Докато общественото внимание в световен мащаб е пленено от ядрената програма на Северна Корея и тестовото ѝ изстрелване на ракети, на път е да пламне друга война. На 14 август американският президент Тръмп изстреля първия залп, като даде разрешение за разследване на предполагаема кражба на интелектуална собственост от страна на Пекин по силата на раздел 301 от Търговския закон от 1974 г. Това е първата директна търговска мярка на неговата администрация срещу Китай.

Вашингтон е на мнение, че американските компании, които действат в Небесната империя, са принудени да споделят интелектуална собственост, ако искат да имат достъп до китайската икономика. Американските бизнеси често са принудени да предприемат рисковани ходове, когато работят съвместно с китайските си партньори, като предоставят ценни технологични активи. „Ще се изправим срещу всяка страна, която незаконно принуждава американските компании да прехвърлят ценните си технологични активи като условие за достъп до пазара. Ще се борим с фалшифицирането и пиратството, които унищожават американските работни места”, каза Тръмп.

По време на предизборната си кампания президентът Доналд Тръмп заплаши да увеличи митническите тарифи върху китайския внос с 35% - 45%, за да принуди Китай да предоговори търговския си баланс със Съединените щати. Американският търговски представител Робърт Лайтхайзър ще има една година, за да помисли дали да започне официално разследване относно китайската търговска политика в областта на интелектуалната собственост, за която от Белия дом и от лобистките групи на американската индустрия твърдят, че нанасят вреди върху американските предприятия и върху работните места. Служителите на администрацията на Тръмп са изчислили, че кражбата на интелектуална собственост, която извършва Китай, вероятно възлиза на 600 милиарда долара.

Двустранният търговски дефицит между САЩ и Китай достигна 350 милиарда щатски долара през 2016 г., а Тръмп многократно обвини китайския внос за това, че срива заетостта в американски сектори като например този, свързан с преработката на стомана. „Ще направим задълбочено разследване и, ако е необходимо, ще предприемем действия за запазване на бъдещето на американската индустрия”, каза Лайтхайзър.

В случай че проучването определи, че Китай следва нелоялни търговски практики, президентът Тръмп ще трябва да предприеме действия, независимо дали наистина го желае, или не го желае. И верижната реакция ще потопи двете големи държави в търговска война, от която никой няма нужда. Вашингтон ще бъде въвлечен в конфликт, който ще изсмуче ресурсите на Америка.

Струва си да отбележим, че разследването по отношение на интелектуалната собственост ще предостави допълнителни данни за други разследвания около китайските търговски практики, започнати от Белия дом по-рано тази година, особено за тези, които засягат стоманата и алуминия. Този месец Вашингтон обяви, че ще наложи предварителни санкции срещу китайския внос на алуминиево фолио.

Тук не става въпрос за принципи, а по-скоро за онзи елемент от политиката, свързан с моркова и тоягата. Има голяма символика в това, че президентът подписа изпълнителната заповед в момент, в който двустранните отношения вече са обтегнати заради ядрените амбиции на Северна Корея. На 10 август Тръмп заяви, че може да смекчи позицията си по въпроса за търговията, ако Пекин направи повече за обуздаването на разполагащата с ядрени оръжия Северна Корея. „Ако Китай ни помогне, ще гледам много по-различно на търговските отношения”, заяви президентът, демонстрирайки своя подход „танто за танто”.

Всекидневникът „Китай днес” (China Daily) предупреди, че може да бъде избухне търговска война, ако президентът Тръмп изпълни своите планове да разследва дали Китай краде американски технологични активи. Китайското външно министерство призова правителството на САЩ да избегне „търговска война”. Според експертни оценки САЩ ще загубят, ако се проведе такава търговска война.

Президентът Тръмп предпочита да прави своите ходове, като се позова на националното, а не на международното право. Вашингтон може да не харесва търговските практики в Пекин, но Китай се придържа към споразумението за присъединяване към Световната търговска организация (СТО), което остави на страната свобода на действие да ограничи бизнеса с предоставянето на услуги, както и вътрешните инвестиции. Високите тарифи, въведени едностранно, биха могли да предизвикат санкции срещу САЩ от страна на СТО. Една търговска война би могла да подкопае международната търговска система и да направи СТО ненужна.

Транстихоокеанското споразумение беше начинът да се обърне внимание на проблемите, свързани с търговските практики на Китай, включително и на въвеждането на твърди и бързи правила за свободна употреба на интелектуална собственост, както и за свободни инвестиции. Ако споразумението беше ефективно, щеше да се създаде голям пазар в Азия, а Китай щеше да стои настрана. За да се присъедини към Транстихоокеанското споразумение, Пекин щеше да се наложи да въведе реформите, които Съединените щати искат той да приложи.

Споразумението беше подписано и участниците бяха нетърпеливи да ратифицират документа. Само президентът Тръмп заяви, че Транстихоокеанското споразумение е лоша сделка и извади Америка от нея, което разочарова изключително много азиатските му съюзници и партньори. Сега САЩ се изправят пред резултата от своите действия. Каквото посееш това ще пожънеш!

През 2008 г. световната икономика преживя най-опасната криза от Голямата депресия насам, която бе през 30-те години на миналия век. Къде щяха да бъдат Съединените щати и някои други икономически лидери, ако не беше Китай, който осигури жизненонеобходимата подкрепа в отговор на глобалното търсене? Тук трябва да се вземе предвид и друг аспект от проблема. Ако Китай забави своето развитие, Съединените щати също ще забавят своето. Много страни ще бъдат засегнати и Америка няма да бъде изключение от правилото. Това САЩ да водят търговска война срещу Китай е като да се прострелят в крака.

И последно, но не на последно място. Склонността на САЩ да разрешат проблемите с Китай, като стартират търговска война, е част от една по-голяма картина. Конфронтационният подход надделява във всичко, което прави САЩ. Помните ли Закона за противодействие срещу противниците на Америка чрез санкции, който влезе в сила с подписа на президента от 2 август? Той бе инструмент за обявяване на война чрез санкции на Русия, Иран и Северна Корея.

Американските военни са изпратени в различни страни в Европа, а и в Сирия, в Йемен, в Ирак, в Афганистан, във Филипините, в Либия, в района на Персийския залив и къде ли още не. Във всеки момент може да се очаква атака срещу Северна Корея или Иран. Президентът смята, че не е изключена и възможността за инвазия във Венецуела – тази възможност стои на масата. Дипломатическите отношения с Европа, традиционният съюзник на Америка, се влошават. А призивите за напускане на ООН стават все по-гръмки в Съединените щати. Белият дом се придържа към тактиката: „Правете точно това, което ви казваме или ще си носите последствията”. Предстои да видим дали това ще сработи. Става дума за начин на мислене, който трудно би могъл да бъде променен.