Още след въвеждането на извънредното положение и на първите мерки срещу коронавируса, ефирът беше изпълнен с писъци на всевъзможни "свободолюбиви" хора. "Как ще ми забраняват да ходя на Витоша!?", "Искам да пия бира с приятели в парка!", "Ама защо затвори любимото ми заведение?!", "Леле, ужас, не мога да отида на фризьор!". Смисълът на всички тези оплаквания беше колко е лоша властта, понеже потъпквала основните ни човешки права. Като това да мааме гащи по "Витошка". На някои дори взе да им се привижда диктатура и почнаха да "разобличават" тайни планове, според които държавата смятала да запази настоящата ситуация дори и след края на епидемията.

Разбира се, мрънкачи винаги е имало и ще има. В нормална ситуация те не пречат. В извънредна ситуация обаче, каквато е днешната, тези хора не са просто досадни. Вредни са. Особено с приказките си, че нямало нищо страшно и че трябвало да си живеем, както преди. Например, да се моткаме безцелно по улици и градинки. Вредно е това, защото други хора слушат тези дивотии. И са склонни да им вярват. Т.е. склонни са да се държат по начин, който ще помогне на епидемията да се разрасне. Така че отговорността на всеки е огромна. Особено на тези, които претендират да бъдат "лидери на общественото мнение". Всякакви оплаквания за "потъпкване на свободата" са пълна идиотия. Свободата е нещо прекрасно, само че се превръща в безсмислица, когато няма кой да й се радва. Няма как да бъдещ свободен, когато си умрял. Така че да се жалваш точно в този момент от "нарушаване правото на свободно придвижване" не е особено умно.

Извън досадните либерали има и една друга категория хора, които обичат да се подиграват на мерките срещу коронавируса, защото намират това за особено оригинално. Не само в България има такива, разбира се. В тази област особено се отличи Руди Гобер - играч на американския баскетболен отбор "Юта Джаз". По време на пресконференция в началото на март французинът реши да покаже на всички как дълбоко не му дреме за коронавируса. За доказателство започна да пипа всички микрофони и записващи устройства, поставени пред него. Два дни по-късно Гобер даде положителна проба на коронавирус теста. Хубавото е, че впоследствие човекът се извини за глупавото си поведение и дари стотици милиони долари в подкрепа на борбата срещу епидемията. Обаче какъв беше смисълът да се прави на идиот?

Вярно е, че всички ние се смятаме за безсмъртни. И каквито и ужаси да стават около нас, сме свикнали да се крием зад крайно неуместната мисъл: "На мен това не може да ми се случи". За съжаление, обаче, може. И както казва Воланд, героят на Михаил Булгаков, "човекът е смъртен, но това не е толкова страшно. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е номерът!"

Ето защо е крайно време да забравим всички либерални лиготии и да спрем да се оплакваме, че ни принуждавали да си стоим вкъщи. Ами, да, трябва да си стоим вкъщи, ако не искаме епидемията да взима още жертви. Вярно е, че повечето хора днес изповядват съвсем друга философия. Според нея не трябва да спираш дори и за секунда. Постоянно трябва да се движиш, да се срещаш с други хора, да пътуваш. А в крайна сметка, постоянното движение не е нищо друго, освен опит да избягаш от себе си и от вътрешните си тревоги... Обречен на провал опит, разбира се. Ето сега извънредните обстоятелства ни дават възможност да спрем да си губим времето с безсмислени пътувания и срещи. Имаме възможност да се върнем към себе си. Нека се възползваме от нея.