Ще стане ли Рио по-спокоен град, след като най-издирваният му престъпник беше убит в полицейска акция на 8 август 2015 г.?

33-годишният Селсо Пиньейро Пимента беше застрелян в опит да бъде заловен от 80 полицаи, нахлули с блиндирани коли и хеликоптер в един от най-бедните комплекси на Рио – Моро да Педрейра. Полицията беше определила награда от 50 000 реала (около 25 000 лв.) за всеки, който предостави информация относно Селсо, известен с прозвището Плейбой. През февруари Пимента, който е наркотрафикант, крадец и убиец, беше потвърдил в ексклузивно интервю, че иска да сключи сделка с властта и да се предаде, но получава сигнали, че полицията изобщо не го иска жив. Очевидно е бил прав.

Историята на Селсо Пиньейро Пимента е изключително характерна. Наркотрафикант с интерес към обирите предимно на товарни камиони – за този персонаж в Рио де Жанейро очевидно има неограничено количество отпуснати бройки. Плейбой, както го наричат, е герой на своето време и своето родно място, човек, от когото зависят съдбите на мнозина други; вездесъщ кукловод, чиито действия като домино повличат след себе си поредица от събития като доказателство, че всичко има връзка с всичко. Животът и смъртта на Пимента показват, че след него ще дойде друг, който също като него ще царува определено време вероятно по същия брутален начин, докато обществото (чрез полиция или съдебна власт, или просто чрез друг престъпник – негов враг) не реши да го елиминира. Личността в случая не значи нищо. Тя просто обслужва персонажа, а персонажът е създаден от обществото, т.е. от всеки, който активно или пасивно присъства наоколо. Правосъдие и справедливост са думи, които имат противоречиви смисли в бразилската действителност. Запознатите със съдбата на живелия бързо и кратко престъпник спорят по въпроса, дали той е получил справедливост, или е станал жертва на системата. Между малката прослойка заможни и богати и огромната част, живеещи около прага на бедността в Бразилия, съществува една нестабилна средна класа, чиито представители ту залитат нагоре, ту стремглаво са избутвани надолу заради ужасяващото социално неравенство, с което нито едно правителство – нито по-ляво, нито по-дясно, не успява да се справи. Нито едно правителство не е успяло да намали престъпността толкова, че нивата й да позволяват спокоен живот. Междувременно всички задружно плащат сметката – кой със страх и напрежение, кой с по-малко или повече жертви.

ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ СРЕД ПЕЙЗАЖА

Един от първите ми ясни спомени, които ме разбудиха напълно, когато пристигнах в Рио де Жанейро в една твърде ранна августовска утрин преди повече от година, бяха няколко коли на Специалните части за борба с масовите безредици към Военната полиция, които се носеха безметежно по едно от трите платна от аерогара Галеао-Том Жобим в посока към града. От спуснатите им стъкла стърчаха дулата на автомати, кротко отпуснати в ръцете на задрямали полицаи. Около тях в светлосинята мараня, обвиваща все още неразсънилия се мегаполис, препускаха с висока скорост коли, автобуси на градския транспорт и мотори. Всички се придвижвахме покрай пластмасовите ограждения – стени, пазещи магистралата от опасния комплекс фавели Комплексо до Алемао. Бяха изрисувани с различни атлети вероятно по идея на някой функционер от организационния щаб на лятната олимпиада през 2016-а и са пробити тук-там от куршуми. Отвъд се нижеха тухлените, предимно двуетажни постройки на конгломерата, в който живеят около 70 хиляди души. По-голямата част от тях са мирно население от обикновени, отрудени хорица от нисшата прослойка на работническата класа. Те са тероризирани от наркобарони и техните шпицкоманди, от дилъри и килъри, а, от друга страна, получават и противоречива помощ от Умиротворителната полиция. Тази полиция е специално създадена през 2010 г., за да отнеме постепенно властта от наркотрафикантите в най-бедните квартали на 6,5-милионния Рио. Нерядко в сутрешния блок на телевизия Глобо наред с информациите за натоварения трафик може да се проследи и поредната полицейска операция, развиваща се в реално време пред камерите на журналистите от рубриката „Глобокоп”, носещи се с хеликоптер в небето над града. Шумът от прелитащи хеликоптери, смесен с чести сирени на линейки, е обичайният фонов шум тук. За новодошлите е много трудно даразличат пукотевиците от фойерверки от откосите на автоматично оръжие. Екзотиката обаче си има висока цена. Често някой заблуден куршум отнема живота на случаен минувач. В Рио такъв куршум се нарича в буквален превод „загубен куршум”. Местните дори проявяват черен хумор: „Как ще е загубен, след като е намерил някого?”