Срамният арест на Томи Робинсън и смъртта на свободното слово

Как се нарича страна, в която съд забранява на медиите да отразяват дело срещу организирана група за изнасилване на момичета, осъжда набързо единствения дръзнал да се опита да информира публиката, а после забранява да се отразява и неговият процес? Тоталитарна? Антиутопична? Полицейска? Политически коректна може би? Със сигурност не и свободна, демократична и плуралистична. За съжаление на всички ценители на цивилизацията точно това се случва в момента във Великобритания – една от крепостите на напредъка, културата, хумора и критичното мислене. Или по-скоро една от бившите крепости на всички тези хубави неща, приличаща повече на тъмница, в която бесуват цензурата и репресията над политическите дисиденти. В края на месец май Томи Робинсън беше арестуван пред сградата на съда в Лийдс, където се гледаше дело срещу една от многобройните мюсюлмански педофилски банди на Острова. Двадесет и седем мъже, основно от пакистански произход, са обвинени в дългогодишна сексуална експлоатация на 18 бели британски момичета на възраст от 11 до 27 години. Томи Робинсън се е опитал да снима с телефона си влизащите в сградата обвиняеми. Но това е било забранено със съдебна заповед. Според съдиите този процес не трябва да се обсъжда публично, докато не приключи, за да не се продуцират „предразсъдъци” и да се създаде възможност за „честен процес”. Те явно мислят, че има опасност да се повлияе на хода на делото. Или се страхуват, че близки на обвиняемите ще търсят отмъщение. Много хора са озадачени защо процес от толкова огромно обществено значение минава на тъмно, без медии и със заплахата от арест на всеки, който реши да разкаже или да документира каквото и да било. Повечето журналисти на Острова, изглежда, подкрепят това решение, защото почти никой не се осмелява да го оспори.

Но твърдоглавият Томи Робинсън отива и започва да снима. Без да създава безредици или да се опитва да влиза в съда. Просто стои пред сградата и записва. Той е противоречива фигура в Англия, един от най-гласовитите критици на ислямизацията, в миналото е гравитирал около крайнодесни кръгове и хулигански агитки. По-късно Робинсън се реформира, общува с умерени мюсюлмани, търси диалог, но вече е превърнат във враг на властта. Има няколко ареста, системно и свирепо е преследван за дребни протоколни нарушения, лежал е в затвора и вдъхновен от сблъсъците с държавата, пише автобиографичния си бестселър „Обществен враг”. В последно време Робинсън се беше посветил на гражданската журналистика и разобличаването на секс бандите, разпространени в тревожен обем из цялата страна. Той знае, че поема огромен риск с появата си пред съда в Лийдс. Над главата му виси условна присъда за същото „престъпление” – отразяване на забранено за отразяване дело срещу пакистанска педофилска мрежа. Но според него селективните медийни затъмнения на дела срещу организирани ислямски банди за сексуална експлоатация на момичета е скандал, който трябва да бъде разгласяван. Той много добре знае как власти и медии са игнорирали или покривали подобни случаи в продължение на десетилетия от страх да не бъдат обвинени в расизъм.И така, още с появата си пред съда в Лийдс Томи Робинсън е арестуван за „нарушаване на мира”. Мнозина са озадачени от тази формулировка и се питат как точно той нарушава мира. Часове по-късно става ясно, че е осъден с извънредно впечатляваща скорост. Сега Робинсън ще лежи 13 месеца за неуважение към съда. И за да не остане някакво съмнение в тенденциозността и наглостта на хората в тоги, съдът издава още една забрана за отразяване – този път на делото срещу самия Томи Робинсън. Това принуждава всички британски медии, които са писали по темата, да изтрият или цензурират материалите си. Дистопични картини от романи и филми за тоталитарни режими оживяват. В реално време и през 2018 година английски медии са принудени да премахват информации за ареста на човек, отишъл да отрази съдебно дело, за което също не може да се пише и говори. Поддръжниците на Робинсън смятат, че обвинението е абсурдно и е недопустимо човек, който изпълнява журналистическия си дълг, да бъде закопчан и осъден. Според тях арестът на Томи пред сградата на съда е директно нарушение на неговите права, а официалната забрана да се отразява делото срещу ислямската банда, а после и срещу самия него е в пълно противоречие с порядките и протоколите на едно свободно и цивилизовано общество. Според запознати, ако Томи Робинсън влезе зад решетките, е вероятно да бъде убит от мюсюлманските банди, които доминират в британските затвори. Случаят провокира протести в защита на Робинсън, който е един от първите хора, отразяващи педофилските банди още от времето, когато властите и медиите са ги игнорирали и прикривали. Бруталната саморазправа на властите с един-единствен човек предизвика масови протести във Великобритания. Хиляди хора излязоха по улиците под мотото „Свобода за Томи”. Натискът доведе поне до едно нормално и цивилизовано развитие по целия срамен и скандален казус – забраната беше вдигната и медиите на Острова вече могат да пишат за ареста и за присъдата на активиста. Но повечето либерални коментатори решиха да нападнат Робинсън и да изтъкнат, че той си го е заслужавал, без да кажат нищо за пакистанските педофилски мрежи. В техния разказ Томи е големият бял злодей, а обвиняемите в изнасилване на деца са просто поредните представители на потиснатите малцинства. Гаврата с реалността е пълна. Кампанията за освобождаване на Томи Робинсън беше подкрепена от изявени защитници на свободното изразяване и стана една от най-популярните теми в Twitter. „Как можахме да се превърнем в полицейска държава?”, написа лидерът на Британската партия на независимостта Джерард Батън. Холандският депутат и виден критик на ислямизацията на Европа Герт Вилдерс сравни Великобритания със Саудитска Арабия. За съжаление репресията на британските власти срещу Томи Робинсън не е изолиран инцидент.

