Особености на местния „умнокрасивитет”

SJW (Social Justice Warrior) - воин за социална справедливост. Иронично определение, използвано за осмиването на онези модерни прогресивни либерални активисти, които виждат расизъм и репресия навсякъде в западния свят и настояват всички видове „маргинализирани” малцинства да са задължително пропорционално представени и да имат равни резултати във всяка сфера на обществения елит.

В гънките на разнообразния до безобразие политически и социокултурен релеф на прекрасната ни родина България щъкат едни хиперактивни хора, които мечтаят да направят страната по-умна, по-красива, по-мултикултурна и по-коректна: политически коректна. Гражданите под въпрос държат да знаете, че те мразят мафията и ксенофобията и ако вие не ги подкрепяте, то най-вероятно играете за мафията. И сте ксенофоби. Те не просто искат да направят страната умна, красива, мултикултурна и политически коректна. Те са готови да изкрещят в лицето на всеки скептик, че са единствените, които знаят как да стане това. Дори и не си помисляйте да се съмнявате в техните способности и морал, още повече в крайната цел на начинанието – едно дистопично и стерилно политкоректно общество без уникална национална или културна идентичност, в което всеки, който мисли като тях, е от добрите, а всеки, който не мисли като тях – от лошите. Това са хора, които съществуват в комиксов режим, рисуват света в примитивен супергеройски стил. Лошите срещу добрите, почтените граждани срещу мръсната мафия, цивилизованите и образованите срещу дивите селяци и простаци, толерантните срещу расистите, умните и красивите срещу тъпите и грозните. Кастрираното от нюанси, нотки на реализъм и самоирония колективно мислене на тези единствено възможни „спасители на България” изплува в публичния мейнстрийм покрай масовите протести през 2013 година. Тогава тръгна и самозалепения етикет „умните и красивите”, който днес някои критично настроени наблюдатели на явлението (сред които е и авторът на този текст) модифицираха в „умнокрасивитет”. Шеговитото отношение към баналното морално и интелектуално самозадоволяване на „героичните граждани” включва още подигравателни определения като „протестъри”, „децата на капитан Грант” и „жълтопаветници”. Последният неологизъм бе изобретен от един от лидерите и идолите на „умнокрасивитета” в рядък акт на самокритична интроспекция. През 2013-а повечето от тези бележити граждани за пример бяха виждани и осмисляни като хомогенна протестна маса, въстанала срещу ексцесиите на корумпираната олигархия. „Умнокрасивитетът” бе доминиран от представители на НПО сектора и консултантската класа, Facebook лидери на мнение с нагон за политическа себеизява, професионалисти от маркетинга и PR-а, журналисти, членове на академичната прослойка, хора с хуманитарни дипломи, които извън своята свята битка с мафията се отличаваха с неистовото желание да се презентират като иронични, саркастични, остроумни, информирани и „пї в час” от останалите.През 2015-а този колектив започна все по-ярко да добива очертанията на вече добре оформено задгранично явление и в малко по-късен момент мутира в местен франчайз на западния прогресивен либерален активизъм. 

Един от катализаторите на метаморфозата бе кризата с масовата мюсюлманска миграция от Третия свят в Европа и последвалата вълна от сексуални престъпления и тероризъм. Ислямизацията противопостави западните либерали на хората с инстинкт за културно самосъхранение и капацитет за реалистично анализиране на събитията. Драмата в Крим, Brexit и Тръмп окончателно и категорично финализираха трансформацията на българския „умнокрасивитет” от някогашна „протестна мрежа срещу мафията” в локален политкоректен колектив, оформен в клишето на западния ляволиберален, постмодерен културен релативизъм. В новата си инкарнация на либерални активисти местните „агенти на промяната” опитаха да запазят своя профил на демократични биткаджии с корупцията и плутокрацията, но вече под глобалния чадър на борбата срещу надигащия се национален популизъм и онзи лош, лош антиимигрантски, антиислямстки сантимент. Някои представители на „умнокрасивитета” продължиха своите НПО активности, други за една нощ преобразиха стари протестърски сайтове с нестопанска цел в нови политкоректни и комерсиални журналистически платформи, трети се позиционираха на различни нива в администрацията, а всички заедно застанаха зад малката градска партия „Да, България”, която беше опит за консолидация на протестен десен вот, но в крайна сметка се разложи до типичната прогресивно либерална формация по западен модел. „Да, България” беше лабораторният експеримент, при който американското ляво се маскира като българско дясно. Те взеха 2,96% на последните парламентарни избори, но в балона на социалните мрежи анорексичното им електорално тегло е многократно увеличено от мегафона на колекция от „Facebook инфлуенсъри” с по 5-10 хиляди последователи всеки. Те старателно създават илюзията за много по-масивна гражданска репрезентация на контрабандно прекараните на родна почва политкоректни идеи. По името на партията си локалните либерални активисти получиха нова иронична селекция от прякори: „дабългаристи”, „Да сме да”, „Дабългаритет” и „Да16”. „Умнокрасивитетът” внесе почти всички идеологически позиции на западното либерално ляво в български условия – проислям, промасова миграция от Третия свят, про-Меркел, про-Макрон, про-Клинтън, анти-Тръмп, анти-Brexit, анти-Орбан, анти-Путин...

