Саудитска Арабия възнамерява да продаде част от държавния монополист в добива на петрол, компанията Aramco. Това заяви в интервю пред сп.The Economist принц Мохамед бин Салман, считан за номер 2 в йерархията на кралството. „Идеята ми харесва“, споделя принцът, който счита, че подобна стъпка „ще е в интерес на самата компания“, защото ще способства за по-голяма прозрачност в управлението й и ще противодейства на корупцията. Вероятно на борсите ще бъдат предложени около 10% от компанията, считат експерти.
Продажбата на дялове от Aramco e без съмнение сензационната борсова новина на 2016 г., която Bloomberg сравнява с истински „Голям взрив“. Държавната петролна компания на Саудитска Арабия притежава най-големите доказани петролни резерви в света (261 милиарда барела) след тези на Венецуела (300 милиарда барела). Тя добива по 10,25 милиона барела дневно (дек. 2015 г.), с което оглавява класацията на световните производители, следвана от руската компания „Роснефт“ с 5 милиона барела и американската Exxon с 4 милиона барела.
Аramco стопанисва двете най-рентабилни петролни полета в света: Гауар и Сафания – съответно най-голямото сухопътно и крайбрежно находище. Лесни за експлоатация, двете полета позволяват добив на висококачествен петрол на изумителната производствена цена от 3 долара за барел. Освен това Aramco притежава и развита инфраструктура за рафиниране и транспортиране на „черно злато“.
Общата капитализация на компанията на теория може да достигне 10 трилиона долара, за сравнение тази на най-голямата частна петролна компания Exxon възлиза на „едва“ 370 милиарда.
Независимият експерт в петролната търговия Мохамед ал Сабан, цитиран от The Wall Street Journal счита, че продажбата на дялове от Aramco крие и политически рискове, защото предполага одит на компанията, а той може да разкрие взаимовръзки, които много принцове в управляващата Саудитска Арабия династия предпочитат да останат държавна тайна.
През последните две години Саудитска Арабия преживява промени, въпреки репутацията си на крайно консервативна държава. В отговор на Арабската пролет от 2010 г. Рияд провежда по-активна социална политика като превенция срещу възможни трусове. През 2015 г., във връзка с интронизацията на новия крал Салман бин Абдул Азиз ал Сауд държавата изплати премии на всички поданици на кралството. В съчетание с политиката на ниски цени на петрола, която кралството провежда с цел торпилиране на американския шистов петролодобивен сектор, новите разходи поставят на изпитание държавния бюджет на Саудитска Арабия. Това е и вероятната причина Рияд да разглежда идеята за продажба на дялове в Aramco.
Въпреки финансовата манна, саудитското общество също преживява вълнения. Екзекуцията на шиитския проповедник Нимр ал Нимр предизвика вълнения в целия ислямски свят и напомни, че в саудитското кралство също има малцинствен проблем. На последните местни избори за пръв път бяха допуснати и жени-кандидатки, макар и фасадно. Всички тези пробиви в консервативните порядки са жестове към „либералите“ в монархията, които властта компенсира с жест и към хардлайнерите. Това е агресивната външнополитическа реторика спрямо Иран, която задълбочава конфесионалния разлом. На заседанието си в Кайро вчера Арабската лига подкрепи Саудитска Арабия в противоборството й с Иран, с което окончателно бе оформен антииранският дипломатически фронт в конфликта.