Ежегодната среща на лидерите на страните от БРИКС (икономическият съюз между Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) се проведе на фона на горещата геополитическа обстановка в град Сямън, където навремето Си Дзинпин беше заместник-кмет и проходи като политик.

Необходимо е да се помни, че ядрото на БРИКС се корени в руско-китайското стратегическо партньорство. Сътрудничеството между Русия и Китай оказва влияние върху събитията на Корейския полуостров, тъй като и двете държави граничат с КНДР.

Пекин определено е против военни действия и в Пентагона прекрасно знаят това. Пхенян проведе шестото изпитание на ядрено оръжие (макар и предварително планирано) само три дни след като два американски стратегически бомбардировача B-1B, съвместно с четири F-35B и няколко японски F-15, направиха свои „тестове“. 

Всеки запознат със ситуацията на Корейския полуостров знаеше, че КНДР подготвят ответен удар на частично завоалираната операция „по смяната на ръководството“. Затова трябва да се върнем към единственото огласено предложение: руско-китайското изискване за „двойно замразяване“. Дипломация в действие: замразяване на американските, японските и южнокорейските военни учения; успоредно с това – замразяване на ядрените изпитания в КНДР. В отговор Белият дом се обръща към „ядрената сила“ като към инструмент за завършване на конфликта.

Добивът на злато в Амазония на подобна цена

След два напрегнати месеца Ню Делхи и Пекин най-сетне решиха да  прекратят сблъсъците между своите гранични войски в хималайско плато Доклам (което в Китай наричат Дунлан). Това решение е свързано директно със срещата на върха на лидерите на страните от БРИКС, където Индия и Китай трябваше да стигнат до някакъв компромис. Премиерът на Индия Моди вече бе осъществявал подобен  гамбит в навечерието на миналогодишната среща на върха на БРИКС в индийския щат Гоа. Тогава той настоя Пакистан да бъде обявена за терористична държава, а Русия и Китай се възпротивиха. Моди също така бойкотира инициативата „Един пояс, един път“, лансирана в китайския град Ханджоу през миналия май, която в основата си засяга икономическия коридор „Китай – Пакистан“.

Индия и Япония се стремят да се противопоставят на „Един пояс, един път“, създавайки подобен проект – Азиатско-африкански транспортен коридор. Да се вярва, че той би превъзхождал инициативата „Един пояс, един път“ – при нейните богатства, мащаби и финансиране – означава желаното да се възприема за действително. В Сямън обаче, Моди все пак обясни предимствата му. „Имаме намерение да изкореним бедността, да запазим здравето на хората, да осигурим безопасността на храните, равенството на половете, енергоснабдяването, образованието“, заяви индийският лидер. Без колосални усилия обаче, не е съдено на индийските мечти да се сбъднат.

На свой ред Бразилия е обременена с огромни обществено-политически проблеми, възникнали заради корумпирания узурпатор Темер. Бразилският президент Мишел Темер посети Сямън, за да предложи на китайските инвеститори 57 „свои“ приватизирани предприятия, заедно с добива на злато в Амазония. Ако към това се прибавят скромните разходи за социални нужди и антиработническото законодателство, се получава образът на съвременна Бразилия, управлявана от Уолстрийт. Главната задача е сведена до едно – бърза печалба.

Политическите кръгове във Вашингтон се опитват да омаловажат ролята на „Новата банка за развитие“ на БРИКС (НБР), която е аналог на Световната банка, подигравайки се с нея. В Сямън стана ясно, че НБР едва започва финансирането на проектите на БРИКС. Грешка е НРБ да бъде сравнявана с Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). Двете финансови институции  ще влагат средства в различни типове проекти, но AIIB ще отделя по-голямо внимание на „Един пояс, един път“. Целта е банките взаимно да се допълват.

„БРИКС-плюс“ или провал

За еднополюсния модел, наложен от САЩ, БРИКС е основният световен отпорен механизъм. На срещата в Сямън китайският лидер Си Дзинпин политически коректно спомена за това: „Пет от нашите страни са длъжни да участват активно в управлението на света.“ И на мига в Сямън се занадпреварваха с предложения да се „започне диалог“ с Мексико, Египет, Тайланд, Гвинея и Таджикистан. Тези страни е предвидено да влязат в „БРИКС-плюс“ – според пекинската концепция по разширяването на партньорството, огласено през миналия март от китайския министър на външните работи Ван И.