. През първите четири месеца на 2015 г. само в Рио де Жанейро жертвите на заблудени куршуми са 60 на брой по данни, цитирани от RJTV. Проучванията на ООН сочат, че Бразилия е на второ място по жертви на заблудени куршуми. На първо е Венецуела. Често жертвите се случват по време на акция на полицаи срещу трафиканти или обратно – минувачи застават на пътя на трафиканти, искащи да отмъстят на полицаи. Някои оцеляват. Други не. Интересно е отношението на медиите към жертвите. Един от последните случаи през тази година беше, когато наркотрафикантите превзеха една от фавелите в квартала ни Санта Тереза-Моро да короа в отговор на залавянето на техния шеф през май. Случайно беше застрелян 23-годишният Рафаел Камило Нерис. Доставчикът на пица е станал жертва на заблуден куршум според близките му, изстрелян от полицията, която в този момент е извършвала операция в района. Лайтмотивът на медиите, подет от хората, беше: „Един работник е бил убит!” . Сякаш трудещите се имат повече право да живеят от безработните или „жителите на улицата”, както наричат тук бездомниците. Една приятелка пък насочи фотоапарата си към живописно изглеждащ хълм-фавела в предградието Мадурейра, когато изведнъж няколко младежи скочиха към нея съвсем добронамерено впрочем, за да я предупредят да не снима. Месеци по-късно разбрах, че това е доминирана от Пимента фавела, в която „Глобокоп” често улавя с камерата си спокойно разхождащи се по върховете на хълма въоръжени мъже. Трафикантите обичат да тормозят жителите на фавелите, ползващи една от социалните програми на правителството на Дилма Русеф – „Моята къща, моят живот”, която предоставя апартаменти на социално слабите срещу много нисък наем или възможност за разсрочено плащане. Дори един от затворите в Рио, намиращ се в квартал Рио Компридо, е трансформиран в блокове за крайно нуждаещите се. Но заснети от „Глобокоп” трафиканти патрулират дори по-често от полицаи покрай подобни сгради, за да внушат правилно отношение към себе си на безпомощните хора. Понякога на такива места се засилва полицейското присъствие едва след репортаж на медиите.

СЕЛСО ПИНЬЕЙРО ПИМЕНТА ПЛЕЙБОЙ

На 31 декември миналата година, за да раздава подаръци за Коледа на жителите на няколкото фавели в Комплексо да Педрейра в бедната Зона Норте (т.е. северната част на Рио), трафикантът Селсо Пиньейро Пимента разрешава влизане с взлом посред бял ден в склада на отдел „Магистрален транспорт” на щата. Там се съхраняват мотори, отнети в полицейски акции заради различни провинения на шофьорите. Обаче след като в интернет се появяват клипове, показващи множество мъже на мотори, излизащи от склада, Пимента нарежда на хората си да върнат „подаръците”. Вероятно от страх от съдебно преследване. От 193-те откраднати бройки бързичко се появяват 97 пред склада, като никой не успява да зърне кой ги е докарал там, нито пък охранителна камера запечатва това. А Плейбой (Селсо) се защитава в интервю за сп. „Вежа”, че, първо, откраднатите мотори са 103 и, второ, тази весела всеобща почерпка е станала без неговата благословия. Селсо Пиньейро Пимента е израснал в заможно семейство на собственик на верига вестникарски будки и домакиня от средната класа в богатия квартал Ларанжейрас. Прякорът му Плейбой идва именно заради произхода му – в Рио така наричат всяко богато разглезено синче от Зона Сул, или Южната част на града, което смята, че всичко му е позволено и може да върши пакости безнаказано, защото мама или татко винаги ще му платят гаранцията. Въпросният Плейбой, когото като дете всички наричали Биберона, е арестуван два пъти, преди да навърши 18 години. На 20 успява да влезе в затвора за първи път и излежава двугодишна присъда. После с помощта на свой чичо е приет да учи авиация, но е изключен, след като е арестуван за нападение. Неговата версия е различна. Пред медиите той нееднократно се защитава, че се опитва да се върне в правия път, но се натъква на предразсъдъци. Вероятно „съкрушен” от предразсъдъците, на 22-годишна възраст Пимента открадва 11 автомата от военно поделение и ги продава на наркотрафикант от квартал Иля до Гувернадор. Тъй като така и не си получава парите за тях, решава да си ги прибере обратно и собственоръчно ги занася в един от най-мизерстващите комплекси от фавели в града – Комплексо до Маре. Там случайно среща свой познат от детинството – Педро Дом, от престъпната групировка Амигос дос амигос (Приятели на приятели, бел.авт.). Тази банда се занимава с трафик и обири на луксозни домове. Дотук можем да заключим, че престъпността не взема душите само на бедните, както често се тръби от защитниците на привилегированите във финансово отношение хора. Богатите в Бразилия не могат да си представят живота без домашна помощничка, но пък им е трудно да приемат, че трябва да й подписват трудовата книжка и да й плащат осигуровки, както ги задължава нов закон от миналата година. След смъртта на шефа си през 2005 г. Селсо постепенно се изкачва в йерархията на Амигос дос амигос и става шеф на трафика на Комплексо да Педрейра.