По-скоро е поредната глава в ескалиращата кампания на правителството и съдилищата да цензурират и заглушават критици на ислямизма и безконтролната миграция. През март канадската активистка Лорън Сатърн беше задържана на британско летище и след неприятен престой при полицаите бе отпратена със забрана да стъпва на британска земя. Тя бе обвинена в „разпространяване на слово на омразата”. Причината е сатирично нейно видео, озаглавено „Аллах е гей”. Лорън бе решила да раздава листовки със същия надпис в мюсюлманските анклави в Англия, но явно това вече е престъпление там. Писателката и блогърка Британи Петибоун също повече няма право да влиза във Великобритания заради критични материали по темата за културните промени, отприщени от масовата миграция. Радиоводещият Майкъл Савидж бе включен в списък с хора, на които е забранено да стъпват на Острова още преди години. Причината – остри думи за исляма.

Авторът, политик и критик на ислямизацията на Великобритания Пол Уестън много добре знае какво е да бъдеш мачкан от собствената си държава за практикуване на правото на свободно слово. През 2014 година той беше арестуван, защото си позволи да цитира на публично място критични думи за „ретроградната ислямска култура”, произнесени от Уинстън Чърчил още през 1899 година. Сега той съзира в ареста и присъдата на Томи Робинсън сигнал за колапса и капитулацията на британската нация. „Великобритания съвсем реално се превръща в полицейска държава. В момента има много съдебни дела с наложени рестрикции за медийно отразяване. Доста голяма част от тях са свързани с организираните мюсюлмански банди, обвинени в серийно изнасилване на малолетни бели британски момичета. Томи винаги се опитваше да снабдява публиката с информация за жертвите, извършителите и процесите срещу тях. И заради това беше обявен за враг на държавата. Той вече имаше една условна присъда, отново за отразяване на дело срещу мюсюлманска банда за изнасилване и сексуална експлоатация на млади момичета. Сега съдиите са решили, че той пак е нарушил закона и трябва да си излежи първоначалната присъда”, написа Уестън. Според него около ареста на Томи в Лийдс витаят много въпросителни. „Първоначално полицията не беше споменала нищо за забрана за отразяване и неуважение към съда – официалният повод за ареста на Робинсън е „нарушаване на мира”, което изглежда като пълна измислица и трябва да бъде оспорено”, смята той. Уестън посочва още, че Томи е осъден веднага, което подсказва, че планът да бъде вкаран в затвора е бил предварително подготвен. Идеята на правителството е да запуши устата на Робинсън и това е ясно на всички, които следят неговите изяви и отношението на институциите към тях. „Тоталитарната държава не се задоволи само със забрана да се пише за едното дело, а постави рестрикции и за отразяване на процеса срещу Робинсън. Това, което наблюдавахме, може да се определи като „изчезването” или „прочистването” на Томи по модел, познат ни от десетки авторитарни режими по света. За пръв път обаче ставаме свидетели на подобно нагло и безпардонно „изчезване” на британски гражданин от собствената му държава”, пише още Уестън. За него още по-ужасяващ е гротескният начин, по който мейнстрийм медиите са приели този тоталитарен акт: „Нито един либерален журналист или „търговец на граждански свободи” не отрони и дума за посегателството срещу Робинсън, а когато забраната се вдигна, те цинично и присмехулно го атакуваха. И сякаш за да се добави сол в раната, няколко дни по-късно в YouTube се появи видео, в което виждаме как жена във Великобритания е арестувана, защото си позволява публично да критикува ислямистите в страната. Демократичната Великобритания, в която се родих, вече не съществува. Още преди години предупреждавах за посоката, по която поема английската полиция. Ислямската заплаха расте по обем и от своя страна властта ще затяга хватката си срещу дисидентите. Пред обществото има три пътеки: да се предадем на държавата, да се предадем на исляма или да се съпротивляваме с всички сили срещу първите две опции”, предупреждава Уестън. Той обаче не е особено оптимистичен относно ресурса на британците за опълчение срещу пълзящия тоталитаризъм. Уестън рисува тревожни картини, наситени с алармизъм. За него Великобритания е приключила като култура, държава и народ. Единственият шанс, смята той, е икономически колапс, който да стимулира гнева на гладните. „В момента ние предпочитаме да прелитаме до целунатите от слънцето испански плажове, докато нашата страна е поглъщана от арогантен алианс между средновековен религиозен фанатизъм и местната предателска класа. Томи беше заплаха за тази прослойка и затова те го премахнаха. Той няма да бъде последният”, завършва Уестън. Много хора на континента и отвъд океана останаха шокирани от съдебния произвол срещу Томи Робинсън. В САЩ се появиха призиви той да получи