Консултациите на „Има такъв народ“ с другите партии са формални и целят единствено да потиснат недоволството, което партията на Слави предизвика с пренебрежението си към всички останали от фронта „анти ГЕРБ“ миналата седмица. Хората на Тошко Йорданов ще обещаят разни неща, например как ще се разграничат от ДПС, как ще съдействат за реформа в съдебната система, и ще призоват за подкрепа, разчитайки, че никой не желае да има поредни избори за парламент. „Има такъв народ“ още са, ако мога да използвам фразата на Платон, „неупражнени“. Тоест нямат опит в упражняването на политическа и коалиционна култура. Ще имаме кабинет на малцинството. Все пак партията на Слави ще трябва да разпредели отговорност на втори ред в изпълнителната власт, както и в парламента, като подкрепи председатели на комисии и от други партии.
Помним как телевизия 7/8 с лекота атакуваше Националния оперативен щаб и дори репортерът на Слави, сега депутат, Станислав Балабанов, настояваше ген. Мутафчийски да се извини за предприетите мерки, щото видите ли, у нас нямало камиони с трупове, както показваха кадрите от Италия, идващи по международния трафик. Нямало трупове, а имало мерки, и това било възмутително. Сега всички очакваме да видим как бъдещият здравен министър на „Има такъв народ“ ще отиграе в следващите месеци заплахата от делта варианта на коронавируса. Въпреки че опасността днес е абсолютно несравнима със ситуацията преди една година. Популизмът е забавен, но не върши работа, когато трябва да се управлява държавата. Всичко, което досега Слави е предложил, е да бъде управител на недоволството на нацията. Недоволната нация обаче е в очакване да види как правителството на Слави ще управлява държавата много по-различно от всички останали правителства досега.
Отначало кабелната телевизия 7/8 започна интуитивно да реди политически линии, които са най-близки до някакъв полудесен популизъм. Десният популизъм е най-бързо развиващата се форма на политика в момента в световен мащаб, той е най-важният пристан за песимистичната носталгия. Социолозите определят поддръжниците на този вид говорене като „изоставени“, тоест хора, които са гневни, бедни, объркани, песимистично настроени или изгубили своите привилегии от миналото. В политически аспект Слави привлече към себе си политическата апатия и неучастие, използвайки псевдопатриотарщина, скептицизъм и присмехулство, критика на всички, изговаряне на важните въпроси за нацията насред комична дискусия от сценаристи, коментари на гости с алтернативни, а понякога и скандални мнения в публичното пространство, и пр. Основна база на популизма е, че няма собствена експертна програма, а се заявява като рупор на нуждите и емоциите на народа.
След всичко това Слави изведнъж заяви през кабинета-мостра на Ники Василев неолиберални и направо бизнес намерения, шокирайки с разнопосочността на идеите си. Правителството на Слави ще разполага с плаващи мнозинства, с които много трудно ще работи и няма да има увереност. През първите дни в парламента наблюдавахме силно контрастни емоции между „Демократична България“ и ДПС, както и присламчването на БСП, които много искат да бъдат приети от „Има такъв народ“ и „Демократична България“ за реален политически партньор. В името на това са застанали в умолителната поза на Планше, слугата на Д‘Артанян, и вербално тичат да носят кафето на „Демократична България“. ДПС ще съдействат на „Има такъв народ“ за подкрепа на кабинета, дори и неявно, а от своя страна, кабинетът няма да бъде толкова рязък към главния прокурор. Заявленията за реформи са едно, действията – друго, схемите – съвсем трето нещо. Да не забравяме, че компроматите, през които някой новодошъл в политиката може да се контролира, винаги са налични. Слави бързо ще разбере, че авторитарното управление на шоуто, не е валидно в политиката. Тук няма дългосрочен договор с bTV със защитни клаузи. Няма еднопосочно надсмиване. Тук трябва да умееш да управляваш враговете си. В противен случай, те ще управляват наивността ти.
Нашите политици са професионалисти в това да „тупкат топката“. Всичко може да се обещае, ако се налага, в началото. А после някои ще бъдат политически измамени. На „Демократична България“, които говорят интелигентно, и „Изправи се! Ние идваме“, които често говорят невъзпитано, ще им бъде подадено само толкова, колкото да не вдигат шум известно време. В края на краищата, проблемът не е самият Гешев, а приспособените схеми и хранителните вериги на олигархията, които ще продължат да съществуват и след Гешев, и след Слави Трифонов, защото интересът на олигархичния капитал да нараства и контролира е вечен; този проблем надскача ситуационните рамки и личностите, за които се водят спорове. Войната не е за егалитаризъм, в действителност войната е за ресурси и лични интереси.
И накрая, ще завърша с един мой любим сатирик, който често цитирам, защото умността трябва да се популяризира съзнателно, докато пошлостта се разпространява естествено. Това е полякът, съименник на нашия Слави Трифонов, и с това свършват приликите, Станислав Йежи Лец, гений на афоризмите, който казва: „Тези, които са погълнали всички мозъци, са длъжни да нахранят и всички стомаси.“
Източник: БНР, "Хоризонт", "Политически НЕкоректно с Петър Волгин"