Какво стои зад последната серия от панически крясъци около Русия на Запад, неотклонно раздухвани от политици и мейнстрийм медии? Всички ние се заситихме от русофобски басни, предупреждаващи за смъртната опасност, която представлява за всеки един от нас голямата снежна и загадъчна нация. За това как цивилизованият и свободен свят (каквото и да означава това) е заплашен от недемократичните орди от изток. Западните медии бързат да ни напомнят, че зловещите руски сили надничат зад всеки ъгъл, готови да хакнат избори и да инсталират свои хора, да нахлуят в балтийските страни, да подкопаят демокрацията и дори да ни прекъснат интернета.

Разбира се, доказателства за горните неща не са необходими: благоприличието не позволява да мислим по друг начин! Каквото и подло дело случайно да си представи вашето въображение, може да заложите последния си долар, че президентът Путин вече работи, за да превърне кошмарите ви в реалност. Въпреки че би било забавно, ако подобни истории оформят сценария на някои интересен холивудски филм или на посредствен шпионски роман, шегата веднага изчезва, когато се разбере, че нашите лидери, заедно с раболепните мейнстрийм медии, страдат от тежка форма на русофрения.

Последният епизод от тази хорър фантастика започна с коментарите на началник-щаба на британската армия. Говорейки миналата седмица пред Кралския институт на обединените родове войски, генерал сър Николас Картър обърна внимание на това как Русия по всяка вероятност представлява по-голяма заплаха за Великобритания, отколкото която и да е друга страна и всъщност е „най-сложното предизвикателство за сигурността, пред което сме се изправяли от Студената война насам”. Генералът предупреди, че „Русия може да предприеме военни действия по-скоро, отколкото очакваме и далеч по-рано, отколкото ние бихме могли на тяхно място при сходни обстоятелства”, като даде съвет Великобритания да запази базата си в Германия в случай, че се наложи войските на страната бързо да се разгърнат в района.

Бившият министър на отбраната на Обединеното кралство сър Майкъл Фалън, който подаде оставка вследствие на обвиненията в сексуален тормоз, също вдигаше врява за повишаване на парите за военното ведомство. В първото си изказване след като подаде оставка, Фалън призова за допълнително държавно финансиране през тази година за Министерството на отбраната в размер на 1 млрд. лири (1,4 млрд. долара), след като годишният бюджет за отбрана вече беше увеличен до 2,5% от БВП на Великобритания (допълнителни 7,7 млрд. лири годишно).

Мнозина вероятно наистина биха проявили съчувствие на затрудненията на тези джентълмени, ако руските бази бяха разположени в Норвегия и Франция, а руските войски извършваха съвместни военни учения със своите ирландски партньори на южната британска граница или пък ако руски представители подкрепяха агресивните националистически движения в Шотландия, докато в същото време проруски НПО-та организират антиправителствени митинги и финансират политици вътре във Великобритания. Доколкото Русия е получател на подобно отношение от страна на Запада, не е трудно да се види коя от двете страни е по-враждебна.

Следващият Стратегически преглед на отбраната и сигурността на Великобритания, в който се оценяват военните способности и се вземат решения относно разходите за отбрана през следващите пет години, трябва да се състои през 2020 г. Страхът е добър мотиватор, особено когато трябва да се усвояват пари. Сега е моментът да се мисли за причините, поради които военните следва да получат преференциално отношение в период на повсеместен остеритет.

Сегашният британски министър на отбраната Гавин Уилямсън даде своя принос към каузата преди няколко дни като обяви, че Русия е готова да предприеме действия, „които всяка друга нация би сметнала за напълно неприемливи”. Като се има предвид, че през последните години страните от НАТО сами унищожиха няколко държави, което доведе до смъртта и изселването на милиони, допринесе за възхода на джихадисткия тероризъм в Либия, Ирак и Сирия и предизвика верижна реакция от събития, включващи триумфален марш на крайнодесни и неонацистки паравоенни формирования през една европейска столица, вероятно повечето хора ще се запитат какво смята за неприемливо министърът на отбраната? Уилямсън ни увери, че Русия се опитва да нанесе сериозни щети на Великобритания и да „навреди на икономиката, да разруши инфраструктурата, да предизвика смъртта на хиляди хора и всъщност да създаде тотален хаос вътре в страната”. Настина се чудя дали Уилямсън в действителност няма предвид консерваторите на Тереза Мей, които изглежда с вещина постигат горепосоченото без никаква външна помощ. Или вероятно Уилямсън просто се опитва да отклони общественото внимание от своя собствен личен живот.

Бих повярвал, че Русия е намислила нещо лошо, ако президентът Путин внезапно реши да направи голямо дарение за Консервативната партия, вероятно в замяна на гражданство и място в Камарата на лордовете. Сега разбирам защо професорите по медицина се провалиха в опитите си да накарат Камерън и Мей да разберат, че Националната здравна служба има нужда от повече пари, а не от по-малко: забравили са категорично да заявят, че Русия представлява заплаха за здравеопазването. Или може би здравният министър на Великобритания Джереми Хънт е един от агентите на Путин, предприел тайна мисия да разруши Националната здравна служба и да хвърли страната в хаос като предизвика страдания и смъртта на хиляди.

Автор: Томас Пиерсчонек, редактор в списание London Progressive Journal

Източник: RT