Зад опитите за изключване на „Фидес” от ЕНП стои стремежът на Франция да спре Манфред Вебер по пътя му към шефското кресло в Еврокомисията

Европейските избори чукат на вратата, а резултатите от тях стават все по-трудни за прогнозиране. Последните социологически проучвания за нагласите сред европейците вещаят драматична европейска пролет. Двете водещи евроформации на днешното статукво – ЕНП и ПЕС почти със сигурност няма да съумеят да спечелят мнозинството във вече 705-членния Европейски парламент след напускането на Великобритания. Социолозите отчитат една трайна тенденция – възход на критичните към днешен Брюксел сили – както отляво, така и отдясно. Според данните от проучванията с най-осезаем ръст се очаква да се отчете евроскептичната десница. Разнообразните политически формации, обявяващи се за укрепване на националния суверенитет и традиционните ценности, застигат първата европейска политическа сила ЕНП, която ще инкасира отчетлив отлив на гласове.

Още по-окаяна е ситуацията в социалдемократическата левица, която се очаква да отбележи спад с близо една трета от гласовете си спрямо последния евровот. Наистина, германските социалисти все още са част от управляващата коалиция на Ангела Меркел, но проучванията на нагласите в Германия са категорични, че социалдемократическата партия днес е с рекордно ниско доверие и често се нареждаща на трето и дори на четвърто място в политическите класации. Още по-бедствено е положението за техните френски другари, които се борят да се закрепят над 5-те процента. Излизането на Великобритания от ЕС пък за ПЕС означава загуба на сигурните 20 мандата на Лейбъристката партия.

Новите политически формации, настояващи за промени в Европейския съюз, оцветяват цялата политическа палитра. Това е сигурен знак за оформянето на напълно различен Европейски парламент от този през последните десетилетия. Традиционното политическо противопоставяне между левицата и десницата не е нищо повече от етикет с празно съдържание, тъй като традиционните групи в Европейския парламент споделят общата отговорност за спада в доверието към Европейския съюз, и оттам – към Европейския проект, смятат от италианската управляваща формация „Пет звезди”. Движението заявява готовност да създаде нова група в Европарламента, която да работи за дълбоки реформи в Еврозоната, пряка демокрация, икономически растеж и борба с младежката безработица.

От другия край на политическия спектър пък израстват партии като испанската „Вокс”, която наред с други патриотични и националистически фракции в Европа зове за защита на европейските нации от „Меркел, Макрон и глобализма на Сорос”, които желаят да „изтръгнат европейската душа” като отварят вратите за „миграционната инвазия”.

Дълбоко разделение е белязало европейския проект, силно делигитимиран от налудното лидерство на европейските елити в последните години. Днес в Европа всеки се бори срещу всеки. Най-същественото противоречие обаче е под повърхността и обхваща тлеещия конфликт между Франция и Германия – моторът на ЕС. Наред с битката между леви и десни, патриоти и либерални глобалисти, прогресисти и консерватори, се засилва старият спор кой да бъде лидерът на обединена Европа – Париж или Берлин. Двете водещи държави премерват сили в битката за евролидерство, а спорът днес е концентиран около председателството на следващата Европейска комисия. След като ведъж вече блокира младежкия плам, с който френският държавен глава направи опит да поведе Европа по френски път на реформи, Германия все по-звучно отговаря с „Nein” на всяка френска инициатива. Най-пресен пример е предложената наскоро визия на Еманюел Макрон за ЕС, представена в писмо, публикувано във всички държави членки. В нея президентът предлага широк спектър от идеи – от реформиране на Шенген и Еврозоната, до въвеждане на европейска минимална заплата и хармонизация на социалните системи и държавния дълг. Германският отговор не закъсня. Новоизбраният лидер на управляващата ХСД Анегрет Крамп-Каренбауер дипломатично отхвърли най-чувствителните предложения на Макрон от страниците на Die Welt и на свой ред даде да се разбере, че Берлин няма да толерира френски опити за реформи в ущърб на своите интереси. Може да се помисли над идеята реформите да включват отказ на Франция от мястото й като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН в полза на Европейския съюз, както и провеждане на заседанията на Европейския парламент единствено в Брюксел, а не и в Страсбург, предложи Крамп-Каренбауер, а Ангела Меркел не закъсня да изкаже подкрепата си за иициативите на нейната приемничка.

