В навечерието на своята визита в Австрия руският президент Владимир Путин заяви пред медиите: Русия няма ни най-малко намерение да сее разногласия в Европейския съюз. Тъкмо напротив, в интерес на Москва е ЕС, който е най-големият ни търговски партньор, да бъде възможно най-единен и проспериращ.

От край време европейците са обсебени от идеята, че Русия се стреми да отслаби и раздели Европа. В най-авторитетните англоезични медии това се лансира толкова очевидно, колкото и твърденията, че Русия стои зад убийството на Аркадий Бабченко, покушението над Сергей Скрипал и зад свалянето на полет MH-17 на Малайзийските авиолинии. Както обикновено, след като малайзийските власти признаха, че доказателствата за руското участие в самолетната трагедия са неубедителни, антируската пропаганда бе чувствително намалена. Именно поради тази причина някои западни медии бяха толкова щастливи да се упражняват върху темата с убийството на журналиста в Киев. Затова тези, които така отчаяно наливаха масло в огъня по темата, бяха толкова разочаровани, когато разбраха, че са станали жертва на безскрупулните украински творчески волности.

Но да се върнем на тайните заговори на Русия срещу Европа. Интересното е, че ако проследите откъде идват повечето предупреждения за руски таен план за разделяне на Европа, ще забележите, че техният източник е Великобритания. С други думи, те са фабрикувани от едно правителство, което реши да напусне ЕС, а сега се опитва да конструира външната си политика.

Твърденията за съществуването на руски план за раздробяване на Европа се чуват както от шефа на британското разузнаване MI5, така и от говорителя на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Ако съдим по названието му, трябва да извиним всеки, който си е помислил, че това е някаква паневропейска организация. Въпреки заблуждаващата табелка на входната врата на ЕСВП, това всъщност е един мозъчен тръст, финансиран от и помещаващ се в Лондон.

Оказва се, че точно онези държави, които са известни с разколническото си поведение, поддържат най-яростните антируски позиции. Нито Великобритания, нито да кажем Полша могат да бъдат обвинени в липса на русофобия. И двете страни, всяка по свой начин, се опитват да разбутат пластовете в държавите, които представляват ядрото на ЕС. И Великобритания, и Полша затвориха вратите си за бежанците и водят яростна битка срещу строежа на газопроводи, които теоретично погледнато не ги засягат по никакъв начин. Полша, която годишно получава 17 милиарда евро от европейския бюджет, има наглостта да поиска компенсации от Германия. Великобритания, която затръшна вратите си, за да спре изтичането на средства към ЕС, яростно се бори с Брюксел, за да запази икономическите облаги от членството си.

В този контекст, най-големият съюзник на ЕС – САЩ, се превръща във все по-голям проблем. Вашингтон започна икономическа война не само с Русия и Иран, но и с европейските държави. Но в пропагандния стил, който се предлага на европейската публика, картината изглежда така: Основните врагове на Евросъюза са Русия и Китай. Вярно, че те искат да търгуват с Европа и пускат примамки, за да стимулират този процес, но ние не трябва да им вярваме. Защото е всеизвестен факт, че те водят хибридна война срещу Европа, което е невидимо и недоказуемо. Русия е толкова войнстваща, че никой никога не може да докаже нищо, но вие трябва да вярвате, че това е така. Най-големият приятел на ЕС все още е САЩ. И да, вярно е, че в момента те се опитват да притискат приятелите си, за да получат бърза печалба. Но единственият, когото трябва да обвиняваме за това, е президентът Тръмп. Само имайте търпение – следващият президент ще дойде и ще оправи всичко. Вярно е и че никой не може да каже кога ще дойде той, как се казва или какво ще направи. И разбира се, че всички помним как администрацията на Обама правеше непрестанни опити да натрапи на Европа абсолютно колониалното „трансатлантическо партньорство“. Но веднъж отиде ли си Тръмп, всичко ще бъде различно – само трябва да вярвате в това.

„Просто трябва да повярваш“ напоследък е основният лайтмотив на цялата антируска пропаганда. Откакто историите за руския шпионин, руския журналист и сваления самолет излязоха от обращение, доказателствата за руската злонамереност все повече преминават в сферата на свръхестественото. Британският Guardian го каза съвсем точно: „Не ни е необходимо Русия да трови британски граждани по градовете ни, за да разпознаем нарастващата заплаха за общите ни ценности, която представлява враждебният Владимир Путин и неговият корумпиран режим“.

В такъв случай, в състояние ли е някой да обясни, че реално погледнато истината е тъкмо обратната и че Русия има нужда от единен, богат и силен Европейски съюз? Хора, това не е инженерна наука, не е нужно да се позовавате на „ценности“ и да повтаряте мантрата „просто трябва да повярваш“. Русия има нужда от проспериращ Европейски съюз, защото един богат търговски партньор има повече покупателна способност и съответно това носи на Русия позитивен търговски баланс с ЕС. Русия има нужда от единен Евросъюз, защото единна Европа, която сама се справя с въпросите на сигурността си чрез централизирана политика, би означавала по-малко проблеми за Москва, отколкото цял отбор некадърници „приятели на САЩ“, които се намират точно по западните й граници. Русия има нужда от суверенен ЕС, защото антируските търговски санкции по никакъв начин не обслужват икономическите интереси на ЕС – щом Евросъюзът успее да извоюва своя суверенитет, санкциите веднага ще паднат. И не е никак случайно, че тъкмо Австрия бе първата страна, която Владимир Путин посети след започването на новия си мандат като президент на Русия. Това е една богата, неутрална европейска държава, която твърдо се застъпва зад идеята Европа да се откаже от антируската си политика. С други думи, в Австрия виждаме потенциален образец на независимия Европейски съюз, с който Русия иска да има търговски отношения през 21 век. Това е причината, онези, които сега така яростно проповядват „общите ценности“ и „западното единство“, сблъсквайки се с възможностите за новите газопроводи и „Новия път на коприната“, да настояват Европа да се саморазруши като запази своята „праведност“.

Източник: Oriental Review

Превод: Антоанета Киселинчева