Според Цивилната полиция на Рио десет години по-късно към групировката на Плейбой вече са се присъединили и негови „колеги”, опериращи извън закона, от фавелите Росиня, Видигал, Комплексо до Кажу и Моро дос Макакос след инсталирането на Умиротворяващата полиция в тях. Една от големите му неосъществени амбиции е да присъедини към своята зона на влияние и терор и Маре, заради което през 2011 г. нахлува по улиците му с около 50 въоръжени свои хора, за да всее страх у жителите. Въпросният комплекс е доминиран от друга криминална групировка – Терсейро командо пуро (Чистата трета команда, бел.авт.). Mакар че в кралството на Плейбой на много места липсват електричество и вода, няма и училище, в стила на другите наркобосове Селсо раздава месечно стотици торби с основни хранителни продукти и газови бутилки. По време на празници допълва и по някоя и друга играчка за децата. Никой не се съмнява, че те не са придобити от Амигос по честен начин. Ако някой нуждаещ се представи рецепта, му дава пари на ръка, за да си купи лекарството. Забранява крадени коли да се използват от жителите на фавелата, защото „привличат вниманието на полицията”. Очевидно Селсо се изживява като модерен Робин Худ, защото казва: „Говори Плейбой. Не грабим от бедните, крадем от банкомати, крадем луксозни коли, крадем от богатите”. Впрочем като човек на XXI век и той обича да общува чрез социалните мрежи. Има си страница във Фейсбук, от която сее заплахи към опоненти, без да се притеснява, общува с жителите на фавелата си и често демонстрира могъществото си, поствайки снимки с приближените си, въоръжени до зъби. В профила му пише: „Учил в: Организирана престъпност. Работа: Мениджър на свободния пазар”. Освен чрез Фейсбук и аудиосъобщения, които качва в интернет, Плейбой се появява в различни видеа. На едно от тях, разпространено от местния канал ТВ7, по време на любима забава във фавелите – Байли фънки (купон с неслушаем електронен бразилски отговор на американския гангстерски рап), Селсо заедно със своите хора демонстрира своите оръжия. Плейбой обича да реди речитативи във въпросния стил, като дори има записи на песни, в които отправя откровени заплахи към своя голям враг – Луис Клаудио Машадо – Марета, шефа на най-голямата престъпна групировка в Рио Командо вермельо (в превод – Червена команда, бел.авт.). През миналия октомври Селсо една нощ нахлува със своите хора във фавелата Проенса Роза, отново за да си прави пиар пред жителите. После пуска, без да се притеснява, клип от набега в интернет, който е разпространен от медиите. Черешката на тортата след тази показна акция е отпразнуването й в басейна в комплекса „Феликс Миели Венеранто”, построен през 2012 г. и готвещ се да домакинства на олимпийските игри догодина. Престъпниците разпространяват във Фейсбук снимка, на която се вижда как правят синхронно плуване заедно с автоматите си. А в аудио Плейбой не скромничи с оценката си: „Говори Плейбой. Страхотно ми хареса басейнът. Идеален е!”. Това са малка част от проявите на боса. Но не си мислете, че от 2002 г. насам полицията само бездейства. През 2005 г. Плейбой влиза в затвора с присъда от 15 години и 8 месеца за наркотрафик, обир и убийство. Но през 2009 г. е преместен е в т.нар. полуотворен режим, където затворниците имат право да излизат (ако са наети на работа) и да се връщат обратно до 19 часа. Така Селсо излиза един ден и повече не се връща. Когато през февруари тази година в сп. „Вежа” излиза ексклузивно интервю с него, той споделя как миналата година е бил заловен близо до Комплексо да Педрейра и часове наред е държан от полицията. За да се откупи, твърди, че е дал в брой и предмети повече от 1 милион реала (около 500 000 лв.). Броил 648 000 реала на полицаите, предал им два автомата AK-47, а всички негови приближени дружно свалили златните вериги от вратовете си, които се оказали 4,5 кг злато. На Плейбой му се е случвало да откупва срещу 300 000 реала и своя личен шофьор, който случайно или не е бивш полицай. Като истински джентълмен Селсо не посочва имената на корумпираните полицаи, защото „аз се държа човешки с полицаите, които се отнасят така и с мен”. Всеки месец плаща по 100 000 реала на продажните сред тях, които идват лично да си ги вземат от фавелата в блиндирани коли. Разбира се, като повечето босове и той има проблем с доверието и лично пази ключовете на сейфовете, където се съхранява печалбата на бандата от трафик и кражби на стока от товарни камиони – според полицията тя възлиза на 1 милион реала на месец.

