Интервю на Иво Христов с Алекс Йорданов
Алекс Йорданов е роден в София през 1962 г. Седемгодишен заминава при баща си във Франция. Следва архитектура в Художествената академия в Париж. През последните 15 години се занимава с журналистически разследвания включително в най-голямата частна френска телевизия Canal+. Пътува в горещите точки и прави документални филми, пише книги и снима репортажи. Алекс Йорданов е част от екипа от журналисти, участвали в транснационалното разследване на „Вашингтон Пост” за тайната програма „Грейстоун” в САЩ, стартирала в рамките на борбата срещу тероризма след атентатите от 11 септември 2001 г. Наскоро във Франция излезе от печат най-новата му книга „Тайната история на Мерах”, разследваща пътя на терориста от Тулуза.
Завръщаш се от Сирия. Какви са твоите впечатления?
Ще започна от Турция. Страната е в режим на форсирани реформи. Ускорено се ислямизира. Демографската политика си фиксира за цел да има средно 3,2 деца във всяко семейство, на жената е отредено домакинството, работят мъжете. Това е визията на Ердоган за бъдещето. Навред никнат жилищни комплекси с типичните сгради, в средата на всеки нов квартал се кипри джамия, нещо като умалена „Света София”. Мои турски колеги, някои от които бяха хвърлени в затвора, ми потвърдиха, че Ердоган страда от тежко заболяване, но той продължава да следва своята визия за Турция.
Вероятно колкото по-фебрилен е човек, толкова по-силно проектира амбициите си върху понятия като „нация” и „вечност”.
Достатъчно е да видим новия президентски дворец. Ала в живота колелото се върти. Ердоган мисли, че е отстранил военните от националната сцена, но те не са го забравили.
Допускаш ли, че те могат да се завърнат в политиката?
Не знам, но при всички положения те имат своята дума. Мисля, че системата, която гради Ердоган, не може да функционира в дългосрочен план. Тя е несъвместима с напредващата глобализация.
Вярваш ли в турската версия, че ИДИЛ стои зад атентатите в Турция, за които ислямистите не поеха отговорност?
Да. ИДИЛ просто не контролира всичките си поддръжници. Впрочем убитите бяха все чужденци. За тях да убиват „неверници” е все едно къде, в Истанбул или другаде. В случая жертвите бяха неколцина германци и един перуански турист.
Целта на последното ти пътуване беше Сирия. Какъв бе поводът и къде те отведе той?
Снимаме филм за National Geographic. Продуцент е Ник Куестед от Goldcrest Films, компания, която има изключителни постижения в документалното кино. През 2013 г. три от петте номинирани за „Оскар” документални творби бяха продуцирани от Goldcrest Films, което казва всичко. Нашият филм е посветен на войната в Сирия, по-специално на търговията с оръжие, част от която е и България. Филмът започва с инцидента на полигона в Анево (на 6 юни 2015 г. на полигона в село Анево при тест на гранатомет загина американски гражданин, а четирима други, двама американци и двама българи, бяха ранени, бел.ред.). Както знаем: без оръжие няма война. Тъй че се опитахме да проследим траекторията на оръжието, разговаряхме с преводача на американците, който беше изключително притеснен да свидетелства пред камерата. Впрочем той едва не бе загубил живота си при инцидента. В началото на сирийския конфликт американците искаха да свалят Асад и доставяха оръжие на „умерените” бунтовници. Както винаги, отначало те подпомагат „бунтовници”, а накрая същите се оказват „терористи”. Спомняме си Бин Ладен и косовските сепаратисти. Впрочем тъкмо търговията с оръжие стана причина да бъде убит и американският посланик в Триполи. Той е организирал пратки с оръжие от складовете на Кадафи за сирийските бунтовници. Една от организациите отказа да дели пратката с другите, за които тя бе предназначена. Тогава ощетените убиха посланика. Като акт на отмъщение. Със сигурност това ще бъде припомнено на Хилъри Клинтън, когато започнат сериозните кандидатпрезидентски дебати. Не е особено патриотично да жертваш живота на американци, за да подпомагаш ислямисти.
Каква е траекторията на оръжието до Сирия?
