За мнозинството от своите граждани Европейският съюз вече е загубил привлекателността си. 28-членният блок е измъчван от разединение и нерешителност. От своето основаване до сега ЕС се лута от една задънена улица в друга, страдайки от тежка форма на бюрократично болестно подуване. Сега си представете днешната бъркотия и се опитайте да направите от нея една единствена държава. Не съм гледала проучванията, но мога да си представя как тази концепция се разбира непосредствено от хората – като глупава и смешна, напълно неприложима и нереалистична цел.

В днешната ситуация лидерът на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Мартин Шулц предвижда създаването на „Съединени европейски щати“ (СЕЩ) до 2025 г. В реч пред конгреса на ГСДП в Берлин Шулц обяви, че би желал страните-членки на ЕС да подпишат „конституционен договор“ като стъпка към федерализацията на Европа. „Подобен конституционен договор трябва да бъде написан от учредително събрание, което включва гражданското общество и хората. Този конституционен договор трябва след това да бъде предоставен за ратификация на държавите членки и тези, които не го одобрят, трябва автоматично да напуснат ЕС“, заявява Шулц. Точно така. Ако някоя държава-членка на ЕС не съумее да одобри такъв договор, тя ще бъде изхвърлена. Разкарай се, приятел.

Изчезващ суверенитет, неконтролируемо правителство

На първо място, суверенитетът на страните-членки на ЕС, ще бъде прехвърлен в Брюксел. Европа, вече държава, ще може да се похвали с население по-голямо от това на Британската империя в нейния възход. Неизбираеми бюрократи ще господстват над повече от 500 милиона души. Местните правителства ще стават все по-малко значими, докато в същото време шефовете в Брюксел ще укрепят властта си, взимайки решения за всичко- от икономическата политика до въпросите на войната и мира –,  без да има реална воля за това от народите. Идеята, че Съединените европейски щати могат да съществуват и в същото време да назовават себе си демокрация предизвиква смях.

Има хора, които ще посочат Съединените американски щати и ще предположат, че е възможно да се създаде нещо подобно в Европа. Европа обаче не е САЩ. Те не са дори в малка степен сходни.

Културни сблъсъци

Шулц може и да не е забелязал, но всяка европейска нация има своя собствена култура. Всъщност различните култури съществуват между регионите, дори и вътре в държавите. Много хора в тези страни са неизмеримо горди от своята история и традиции и от техния, често пъти трудно извоюван, суверенитет. Опитите те да бъдат претопени в една доменна пещ в американски стил, в която всички, предполагаемо по вълшебен начин, ще се съгласят с набор от принципи, изобретени в Брюксел, никога няма да проработят.

Човек остава с впечатлението, че Шулц има нужда да се запъти към своята книжарница (Мартин Шулц е собственик на книжарница в родното си градче Вюрзелен в Северен Рейн-Вестфалия, бел. пр.) и да вземе няколко книги по история. Той би могъл да открие интересно четиво за предишните трагични опити за обединяване на хората и нациите из Европа. Като например тези на Съветския съюз или Римската империя. Или може би просто трябва да включи телевизора и да види последните новини от Каталуния, Шотландия, Северна Ирландия и т.н.

Ще цитирам първия президент на Европейския съвет, Херман Ван Ромпой, през 2012 г.: „Европейският съюз никога няма да се превърне в Съединени европейски щати. Има 27 или 28 (държави членки) с Хърватия. Всяка страна има своя собствена история, някои като Белгия имат история от двеста години, други имат хилядолетна история. Така че ние не сме като американските щати. Ние имаме свои собствени езици, имаме 23 различни езици в Европа. Имаме особена идентичност във всяка от нашите държави и много специфична ситуация вследствие на нашата история...“

Езиковият проблем

След като Хърватия се присъедини към Съюза през 2013 г., ЕС превежда почти всичко, което подготвя, на 24 езика. Това не е лесна задача и изисква армия от преводачи. Някои длъжностни лица говорят по убеждение само на своя роден език. Много други смятат, че усилията за преводи костват огромно време и ресурси и предлагат одобряване на английския като официален език на ЕС. Английският, в края на краищата, е лингва франка – най-разпространеният и най-говоримият език между европейските официални лица и бюрократи. Ефективността обаче отстъпва пред националната гордост. В известен смисъл това е разбираемо. Приемането на един език, когато не всички 28 нации го говорят, може и да е по-евтино и по-ефективно, но не е точно демократично.

В крайна сметка с езиковите въпроси може и се справят, макар и скъпо, и в днешното състояние на ЕС. Какво обаче ще стане, ако ЕС внезапно стане една държава? Ще прави ли тя все още всичко на 24 езика? Трябва ли да приемем английския като наш нов обединителен национален език – дори когато единствената държава, която го използва като свои официален език, напуска кораба? Това би било особено странно като се има предвид, че дори се говори как английският ще загуби статуса си на официален европейски език след като Великобритания напусне групата.

Сметката

Възможно е Шулц и някои от неговите привърженици еврократи просто отчаяно да искат да повярват в „края на историята“ на Франсис Фукуяма – където големите интелектуални сблъсъци и дебати от историята са приключили и всички ние живеем в идеологическа хармония, Ангела Меркел и Виктор Орбан заедно пеят пионерски песни край лагерния огън, а каталунците внезапно решават, че нямат нужда от повече, а от по-малко независимост. В действителност идеята на Шулц, по ирония на съдбата, вероятно ще направи повече за това да застраши интеграцията, която вече е постигната вътре в ЕС, отколкото да я укрепи. Социологическо проучване на германския вестник „Билд“ установи, че само 30% от германците подкрепят идеята на Шулц, докато 48% я отхвърлят. Малко е вероятно течението толкова да се обърне, че мнозинството от гражданите във всяка държава от ЕС да се обяви в подкрепа на федерализирането на съюза.

Ще цитирам френския философ Андре Глюксман, според когото Европейският съюз започна като „отбранителна реакция на ужаса“ след две световни войни. Проблемът, както го формулира Глюксман, е че играчите „може да не са склонни да водят войни, но не се разбират добре една с друга“. Всяка нация с право има собствени интереси. Това никога няма да се промени.  Нищо друго не може да разруши ЕС по-бързо от сериозните опити за превръщането му в Съединени европейски щати.

Автор: Даниел Райън, ирландски журналист, работил в САЩ, Германия и Русия.

Източник: RT