Борбата срещу „мафията и корупцията” остана в сянката на новата глобална културна война, в която местните активисти твърдо и агресивно взеха страната на политическата коректност и цензурата. Те усвоиха всички опорни точки за „репресивните, хетеросексуални, бели християни, които тормозят и не дават на етническите, религиозните, расовите и сексуалните малцинства да имат равни права”.

Българските либерални активисти наситиха и продължават да насищат своите медийни платформи и профили в социалните мрежи, както и разни грантово стимулирани доклади, с брутална либерална пропаганда. Колективните им, плътно синхронизирани усилия пласират в публичното пространство една карикатура на действителността. „Дабългаристите” приличат на секта със собствена завършена религия. В тяхното постмодерно вероизповедание мути Меркел, отворила широко вратите на Европа за носителите на вируса на ислямизма, е едновременно пророк на прогреса и божество. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е демонична инкарнация на Сатана. Агенти на злото са още Виктор Орбан, Владимир Путин и Найджъл Фараж. Прогресивните либерали пишат своето евангелие на мултикултурализма, където свободата на словото не е изконно човешко право, а просто хитра стратегическа конструкция на лошите бели хетеросексуални мъже, с която да дискриминират малцинствата. Либералната секта има свой смъртен грях – словото на омразата. Нищо не е по-лошо от упражняването на „хейт спийч”. А какво точно е „хейт спийч”? Всички думички и изречения, които не се нравят на локалните либерални активисти. Еластичната дефиниция включва огромен пакет от идеи – от критика на ислямския фундаментализъм и политиката на Меркел или ЕС до умерена подкрепа за Тръмп или правителството на Полша. „Умнокрасивитетът” конструира кафкианска дистопия – всяко нещо, което кажеш, може да бъде третирано като престъпление срещу новата партийна линия. Никога не знаеш кога твоя позиция ще бъде докладвана на Facebook или Комисията за защита от дискриминация. Пишеш текст за бурките като символ на подчинението на жените в ислямския свят и, хоп, попадаш в богато спонсориран официален доклад, който в същността си е черен списък за лоши хора, описани като проводници на антидемократична пропаганда. Правиш карикатура с участието на роми и разбираш, че си „обаден” на държавата, която трябва да санкционира твоя расизъм. Споделяш някаква шега за гейове или жени и скоро получаваш новината, че си глобен за „слово на омразата”. Модерният либерален активизъм е интригуваща патология. А българското му проявление носи допълнителна комична окраска. Представете си адвокат от „Люлин”, НПО активист от „Надежда” и журналист от „Дружба”, които в синхрон и в почти притеснително унифициран стил публикуват статии и статуси в подкрепа на одиозна американска организация като BlackLivesMatter. Войната срещу традицията, културата и историята на големите западни общества, която прогресивните сили водят във Вашингтон, Лондон и Берлин, получава пародийно копие в лицето на локалния франчайз.