Пентагонът наема като подизпълнители и посредници по сделките множество фирми. ВМЗ – Сопот, работи с фирма, която се казва Regulus Global. Друга американска фирма, Purple Shovel, е наета да тества оръжията. Българската Speedex организира транспорта от завода до аерогарата. Има още една фирма, която играе ролята на enduser, сиреч получава пратката. Нейният телефон е в Министерството на отбраната на Саудитска Арабия в Рияд. От София пратките с карго самолети на Saudi Airlines или Etihad Airlines се превозват до Емиратите или до саудитския град Табук, недалеч от йорданската граница. От там с камиони се доставят на опозицията. Цялата операция е част от програмата на Пентагона за подпомагане на бунтовниците.
На тези, които американците наричат „умерена опозиция”?
Всъщност „умерена опозиция” не съществува. Ако не броим Свободната сирийска армия, но тя контролира нищожна територия и е малобройна. А оръжие се доставя в големи количества и неизбежно се озовава в ръцете на джихадистите. Срещнахме се с генерал Салим Идрис. Открихме негово писмо до полевите командири, в което той ги приканва да отчетат колко и какво оръжие са получили, за да покаже отчетите им на своите „турски и френски приятели”.
Тоест доставя се френско и турско оръжие, така ли?
Не само. Оръжието идва отвред, от България, Украйна, Словения, Беларус, Сърбия и цяла Източна Европа. Всяка страна производител има свои предпочитания.
А защо отчетът се представя на французите и турците?
Очевидно защото от тях зависи да дадат съгласието си то да бъде доставено. В писмото също се уточнява, че две трети от оръжието се полага на „Ал Нусра” и една трета на останалите формации. За генерал Идрис бе трудно да го признае. По време на интервюто в помещението присъстваха и младежи от Свободната сирийска армия. Чак като прибрахме камерата, той ми каза: „Задаваш ми деликатни и опасни въпроси”. Усмихна се широко. И продължи с обясненията, а ние забравихме да изключим микрофона.
Две трети от оръжието отива за „Ал Нусра”? И това го казва генерал Идрис, който беше свързан със Свободната сирийска армия и има по-скоро визитка на „умерен опозиционер”?
Да. В началото Западът искаше на всяка цена да свали Асад. Путин искаше на всяка цена да го съхрани на власт и Сирия да не се окаже в положението на Либия, която впрочем е сред най-големите производители на газ. Сега Западът и Русия си намериха общ враг в лицето на „Ислямска държава”. След атентатите от 13 ноември в Париж френският министър на отбраната Льо Дриан направи пътека до Москва. Г-н Саркози също. Президентът Оланд спомена, че санкциите срещу Русия не са особено полезни. Изглежда, в Бенгази вече са пристигнали руски военни съветници.
Това е завоят във френската позиция. Но американската не се е променила. За САЩ Асад остава враг номер едно?
Поне за администрацията на Обама, която си отива след по-малко от година. За нея ИДИЛ е враг номер едно, но същевременно тя счита, че преходът в Сирия не може да се извърши с Асад начело. Виж, Тръмп харесва Путин.
В Сирия гражданската война е нещо като минипроекция на световна война, която напомня испанската Гражданска война от 1936-1939 г.?
Да. Много е странно. През 2004 г. бях в Ирак, тогава войната там напомняше тази във Виетнам. Изключително жестока, двустранна. Днес в Сирия е пълно с всякакви националности: таджики, узбеки, всякакви азиатци, но също и чеченци, французи, германци, тунизийци, кувейтци, филипинци, белгийци, кюрди, турци, иранци, бойци от Хизбула и дори китайски уйгури. Във въздуха летят американски, руски, британски, френски и арабски самолети. Смайващо е колко много актьори се сблъскват на малък терен. Много трудно е да се проследи движението на фронтовете.
Но какъв е дълбокият залог на сблъсъка?
Генерал Идрис при изключена камера ни каза, че е един проект за газопровод.
Този от Катар до сирийското крайбрежие. От там газът би стигнал и до Южна Европа.
Да. Той би конкурирал руския пазар в Европа. При сегашните цени на петрола руският бюджет е поставен на изпитание и за Москва и дума не може да става да дестабилизира дългосрочно търговския си баланс. Руската икономика зависи от суровините. Няма как да бръкнеш в портфейла на Путин и да не си понесеш последствията. Катарският газ пълни 99% от бюджета на страната, но се експортира в течно състояние. Прокарването на газопровода ще спести на катарците 14% от себестойността на газа, защото няма да се налага да го втечняват. А това означава милиарди долари печалба. Но това е само една от причините за конфликта, в който всяка от страните има свои специфични интереси.
А американският интерес е един вид карамбол: да бъде свален Асад, за да се отвори пътят на катарския газ до Европа и така да бъде дестабилизиран и Путин.