Вероятно усетил накъде духа вятърът след лудориите си в олимпийския стадион и особено след играта на Дядо Коледа с моторите, Плейбой започва да обмисля да сключи сделка с полицията „заради семейството си” и да се предаде на властите. Но споделя пред медиите, че всички негови източници твърдят, „че полицията не ме иска жив. А и аз не искам да получа присъда от 30 години. Готов съм да поема цялата отговорност върху себе си, но искам да полежа известно време и после да ме оставят да си изживея живота”. По собствените му думи той е „необходимото зло” в обществото. Не иска да говори за страха, който всява сред жителите на фавелата, която рядко напуска, а ако го прави, маршрутът му е планиран до сантиметър. Нито пък желае да коментира убийствата, в които го обвиняват – според полицията те са 15. Всичките му провинения впрочем са описани на официалната страница на полицията „Търси се”, където профили имат всички издирвани. Когато Плейбой е убит на 8 август в къща на своя любовница в Моро да Педрейра, снимката му обикаля интернет още преди полицията официално да потвърди смъртта му. Сайтът Рио Крими посочва, че в операцията на Отдела по борба с наркотрафика и Федералната полиция на Рио де Жанейро са участвали 80 полицаи с блиндирани коли, подкрепа от въздуха с хеликоптер, от спецчастите на Цивилната полиция и разузнавателния отдел на Военната полиция. Иззети са оръжия и амуниции от хората на Плейбой, а по време на операцията хеликоптерът за малко да бъде свален. Верижната реакция след това е повече от красноречива. Отделът за бързо реагиране на полицията в Моро да Педрейра е в засилена бойна готовност. Цари привидно спокойна атмосфера, макар че приближените на Плейбой са обявили желанието си за отмъщение включително чрез графити по стените на къщите. Магазини са затворени. Има барикади от камъни по улиците. Протестиращи (обикновени жители на фавелата, изнервени от несигурната и агресивна обстановка, в която живеят, или хора на трафиканта) палят автобус на бул. „Пастор Мартин Лутър Кинг”. От съображения за сигурност е затворена станция на метрото в близост до Педрейра, а полицията засилва присъствието си и в съседната фавела Шападау. В интернет се появяват няколко фънк песни в памет на Плейбой с текстове като: „Фракцията влиза в бой, казвам ти/тъгувам по теб, Плейбой, никога няма да те забравя (...) Който те е предал, ще плати/Ние сме Приятелите на приятелите”. А радио Банд Нюз обявява, че в тест в частното училище „Маседо Силва”, предназначен за 11-годишни деца, се е появил въпросът: „Какъв е прякорът на трафиканта Селсо Пиньейро Пимента, застрелян на 8 август 2015 г.?”. Имало е пет възможни отговора, сред които прякори на още няколко трафиканти, защото учителите искали да „дискутират реални събития, случващи се в обществото”. Майката на Селсо благодари във Фейсбук на присъствалите на погребението му и подчертава, че въпреки че не е одобрявала неговия „професионален” избор, е получила утеха, че толкова много хора са го обичали. Има венци от други, доминирани от Плейбой фавели – Сао Карлос, Минейра, Зинко и Керосени. Коментарът на Жорнал да Сидаде онлайн е категоричен: „Майката си е майка. Само че тя бърка „обичаха” със „страхуваха се от него”. Една от читателките обаче не е съгласна: „Когато държавата не върши добросъвестно ролята си, е нормално да се появят паралелни минидържави в нея. Бандитът се превръща в инструмент за подкрепа на най-бедните. Мисля, че трябва да преразгледаме нашите разбирания за обществото. Финалът и пътят на въпросния Селсо са били ясно предначертани. А квалифицирани бандити има в целия политически сценарий на Бразилия”. След смъртта на Плейбой полицията се опитва да залови двама от приближените му. Единият е Жан Райне да Силва Андраде (или Жан Пилото), който е ръководил обирите на камиони със стоки и който