Едновременно смешно и тревожно е да гледаш как крайнолеви либерални болшевики събарят статуи на герои от Гражданската война в САЩ, организирано прегръщат мюсюлмани в Германия, хвърлят плюшени мечета по пълнолетни африкански мигранти, които медиите отразяват като деца в Швеция, или пеят Imagine на Джон Ленън след пореден ислямски терористичен атентат в Лондон. Но дори по-обидно за интелекта и добрия вкус на еволюирали бозайници, каквито сме ние, е да четеш синхронизирани коментари на дежурни български анализатори и професори в няколко прогресивни медии за вредното влияние на носиите или старите битови ритуали като леденото хоро. От материали за корозиращата роля на корупцията и „превзетата държава” до статии, в които шевиците са видени като израз на ретроградна ксенофобия и прът в колелото на демократичния прогрес – така изглежда трагикомичната траектория на „умнокрасивата” мисъл от старите протестърски дни до сегашните политкоректни, мултикулти времена. Потресаващият абсурд на прогресивната пропаганда представлява пълен и плътен пакет от идеи, които изчерпват всеки геополитически конфликт, обясняват всички социални или културни явления и не оставят пространство за съмнение в правилната партийна линия. Не е възможно да харесваш Тръмп и да не си долнопробен и ретрограден расист. Няма как да не мразиш Путин и да не го смяташ за най-голямата заплаха пред цивилизацията. Невъзможно е да намериш добри страни в политиката на Орбан. Забранено е да критикуваш Меркел, освен ако не напишеш, че въпреки страхотните си лидерски решения все пак може би е прекалено толерантна към крайнодесните производители на „хейт спийч” и ислямофобия в Европа. Ако си про-Brexit, няма какво да се говори и дебатира с теб. Ясно е, че си расист, който мрази различните. Имаш нещо против редефинирането на брачната институция и официалното преследване на бизнеси, които отказват да обслужват еднополови церемонии по религиозни причини? Всичко е ясно – ти си отвратителен хомофоб, който трябва да бъде изгонен от възпитаното общество и да носи дамгата на срама до края на жалкия си живот. Държиш да тровиш постмодерната полова теория с факти за биологичните различия между мъже и жени и да тероризираш различните, стигматизираните и маргинализираните с твоето подкрепено от научни данни твърдение, че все пак наистина има само два пола? Ти си олицетворение на злото и враг на репресираните жертви от LGBTQIWTF... движението, което се е заело с благородната кауза да казва, че полът е социална конструкция и няма каквито и да е било биологични основания. Несъгласието с доктрините на либералния „умнокрасивитет” е ерес в модерен вариант. Членовете на тук разглеждания колектив не желаят да има дебат с хора, които притежават различни позиции по важните въпроси и теми. Тяхната мисия е официалната и по възможност държавно санкционирана цензура на другото мнение. В последните няколко месеца тези „воини за социална справедливост” (social justice warriors – SJW) провеждат организирани кампании за забраняване и заглушаване на „лошите хора”. Войната с врага включва доноси до Комисията за защита от дискриминация и масово докладване във Facebook, което често води до забраната и изтриването на различните и неудобни идеи.