И да, и не. Американците реагират на случващото се. Шиитската влат в Ирак, която те сами установиха, разшири региона под иранско влияние чак до Бейрут. Което е неприемливо за американците. Те няма как да върнат времето назад в Ирак, затова Сирия е новата мишена, при това там те настъпват и руските интереси. Франция е много губеща от конфликта, защото Париж беше близък с Асад. Особено френските социалисти. Ролан Дюма, външният министър на Митеран, беше близък с дъщерята на генерал Тлас, тогавашния номер 2 в Дамаск. Всъщност американците от десетилетия правят само глупости. Дори Латинска Америка се обърна срещу тях.
Спомена ми, че разполагаш със саудитския план за ислямизация на Балканите, сиреч и на България. Документът е на арабски език. Можем ли да се доверим на достоверността му. Мнозина биха рекли, че това е конспирационизъм.
Източниците ми са много автентични. Буквално от извора. Планът е много прецизен: там пише какво трябва да се преподава в училищата, как да се финансират джамиите, как да се приобщават хора към вярата. Но засега съм успял да организирам превода само на началото на текста.
България упомената ли е изрично?
Да. Както виждаме, тук държавата почти не съществува. За чужденец е много смайващо да прочете, че българският премиер се хвали как Ердоган и Давутоглу му звънели в 1 часа през нощта по повод свалянето на един партиен лидер. В 1 часа сутринта! Ще рече, че този въпрос е от изключителна важност и спешност за Турция. Най-странното е, че той е вдигнал телефона! Във Франция имаме същия процент сънародници мюсюлмани, но е немислимо, да речем, президентът на Алжир да се обади на президента на Франция само защото политик с мюсюлмански произход има някакви проблеми. Това е акт на незачитане на България. Все едно турският президент звъни на губернатора си, за да му търси сметка какво се случва в далечните турски владения. Това е изумително. Симптом за слабост на властта и за външна политика, лишена от визия за бъдещето. За малка страна като нашата щеше да е полезно да даде път на „Южен поток”, който щеше да създаде и работни места. Така щяха да се балансират интересите на Русия и Турция, а в дипломацията всичко е въпрос на равновесие. Казвам „нашата страна”, защото дълбоко в себе си се чувствам тукашен, роден съм в България.
Премиерът представя тази липса на уважение като вид близост. Превръща неуважението в признание. Но да се върнем към саудитския проект за ислямизация на Балканите. Можем ли да твърдим, че той е в конкуренция с турската концепция за „стратегическа дълбочина” на премиера Давутоглу? И двата проекта разглеждат Балканите като зона за експанзия.
Не мога да твърдя, че те са в конкуренция. Просто казвам, че саудитският проект е налице, а тукашната власт не изглежда да обръща особено внимание на проблема. Когато обаче чужда държава започне да инвестира в религията, това е крайно опасно. Впрочем те пробваха да сторят същото във Франция, но правителството бързо отряза тези мераци и въведе законодателство срещу чуждестранното финансиране на вероизповеданията.
Правилно ли е да се твърди, че Саудитска Арабия издържа някои имами, а Турция залага по-скоро на свои политически актьори?
Доколкото знам, Турция също плаща на имами. Що се отнася до саудитците, аз разполагам с плана им, но не знам точно какво са предприели. Саудитска Арабия е особена страна. В нея кралското семейство финансира духовенството, а духовенството благославя властта на властващата фамилия.
Докъде се простират географски амбициите на саудитите в Европа?
Забелязва се изключителната им активност в Босна. Там никнат скъпи саудитски джамии, които са много различни от традиционните за тези места турски джамии. Два пъти властта изпрати командоси, за да свалят черните знамена на джихадистите, които бяха издигнати над две села. По принцип джихадът е перманентен, понякога има паузи, но той никога не секва. До установяването на халифата над цялата планета. Разбира се, на 90% от мюсюлманите тази идея им е напълно непозната, но за екстремистите тя е водеща. Да си припомним, че през 1933 г. нацистите взеха властта, след като отначало бяха шепа хора. Религиите, в частност ислямът, са завоевателни идеологии още от деня, в който светите текстове са били написани. Впрочем от ръката на хора.
Неотдавна алжирският романист Буалем Сансал каза, че по-опасна от джихада е тихата ислямизация, която прониква неусетно като влагата в някой дом...
