Държавният секретар на САЩ Майк Помпео знае значението на редкоземните метали, а според съобщенията Северна Корея е открила едно от най-големите находища на 150 километра от Пхенян. Дали това не е друг фактор зад скорошното размразяване на отношенията със САЩ?

Възможно е в сърцевината на прегръдката на администрацията на Тръмп към Ким Чен Ун да стои едно от най-големите находища на редкоземни метали в света, намиращо се на едва 150 километра северозападно от Пхенян, което потенциално се оценява на милиарди долари. Всички пособия от технологичния ежедневен живот днес, в XXI век, зависят от химическите и физическите свойства на 17 ценни елемента от Менделеевата таблица, известни като редкоземни елементи.

Понастоящем се смята, че Китай контролира над 95% от глобалното производство на редкоземни метали с около 55 млн. тона в своите находища. Северна Корея вероятно притежава най-малко 20 млн. тона. Редкоземните елементи не са единствените важни стратегически минерали и метали в тази игра. Въпросните находища са източник и на волфрам, цирконий, титан, хафний, рений и молибден. Всички те са абсолютно жизненоважни не само за безчет военни разработки, но и за ядрената енергетика. Редкоземните метали са от съществено значение за оръжейните системи на САЩ, Русия и Китай. Системата THAAD се нуждае от редкоземни елементи, както и руските системи за противоракетна отбрана С-400 и С-500.

Не е далеч от мисълта, че „Изкуството на сделката” се отнася и за редкоземните елементи. Ако САЩ не се опитат да разиграят добре своите карти спрямо предполагаемото колосално севернокорейско находище, победителят отново може да бъде Пекин, а също и Русия, като се има предвид руско-китайското стратегическо партньорство, което вече е оформено. Цялата игра може би се върти около това кой ще предложи най-добра възвръщаемост на инвестицията – не в недвижими имоти, а в секси метали, а ръководството на Пхенян ще е в състояние да спечели цяло състояние.

Способен ли е Пекин да наддава при една потенциална американска сделка? Това може би е била основната тема на третата среща между Ким Чен Ун и президента Си Дзинпин преди няколко седмици, точно когато фигурите на цялата геополитическа шахматна дъска се разбъркаха.

И така, значи металите не са секси?

Изследователят Марк Силс твърди следното в научен труд, озаглавен: „Кризата със стратегическите материали и конфликтът между великите сили”: „Конфликтите за стратегическите минерали са неизбежни. Драмите вероятно ще се развият около мините, по протежението на транспортните маршрути, по които трябва да пътуват материалите, и особено в стратегическите контролни точки, които американските войски днес имат задача да държат в ръцете си. Отново, властовото уравнение ще включва едновременно контрол над владението на елементите и недопускането на контрол от други.” Това например важи за украинския пъзел. Русия силно се нуждае от украинския титан, цирконий и хафний за своя военнопромишлен комплекс.

По-рано тази година японските изследователи откриха под морското дъно на западната част на Тихия океан находище, оценявано на 16 млн. тона редкоземни елементи (по-малко от резервите на Северна Корея). Това обаче едва ли ще промени значимостта на Китай – и потенциално на Северна Корея. Ключът към целия процес по добив на редкоземни елементи е да се създаде печеливша производствена верига, както направи Китай. Това обаче отнема много време.

Подробни изследвания като „Китайската индустрия за редкоземни елементи” на Синди Хърст (2010), публикувано от Института за анализи на глобалната сигурност (ИАГС) или като „Редкоземните елементи в избрани приложения за американската отбрана” на Джеймс Хедрик, представено по време на 40-тия Геоложки форум на минералите за индустрията от 2004 г., убедително скицират подробна схема на взаимовръзките. Силс подчертава, че минералите и металите изглежда привличат вниманието само на публикации за търговията с полезни изкопаеми. „Това изглежда обяснява частично защо състезанието за контрол над редкоземните елементи в Корея не съсредоточи прожекторите върху себе си. Металите просто не са секси, докато оръжията са.”

Металите със сигурност са секси за държавния секретар Майк Помпео. Определено си струва да си спомним как Помпео, тогава директор на ЦРУ, заяви пред сенатска комисия през май 2017 г., че чуждият контрол над редкоземните елементи е „много реално притеснение”. Превъртете лентата една година по-късно, когато Помпео, издигнал се до шеф на Държавния департамент, наблегна на новото „перчене” в американската външна политика. После превъртете до момента преди едва няколко седмици, когато перченето на Помпео беше приложено на срещата с Ким Чен Ун.

Защо вместо сюжет за преврат в стил на филм по Netflix, не разгледаме доста възможния сценарии на това как Помпео впечатлява Ким с красотата на една договорена със САЩ сладка сделка за редкоземните метали на Северна Корея. Русия и Китай обаче в този разказ трябва да бъдат оставени отвън – или изолирани по друг начин. Не е трудно да си представим как Си осъзнава всички последствия от това и каква е реакцията му.

КНДР – тази уникална комбинация между Туркменистан и постсъветска Румъния, може да е на прага на интегрирането си в огромна верига за доставки на редкоземни елементи по своеобразен „Железен път на коприната”, в едно руско-китайско стратегическо партньорство, което едновременно инвестира в железопътни линии, тръбопроводи и пристанища в паралелни специални икономически зони в китайски стил.

Както заместник изпълнителният директор на „Газпром” Виталий Маркелов наскоро разкри: „Южнокорейската страна поиска „Газпром” да рестартира ключов проект” – газопровод през Северна Корея, своеобразна пъпна връв между Южна Корея и Евразия. В резултат на сериозните дискусии по време на Далекоизточния форум във Владивосток през септември 2017 г., беше приета пътна карта за това как Южна Корея, Китай и Русия да привлекат КНДР към евразийската интеграция, развивайки нейното селско стопанство, енергетика и, особено важно, минерално богатство. Въпреки че администрацията на Тръмп може да е закъсняла да се включи в играта, е немислимо да се мисли, че Вашингтон ще изостави идеята да участва в борбата за редкоземните метали на Северна Корея.

Автор: Пепе Ескобар

Източник: Asia Times