Може ли американският втечнен природен газ да замени руския газ в Европа?
Полската алтернатива
На 12 септември 2017 г. полският държавен газов оператор Gaz-System пусна в експлоатация нов газопровод, който съединява населените места Чешув и Вежковице, Южна Силезия, в югозападните части на страната. Както съобщава "Радио Полша", на пръв поглед това е един малък инфраструктурен проект от местно значение (дължината на газопровода е едва 14 километра), който е особено важен за страната, тъй като е част от проекта "Газов коридор "Север – Юг", призван да обезпечи независимостта на Полша, а в перспектива – и на цяла Източна Европа от доставките на газ от Русия.
"Север – Юг" трябва да свърже терминала за втечнен природен газ (ВПГ) в полския град Свиноуйсце на Балтика с този на хърватския остров Крък на Адриатическо море. Новият проект е част от политиката за засилване на енергийната сигурност на Полша и региона", отбелязва "Радио Полша". "Варшава се опитва да намали енергийната си независимост от Русия."
Стойността на пуснатия на 12 септември 2017 г. нов газопровод е 21 млн. евро. Близо половината от тази сума е осигурена от Европейския съюз. През 2013 г. Европейската комисия одобри приоритетен статус на 25 инвестиционни проекти в Полша в рамките на газовия коридор "Север – Юг".
Газопроводът Чешув – Вежковице е първата реализирана част от западния клон на коридора "Север – Юг". В Полша газовият коридор се дели на две линии – едната трябва да отиде на запад в страната, а другата – близо до Варшава. В бъдеще западният клон трябва да се обедини с газопреносната система на Чехия, а източният – с тази на Словакия. Планира се основната част от западния клон да бъде завършен през 2018 г., а малко по-късно се очаква да се въведе в експлоатация и по-голямата част от източния проект. Досега обаче не беше съобщено за нито един реализиран проект в рамките на този газов коридор. Освен това далеч от завършването са и проектите за строителство на газопровод Полша – Литва и "Балтийският газопровод", който трябва да съедини Дания и Полша и да включи норвежкото "синьо гориво" към полската газова мрежа. Тези проекти също влизат в състава на "Газовия коридор "Север – Юг". Само през април 2017 г. беше взето решение за увеличение на проектната мощност на терминала в Свиноуйсце от 5 млрд. кубични метра в година до 7,5 млрд. Въпреки това работата по разширение на терминала все още не е започнала.
Съгласно плановете на полското правителство след пет години всички строителни работи в рамките на проекта "Север – Юг" трябва да бъдат завършени, тъй като през 2022 г. изтича полският договор с "Газпром" и поляците биха искали да преподпишат новия договор на изгодни за тях условия, а за това им трябва алтернатива на руския газ. Освен Полша, в ролята на втори вход за газа в Европа в рамките на новия газов коридор трябва да влезе Хърватия. В началото на юли 2017 г. в рамките на срещата на проекта "Триморие" във Варшава беше подписано сътрудничество между хърватския газов оператор Plinacro и полската Gaz-System. Терминалът за втечнен природен газ на остров Крък още не е построен, но неговото пускане се планира за 2019-2020 година. Регазификационната мощност на новия терминал първоначално ще бъде 10 млрд. кубически метра в година, но по-късно може да бъде увеличена до 15 млрд. куб. м. Доколкото нуждите на самата Хърватия за природен газ се оценяват едва на около 3 млрд. кубични метра, ВПГ-терминалът ще бъде ориентиран предимно за износ. За тази цел вече беше построен нов газопровод от Хърватия до Унгария.
"На първо място, Полша иска да получи европейски пари за този проект, а на второ, иска да повиши статуса си вътре в Европейския съюз като важен енергиен хъб", обяснява мотивите за участието на Варшава в строителството на газовия коридор "Север – Юг" анализаторът от руския Институт за национална енергетика Александър Флоров.
Америка няма да помогне
Главният проблем на новия проект, по мнение на анализатора, се състои в това, че просто газопроводът няма с какво друго да бъде запълнен освен с руски газ. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който присъства през юли 2017 г. във Варшава на срещата "Триморие" , приветства действията на страните (Австрия, България, Словакия, Чехия, Полша, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словения), участващи в инициативата за диверсификация на газовите потоци. На практика Тръмп заяви, че Съединените щати никога няма да използват енергийния фактор за оказване на натиск над своите източноевропейски съюзници и обеща да предостави толкова газ, колкото е нужно."Събрахме се тук…за да дадем тласък на новото бъдеще – открит, честен и достъпен енергиен пазар, който да даде по-голяма сигурност и просперитет на нашите граждани. Ние седим върху огромни енергийни запаси и днес сме износители на енергия. Така че ако имате нужда от енергия, просто ни позвънете", заяви американският президент.
През юли 2017 г. Белият дом обяви плановете си САЩ да се превърне в нетен износител на природен газ. "Бидейки чист вносител през 1953 г., САЩ могат да се превърнат в нетен износител през 2020 г.", се казва в съобщението от администрацията на САЩ. Именно по това време трябва да бъде завършено изграждането на по-голямата част от газовия коридор "Север – Юг".