Прав е. Това се случи в Египет с Мюсюлманските братя. Това прави и Ердоган в Турция. Да не забравяме, че той е осъждан за ислямски радикализъм, преди да промени името на своята партия и да се превърне в приемлив демократ, за да се домогне до властта. След това нещата се промениха. Ислямизмът напредва. Напоследък говорим често за Париж, защото атентатите отнеха живота на 130 човека. Но в Босна и Македония постоянно се случват инциденти. Балканите са географски изложени на всякакви опасности. Забележете: Qatar Airways има запазено място на летище София с червен килим и стюардеси край него. Що за бизнес има България с Катар, та да оправдава един полет дневно?
Може би това е въпрос на лукс, стандарт на обслужване?
Не. Те просто имат много пари. Компанията е субсидирана от държавата. При тях няма социални конфликти, стачки. Няма отговорен мениджмънт. Те се разширяват. Напредват. Ако решат, ще организират десет полета дневно. Както си купиха домакинството на световното първенство по футбол, без да имат отбор. За катарците 1000 лева или 10 000 лева са едно и също. Просто една нула в повече.
В политически план какво представлява саудитската стратегия за ислямизация?
Тя е геополитически инструмент. Например във всеки момент може да бъде развята опасността от тероризъм, да бъде използван този аргумент в преговорите. Цената на петрола е другото им оръжие. Техният проект е експанзионистичен. Европа е естествената им цел. Каза ми го лично шефът на Ал Кайда за Европа, който излежава присъда в Зеница. Впрочем проектът им не е утопичен. В Египет Мюсюлманските братя за кратко взеха властта. Имаха законно избран президент. Там политическата стратегия беше различна, но целта беше същата. Като ратува за исляма като цяло, всеки от актьорите утвърждава своето влияние в мюсюлманския свят. Това е саудитският парадокс, който е и слабост в дългосрочен план. Защото, вместо да изнасят вярата си, тези страни би трябвало да образоват, да речем, свои доктори. Така няма да се лекуват във Франция и да оставят там милиони за здравни услуги.
Да се върнем на пътуването.
Най-напред се озовахме в турския граничен град Килис. Там срещнахме сирийски археолози, избягали от Палмира след превземането на града от ИДИЛ. Единият беше толкова травматизиран, че целият трепереше. На изток се пие много чай. След третия чай езиците се развързват. Установихме документно как Катар купува ПВО ракети от Украйна за нуждите на джихадистите. Става въпрос за големи ракети С-125, наследени от съветските арсенали.
А отвъд границата. Какво е впечатлението ти от Сирия?
Там за всичко се плаща. Понякога, за да получиш отговор на въпроса си, трябва да платиш. Научихме, че има човек, който продава снимки и клипове, заснети от джихадисти. Той пък ги вземал от свой приятел от сирийската страна на границата, в град Азаз. Онзи имал ателие за поправка на мобилни телефони и когато джихадистите му оставяли смартфоните си, той източвал от тях клипове и снимки. А после ги продавал. Така преди година и половина продал на френски журналисти известния клип на Абделхамид Абауд, „мозъка” на атентатите в Париж. На него той влачи трупове на убити сирийски войници, вързани за неговия пикап. Но тогава никой не е разпознал в това лице белгиеца, бъдещия атентатор от Париж. Решихме да отидем в Сирия, което не е лесно. Границата край Килис е с ограда, а турската полиция патрулира. Отидохме на изток, където преминава един подземен петролопровод, там има дупка в оградата, която местните знаят. Отсреща те поема друг човек. И още в първото селище се вижда черното знаме на ИДИЛ. Джихадистите владеят тази територия. После свихме отново на запад към Азаз. Градът вече е извън контрола на ислямистите. Издирихме ателието за поправка на мобилни телефони. Всъщност френските журналисти бяха изкупили почти всичко от телефона на Абауд. Открихме още снимки на джихадисти, негови приятели, както и снимки на голи жени, което не е много правоверно поведение. По някое време собственикът ми рече: „Моят приятел от съседната улица направи паспорта, който откриха след атентатора, който се самовзриви край „Стад дьо Франс”. Оказа се, че паспортите от една превзета служба на властта са се озовали у въпросния човек и той произвежда безупречни документи, неразличими от официалните. Дори закупихме един, за да го пробваме. Направихме си експеримента на аерогарата в Истанбул, в полет за САЩ. Паспортът се оказа безупречен. Службите във Франция и другаде според мен трябва да са силно заинтересувани да придобият списъка на хората, получили фалшиви паспорти и проникнали в Европа като бежанци. Нямахме достатъчно кеш, за да се сдобием със списъка. Явно ще трябва да отидем пак.