са 2% от икономически активното население на града. Знаете ли, Петербург осигурява около 16% от всички производствени технологии на Русия. Ние залагаме на аванградните технологии и интелектуалния капитал. Тоест Петербург има най-висок разход за научни изследвания и разработки – 3,8% от Брутния регионален продукт при среден показател за Русия 1,4%. Интересен е фактът, че отборът на университета ИТМО шест пъти печели Световния шампионат по спортно програмиране, който всяка година се провежда под егидата на Асоциацията по изчислителна техника. Групата на петербургските студенти е първата в историята на шампионата, която успява да изпълни 100% задачата на финала. През 2016 г. шампиони станаха студентите от друго петербургско учебно заведение – СПбГУ, а студентите от ИТМО завоюваха сребърен медал. Ето и един занимателен факт: учените от петербургския Горный университет (минно-геоложки) проникнаха със свръхдълбока сонда в подледниковото езеро „Восток” на дълбочина 3769,15 метра, което е безпрецедентно световно постижение. („Восток” е най-голямото езеро под ледовете на Антарктида, което е било изолирано от съвременния свят в продължение на милиони години. Счита се, че пробите, взети за изследвания, ще дадат уникална информация за развитието на Земята в продължение на четири ледникови и междуледникови периода, бел.ред.)
Смятате ли, Евгений Дмитриевич, че Русия се явява цел на технологиите на „цветните революции”? Някои анализатори считат, че Санкт Петербург е „мишена” в този план предвид, че градът е интелектуален и буден център на мислещи хора.
Вероятно Санкт Петербург е „мишена”, аз не мога да определя, трябва да питате „колегите”. Но има една такава фраза: „Не са нападнали правилния човек”. На запад трябва най-накрая да разберат, че да диктуват условия на Русия е изключително безперспективно. Няма да се получи. Исторически ние не сме така сложени, разбирате ли?! Никога няма да се получи с поставяне на условия! Да разговаряме, може. Да търгуваме, може. Да обсъждаме икономически решения за отстъпки и прочее, може. Но да се спуска диктат, не. Опитва ли се някой да ни диктува какво да правим, веднага получава отговор. И става още по-лошо. Да не говорим за Санкт Петербург. Ние сме имали много революции. И вече не ни трябват никакви революции. Нито цветни, нито кадифени, никакви... А колкото до това, че има хора, които биха искали това да се случи... Да, има такива хора. Но няма да се случи. Русия няма да позволи на никого да й диктува условия.
Разкажете за отношенията на Санкт Петербург с България.
Сътрудничеството между Санкт Петербург и България се движи предимно в руслото на хуманитарните контакти. Търговско-икономическите отношения нямат високи показатели. Например през 2015 г. стокооборотът ни беше 74 милиона долара, тоест три пъти по-малък от предишната 2014 година. И това отново е резултат от определени процеси в геополитиката. Най-ефективното ни взаимодействие е по линия на атомната енергетика. Чрез петербургската компания „Силовые машины” и „Русатом Сервис” сме доставили статор генератор за VI енергоблок на АЕЦ „Козлодуй”, подготвяме такъв и за V енергоблок. Доставили сме и редица резервни части, като целта на тези модернизации е да повишат мощността и да удължат срока на експлоатацията на двата блока в „Козлодуй” с още 30 години. „Силовые машины” има и контракт за доставка на резервни части за турбината на ТЕЦ „Марица-изток 3”. Ние поначало сме заявили заинтересованост, ако българското правителство реши да строи нови енергоблокове в ТЕЦ „Марица-изток”, а и изобщо като цяло за доставка, реконструкция и модернизация на обекти в областта на енергетиката в България. Още отпреди 30 години Санкт Петербург е побратимен с град Пловдив и в началото на тази година делегация, водена от вицегубернатора на Санкт Петербург С. Н. Мовчан, посети Пловдив. В рамките на това посещение бяха организирани срещи с бизнеса от Пловдивска област с идеята да се увеличи износът на пловдивските производители в Санкт Петербург. Направи се и договорка за създаване на търговски дом „Пловдив” в Петербург. Крайъгълният камък винаги си остава икономиката. Въпреки че за разлика от икономическите културните и историческите връзки между Русия и България имат много по-дълбоки корени и по-трудно могат да бъдат засегнати от геополитическите конфликти.
Евгений Дмитриевич, благодаря Ви за това интервю.