Много българи се почувствахме засегнати от поведението на руския патриарх Кирил по време на посещението му у нас, както и от грубите изказвания, прозвучали в руския телевизионен ефир по адрес на България. И с право се чувстваме засегнати. Патриарх Кирил със сигурност сбърка мястото, на което да отправи своите критики. Защото президентът Радев е последният човек, който може да бъде обвиняван в неглижиране ролята на Русия в нашето Освобождение. Тъкмо обратното, именно Румен Радев прави всичко възможно, за да изтрие спомена от неадекватното поведение на своя предшественик по отношение на Русия.
Докато се възмущаваме обаче, заради грубите думи по наш адрес, които отправиха руски анализатори, трябва да си отговорим на някои въпроси. Защо стана така? Имат ли основания руснаците да се чувстват излъгани? Имат ли причини самите те да негодуват от нашето отношение към тях? Ако сме искрени, трябва да признаем, че до голяма степен имат право. Имат право да са сърдити. И то не заради поведението на повечето българи, които изпитват и ще продължават да изпитват симпатии към Русия, а заради думите и делата на част от нашия политически и медиен елит. През последните три десетилетия редица български политици, анализатори, журналисти са превърнали омразата срещу Русия в начин на живот. И в препитание, разбира се.
Всичко, свързано с Русия им пречи. Пречи им руската история, руската култура, руското настояще и руското бъдеще. Предишният ни президент с неговото разюздано русофобоство е само най-видимият представител на тази нелепа кохорта от мразещи Русия индивиди. Да, за щастие русофобите са малцинство в България. Но за сметка на това са изключително кресливо малцинство. Техните истерични вопли се чуват надалеч. И, да, чуват се и в Русия. Няма как там да останат незабелязани антируските нелепици, произнасяни от политици, мастити анализатори и журналисти. И няма как да им се радват. Вярно, повечето българи са приятелски настроени към Русия. Обаче те не говорят по медиите. Най-често в медиите попадат именно неуравновесените русофоби, които къде от глупост, къде заради добро заплащане, не спират да ругаят Русия. Именно заради тези антируски вопли България, особено гледана откъм Русия, изглежда русофобска страна. Което, в крайна сметка, не е от полза нито за България, нито за Русия.
Безумно е да се караме със страна, с която имаме такава близост – езикова, религиозна, културна, ментална. Със сигурност сме по-близки с жителите на Москва, Петербург и Севастопол, отколкото с онези в Брюксел, Лондон или Вашингтон. От своя страна, Русия също няма никакъв интерес от конфликт с България. И без това има толкова реални врагове. Какъв е смисълът сама да си изобретява допълнителни? Още повече в настоящия момент.
Днес една от основните конфликтни точки на подновения американско-руски сблъсък, освен Близкия изток, са Балканите. Американската политика в нашия регион е изключително активна, ангажирани са политически партии, правителства, разузнавателни служби, медии, всевъзможни NGO-та с цел тоталното изтласкване на Русия от този регион. Става дума за всякакъв вид изтласкане – политическо, икономическо, дори културно. Така че руснаците нямат никаква полза да създават настроения срещу себе си. Американците и техните партньори се справят отлично с тази задача.
Русия е в състояние да запази и разшири влиянието си в ключовите точки на света само при положение, че има истински приятели. И то не конюнктурни, не такива, които довчера са се клели във вярност на Москва, а днес точат лиги по Вашингтон. В големите геостратегически сблъсъци ще спечелят не държавите с най-мощните оръжия, а тези, които са загърбили имперското отношение и се отнасят с останалите страни като с равни. Русия е била, е и ще бъде велика държава. Нейните държавници са достатъчно интелигентни и в никакъв случай не бива да отъждествяват България с шепа вресливи русофоби. Идиоти има навсякъде, русофоби също. За щастие, в България нормалните хора са много повече.