веднага след смъртта на шефа си слага на профилната си снимка във Фейсбук портрета на Плейбой. Другият е Карлос Жузе да Силва Фернандес (или Арафат), който е ръководил Педрейра до 2004 г., когато е заловен, но бяга от полицията. За него се смята, че е евентуалният наследник на Плейбой на върха в Приятели на приятелите. Пет дни по-късно, на 13 август, Пилото е убит по време на полицейска акция с куршум в гърдите в къща, където принудил семейството да го приюти насила. Арафат още е на свобода. За да предотврати завземане на нови територии и разчистване на сметки, полицията залавя шестима трафиканти от групировка, враждуваща с Плейбой, която е и най-могъща в Рио – Командо вермельо. Сред заловените е и техният лидер Рикардо да Шавес Кастро Лима с прякор Фу да Минейра. Той ръководи 200 човека в Моро до Шападао и през ръцете му месечно от трафик и кражби на луксозни автомобили минават 3 милиона реала, или 1,5 милиона лева. Това е и сериозен знак към всички трафиканти, че полицията пипа здраво. По време на тази операция е затворен колежът по журналистика „Рудолфо Фернандес” в Павуна, която е част от Моро да Шападау, от съображения за сигурност, както и две училища в квартал Коста Барос, в които учат над 800 деца. Плейбой безспорно е сред най-известните цели на полицията, макар, разбира се, да е просто още една пионка във войната, свързана с наркотиците, която се вихри в Рио. Царуването му показва трайната и засега непобедима сила на наркотрафикантите, където една безкрайна армия от новобранци е постоянно предизвикателство за властите, които се опитват да спрат насилието. Официалното съобщение на полицията твърди, че когато е бил убит, Плейбой е имал пистолет и автоматично оръжие. Но роднините му, които се готвят да съдят държавата, настояват, че е бил невъоръжен и е искал да се предаде. По данни на Амнести Интернешънъл между 2005 и 2014 г. полицията в Рио е убила най-малко 8500 души, от които всеки шести „по време на полицейска акция”. Но от 220 смъртни случая през 2011 г. 80% не са били разследвани, за да се прикрие полицейското насилие срещу трафиканти. Секретарят по сигурността на Рио Жузе Мариано Белтраме казва: „Не трябва да се критикува само полицията. Според мен държава, в която годишно 52 000 души умират в тежки престъпления, е, простете ми, варварска държава. И тя е такава в резултат не само от пропуските на полицията”. Социалните условия и несъвършените закони също допринасят за високите нива на престъпност. Според данни на Института за изследвания на приложната икономика през 2013 г. от 200-милионното население на Бразилия в крайна бедност са 10 452 383 души, като 46% са с доход на цялото семейство до 1356 реала (под 750 лв.), 20% са с доход до 2034 реала (малко над 1000 лв.), 9% са с доход до 6780 реала (малко под 3400 лв.), 4% получават до 13 560 реала (малко под 7500 лв.) и 1% има доход до 33 900 реала (около 20 000 лв.). Тази година парламентът прие да снижи възрастта за носене на наказателна отговорност от младежи за особено тежки престъпления – от 18 на 16 години. Но липсата на възможности и образование е основната причина за наличието на престъпност в Рио и на трафик. Историята на Селсо Пимента – Плейбой е просто поредната глава в изпълнената с насилие история на Рио, най-известния, най-привлекателния, най-космополитния бразилски град. Един трафикант по-малко, но двама се борят вече за неговото място. Полицията не желае да праща трафикантите зад решетките. Защото статистиката показва, че повечето от тях, както и самият Плейбой, бягат от затвора. От всичко това, разбира се, страда обикновеният гражданин, който има много задължения, но малко права. Неговият единствен отпор е да пали автобуси, когато това не правят трафикантите. От началото на годината в Рио са изгорели 12 автобуса. А колко човешки души изгарят заедно с тях?