политическо убежище в страната. Германският политик Петер Байстрон обяви, че ще се опита да помогне на Робинсън да потърси подобен статут и в Германия. За него Томи несъмнено може да бъде определен като „политически затворник”. Байстрон изразява дълбока тревога от зачестилите случаи на арести на хора, изразяващи политически позиции. „Томи Робинсън беше политически преследван, а вече е и политически затворник. Освен това в затвора неговият живот ще бъде в реална опасност. Там го очакват криминални банди, от които 80% са мюсюлмани. Той се нуждае от помощ. А ние се нуждаем от нещо повече от банери, стикери и плакати. Трябва ни нещо реално”, казва германският политик. За него репресията над Томи Робинсън е изкривяване на закона и на европейското цивилизационно наследство. Той вижда паралели между това, което се случва сега, и епохата на комунизма. „Постоянно срещам хора, които си спомнят последните години на Източния блок. Те усещат онази атмосфера отново да се прокрадва, този път през институциите на Европейския съюз и в демократичните държави на Стария континент. Медиите приличат на пропагандната преса на Съветския съюз по своето отричане на реалността. Ако критикуваш системата, ще бъдеш преследван. Хората в Германия губят своята работа, остават без апартаменти, банкови сметки, отлъчвани са от социалната си среда. Ситуацията пред нас е опасна”, сподели в интервю Байстрон. Един друг съдебен случай плени заглавията и илюстрира културния колапс и институционалния разпад на Острова. Докато Томи Робинсън беше арестуван и осъден, защото отразява процес срещу мюсюлманска педофилска мрежа в Лийдс, в Блекбърн съдът освободи ислямски проповедник, който е тормозил сексуално 11-годишно момиче, за да можел да се грижи за семейството си и защото жена му говорела „твърде малко английски”. Сериозно. Това наистина се случва. Сюлейман Макноджа опипвал детето редовно и го докарал до страхова невроза, пише британският вестник The Daily Telegraph. То се оплакало на майка си, която отишла в полицията и от там започнали разследване. Сюлейман е арестуван и обвинен в сексуално посегателство, но получава условна присъда и е пуснат на свобода, след като съдът разбира, че бащата на шест деца е на издръжка на държавата, получава помощи и цялото му семейство разчита на него. Съдиите не сметнали информацията за действията му за чак толкова страшна, че да заслужава затвор. Сюлейман опипвал 11-годишното момиче в продължение на девет месеца. Първо започнал с ръцете и главата, а после преминал към краката, петите, гърдите и бедрата. Жертвата казала пред съдебното жури: „Не исках той да прави това с мен, но бях твърде уплашена, за да кажа нещо. Братята ми ме попитаха какво ми е сторил, но аз не знаех как да го опиша. Казах им, че ме докосва”. Адвокатката на обвиняемия Фрида Хюсейн казала пред съда, че човекът не представлявал опасност за децата си, имал проблеми с бъбреците, жена му не работела и говорела слабо английски. Всички разчитали на него. Съдията, съобразявайки се с мнението на социалните служби, че Сюлейман не представлява риск, се смилил и го пуснал на свобода да продължава да получава държавни помощи. Поставени един до друг, двата случая шокират със своя контраст. Един британски активист и журналист е тикнат в затвора, защото се опитва да върши работата си. А един ислямски педофил на социални помощи е пуснат на свобода при шестте си деца и своята неговореща английски жена. Това ли трябва да е бъдещето на Великобритания? На Запада? Или вече е настоящето? Мнозина откриват излишен алармизъм в предупрежденията за авторитарната метаморфоза на западното общество. Напротив, твърдят те, мултикултурният проект е обречен на успех. Политическата коректност, казват ни, е просто проява на възпитание и солидарност. Да не обиждаме малцинствата и да не накърняваме чувствата на хора от други култури. Нека не рисуваме карикатури на пророци и нека не се интересуваме прекалено много от организирани групи за изнасилване и сексуална експлоатация на деца. И ако трябва от време на време да се затваря по някой, който внася смут в новия ред, няма проблеми. Този някой си го заслужава. Той е расист и ксенофоб. Всички, които не следват новия ред, са расисти и ксенофоби. А няма по-лошо нещо на света от расизма и ксенофобията.

Горните изречения не са особено преувеличение или изопачаване на мисленето на хората, които аплодираха присъдата на Робинсън и забраната на Лорън Сатърн да стъпва във Великобритания. Наистина мислят, пишат и говорят така. Те окончателно изпразниха от съдържание термини като расизъм. И предизвикаха реакцията на хората, които вече не търпят да бъдат мачкани от властта в името на мултикултурализма. Тези хора видяха, че това е една грандиозна измама. Схема за контрол над обществото и институциите, продължила дълго и навлязла дълбоко. Твърде дълго и прекалено дълбоко.