Възможно е ехото от „БРИКС-плюс“ да се усети още в края на 2017 година – при  стартирането на Цялостното регионално икономическо партньорство (RCEP); след разпадането на транстихоокеанското партньорство. Организацията RCEP няма да бъде „оглавена“ от Китай. В нея влиза Япония, а също така и Индия, и Австралия – редом с държавите членки на Асоциацията на държавите от Източна Азия (ASEAN). Животорептрящият въпрос е какво ще предприеме Ню Делхи, за да призове RCEP да бойкотира „Един пояс, един път“.

Професор Патрик Бонд от Йоханесбург (ЮАР) твърди и настоява, че „центробежните икономически сили“ ще разрушат БРИКС заради „свръхпроизводството, огромните дългове и деглобализацията“. Този процес той нарича „провал на обединяващия капитализма Си Дзинпин“. Само че това не може да се случи. Не бива да се недооценява „обединяващия“ капитализма Китай – особено когато „Един пояс, един път“ достигне своя пик.

Триадата: нефт, юан, злато

Истинската сензация в БРИКС се оказаха думите на Владимир Путин по време на срещата на върха тази година. От геополитическа и геоикономическа гледна президентът на Русия застана „зад формирането на справедлив световен ред и срещу новите бариери в световната търговия“. Посланието е пределно ясно.

Би било редно да припомним промените в обстановката в Сирия, които Пекин мълчаливо, но уверено подкрепяше. „Благодарение на действията на Русия и другите заинтересовани държави напоследък се появиха предпоставки за стабилизиране на ситуацията в Сирия“, каза Путин.

Що се отнася до случващото се на Корейския полуостров, Русия и Китай се придържат към едно и също мнение: ситуацията е „балансирана на границата на мащабния конфликт“. Решителните изявления на руския президент, както и предложенията на Китай и Русия като цяло, всъщност са възможният изход. „Изводът от случващото се е, че е възможно спирането на ракетно-ядрените програми на КНДР да е погрешно. Проблемите трябва да се решават по пътя на прекия диалог между всички заинтересовани страни и без предварителни условия“, посочи руският държавен глава.

Концепцията на Путин и Си Дзинпин за многополюсния световен ред са съпътствани от немалко въпроси, заложени в Декларацията от Ксиамен (Китай), която предполага мир в Афганистан и процес на уреждане на конфликтите в страната, „московски формат на консултациите“ и „Сърцето на Азия/ Истанбулски процес“. Това решение на афганистанския проблем, намерено в Азия (а не на Запад), съдейства за развитието на оглавяваната от Русия и Китай Шанхайска организация за сътрудничество, в която скоро ще се  включи и Афганистан.

Путин привежда и следния решаващ аргумент: „Русия споделя загрижеността на държавите от БРИКС, свързана с липсата на справедливост в съвременната глобална финансово-икономическа архитектура, която не отчита нарасналия икономически ръст на развиващите се страни. Заедно с партньорите си ние сме готови и занапред да насърчаваме реформите в областта на международното финансово урегулиране, съвместно да съдействаме за преодоляването на прекомерното доминиране на ограничен брой резервни валути.“

Страните от БРИКС обсъждат това от години – как да бъдат заобиколени американският долар и нефтодоларът. Пекин е готов да се включи в играта. В скоро време Китай ще организира фючърсни петролни контракти в юани, конвертируеми в злато. Това означава, че Русия (и още един ключов участник в евразийската интеграция – Иран) ще съумеят да избегнат санкциите, търгувайки с енергия като използват своята собствена валута или юана. В тази ситуация Китай се превръща в двоен победител. На борсите в Шанхай и Хонгонг йената може да бъде обменяна за злато. Триадата „нефт – юан – злато“ по своята същност е тройна победа. Не би имало значение, ако енергийните компании предпочетат да получат заплащането си в злато, а не в юани. Главното, е че доларът бива игнориран.

В продължение на доста дълго време Русия и Китай търсят начин да подобрят обмена на рублата и юана – с помощта на Централната банка на русия (ЦБ РФ) и Народната банка на Китай. Когато инициативата излезе извън пределите на „БРИКС-плюс“ и се разпространи в страните от „третия свят“, реакцията на Вашингтон ще бъде бурна.

Според стратегическата доктрина на Вашингтон, каквото и да се случи, Русия и Китай не бива да господстват в Евразия. Геоикономическите възможности на БРИКС обаче, вълнуват не само Евразия, но и всички страни от „третия свят“.

Силите във Вашингтон, чиято цел е въоръжаването на Индия – с идеята за борба срещу Китай (и Русия) – по всичко личи, ги очаква разочароване. Сега страните от БРИКС се сблъскват с икономически хаос, а не с ограничения спрямо Сянмънската декларация и, впрочем, точно навреме направените планове.

Източник: rodon.org

Превод: Елена Дюлгерова