Природата на „умнокрасивитета” е тоталитарна. Тяхната демократична мимикрия се разпознава твърде лесно от хора, които следят процесите. Brexit – възможно най-демократичната процедура в последните години, бе обявена от либералните активисти за върховен акт на ксенофобия, който трябва да бъде спрян и отменен от институциите. Демокрация е това, което те одобряват и се вписва в тесните линии на тяхната партийна пропаганда. Личният контакт с локалните представители на SJW патологията предлага предостатъчно доказателства за тяхната безвъзвратна зомбификация. В разгара на ислямистката мигрантска вълна, гарнирана с масови сексуални престъпления срещу местни европейски жени и ежеседмични терористични атентати, „умнокрасивите” засилиха опорните точки за лошия Запад, който със своята ислямофобия трябва да носи отговорност за всеки подивял Мохамед с мачете, камион или автомат. Аз бях един от хората, които публикуваха критични материали в медии и статуси в социалните мрежи за заплахата от ислямизация на европейската цивилизация. В рамките на няколко дена двама либерални професори и редовни автори в български медии атакуваха моята стена във Facebook със SJW опорни точки: двама човека сякаш с един мозък – и двамата дублираха своите аргументи в защита на исляма. Тази религия е полезна и здравословна за Европа, твърдяха те. Критиката срещу бурките е нищо повече от проява на расизъм, бяла привилегия и ксенофобия, написаха хабилитираните граждани с морално извисена позиция. Силиконът в гърдите на някои дами от западните общества е същото явление, ако не и по-лошо, като задължителното покриване на лицата на всички момичета и жени в черни торби от полиестер в много мюсюлмански държави, подчертаха господата. Ислямът носи културно обогатяване и е необходим, задължи телен елемент от живота на европейските народи, екзалтирано еякулираха своята пропаганда професорите. Аргументите ми, подкрепени с официална статистика за насилието над жените в ислямския свят и тревожните факти за живота в мюсюлманските анклави в европейските столици, те посрещаха с напускане на разговора или директно блокиране. От първо лице авторът на този текст видя озъбената тоталитарна природа на „комисарите по толерантността и мултикултурализма”. Малко по-късно мои материали срещу политическата коректност и възхода на цензурата бяха грижливо поместени в доклад за антидемократичната пропаганда в България, изготвен от НПО активисти в най-добрите традиции на сталинизма в Съветския съюз и културната революция на Мао в Китай. Дни след публикуването на доклада лидери на мнение във Facebook и либералните медии като по команда призоваха от своите платформи парламентът да се занимае с посочените в черния списък автори и медии. Концепцията за плурализъм като основна колона на свободното общество бе содомизирана от „сошъл джъстис уориърите”, които открито и откровено се размечтаха за държавна цензура над мнения, които те не харесват. Отстрани истерията на „умнокрасивитета” представляваше странна и донякъде отблъскваща гледка – безплатен урок по интелектуална и морална порнография. Вътре в тяхната си ехо-камера нападението срещу свободата на словото беше обяснено като праведна битка със силите на мрака и омразата. Хората, които публично мастурбират със своята демократична, морално извисена и справедлива мисия, са същите, които срещу пари правят черни списъци, организирано докладват с цел блокиране и цензуриране и лобират за приемане на по-строги закони срещу правото на свободно изразяване. Те са тези, които официално оспорват демократичните избори в САЩ и резултатите от референдума във Великобритания. Те са чудесните чучела на либералното лицемерие – едно колективно съзнание, посветено на омразата срещу... „омразата”.

Последният морален бастион на либералните активисти доскоро беше тяхната принципна съпротива срещу всякакви теории на конспирацията. И той падна след изборите в САЩ. Сега централно занимание на политкоректните комисари, включително и на техния локален франчайз тук, е разпространяването на фалшивия и безочливо глупав наратив за руската намеса в избирането на Доналд Тръмп за 45-и президент на Америка. Владимир Путин е диаболичният демиург на деструкцията, агресивният агент на Апокалипсиса, който собственоръчно е оркестрирал подмяната на вота на американците и вместо либералната и прогресивна феминистка Хилъри Клинтън да кацне в креслото в Белия дом, където винаги е било нейното място, архизлодеите от Кремъл начело със своя властелин са инсталирали расиста и стар бял мъж на име Доналд Тръмп, който сега изпълнява заповедите на всесилния кардинал на световното задкулисие Владимир Путин. Това не е преувеличение на модерното политическо кредо на средностатистическия либерален активист. Той вижда дългата костелива ръка на Кремъл във всяко дестабилизиращо събитие на планетата – от Тръмп, Brexit и референдума в Каталуния до ислямските терористични атаки и всички маневри на българската политическа класа. „Умнокрасивитетът” се превърна в преносител на най-примитивните и груби конспиративни бълнувания. Тези хора искат власт, копнеят за контрол, търсят унищожението на врага, крушението на „хейт спийч”-а. Едновременно комични и тревожни, карикатурни и въоръжени с реално влияние, „героичните граждани” са готови да спасят България от мафията и ксенофобията. Бесовете на политическата коректност анимират деформираното тяло на модерния местен либерализъм. SJW зомбито се задвижва с развалена програма, копирана с грешки от идейно корумпирания кораб майка зад граница. Осмиването изглежда като оптималната стратегия за справяне с набезите на „умнокрасивитета” върху „глупавата и грозна” идея за свобода на словото. Местните дронове на политическата коректност не могат и не трябва да печелят този сблъсък.