По всичко личи, че все повече се разгарят разногласията между двата европейски мотора на интеграцията по въпроса за приемника на Жан-Клод Юнкер като шеф на Европейската комисия – ключовата позиция на изпълнителната власт в Евросъюза. Германия продължава да укрепва влиянието си в наднационалните институции, което среща недоволството на Франция, бореща се за европейско лидерство. Съществуващият консенсус в Брюксел поверява ръководството на Комисията в ръцете на представителя на политическата формация, спечелила европейските избори. Свидетелство за силните позиции на Берлин е номинацията на Манфред Вебер от ЕНП за поста на предстедател на Европейската комисия. В случай, че Европейската народна партия спечели изборите, каквито са очаквания, той би трябвало да седне в креслото на Юнкер. Изборът му не е случаен. Вебер е член на баварския Християнсоциален съюз (ХСС) – сестринската партия на Християндемократичния съюз (ХДС) на Ангела Меркел, която заема по-консервативна позиция по редица проблеми начело с политиката по миграция. Номинацията му за лидер от Европейската народна партия, в която водеща роля има германската коалиция ХДС/ХСС, се разчита като сигнал за укрепване на консервативните течения в ЕНП. Това, от своя страна, отвяря вратата за легитимиране на засилващите се гласовете в Европа, критикуващи европейския утралиберализъм. За това намекна кандидатът за шеф на Еврокомисията от Партията на европейските социалисти Франс Тимерманс, по време на посещение в Рим. „Никога няма да се споразумея с крайната десница, за да стана президент на Европейската комисия. Но европейските граждани, италианците, трябва да знаят, че ако гласуват за дясноцентристите, рискуват да се окажат в коалиция с крайната десница”, обяви Франс Тимерманс. До коалиция между ЕНП и патриотичните и популистки формации в новия Европарламент едва ли ще се стигне. Тази теза обаче се експлоатира умело за заиграване със страховете на избирателите в навечерието на вота.

Холандецът Тимерманс, който е френски възпитаник, вероятно е по-предпочитан вариант за президента Еманюел Макрон. Амбициозният стопанин на Елисейския дворец обаче е наясно, че френските му другари отдавна свирят втора цигулка в Партията на европейските социалисти. Вместо това Макрон декларира подкрепата си за европейските либерали от АЛДЕ, с които работят над „Отбор Европа”, с който да се яват на евровота през май. По думите на Макрон, техният либерален алианс е отворен за социалистическите партии и ще работи за „прогресивна коалиция” след изборите. Бивши премиери от редиците на социалистите като Матео Ренци от Италия, Кристиан Керн от Австрия и Хеле Торнинг-Шмит от Дания вече демонстрираха готовност да се присъединят към водения от Макрон алианс. Социалистическият премиер на Малта Джоузеф Мускат дори си позволи да подпише манифеста на Макрон и неговите съюзници, излязал през септември миналата година на страниците на британския Guardian, с което си навлече гнева на своите съпартийци в ПЕС. В случай, че успее да изгради изцяло нова сила, която да отправи предизвикателство към традиционните първенци от ПЕС и ЕНП, френският президент ще бъде способен да приложи на практика своята визия за центристки политики и по-голяма европейска интеграция по френски образец. Ако се провали обаче, той рискува да остане изолиран – не само сред европейските национални държави (след охлаждане на отношенията му с Италия и Германия), но и вътре в наднационалните европейски институции.

Необходими са сериозни усилия, за да се навакса очевидният аванс на ЕНП и Германия, а Макрон разбира това отлично. Ден след като на 5 септември миналата година Ангела Меркел подкрепи кандидатурата на Манфред Вебер за шеф на Еврокомисията, френският президент нападна канцлера като постави въпросителна върху връзките на нейната партия с управляващата „Фидес” на Виктор Орбан. Разговаряйки с журналисти след срещата с лидерите на страните от Бенелюкс, споделящи неговата прогресивна центристка визия, Макрон заяви, че ЕНП трябва да „внесе яснота в позицията си”. В своето изявление стопанинът на Елисейския дворец рязко разкритикува Орбан и настоя Ангела Меркел и ЕНП да подкрепят инициативата за наказателни процедури срещу Унгария. След този момент Макрон се постави начело на кръстоносен поход срещу „безпаметния национализъм”. Така се стигна до началото на месец март, когато няколко партии от ЕНП, основно от Белгия, Люксембург, Холандия и скандинавските държави, официално поискаха изключването на управляващата партия на Виктор Орбан „Фидес”. Според наблюдателите някои от тях заплашват в противен случай да напуснат редиците на Европейската народна партия, а предположенията са, че ще се влеят в центристкото движение на френския държавен глава – още повече, че немалка част от тях представяват Люксембург и френскоговоряща Валония. Това е кошмарен сценарий за ЕНП, откъдето са принудени да се лишат или от десетината депутата на Виктор Орбан или от до една пета от своите западноевропейски мандати. По думите на Орбан атаката идва от политическите опоненти, а целта е „да е отслаби ЕНП” в навечерието на евровота. Според него вътрешнопартийните му критици играят ролята на „полезни идиоти”, които са използвани от техните политически противници.

Съдбата на унгарската „Фидес” ще бъде решена на конгреса на ЕНП на 20 март, а нагласите са неговата партия да бъде изключена, за да се усмири недоволството. Изключването му би означавало пресичане на консервативната тенденция в ЕНП и затвърждаване на центристкия либерален консенсус със следващото от това намаляване на вероятността за разбирателство с набиращите сили патриотични и националистически формации. Подкрепата за Орбан от страна на ХДС/ХСС обаче може да означава отлив на политически сили към центристите на френския президент и намалени шансове за германеца Манфред Вебер като шеф на Еврокомисията. Независимо дали Орбан ще бъде изключен от ЕНП или не, тенденцията в европейското политическо развитие е очевидна и вече никой не може да си затваря очите – противоречията в Европа добиват все по-отчетливи национални измерения, а „Европа на нациите” бавно изтласква от политическата карта днешния федералистки либерален проект.