През август тази година България засили външнополитическата си активност към страните от Западните Балкани. Старт на активната външна политика даде премиерът Борисов с подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Македония. След това на терена бе пуснат и вицепремиерът Екатерина Захариева, която започна обиколка в балканските страни с цел да ги увери в подкрепата ни по пътя им към членството в ЕС. Паралелно с това, Захариева сподели опита на България в провеждането на структурни реформи в държавното управление и икономиката на страната. Предвиждаше се министър Захариева да проведе срещи с държавните ръководители на Босна, Херцеговина, Сърбия, Албания и Черна Гора. В интерес на истината трябва да кажем, че познанията на Захариева за историята и приоритетите във външнополитическите отношения между България и съседните държави бяха доста оскъдни (спомнете си гафа с македонския език), но в случая това няма значение, защото както самата тя заяви в лекцията си на десетото юбилейно издание на летния университет на МГЕРБ: „Това е и тема на българското председателство, но е много по-дългосрочна цел“. Каква е тази дългосрочна цел тя не каза, но все пак повдигна малко завесата, като заяви, че „регионът все още не е стабилен и се радвам, че за пръв път от 11 години, един от основните приоритети  на Европейската външна служба са Балканите …“. Известно е, както казва и Захариева, че през последните 11 години ЕС не  проявяваше особен интерес към Западните Балкани. Политиката в региона след разделянето на бивша Югославия се диктуваше единствено от САЩ съобразно техните геополитически интереси. Европа изпълняваше само ролята на касиер, който плаща сметката. Сега дойде времето САЩ да пристъпят към заключителната фаза на плановете си за Балканите. Тоест да довършат конструкцията на  „ислямската дъга“, окончателно да ликвидират руското влияние на Балканите, чиято единствена надеждна опора остана само Сърбия и да довършат изграждането на предната фронтова линия срещу Русия от Балтика до Черно море. Но тъй като САЩ не обичат пряко да се замесват в „мръсни“ операции, те възложиха довършването на геополитическите си планове на ЕС. На свой ред ЕС великодушно натовари с тази отговорна задача българското правителство и вицепремиера Захариева. Те се захванаха да я изпълняват с ентусиазма, присъщ на хората свикнали да работят само ако имат опорни точки от началниците. Интересно е дали нашият външен министър си дава сметка за „бурето с барут“, на което седи?

Нека да припомним какво каза шефът на агенция Stratfor Джордж Фридман на конференцията в края на май 2014 г. в Белград по повод 100-годишнината от началото на Първата световна война: „За вас големият въпрос е България… Ако говорим честно, България не влиза в сметките ни“. Какво се криеше зад тези думи на „говорителя от пресслужбата на ЦРУ“ тогава не стана ясно. Дали Фридман не намекваше за новата стратегия на САЩ, целяща преформатирането на балканския пейзаж и създаването на конфликти между славянските народи  по подобие на сценария в Украйна, или пък нещо друго? Сега обаче думите му започват да добиват реални очертания.

Не е тайна, че в България още в годините преди Първата световна война съществуват две направления в национализма. Едното, чиито привърженици са по-голямата част от населението, споделят мнението, че българите са славяни и че нашия език е славянски, а сърбите са най-близкият ни славянски съсед на Балканите. Второто направление, отхвърля тезата за славянския произход на българите и твърди, че те са дошли от Азия, а местното население по тези земи са траките. Това направление намира подкрепа в германския фактор, тъй като по това време България се управлява от династията на Кобургите. При тяхното царуване, както в Първата, така и във Втората световни войни страната ни воюва срещу Сърбия и Русия. Днес в политическия живот на България също има партии с крайни националистични възгледи. Това са ВМРО и БНС. За да не сме голословни, ще посочим само една от техните прояви, която говори красноречиво за идеологията им. През 2007 г. двете партии проведоха марш във Велико Търново, издигайки лозунгите: „България на граница с Хърватия“ и „По пет сърби на нож“. Сръбският експерт и доктор на политическите науки в Института за европейски изследвания в Белград Стефан Гаич сравнява Балканите със сложен часовников механизъм, в който е необходимо да се изучи и най-малкия детайл, за да се разбере как  функционира той. Експертът напомня, че отдавна съществуват планове за разделянето на Македония между Албания и България. Корените на тези планове могат да се открият още в годините на Втората световна война, когато нацистка Италия е покровителствала Албания и е планирала присъединяването на Косово и Западна Македония към Велика Албания. Днес планът за анексирането на Македония, като че ли отново се възражда. Даже Сергей Лавров през 2015 г. при поредната политическа криза в Македония се изказа против възможността страната да бъде поделена между България и Албания. Не е тайна, че договорът за добросъседство с Македония беше подписан под натиска на САЩ. Това сериозно разтревожи Гърция и Сърбия, защото е ясно, че с този договор, макар и косвено, Македония е поставена под контрола на САЩ. В случая се разкъсва славянската ос Сърбия, Македония и Гърция, което от една страна възпрепятства значително руското влияние на Балканите, а от друга страна, както пише бившия министър на външните работи на Турция, Ахмет Давутоглу в книгата си „Стратегическа дълбочина“, тогава ще падне и единствената преграда каквато сега е оста Гърция, Македония и Сърбия отделяща Турция от Запада. Но тезите на проамериканския атлантик Давутоглу не съвпадат с вижданията на президента Ердоган, за което той го отстрани от властта. Днес турските привърженици на османизма може да видят в създалата се ситуация своя шанс за анексиране на територии от България, населени предимно с мюсюлманско население. Що се отнася до надеждите на Македония и Черна Гора, че членството им в НАТО ще гарантира тяхната териториалната цялост, трябва да им припомним примера от турската окупация на Кипър, където и Гърция и Турция също са членове на НАТО.