Въпреки това, както отбелязват анализаторите, доставките на втечнен природен газ от САЩ за европейския континент са далеч от това да удовлетворят потребностите на европейците. През 2016 г. САЩ са доставили в Европа едва 0,5 млрд. куб. м. газ. По данни на американската компания Vygon Consulting за първите пет месеца на 2017 г. САЩ са изпратили към Европа около 1 млрд. куб. м. природен газ. В същото време Европа се оказва най-непопулярният пазар за американски газ. Само 13% от "синьото гориво" е акостирало там, докато 70% от доставките са били насочени към страните от Азия и особено към териториално близката Латинска Америка. За същия период руският "Газпром" е доставил в Европа 81,2 млрд. куб. м. газ, което представлява увеличение на обема на експорта с 13% спрямо аналогичния период на миналата година.
Показателен пример за това е Литва, която тръгна по пътя на доставки на втечнен газ от САЩ, позиционирайки го като алтернатива на руското "синьо гориво". Това удоволствие се оказа доста скъпо. "Газът се доказа толкова по-скъп от руския, че литовското ръководство трябваше на законодателно ниво да принуждава големите доставчици да закупуват определени количества от ВПГ-терминала", отбелязва Александър Флоров.
Безалтернативният "Газпром"
По-голямата част от европейските ВПГ-терминали не работят на пълна мощност, поради което просто няма смисъл от пускането на нови. "Европейските ВПГ-терминали могат да приемат до 230 млрд. куб. м. газ на година. Всъщност обаче днес те приемат 50-55 млрд. кубика. Това означава, че 75-80% от мощностите на терминалите не са активни", смята Александър Флоров. "За огромно съжаление у общоевропейските чиновници съществува представата, че ако построите инфраструктурата, то газът ще дойде сам – това е грешно впечатление, което вече доведе до огромни загуби за Европейския съюз", обяснява експертът.
По негови думи днес нито американският, нито който и да било друг втечнен газ, нито дори газът от Норвегия и Холандия не постъпва на европейския пазар в достатъчно количество, че да запълни газовия коридор "Север – Юг", а цената на втечнения природен газ ще бъде винаги по-висока от руския газ. Поради това, според експерта, американските компании не са заинтересовани от сключването на дългосрочни договори с източноевропейците по високите цени, тъй като разбират, че в дългосрочна перспектива те просто няма да могат да плащат по тези договори.
Хипотетично газовият коридор "Север – Юг" може да бъде съединен с "Южния газов коридор" – проект за удължаване на газопровода "Баку-Тбилиси-Ерзурум" в Европа през Турция, по който азербайджанският газ, а в перспектива ирански и иракски газ, ще може да достига до ЕС. Въпреки това, като се отчита наличието на газопровода "Турски поток", е много вероятно в рамките на този проект в Европа да пристигне отново руски газ.
В началото на юли 2017 г. министърът на външните работи и външноикономическите връзки на Унгария Петер Сийярто заяви, че Будапеща е подписала с "Газпром" споразумение за продължение на "Турски поток" в Унгария през територията на България и Сърбия. "Единствената реалистична възможност за диверсификация е включване към южния газов коридор", подчерта тогава унгарският политик.
Новото "Междуморие"
"От икономическа гледна точка главният проблем на коридора "Север – Юг" е цената. Ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се договорят по-добри предложения от цената на газа, която предлагат руснаците", заявява пред RT полският политолог Бартош Бекер. От друга страна съществува геополитическо измерение на проекта, отбелязва експертът. "Новите източници на енергия и инфраструктурно развитие помагат на плановете на Полша за консолидация на Източна Европа под неофициално полско ръководство", казва политологът.
Още една характерна особеност на проекта е неговото териториално съвпадение с проекта "Междуморие", лансиран в Полша през 20-те и 30-те години на XX век. Проектът предвижда създаване на блок от държави в Източна Европа, ориентирани към Англия и Франция против Германия и Съветска Русия. Днес, както смятат експертите, поляците създават ново "Междуморие", ориентирано към САЩ. "Изграждането на коридора "Север – Юг", в който главната роля ще се играе от Полша, е последният вариант на старата рецепта на англосаксонските геополитици, целта не които е разделящият Европа и Русия проект "Междуморие", заяви полско-американският политолог Джейф Арнолдски. "Тази схема е геополитическият дневен ред на управляващата партия "Право и справедливост", уверен е експертът.
Според него проектът едва ли ще бъде реализиран в този вид, в който е замислен – както поради вътрешните проблеми на страните в Източна Европа и нестабилността на политическата ситуация във всяка от тях, така и поради простата причина, че газовият коридор "Север – Юг" не може да предостави необходимите обеми газ, за да замести доставките от Русия. "Това е пореден пример за това как "нова Европа" на основата на антируски подбуди се хваща за сламката вместо да вземе предвид основните геополитически реалности и възможности", смята политологът.
Източник: геополитика.ру