На 21 април, една седмица след ръководените от САЩ удари срещу Сирия, руският външен министър Лавров заяви, че Русия ще продаде ракетен комплекс С-300 на Сирия, без да поставя каквито и да било условия. Имайки предвид, че Москва определи последните американски ракетни удари срещу Сирия като „агресия”, която нарушава международното право, продажбата на ракетен комплекс С-300 изглежда логична.

Както е добре известно, мощното оръжие има обхват до 125 мили и способност да поразява множество цели едновременно. Това би означавало внезапен напредък във възможностите на Сирия в противовъздушната отбрана и представлява сериозно предизвикателство за всяка възможна заплаха от въздушни удари. Преди атентатите срещу Сирия, Москва се въздържаше от предоставянето на подобен ракетен комплекс. Но сега Русия открито отхвърля западните искания за прекратяване на такива продажби.

Впрочем Русия изрично предупреди, че ще сваля ракети на САЩ и ще вземе на мушка дори съоръженията за изстрелване на ракетите. Тези заплахи са част от една по-широка руска стратегия, която цели да покаже на целия свят – и в частност Близкия изток, че Москва стои зад режима на Асад, независимо какво предстои. Русия бе подкрепена от много страни, които смятат, че Организацията на обединените нации (ООН) трябва да разследва предполагаемото съществуване на химически оръжия на терен в Сирия. Междувременно Русия направи всичко възможно, за да демонстрира ефективността на възпиращите си способности, в това число и на ефективността на системата С-300, за която се смята, че има ключово значение за всяка ядрена сила. 

Смешно е това, че ръководените от САЩ удари срещу Сирия целяха да засегнат програмата за химически оръжия на Асад и да попречат на режима в Дамаск да използва химически оръжия срещу собствения си народ. Действителността все пак показва, че ударите са по-скоро показател за „успеха на Русия да накара западните сили да ограничат действията си и да действат изключително предпазливо спрямо режима на Асад”. Действията на Русия се ръководят от студена и твърда логика. Заставайки зад сирийския си партньор, Москва изпрати послание към целия свят, че всяка близкоизточна държава, която застане на нейна страна, ще получи абсолютно безусловна подкрепа. Русия има за цел да възстанови световния си статут на велика сила, на която може да се има доверие.

Русия демонстрира своята позиция и на дипломатическото поле. В същия ден, в който бяха извършени ръководените от САЩ въздушни удари срещу Сирия, която е суверенната държава, а сега и клиент на Русия, президентът Путин заяви, че „САЩ задълбочават хуманитарната катастрофа”. Както от правна, така и от морална гледна точка военните действия на ръководената от САЩ коалиция открито нарушиха международното право, норми и практики. Въоръжените до зъби ядрени сили и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН – САЩ, Великобритания и Франция преднамерено пренебрегнаха висшите органи на ООН. Само преди няколко дни генералният секретар на ООН Гутереш се обяви за създаването на независима група от експерти, която „ще определи кой е използвал химически оръжия в Сирия, тъй като липсата на такъв орган увеличава рисковете от ескалация на напрежението в страна, която вече се управлява с конфронтации и прокси войни”. Въпреки това трите сили арогантно отхвърлиха апела на международната общност.

В заключение Русия излезе победител. Защото защитава една малка страна, разкъсана от дългогодишна гражданска война, и защото се позиционира като мощна военна сила, която има потенциала да оспори хегемонията на САЩ. Въпреки че Китай не застана открито на страната на руските военни, Пекин и Москва още веднъж постигнаха консенсус по отношение на сирийската криза. Първо, Русия заедно с Китай и много други държави осъди военните удари срещу Сирия от страна на САЩ, Великобритания и Франция като нарушаване на основния принцип за забрана да се използва сила в международното право и да се действа в разрез с Хартата на ООН. Второ, използването на сила срещу Сирия на терен за „наказание или отмъщение заради използването на химически оръжия” не съответства на международното право. В този случай не трябва да забравяме прецедента с иракския казус. Този исторически урок трябва да бъде научен, защото е изключително безотговорно да се извършват военни удари срещу суверенна страна на терен на базата на „презумпция за вина”. Трето, Китай и Русия повече от всякога са убедени, че трябва да задълбочат своето стратегическо партньорство и координация на фона на последния Доклад за национална сигурност на САЩ, който определя Пекин и Москва като „глобални съперници” на Америка. Заради всичко казано дотук, Русия, заедно с Китай, Иран и много други страни, със сигурност ще може да предизвика САЩ и техните ключови съюзници в глобален план.

Автор: Уанг Ли

Източник: moderndiplomacy.eu

Превод: Десислава Пътева